Щатската администрация допусна три сериозни политически грешки от края на

Щатската администрация позволи три съществени политически неточности от края на 2017-а насам. През декември 2017-а Конгресът понижи налозите тъкмо когато националното стопанство реализира цялостна претовареност. През април 2018-а Федералният запас стартира да стяга паричната политика, откакто изтълкува неправилно краткотрайния стопански пик вследствие на данъчните редукции като наклонност за по-висок напредък. Месец по-късно президентът Доналд Тръмп се отхвърли от дългогодишната поддръжка на свободната търговия и наложи необятен набор от мита върху вноса от Китай.

Въпреки гафовете щатският $ продължи да нараства - нещо, за което всяка друга страна щеше да бъде осъдена от валутните пазари, а кредитните организации щяха да намалят рейтинга й.

Обяснението е просто - статусът на американския $ като международна аварийна валута. Той е като застраховка, тъй като подсигурява достъпа до финансиране в тежки моменти. Дори и по време на рецесии, породени от Америка, каквато беше последната от 2008-а. Щатските облигации се употребяват с привилегията да носят нулев риск съгласно разпоредбите на "Базел ІІІ ". Рейтинговите организации също вършат каквото могат и правят оценка американските ДЦК по-високо от облигациите на страните с по-ниска задлъжнялост и с по-висок растеж, само че пък валутите им нямат авариен статус. Черешката на тортата е, че централните банки държат над 60% от оповестените си задгранични запаси в размер на 11 трлн. щ. $ в зелени пари.

Тези привилегии, които водят началото си от октомври 1976-а (когато доларът е пуснат да плава свободно), не могат да продължат постоянно. Американската валута е под растящия напън на сериозен проблем. Щатското стопанство е тежко задлъжняло и непродуктивно, само че Тръмп не е податлив на рационални промени и на стягане на фискалната политика. Той вижда по-голяма политическа полза от възобновяване на американската конкурентна мощност посредством обезценяване на $. Поради което поддържа процикличните фискални разноски, натиска шефа на Федералния запас Джеръм Пауъл да намали лихвите и от време на време организира словесни интервенции против американската валута - все похвати, несъвместими със мощен $.

Много валутни анализатори вещаят поврат във възходящото придвижване на зелените пари и поевтиняването им през тази година. Доколко и по кое време това ще стане зависи от голям брой геополитически и стопански фактори. Засега доларът остава постоянен, въпреки че загуби съвсем един цент към еврото на 20 февруари в очакване да бъде огласено резюмето от последното заседание на паричния комитет на Федералния запас на 29 и 30 януари. То сподели, че щатските парични стратези считат, че решението им да спрат краткотрайно покачването на лихвите крие дребен риск и голям брой прерогативи, тъй като ще им даде време да оценят резултата от забавянето на международното стопанство, както и от направените към този момент лихвени нараствания върху американската стопанска система. Банкерите обмислят също да забавят и даже да сложат завършек на редукцията на банковия баланс в размер на 4 трлн. щ. $ - развой, за който се предполагаше, че е на автопилот. Без отговор остана въпросът какъв брой дълго ще пасува Федералният запас във връзка с паричната си политика и дали идващото лихвено придвижване няма да е по-скоро надолу, а не нагоре.

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на предходната седмица и първите два на тази беше деен. Средният дневен валутен оборот доближи 5053 млн. евро (9884 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.62% дял от купената и продадена валута.