Станчо Пенчев: Преходът ще свърши с последните поколения, участвали в него
Ще открием и вярата, и богатствата новина, когато станем по-смирени, а политиците ни подтиснат алчността си Да служиш на обществото без изгода е било принцип на всички велики българи, споделя Станчо Пенчев
Премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и непознати сътрудници, хора от ъндърграунда. Това са героите в двата романа на писателя Станчо Пенчев. След " Марсов венец ", който излезе през 2017 година, на пазара към този момент е и продължението му " Децата на Уран ". Двата романа са събрани в една книга и се четат на един мирис.
Ние имаме груповата мъдрост да се запазим като народ, само че в самостоятелен проект сме неврастеници Анонимността на огромния град у нас не основава независимост и почитание, а експанзия
- В първата част на романовия диптих - " Марсов венец ", сложихте " венеца " на т. нар " преход ", като разказахте по какъв начин са били основани групировките. В " Децата на Уран " обаче се оказва, че " венецът " не е краят. Същите герои още веднъж са на сцената, появяват се и нови играчи. Това значи ли, че " преходът " не е приключил? Какво е изкуплението, което би трябвало да създадем, с цел да влезем в новата епоха?
-->
- Преходът ще свърши с последните генерации, които са взели участие в него. Идеологията основава устойчиви положения на съзнанието. Не може когато си възпитаван да живееш по разпоредбите и законовите правила на един изолиран свят, да повярваш, че той е умрял в историческото придвижване. Комунистите не можаха да завоюват за утопичните си хрумвания поколенията, които бяха заварили. Помня с каква подигравка се отнасяха хората от поколението на дядовците ми към тях. Те бяха възпитавани в друго време, с същински добродетели и общественото инженерство, подлостта и лицемерието единствено събуждаха тъжна усмивка и прикрито пренебрежение в тях. В нашия разбъркан край се употребява един турски израз " Гечени " за човек, който се врежда, намества съгласно обстановката и посоката на политическия вятър. Възрастните генерации не уважаваха такива хора, идващите генерации ги намираха към този момент за нещо естествено, за успяващите в системата. Историческите промени ни завариха такива - несигурни, тъй като не отговаряхме за своя благосъстоятелност, поминък, съсловни и професионални организации, лицемерни и страхливи, тъй като бяхме ръководени и в никакъв случай ръководещи. Всъщност от измененията елементарния човек не получи съвсем нищо. Господарите останаха същите, единствено че в този момент по-алчни и държащи цялата благосъстоятелност и финансови принадлежности. В живота ни влезе и хаосът, естественото положение на обществата в промяна. Всъщност у нас не се възцари народовластие, каквото значи демокрацията. Властта не беше у народа макар привидната опция за свободен избор, тъй като претендентите бяха посочвани от новата олигархия, която държеше и цялостен конрол над медиите. Всеки от новите политици трябваше да направи договорка с нея, с цел да взе участие във властта. Като сложим и необятната мрежа от сътрудници на въздействие, наследени от руско време и употребявани интензивно от Русия, възможностите за естественото развиване на страната бяха нулеви.
- За първия си разказ употребявате признака Марс - господ на войната. Кои са участниците в тази война и кои са пострадалите?
- Войната е за контрола върху изразходването на държавните финанси, а в следствие за европейските дотации и фондове. Новата олигархия не беше готова за пазарно стопанство, още по-малко за европейска конкуренция. Тя имаше само опцията да ограбва личната си държавна хазна посредством публични поръчки. След време идващите генерации ще се учудват на тази потресаваща несръчност за няколко десетилетия да не построиш естествени стопански и правни връзки в една страна с образовано население и превъзходни естествени условия да изхрани 10 пъти по-многобройно население. Всъщност популацията нямаше никаква опция да се намеси в преразпрелението на богатствата, то нямаше опита да се оправя в една пазарна среда, а нямаше и благосъстоятелност, с която да се устоя. Беше уплашено и след дългогодишната дресировка, на която го бяха подложили тоталитарните управляващи. Гражданите се разпалиха едвам когато властта /на някогашните комунисти/ банкрутира страната и провокира хиперинфлация. Резултатът от този протест, обаче, беше временен.
- Във втория разказ признакът е Уран - бащата на боговете, който е ужасяващ от децата си и ги заточава. Едно от тях обаче - Кронос, го убива. Как тази борба по върховете отеква към простосмъртните?
- Човешката история е учебникът на простосмъртния. Елитът, в случай че е унаследен или добре просветен, познава този учебник. Ние нямахме подобен хайлайф. " Шаячните момчета ", както обичаха да се назовават така наречен комунисти, бяха хора с невисок нравствен и честен капацитет. Бяха пристигнали на власт с непозната окупационна войска и знаеха в себе си, че могат да я изгубят при последващо по-голямо разместване на международните силови центрове, по тази причина правеха всичко, каквото се правеше във " Великата руска страна ". С годините никой от алената партокрация не вярваше в личната си идеология. Това докара и до патологичното двуличие да пропагандират нещо, което знаеха, че от дълго време е мъртво. България загуби доста и от своя принудителен изолационизъм. Цели генерации живяха като закрепостени. Не могат да се отрекат обществените придобивки, само че тях отново ги плащахме ние, елементарните хора, с уравниловката и ниските заплати. След измененията първото нещо, което отпадна, бяха тъкмо тези придобивки, тъй като към този момент трябваше да ги заплаща не страната, а тези, които бяха придобили нейната благосъстоятелност.
- Който е осведомен с историята на прехода, ще разпознае и прототипите на героите. Но в романите някои от тях са комплицирани персони - те са се опиянявали от неограничената власт, само че са разбрали, че даже да са недосегаеми за законите на правото, за тях също важат тези на морала - когато си направил зло, то възмездието рано или късно ще те застигне. Такъв е да вземем за пример военачалник Смилов. Мислите ли, че същинските герои на прехода са способни на сходен катарзис?
- Не може да приказваме за героите на прехода в множествено число, тъй като макар, че всички са в мрежите на моралната безнравственост, те са и хора с самостоятелна орис. Усещането на човек тук, на Земята, е неповторимо и не може да се съобщи на различен. Всички изпитват действието на закона за възмездието, само че по друг метод, а реакцията им зависи от характера, възпитанието, персоналния опит. Затова и няма рецепта за катарзис и възмездие. Това е едно надълбоко персонално прекарване. Покаянието е особено за по-крепките духом, тъй като то е освобождение от прегрешението. Слабият човек развива характерен боязън от действителността, който нормално крие надълбоко в себе си. В облика на военачалник Смилов виждаме всички проявления на покаянието и катарзиса, само че в действителността те рядко са в толкоз чист тип. Винаги обаче съществуват и с времето разлагат личността, в случай че е слаба.
- Интересен и ненапълно драматичен воин е и Йоахим - той желае да живее като естествен човек, само че предишното непрекъснато го тегли към бездната. Той има ли първообраз или е сборен облик на всички нас, българите, които не можем да живеем добре, тъй като непрекъснато влачим грешките от предишното?
- Йото-Йоахим е систематизиран облик на едно потомство. Хората, които краят на системата завари при започване на зрелостта. Той е от така наречен " изтървани деца ", избухлив, свободомислещ и незлоблив. Йоахим е и дете на " Прехода ", той е повлечен от вълната на измененията, както мнозина от нас, без да може да разбере какво тъкмо се случва с него. Той не е драматичен облик, тъй като първоначално получава всичко, за което мечтаеше един младеж тогава: пари, поддръжката на мощните на деня, девойки, авторитет. Среща и дамата на живота си, има наследник. Всичко това обаче си има цена. И той я заплаща, както нормално се случва в живота, когато не си на вярната страна. Обратът е цялостен, както е в българската орис. Ние имаме груповата мъдрост като народ да преживеем няколко империи и да запазим себе си, само че в самостоятелен проект сме постоянно житейски неврастеници - непостоянни, нетърпеливи, плебеи на конюктурните условия. Надявам се младите генерации, с изключение на самоувереност, да си върнат и духовната смелост на дедите ни, които не се уплашиха от статута на триединната езикова норма и построиха цивилизация, която разпространиха измежду милиони и придвижиха през вековете. Йоахим е облик и на изграждащия се българин и човек. Този, който си връща паметта и дома.
- Във фокуса на събитията се завърта и едно дете, което страда от греховете на своето семейство. Какви полезности ще придвижи то в бъдещето?
- Вела носи вярата, само че и демонстрира какъв брой ранима и нежна е тя в човешкото сърце. Много е мъчно да съхраниш вяра. Апостол Павел приказва за " дълготърпението на вярата ", само че къде у актуалния човек самообладание, той желае да употребява всичко и незабавно, по тази причина й страхът при някои от естествените рецесии на съществуването е парализиращ. Съвременният човек трансформира прекарването си в ежедневна драма. Това го прави още по-безчувствен към другите и, несъмнено, другите към неговите страхове и терзания. Така обществото се фрагментира и не може да откри сили да преодолее и най-малките трудности. Ние сме едно лишено от духовни сили, хленчещо общество. Здравата общественост, доказвали сме го в предишното, може да преживее всичко: война, смъртоностна зараза, прелом, тъй като го приема като общо преживяване и намира сили да работи като общественост.
- Намираме се в един доста специфичен интервал - в дните на Великия пост, чакаме Великден. И в това време сякаш не се вижда светлина - рецесия върху рецесия ни натискат, още веднъж има избори, само че те са още от същото, както си мислят множеството българи. Каква е богатствата новина, която може да раздвижи блатото, къде е вярата, къде да намерим вярата, че следва Възкресение?
- Трябва да върнем уважението между тях, каквото съществуваше сред по-възрастните генерации. Онези меки, деликатни връзки, в които и споровете се вземат решение с такт и самообладание. Все съм се чудил от кое място е тази пълзяща нецензурност, изключително в София. Тя не е резултат на прехода, имаше я и в зрелия социализъм. Не е и от " селяните ", които сякаш са завладяли свещеното Софийско поле, тъй като я няма в дребните градчета. Това блаженство, придирчивост на простака, който е подготвен да крещи и налита на пердах когато са заели мястото му за паркиране, заградено с десетлитрови бутилки или са го изпреварили на пътя. Анонимността на огромния град у нас не основава, както е по света, независимост и почитание към персоналното пространство на другия, а експанзия. Ще открием и вярата, и богатствата новина, когато станем по-смирени и разбиращи другите. Когато политиците и властниците ни подтиснат алчността си и сребролюбието и си спомнят, че нямат живот на орли. Да служиш на обществото без полза и изгода е било принцип на всички велики българи.
Премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и непознати сътрудници, хора от ъндърграунда. Това са героите в двата романа на писателя Станчо Пенчев. След " Марсов венец ", който излезе през 2017 година, на пазара към този момент е и продължението му " Децата на Уран ". Двата романа са събрани в една книга и се четат на един мирис. Ние имаме груповата мъдрост да се запазим като народ, само че в самостоятелен проект сме неврастеници Анонимността на огромния град у нас не основава независимост и почитание, а експанзия
- В първата част на романовия диптих - " Марсов венец ", сложихте " венеца " на т. нар " преход ", като разказахте по какъв начин са били основани групировките. В " Децата на Уран " обаче се оказва, че " венецът " не е краят. Същите герои още веднъж са на сцената, появяват се и нови играчи. Това значи ли, че " преходът " не е приключил? Какво е изкуплението, което би трябвало да създадем, с цел да влезем в новата епоха?
-->
- Преходът ще свърши с последните генерации, които са взели участие в него. Идеологията основава устойчиви положения на съзнанието. Не може когато си възпитаван да живееш по разпоредбите и законовите правила на един изолиран свят, да повярваш, че той е умрял в историческото придвижване. Комунистите не можаха да завоюват за утопичните си хрумвания поколенията, които бяха заварили. Помня с каква подигравка се отнасяха хората от поколението на дядовците ми към тях. Те бяха възпитавани в друго време, с същински добродетели и общественото инженерство, подлостта и лицемерието единствено събуждаха тъжна усмивка и прикрито пренебрежение в тях. В нашия разбъркан край се употребява един турски израз " Гечени " за човек, който се врежда, намества съгласно обстановката и посоката на политическия вятър. Възрастните генерации не уважаваха такива хора, идващите генерации ги намираха към този момент за нещо естествено, за успяващите в системата. Историческите промени ни завариха такива - несигурни, тъй като не отговаряхме за своя благосъстоятелност, поминък, съсловни и професионални организации, лицемерни и страхливи, тъй като бяхме ръководени и в никакъв случай ръководещи. Всъщност от измененията елементарния човек не получи съвсем нищо. Господарите останаха същите, единствено че в този момент по-алчни и държащи цялата благосъстоятелност и финансови принадлежности. В живота ни влезе и хаосът, естественото положение на обществата в промяна. Всъщност у нас не се възцари народовластие, каквото значи демокрацията. Властта не беше у народа макар привидната опция за свободен избор, тъй като претендентите бяха посочвани от новата олигархия, която държеше и цялостен конрол над медиите. Всеки от новите политици трябваше да направи договорка с нея, с цел да взе участие във властта. Като сложим и необятната мрежа от сътрудници на въздействие, наследени от руско време и употребявани интензивно от Русия, възможностите за естественото развиване на страната бяха нулеви.
- За първия си разказ употребявате признака Марс - господ на войната. Кои са участниците в тази война и кои са пострадалите?
- Войната е за контрола върху изразходването на държавните финанси, а в следствие за европейските дотации и фондове. Новата олигархия не беше готова за пазарно стопанство, още по-малко за европейска конкуренция. Тя имаше само опцията да ограбва личната си държавна хазна посредством публични поръчки. След време идващите генерации ще се учудват на тази потресаваща несръчност за няколко десетилетия да не построиш естествени стопански и правни връзки в една страна с образовано население и превъзходни естествени условия да изхрани 10 пъти по-многобройно население. Всъщност популацията нямаше никаква опция да се намеси в преразпрелението на богатствата, то нямаше опита да се оправя в една пазарна среда, а нямаше и благосъстоятелност, с която да се устоя. Беше уплашено и след дългогодишната дресировка, на която го бяха подложили тоталитарните управляващи. Гражданите се разпалиха едвам когато властта /на някогашните комунисти/ банкрутира страната и провокира хиперинфлация. Резултатът от този протест, обаче, беше временен.
- Във втория разказ признакът е Уран - бащата на боговете, който е ужасяващ от децата си и ги заточава. Едно от тях обаче - Кронос, го убива. Как тази борба по върховете отеква към простосмъртните?
- Човешката история е учебникът на простосмъртния. Елитът, в случай че е унаследен или добре просветен, познава този учебник. Ние нямахме подобен хайлайф. " Шаячните момчета ", както обичаха да се назовават така наречен комунисти, бяха хора с невисок нравствен и честен капацитет. Бяха пристигнали на власт с непозната окупационна войска и знаеха в себе си, че могат да я изгубят при последващо по-голямо разместване на международните силови центрове, по тази причина правеха всичко, каквото се правеше във " Великата руска страна ". С годините никой от алената партокрация не вярваше в личната си идеология. Това докара и до патологичното двуличие да пропагандират нещо, което знаеха, че от дълго време е мъртво. България загуби доста и от своя принудителен изолационизъм. Цели генерации живяха като закрепостени. Не могат да се отрекат обществените придобивки, само че тях отново ги плащахме ние, елементарните хора, с уравниловката и ниските заплати. След измененията първото нещо, което отпадна, бяха тъкмо тези придобивки, тъй като към този момент трябваше да ги заплаща не страната, а тези, които бяха придобили нейната благосъстоятелност.
- Който е осведомен с историята на прехода, ще разпознае и прототипите на героите. Но в романите някои от тях са комплицирани персони - те са се опиянявали от неограничената власт, само че са разбрали, че даже да са недосегаеми за законите на правото, за тях също важат тези на морала - когато си направил зло, то възмездието рано или късно ще те застигне. Такъв е да вземем за пример военачалник Смилов. Мислите ли, че същинските герои на прехода са способни на сходен катарзис?
- Не може да приказваме за героите на прехода в множествено число, тъй като макар, че всички са в мрежите на моралната безнравственост, те са и хора с самостоятелна орис. Усещането на човек тук, на Земята, е неповторимо и не може да се съобщи на различен. Всички изпитват действието на закона за възмездието, само че по друг метод, а реакцията им зависи от характера, възпитанието, персоналния опит. Затова и няма рецепта за катарзис и възмездие. Това е едно надълбоко персонално прекарване. Покаянието е особено за по-крепките духом, тъй като то е освобождение от прегрешението. Слабият човек развива характерен боязън от действителността, който нормално крие надълбоко в себе си. В облика на военачалник Смилов виждаме всички проявления на покаянието и катарзиса, само че в действителността те рядко са в толкоз чист тип. Винаги обаче съществуват и с времето разлагат личността, в случай че е слаба.
- Интересен и ненапълно драматичен воин е и Йоахим - той желае да живее като естествен човек, само че предишното непрекъснато го тегли към бездната. Той има ли първообраз или е сборен облик на всички нас, българите, които не можем да живеем добре, тъй като непрекъснато влачим грешките от предишното?
- Йото-Йоахим е систематизиран облик на едно потомство. Хората, които краят на системата завари при започване на зрелостта. Той е от така наречен " изтървани деца ", избухлив, свободомислещ и незлоблив. Йоахим е и дете на " Прехода ", той е повлечен от вълната на измененията, както мнозина от нас, без да може да разбере какво тъкмо се случва с него. Той не е драматичен облик, тъй като първоначално получава всичко, за което мечтаеше един младеж тогава: пари, поддръжката на мощните на деня, девойки, авторитет. Среща и дамата на живота си, има наследник. Всичко това обаче си има цена. И той я заплаща, както нормално се случва в живота, когато не си на вярната страна. Обратът е цялостен, както е в българската орис. Ние имаме груповата мъдрост като народ да преживеем няколко империи и да запазим себе си, само че в самостоятелен проект сме постоянно житейски неврастеници - непостоянни, нетърпеливи, плебеи на конюктурните условия. Надявам се младите генерации, с изключение на самоувереност, да си върнат и духовната смелост на дедите ни, които не се уплашиха от статута на триединната езикова норма и построиха цивилизация, която разпространиха измежду милиони и придвижиха през вековете. Йоахим е облик и на изграждащия се българин и човек. Този, който си връща паметта и дома.
- Във фокуса на събитията се завърта и едно дете, което страда от греховете на своето семейство. Какви полезности ще придвижи то в бъдещето?
- Вела носи вярата, само че и демонстрира какъв брой ранима и нежна е тя в човешкото сърце. Много е мъчно да съхраниш вяра. Апостол Павел приказва за " дълготърпението на вярата ", само че къде у актуалния човек самообладание, той желае да употребява всичко и незабавно, по тази причина й страхът при някои от естествените рецесии на съществуването е парализиращ. Съвременният човек трансформира прекарването си в ежедневна драма. Това го прави още по-безчувствен към другите и, несъмнено, другите към неговите страхове и терзания. Така обществото се фрагментира и не може да откри сили да преодолее и най-малките трудности. Ние сме едно лишено от духовни сили, хленчещо общество. Здравата общественост, доказвали сме го в предишното, може да преживее всичко: война, смъртоностна зараза, прелом, тъй като го приема като общо преживяване и намира сили да работи като общественост.
- Намираме се в един доста специфичен интервал - в дните на Великия пост, чакаме Великден. И в това време сякаш не се вижда светлина - рецесия върху рецесия ни натискат, още веднъж има избори, само че те са още от същото, както си мислят множеството българи. Каква е богатствата новина, която може да раздвижи блатото, къде е вярата, къде да намерим вярата, че следва Възкресение?
- Трябва да върнем уважението между тях, каквото съществуваше сред по-възрастните генерации. Онези меки, деликатни връзки, в които и споровете се вземат решение с такт и самообладание. Все съм се чудил от кое място е тази пълзяща нецензурност, изключително в София. Тя не е резултат на прехода, имаше я и в зрелия социализъм. Не е и от " селяните ", които сякаш са завладяли свещеното Софийско поле, тъй като я няма в дребните градчета. Това блаженство, придирчивост на простака, който е подготвен да крещи и налита на пердах когато са заели мястото му за паркиране, заградено с десетлитрови бутилки или са го изпреварили на пътя. Анонимността на огромния град у нас не основава, както е по света, независимост и почитание към персоналното пространство на другия, а експанзия. Ще открием и вярата, и богатствата новина, когато станем по-смирени и разбиращи другите. Когато политиците и властниците ни подтиснат алчността си и сребролюбието и си спомнят, че нямат живот на орли. Да служиш на обществото без полза и изгода е било принцип на всички велики българи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ