Вкусната древна история на шоколада и ванилията
Шоколадът и ванилията в някои елементи на света в действителност са врагове – като кока-кола и пепси или боксерките и слиповете. Единственият аспект на разделянето сред двете, който рядко се оспорва, е въпросът за произхода. Но през последните няколко години две нови изследвания коренно оспорват историите за произхода и на двете. Що се отнася до шоколада, най-ранните химически доказателства за използването на какао се изместват с към 1400 години по-назад в предишното и с около 3300 километра на юг. Що се отнася до ванилията в този момент откривателите имат вяра, че зърната са употребявани освен от хората повече от две хилядолетия по-рано, в сравнение с се е считало, само че и през цялостен океан разстояние. Тези открития са единствено няколко от последните образци за това по какъв начин археолози, генетици и културни антрополози пренаписват историята посредством проучване на храната.
Vanilla planifolia
Най-ранното потребление на ванилия от дълго време се смята, че е в общността Тотонак в днешния мексикански щат Веракрус. Те първо събират ароматните семена от растенията, които порастват в горите на територията им, а чак доста по-късно започват и да ги отглеждат домашно. Растението може да отнеме до 5 години, с цел да узрее, а всяко цвете би трябвало да бъде опрашено в деня, в който разцъфти, другояче не дава плод. В Мексико, Vanilla planifolia взаимно еволюира със своя опрашител – пчелите мелипона.
Пчела от рода мелипона
Според легендата на Тотонак скромното начало на ваниловата промишленост може да бъде проследено до Папантла от 13 век, прочут още като „ градът, парфюмирал света “. „ Местните нации са доста добре осведомени с лекарствената приложимост на билки и може смилат ваниловите зърна за белодробни и стомашни разстройства, а също и употребяват течността от зелен боб като компрес за евакуиране на отрова от инсекти и инфекции от рани “, изяснява Патриша Рейн във „ Ванилия – културната история на подправката “.
Ацтеките, които покоряват тотонаците през 1480 година, познават растението като tlilxochitl или „ черна шушулка “ (име, което по-късно неправилно ще бъде преведено като „ черно цвете “, което пък довежда до вековно объркване относно жълти му цветове). От него те взимат зърна, сушат ги и вършат пикантната шоколадова напитка какауатл – също по този начин обогатена и с пикантен червен пипер – която става обичана на ацтекското достойнство. През 1519 година Монтесума II и испанският завоевател Ернан Кортес популяризират студената пенлива сварявам на угощение в столицата Теночтитлан (сега Мексико Сити).
Сега има догатки, че ванилията може да се появява в Стария свят преди в Новия. Изследователите съумяват да посочат най-ранния прочут образец за подправката – в Северен Израел. В три дребни кани, открити на в Мегидо ( античен град, ситуиран на основния търговски път сред Дамаск и Египет), е открита сладка изненада: два от главните химикала във ванилията – 4-хидрокси бензалдехид и ванилин, съединяване, което образува мънички бели кристали на повърхността на шушулката, докато грахчетата ферментират. Експедицията, проведена от Израел Финкелщайн от университета в Тел Авив, има характеристиките на холивудски филм – недокосната 3600-годишна ханаанска гробница; три непокътнати скелета; и богатство от златни и сребърни бижута.
Съдовете са открити зад скелетите. „ Гробницата евентуално е обвързвана с кралското семейство на Мегидо или неговото обграждане “, споделя Финкелщайн. „ Тя е единствено на няколко метра от останките на двореца. “ Възможно е ванилията да е била смесена с растително масло, с цел да се направи парфюм или за филтриране на гробната камера, или за помазване на натрупа преди погребението. „ Ванилията има антимикробни свойства, които биха могли да оказват помощ за запазването на тялото преди погребението “, споделя Калифорнийският университет, Бъркли, археоложката Мелиса Крейдик, която управлява проучването на гробницата. „ Друга опция е парфюмите с мирис на ванилия да бъдат част от погребението като безценен подарък за мъртвите. “
Ботаническата история допуска, че ванилинът може да е пристигнал от растения, произхождащи от Югоизточна Азия или Източна Африка. Финкелщайн счита, че ванилинът евентуално идва в Близкия изток по обширни търговски пътища от бронзовата ера. „ Тази находка е върхът на айсберга “, споделя Крадик, „ и съставлява единствено началото на нашето схващане за развъждане, продан и потребление на ванилия в античния свят. “
Theobroma cacao
И в случай че това ново изобретение не е задоволително – рожденият ден на шоколада също е подложен под подозрение от науката. Въз основа на нова проба от керамичен съд се счита, че историята на шоколада стартира с мокаите – селяни земеделци, окупирали региона Соконуско на тихоокеанското крайбрежие на Мексико. Около 1900 година прочие н. е. Мокая стартират да употребяват Theobroma cacao – растение, което расте в горното течение на Амазонка – а по-късно редица мезоамерикански общества – олмеки, толтеки, маи, ацтеки – намират способи да употребяват семената му по най-различни способи: като парична единица, мерна единица и за хранене.
Едва през 1847 година британската компания J. S. Fry & Sons от Бристол създава първото твърдо шоколадово блокче, предлагано на необятната аудитория.
Оказва се, че любовната ни връзка с шоколада предхожда Мокая. Ново проучване демонстрира, че какаото в началото се употребява във влажните гори на горния басейн на Амазонка, където дървото е генетично най-разнообразно. Учените разглеждат различни съдове и части керамика от Санта Ана-Ла Флорида, археологически обект в Еквадор, населяван в миналото от хората Майо-Чинчипе, и откриват признаци на шоколад отпреди 5300 години.
Екип от археолози и биолози от университети в Северна Америка, Южна Америка и Европа разпознава непокътнати нишестени зърна от рода Theobroma, който включва типа T. cacao, вътре в артефактите, както и теобромин – горчив алкалоид, създаден по-обилно от T. какао, в сравнение с дивите му родственици. Етнографските и етноботанични описания на коренното население в басейна на Амазонка карат археолога Майкъл Блейк, съавтор на проучването, да подозира, че растенията са употребявани медицински и церемониално.
Както може да се чака от изследване, включващо тематиката за шоколада, тези изводи не са общоприети. Някои учени се питат дали народа Майо-Чинчипе подготвя семената за ястие – което е комплициран развой на ферментация, сушене, печене и мелене – или просто събира шушулки. Други оспорват концепцията, че какаовите растения минават от Южна Америка; различен скорошен разбор твърди, че какаото се отглежда от преди към 3600 години в Централна Америка.
