Ще седнете ли най-сетне сериозно на масата или отново ще

Ще седнете ли най-накрая съществено на масата или още веднъж ще се баламосваме, попитаха сътрудниците си в Скопие проф. доктор на историческите науки Николай Овчаров (НАИМ-БАН) и проф. доктор Пламен Павлов (ВТУ). 

Проф. доктор на историческите науки НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ (НАИМ-БАН)

Проф. доктор ПЛАМЕН ПАВЛОВ (ВТУ)

В памет на Красимир Узунов-Поручика

Тези дни след месеци безмълвие ненадейно се обадиха македонските сътрудници от така наречен двустранна българо-македонска историческа комисия сред България и Северна Македония. Казваме ненадейно, тъй като мнозина бяха не запомнили за нея, заради съвсем половингодишното спиране на съвещанията й и международната суматоха, подбудена от пандемията " Ковид-19 “.

Ще напомним, че срещите на българските и македонските историци бяха ненадейно прекратени по безапелационното предпочитание на вторите с несериозния предлог, че там щели да се организират парламентарни избори. Мотивът явно бе фиктивен, с цел да бъде спрян така и така кретащия развой на договарянията. След дълго " туптене на топката “ македонската позиция ненадейно се втвърди и безусловно зачерта постигнатия с голям труд дребен прогрес, основно в региона на средновековната история. Така да вземем за пример от другата страна с половин уста се призна, че Самуил е български цар.

Но, добродушно, не се радвайте! Веднага след така наречен " признание “ ръководителят на македонската делегация Драги Георгиев съобщи пред скопския Канал 5, че в комисията е реализирано " единодушие към обстоятелството, че цар Самуил черпи своята легитимност от българската царска корона. “ И още:  " Относно третирането на поданиците на тази страна, ние не можем да се съгласим, че всички влизащи в тази страна са били българи, защото тя обгръща огромна територия и огромен брой общности и нации, които не могат да бъдат подведени под етническото име българи. “

За тези, които не могат да вдървен дълбочината на тази мисъл ще поясним, че става дума за една обичана теза на македонските историчари, изразена доста добре от Милан Бошкоски преди близо 30 години. Изправен пред неумолимите доказателства, дадени от самите наследници на Самуил, отбелязващи в своите каменни надписи, че са " Самодръжци български “ и са " българи родом “, той стартира версията, която през днешния ден издига и Георгиев.

Според нея Самуил си е македонец, само че с цел да се легитимира пред цивилизования свят той единствено се написа " български цар “, тъй като Българското царство тогава било познато навсякъде. Освен че това сякаш е предопределено за малоумници, то е и обидно за хората от другата страна на границата, чиито предшественици по този метод са изкарвани дебили, които не могат да разпознаят легитимността на личния си цар!

Т. нар. " прогрес “ обаче се изпари, когато се стигна до въпросите на новата история. Още Гоце Делчев се оказа препъни-камък, а идваха такива тежки проблеми като Илинденско-Преображенското въстание, ролята на Вътрешна македонска революционна организация, " фашистичката бугарска окупация “ през Втората международна война и доста други. И несъмнено, въпросът за изкуствено основания по заповед на Коминтерна държавен македонски език.

Слава-Богу Българска академия на науките се оказа на висота и изрази твърда позиция, в която показа научните доказателства за българския темперамент на диалектите, на които приказват край Вардар и които са превърнати в основа на " новия “ език. Независимо от воя на познати " либерали “ като Ивайло Дичев, който незабавно се провикна: " Защо ние ще споделяме на македонците по какъв начин да си назовават езика? “ Как би постъпил въпросният Дичев, в случай че имаше опция да срещне братя Миладинови? Дали би съумял да ги убеди, че събраните от тях български национални песни и предания в действителност са " македонски “, че се пеят на " различен “ език и че двамата мъченици на днешните България и Северна Македония не са били наясно със своята народностна принадлежност…Всъщност не ние споделяме на македонците по какъв начин да назовават езика си – споделят им го техните лични предшественици.

Всичко това се случи през последните месеци на 2019 година Последва така наречен от македонците " заледяване “ на работата на комисията, за което на 11.01.2020 година ръководителят на българската група Ангел Димитров напряко сподели, че в действителност е едностранно преустановяване на активността от страна на Скопие.

Избори там по този начин и не се организираха заради пандемията, само че внезапно, в нейния кипеж, македонските сътрудници ненадейно се разсъниха. Може би под въздействие на нашумелия в Северна Македония шлагер " Коронавирус довиждане, довиждане! “ Става дума за публикацията на ръководителя на македонската част от комисията Драги Георгиев и на Петър Тодоров, оповестена тези дни от Дойче Веле.

Тяхното многозначително послание е под мотото: " В България може би си мислят, че ще реализиран " победа " в разногласието с македонците, само че това сигурно няма да трансформира македонците в българи “. Казано с две думи – вие си изнасяйте каквито желаете доказателства, само че ние си знаем нашето. Освен като проява на прословутия македонски дебелоглав, това без подозрение е израз на научно изтощение.

Дотук нищо ново от познатото в досегашните ялови договаряния. Двамата създатели считат, че българо-македонските диспути се водели прекомерно прочувствено: " От близо 70 години реториката е една и съща. Българите споделят: " Македонците фалшифицират историята “ или " Македонците не признават, че крадат българската история “ или пък " Македонците са българи. “ На което македонците дават отговор: " Българите крадат македонската история “ или " Българите са фашисти “ или пък " Нямаме нищо общо с този татарски народ “.

Така се стига до класическата формула: " Всички са маскари! “ Българите безпричинно упрекват горките македонци, а те обезверено се пазят. Забележете обаче с какви причини. Българите са фашисти (по-възрастните помнят, че в комунистическите времена и в България назоваха по този начин всички инакомислещи и фенове на западната просвета, в това число феновете на " Бийтълс “ и на поп-музиката). Пиянският вик " бугари – татари “ пък е откритие на сръбската агитация от средата на XIX в. и е изключително индикативен за примитивното и махленско равнище, на които някои желаят да водят разногласията. И то на фона на високомерните искания за " модерност “, " академичност “ и " европейско мислене “.

Но най-интересното в публикацията стартира по-късно. Изведнъж Георгиев и Тодоров изоставят историческата тема и стартират да се кахърят за положението на стопанската система и културата. " Седем десетилетия не съумяваме да изградим модерно свързване на инфраструктурите и да увеличим съдействието в културата и студентския продан, само че пък имаме премного сили да потвърждаваме неща, случили се преди 100, 200 или хиляда години “.

По този метод ние единствено губим сила " да си присвояваме това минало - без да разбираме, че то е споделено и не принадлежи единствено на една или друга нация. “ Сиреч за какво да се хабим с глупави исторически разногласия, когато пред нас е светлото бъдеще. А новосъздаденият термин " споделено минало “ несъмнено носи печата на соросоидните лаборатории, от които произлизат бисери като " османско наличие “ и " спокойно общуване “ (с иноверските завоеватели)!

Но обяснението идва малко по-късно със заложения риторичен въпрос – " Има ли в действителност " обща история “?

Според двамата създатели " терминът " обща история “ се основава на убеждението, че това е единна и в това време застинала история единствено на един народ - българския, от който македонците са неразделна част. “ Ами, аланкоолу, за какво тогава изобщо се захванахте с тази комисия, откакто няма " обща история “? Нали тя бе основана точно за това според Договора за добросъседство, другарство и съдействие сред България и Република Македония, подписан от министър председателите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев на 1 август 2017 година

Все отново в публикацията на Драги Георгиев и Петър Тодоров има миг, който не се е срещал в писанията на по-старото потомство скопски историчари. " От наша страна не би било почтено – декларират те, - да премълчим, че избрани събития и персони в македонската историография са мощно политизирани и се преглеждат едностранчиво “. Но незабавно се застраховат, че по този начин би трябвало да създадат и българите.

Ние фактически има за какво да си посипем главата с пепел. И това са годините след Втората международна война, когато българските комунисти предадоха Македония, с цел да угодят на Сталин. Когато биеха и пращаха в лагери хората, които не желаеха да се отрекат от българското си родословие. Именно това време наля огромната вода в мелницата на македонизма, и двамата създатели не пропущат да ни го припомнят в публикацията си.

Работата на комисията би трябвало да продължи. Но дано нейните членове от българска страна имат поради, че " песента на сирените “ постоянно е лъжлива. Не инцидентно във финала на публикацията на Георгиев и Тодоров се пледира в " името на европейското бъдеще “. Да не стане като с европейските български паспорти, които всеобщо се вземаха от македонци, с цел да изчезнат към обетования свят. Същото се отнася и за европейското участие на Северна Македония. Дано не сме им нужни единствено като такси за Западна Европа и цивилизования свят.