Сянката на папеса Йоана - кошмарът на Ватикана
Ще седне ли жена в трона на Св. Петър? Никога (вече)! Срамната преживелица повдига въпроса за мястото на нежния пол в католическата черква Имало ли е папа на име Йоана и може ли църквата да бъде заблудена?
Католическата черква има много събития в историята си, които получават спорна оценка във времето. В средата на IХ в. обаче се случва нещо, което е предизвикателство за самите устои на християнството с център в Рим. На трона на Св. Петър сяда жена на име Йоана. По-късно употребяват за нея купата " папеса ". Разбира се католическата черква твърди, че такова събитие няма, че то е чиста небивалица, а мнението на историците също клони към определенията " легенда " и " мит ".
Но даже такова нещо да е единствено в главите на враговете на Ватикана, въпросът за мястото на дамите в църквата е бил постоянно на дневен ред.
И въпреки да среща голяма известност и утвърждение в днешни дни, в мрачните времена на Средновековието, на църквата в Рим се постанова да предприеме крути ограничения против опцията срамната история с папесата да се повтори.
Отдавна хората приказват...
Легендата споделя, че жена на име Йоана заема папския престол в Средновековието. През ХIII в. в цяла Европа се популяризират летописи за живота й, разказващи за издигането й. Твърди се, че изживява по-голямата част от живота си преоблечена като мъж, носи името Джон, че си проправя път по стръмната подчиненост на католическата черква и най-сетне е определена за папа през 855 година.
На папския престол тя остава към две години преди да бъде трагично разкрита и осъдена със гибел.
Според една от версиите Йоана е бременна, когато става папа. По време на религиозна върволица тя ражда и това е повода да бъде разкрита. Полски духовник на име Мартин от Тропау разказва тази неповторима " картинка " в своята " Хроника на папите и императорите " (Chronicon pontificum et imperatorum). А опцията в действителност да е имало раждане със съответните съпровождащи събития е ненапълно доказана, защото по-късно папските процесии отбягвали тъкмо една улица. Може би повода е била, че там се е случило срамното събитие.
Първоначално на папесата са давани други имена, като Агнес или Гелберта, само че точно Мартин е този, който за първи път я назовава Йоханес Ангеликус и показва годината - 855-та. За женския папа загатват в свои трудове и италиански хуманисти, измежду които Джовани Бокачо и Петрарка.
В идващите епохи историята е мотив да се води една от най-сериозните полемики сред католическата и протестантската църкви за обособени случаи, в които дами са оказвали въздействие на религиозната теория и процедура.
Сексът в средновековна Европа
Дори папеса Йоана да не е съществувала или да не е била отпред на католиците през IХ век, то сходна легенда нямаше метод да не се появи. За религиозната общественост тя се трансформира източник на полемики не просто за мястото на дамите в църквата, а и за това дали би трябвало да им се разрешава да заемат властови позиции. Обвинителите са набиращите известност протестантски апологети.
Дали Йоана е съществувала въобще няма огромно значение, тъй като даже единствено нейната история споделя нещо значимо за по-широкото отношение към пола и връзките в средновековна християнска Европа.
Не на последно място разкрива и какъв брой очаровани сме ние, хората от бъдещето, от тайнствените и видимо строги граници на връзките сред мъжете и дамите в тези времена.
Историята за Йоана приказва също и за по-широкия проблем, който религията като цяло и християнската в тази ситуация има с пола и секса. Ранните християни се лутат сред древногръцката философия и старозаветните еврейски правила, само че наследяват етиката си за секса от Аристотел, който не е бил изключително запленен от плътските удоволствия, настояват историци.
Вавилонската развратница
Йоана - развратната папеса, чиито детеродни води изтичат в разгара на религиозна върволица -това е същинско предизвикателство към разбиранията за същинската християнска девственица и освен. Тя дава образец за моралното разлагане на папството, като спорещите протестанти я свързват с Вавилонската развратница от светото писание. Католиците пък не са съгласни, че те са източник на разврат и сочат на друго място -към главата на англиканската черква кралица Елизабет, която си остава без мъж и не ражда правоприемник. А истината е напълно елементарна - казусът с Йоана въплъщава всъщност патриархалната природа на християнската черква.
Как да се предотврати заблудата?
И протестантите, и католиците, в тези времена се питат допустимо ли е една жена в действителност да заблуди мъжете по метода, по който вероятно го е сторила Йоана? При тогавашното тежко облекло и със съответната мъжка прическа несъмнено е било елементарно. Жена да се облича и държи като мъж? Защо не? Вижте Жана дАрк... А в случай че знаеха единствено какви чудеса ще реализира днешната медицина, то щяха да замлъкнат вечно. Транссексуален отпред на Ватикана - ето това би било една от най-големите сензации на всички времена!
Да не забравяме обаче, че ние сме артикул на събития, почнали в епохата на Просвещението. В Средновековието проблемите и вижданията на хората за тяхното решение са напълно други. И в случай че методът, по който католическите водачи считат да предотвратят случването на нова папеса е подобен, какъвто се твърди даже и в модерни източници, то нещата в действителност получават необичайно и даже комично развиване. А за някои - срамно...
Тест за неустрашимост
Sedia stercoraria - в превод " стол за изпражнения " - е с изключително предопределение, с изключение на първичното и обвързвано с името му.
На седалката с дупка сяда всеки новоизбран папа. Там той бива тестван от упълномощено длъжностно лице дали има тестиси. Проверяващият изрича комично звучащата фраза Testiculos habet et bene pendentes! (в превод " Тестиси има и те висят добре! " ). Твърди се, че креслото се употребява при всички папски коронации от IХ в. насам.
Ето на, споделят вярващите в историята за папеса Йоана, за какво ще потвърждават, че определеният в действителност е мъж, в случай че противоположното не се е случвало към този момент? Разбира се обяснението е много по-банално и то е, че задачата евентуално е да се предотврати заемането на най-високата служба от евнух, което е срещу църковния канон.
Макар и да е била употребена, а това също е противоречиво, тази срамна за " наместника на Христос на земята " процедура си остава в Средновековието. Където се губи и повода до наши дни да е достигнала приказката за папеса Йоана.
Транссексуалната Йоана
Както споменахме нагоре една модерна транссексуална Йоана към този момент има своите създатели, въпреки и единствено в комедийния род или във фантастиката. По-важното за църквата в този момент, и освен католическата, е, че увисва над зеещата бездна сред възгледите на вярващите от предишното и сегашното, сред християнското обучение за пола и секса, и модерната визия за мястото на дамата и мъжа в обществото. Жени към този момент са свещеници в доста християнски деноминации, а накъде ще отиде светът единствено Господ знае. Дали папеса Йоана обаче е допустима в новото хилядолетие? Няма да е скоро.
Католическата черква има много събития в историята си, които получават спорна оценка във времето. В средата на IХ в. обаче се случва нещо, което е предизвикателство за самите устои на християнството с център в Рим. На трона на Св. Петър сяда жена на име Йоана. По-късно употребяват за нея купата " папеса ". Разбира се католическата черква твърди, че такова събитие няма, че то е чиста небивалица, а мнението на историците също клони към определенията " легенда " и " мит ". Но даже такова нещо да е единствено в главите на враговете на Ватикана, въпросът за мястото на дамите в църквата е бил постоянно на дневен ред.
И въпреки да среща голяма известност и утвърждение в днешни дни, в мрачните времена на Средновековието, на църквата в Рим се постанова да предприеме крути ограничения против опцията срамната история с папесата да се повтори.
Отдавна хората приказват...
Легендата споделя, че жена на име Йоана заема папския престол в Средновековието. През ХIII в. в цяла Европа се популяризират летописи за живота й, разказващи за издигането й. Твърди се, че изживява по-голямата част от живота си преоблечена като мъж, носи името Джон, че си проправя път по стръмната подчиненост на католическата черква и най-сетне е определена за папа през 855 година. На папския престол тя остава към две години преди да бъде трагично разкрита и осъдена със гибел.
Според една от версиите Йоана е бременна, когато става папа. По време на религиозна върволица тя ражда и това е повода да бъде разкрита. Полски духовник на име Мартин от Тропау разказва тази неповторима " картинка " в своята " Хроника на папите и императорите " (Chronicon pontificum et imperatorum). А опцията в действителност да е имало раждане със съответните съпровождащи събития е ненапълно доказана, защото по-късно папските процесии отбягвали тъкмо една улица. Може би повода е била, че там се е случило срамното събитие.
Първоначално на папесата са давани други имена, като Агнес или Гелберта, само че точно Мартин е този, който за първи път я назовава Йоханес Ангеликус и показва годината - 855-та. За женския папа загатват в свои трудове и италиански хуманисти, измежду които Джовани Бокачо и Петрарка.
В идващите епохи историята е мотив да се води една от най-сериозните полемики сред католическата и протестантската църкви за обособени случаи, в които дами са оказвали въздействие на религиозната теория и процедура.
Сексът в средновековна Европа
Дори папеса Йоана да не е съществувала или да не е била отпред на католиците през IХ век, то сходна легенда нямаше метод да не се появи. За религиозната общественост тя се трансформира източник на полемики не просто за мястото на дамите в църквата, а и за това дали би трябвало да им се разрешава да заемат властови позиции. Обвинителите са набиращите известност протестантски апологети.
Дали Йоана е съществувала въобще няма огромно значение, тъй като даже единствено нейната история споделя нещо значимо за по-широкото отношение към пола и връзките в средновековна християнска Европа.
Не на последно място разкрива и какъв брой очаровани сме ние, хората от бъдещето, от тайнствените и видимо строги граници на връзките сред мъжете и дамите в тези времена.
Историята за Йоана приказва също и за по-широкия проблем, който религията като цяло и християнската в тази ситуация има с пола и секса. Ранните християни се лутат сред древногръцката философия и старозаветните еврейски правила, само че наследяват етиката си за секса от Аристотел, който не е бил изключително запленен от плътските удоволствия, настояват историци.
Вавилонската развратница
Йоана - развратната папеса, чиито детеродни води изтичат в разгара на религиозна върволица -това е същинско предизвикателство към разбиранията за същинската християнска девственица и освен. Тя дава образец за моралното разлагане на папството, като спорещите протестанти я свързват с Вавилонската развратница от светото писание. Католиците пък не са съгласни, че те са източник на разврат и сочат на друго място -към главата на англиканската черква кралица Елизабет, която си остава без мъж и не ражда правоприемник. А истината е напълно елементарна - казусът с Йоана въплъщава всъщност патриархалната природа на християнската черква.
Как да се предотврати заблудата?
И протестантите, и католиците, в тези времена се питат допустимо ли е една жена в действителност да заблуди мъжете по метода, по който вероятно го е сторила Йоана? При тогавашното тежко облекло и със съответната мъжка прическа несъмнено е било елементарно. Жена да се облича и държи като мъж? Защо не? Вижте Жана дАрк... А в случай че знаеха единствено какви чудеса ще реализира днешната медицина, то щяха да замлъкнат вечно. Транссексуален отпред на Ватикана - ето това би било една от най-големите сензации на всички времена!
Да не забравяме обаче, че ние сме артикул на събития, почнали в епохата на Просвещението. В Средновековието проблемите и вижданията на хората за тяхното решение са напълно други. И в случай че методът, по който католическите водачи считат да предотвратят случването на нова папеса е подобен, какъвто се твърди даже и в модерни източници, то нещата в действителност получават необичайно и даже комично развиване. А за някои - срамно...
Тест за неустрашимост
Sedia stercoraria - в превод " стол за изпражнения " - е с изключително предопределение, с изключение на първичното и обвързвано с името му.
На седалката с дупка сяда всеки новоизбран папа. Там той бива тестван от упълномощено длъжностно лице дали има тестиси. Проверяващият изрича комично звучащата фраза Testiculos habet et bene pendentes! (в превод " Тестиси има и те висят добре! " ). Твърди се, че креслото се употребява при всички папски коронации от IХ в. насам. Ето на, споделят вярващите в историята за папеса Йоана, за какво ще потвърждават, че определеният в действителност е мъж, в случай че противоположното не се е случвало към този момент? Разбира се обяснението е много по-банално и то е, че задачата евентуално е да се предотврати заемането на най-високата служба от евнух, което е срещу църковния канон.
Макар и да е била употребена, а това също е противоречиво, тази срамна за " наместника на Христос на земята " процедура си остава в Средновековието. Където се губи и повода до наши дни да е достигнала приказката за папеса Йоана.
Транссексуалната Йоана
Както споменахме нагоре една модерна транссексуална Йоана към този момент има своите създатели, въпреки и единствено в комедийния род или във фантастиката. По-важното за църквата в този момент, и освен католическата, е, че увисва над зеещата бездна сред възгледите на вярващите от предишното и сегашното, сред християнското обучение за пола и секса, и модерната визия за мястото на дамата и мъжа в обществото. Жени към този момент са свещеници в доста християнски деноминации, а накъде ще отиде светът единствено Господ знае. Дали папеса Йоана обаче е допустима в новото хилядолетие? Няма да е скоро.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ