Когато няма да има недомлъвки и няма да си задаваш купища въпроси
Ще познаеш твоя мъж и ще бъде доста елементарно, без да се луташ в главоблъсканици,
без да гадаеш дали ще ти се обади,
без драма, без игри и детски осъществявания.
Не, няма да има недомлъвки и няма да си задаваш купища въпроси, да си гледаш на кафе и да вървиш по врачки, и ти давам обещание, че няма да те нарани.
Твоят мъж няма да се откаже от теб и няма да му е належащо време, с цел да разбере дали желае да остане.
Той просто ще покрие визиите ти за същински връзки и в това няма да има нищо необикновено, ще заспиваш спокойна, ще се будиш с усмивка, тъй като ще те обича, не с егото си, не с гениталиите си, и не поради нещо или някой, а поради себе си и обстоятелството, че е разкрил дамата, без която не желае да живее.
Няма да съжалиш след време, че си го срещнала. Няма да се двоумиш, няма да ти праща смесени сигнали, нито да се държи като комплициран малчуган или да те кара да чувстваш неустановеност в неговите планове.
С него ще се случи естествено, непринудено, първосигнално, ненадейно и ще е плашещо хубаво дотогава до момента в който осъзнаеш, че щастието съществува и не е единствено по филмите.
Твоят мъж ще бъде в действителност твой и ти ще го усещаш с цялото си битие.
Ще го познаеш по всичко, по което другите не са били.
Повярвай ми, знам.
създател: Любомира Димов
Повече от Любомира можете да прочетете на нейната ФБ страница ••мемоарите на едно пораснало момиче••
