Шри Чинмой (1931-2007) е роден в Индия, където още млад

Шри Чинмой (1931-2007) е роден в Индия, където още млад съумява да прозре задачата на своя земен път. Вътрешният му поглед се озарява от концепцията да въплъти и съобщи висшето познание. Той е делегат на Бог, съдбоносен да покаже на хората по какъв начин и те самите да познаят Всевишния в сърцата си. По-късно отпътува за Ню Йорк, с цел да осъществя там делото си на нравствен преподавател. Усвоява традицията на интегрална йога с съществена процедура медитацията, само че се включват и музика, спорт, служене на общността. Самият той е със мощно развъртян креативен капацитет и през целия си живот не стопира да основава музикални, художествени и литературни творби.



Шри Чинмой вписва цялото си вселенско знание в литература, която наброява над 1300 тома. Той приказва по разнообразни тематики, които най-често засягат връзката сред вътрешния и външния живот. За да установим сходна връзка, преди всичко би трябвало да медитираме. Да вградим тази процедура в всекидневието си, да я превърнем в жизненоважен табиет, тъй като точно тя ще ни разкрие същината на духовното ни съществуване.
Но тръгвайки да медитира, споделя Шри Чинмой, човек не го прави по обвързване или табиет.

Нуждата е подбудена от вътрешен апетит, незадоволеност от външната материална форма на живота.

Радостите на триизмерния свят са маломерни и бързо се засенчват от деструктивните сили. Медитирайки заран, ние обаче насищаме целия си ден с резистентен мир. Това е божественият мир.

За да разберем за какво медитацията ни доставя с подобен мир, е добре да поговорим какво тъкмо съставлява тя в същността си. Медитацията е пробуждането на божественото у индивида. Състоянието, при което осъществяваме нашето най-древно и най-висше начало.Там, където пием от извора, само че и също ние самите сме изворът. Защото Бог и човек са едно.

Медитацията е езикът на Бог. Ако желаеме да чуем гласа му в сърцето си, би трябвало да приказваме на този език. Така Той ще се прояви и реализира посредством нас, с цел да реализираме пък ние най-върховното задоволство, на което човешките сетива са способни. Това е мирът!

Преди да реализираме резултат, би трябвало да приведем мозъка си неподвижен. Не бива да разрешаваме на никоя мисъл, била тя добра или неприятна, да прелети през небосвода на съзнанието ни, с цел да остане то чисто. И ще усетим тогава по какъв начин нашият “празен съд ” се изпълва с божията промисъл. Но не трябва да чакаме, че техниката ще проработи като по часовник. Да, тя е ключ към духовното, само че Бог ще се прояви в нас единствено когато реши, че определеният час за нас е пристигнал. Само когато Неговата благословия ни озари.



Шри Чинмой приказва и за ролята на учителя в живота на духовно търсещия човек. Неимоверно по-лесно би ни било да медитираме, когато имаме нравствен преподавател. Той е нашият лидер в начинанието, оня, който ни проправя пътя. Умее да вниква в душата ни и вътрешно да ни насочва. Именно това е учението в тишина. Реализираният Гуру е осъзната душа, за която медитацията не е изолирана процедура. Може безспирно да обитава в положението си на най-високо схващане. Такава е естествената му форма на битие. Той е изцяло смесен с Абсолюта. Но работата на учителя не е самичък да седи на това място, а да раздаде благосъстоянието си на търсещите. Да смъкна при тях божествената светлина, наслада, мир. Да осъществя Бог измежду хората.