Черната легенда за крал Макбет
Широката аудитория разбрала името на шотландския крал Макбет, откакто този държател станал основен воин в едноименната покруса на Уилям Шекспир (между другото, мнозина считат, че това е най-хубавата негова пиеса). Английският класик показал Макбет като жесток грабител, на чиято съвест лежат убийството на положителния крал Дънкан и противозаконното взимане на властта.
Всъщност, историята, разказана от великия драматург, е много типична за онази далечна ера (XI век). Тогава, както прочее, и по-късно, пътят към властта постоянно минавал през закононарушения, изменничества и даже убийства. Но що се отнася до крал Макбет, неговата историческа орис надалеч не съответствува с облика, който Шекспир изобразява, по-точно, с тълкуването на някои негови действия.
Действието на шекспировата покруса се развива при започване на XI век в Шотландия и Англия, които водят война за въздействие над Британските острови. Сред пълководците на шотландския крал Дънкан с особена смелост се отличавал братовчед му Макбет, който нееднократно побеждавал ирландците и норвежците. Всички се възхищавали от неговата храброст и геройство.
Веднъж пред Макбет се появили три вещици и му предрекли кралския престол. Оттогава той се преобразил, омаян от опцията да получи цялата власт в кралството. Жена му, лейди Макбет, разпалвала неговото самолюбие и упорствала той по всевъзможен начин да си пробие пък към трона. Възползвайки се от престоя на крал Дънкан в замъка на Макбет, съпрузите-злодеи умъртвили знатния си посетител. После бил погубен и велможата Банко, който заподозрял Макбет. За това закононарушение обвинили синовете на Дънкан, които избягали в Англия. Но в последна сметка наказването настигнало както самия Макбет, по този начин и брачната половинка му, която полудяла. В края на Шекспировата покруса крал става синът на Дънкан, Малкълм. Такъв, в общи линии, е разказът на Шекспир.
Какъв, в действителност, е историческият Макбет? Ето редове от енциклопедиите: „ Кралят на Шотландия Макбет (упр. 1040–57), както и неговият противник, Дънкан I, е внук на крал Малкълм II. Отначало той вдигнал протест против Дънкан и го умъртвил в борба през 1040 година при Дънсинан (в Пертшир), след което и управлявал пламенно. Благородниците се възмущавали от неговата суровост. Един от тях, Макдъф, избягал в Англия и насъскал Малкълм, сина на Дънкан, да си отмъсти. Заедно с граф Сивард от Нортумбрия, те завладяли през 1054 година замъка на Макбет, Дънсинан “.
Това изцяло опровергава версията на Шекспир. Оказва се, че Макбет бил крал, освен това с цялостно право – като внук на Малкълм ІІ. Той победил Дънкан и го умъртвил в борба на 14 август 1040 година, което значи, че не може да се приказва за скрито закононарушение.
Какво в действителност представлявал убитият Дънкан I? При Шекспир това е доблестен, прошарен крал, който умно ръководи страната. Всъщност Дънкан бил млад (най-много с 4 години по-голям от братовчед си Макбет), а и управлявал много криво-ляво.
Бунтът против неособено сръчен крал, който протест да приключи с триумф, не бил нито първият, нито последният в онази ера. Слабо евентуално е подобен човек в подобен миг и по такава причина да бъде малтретиран от жестоки скрупули на съвестта, както Макбет в пиесата. Още повече, че получил страна в неприятно положение.
Шекспир някак „ не помни “, че по време на 17-годишното си ръководство Макбет съумял да направи доста потребни неща. Под твърдата ръка на новия крал най-сетне Северна и Южна Шотландия се обединили. Била проведена система от военни патрули, които охранявали цялата страна и безкомпромисно вкарвали на всички места закон и ред. Така Шотландия постепенно, само че несъмнено се превръщала в единна страна със мощна централна власт и здрави закони. Естествено, това не се харесвало нито на локалните благородници, тъй като слагало завършек на размириците им, нито на британските съседи. Макбет се оказал мощен и обективен държател.
Резултатът бил напълно логически. Синът на Дънкан, Малкълм Кенмор, благодарение на британците (или британците под прикритието на сина на Дънкан) събрал войска и нахлул в Шотландия. Макбет умрял в стълкновение срещу него при Лумфанан в Абърдийн през 1057 година След това, както нормално се случва, почнали да плюят победения. В деяние влезнала максимата: „ Историята се написа от спечелилите “. Дори Църквата минала на страната на спечелилия Малкълм и оповестила Макбет за „ наследник на дявола “ – въпреки той на времето си да правел великодушни дарения за манастири и даже направил поклонение в Рим.
Но за какво Шекспир обрисувал в толкоз мрачна светлина един почтен човек? Защо въобще му трябвало да „ рови костите “ на действителна историческа персона, вместо да сътвори фиктивен облик на тиранин, притеснен от гузната си съвест?
През 1603 година умряла кралица Елизабет І и на британския трон седнал Яков І, шотландец, наследник на екзекутираната от Елизабет шотландска кралица Мария Стюарт. Било преференциално Шекспир да регистрира смяната в политическата обстановка. Трябвало да се потвърди, че шотландците не са диви планинци, а горда и почтена нация, като се подчертаят старите исторически връзки с Англия. При това Яков І се считал за влиятелен „ специалист “ по вещици и магьосничество. Така се появяват трите вещици при започване на „ Макбет “. Те предсказали, че потомците на благородния Банко, предшественик на Яков І, ще обединят под десницата си Англия и Шотландия.
Между другото, Шекспир не съгрешава срещу истината, рисувайки облика на злощастната лейди Макбет. Допуска се, че тя в действителност била доста жестока и амбициозна жена. Може би това е единственият миг, в който историята, най-малко ненапълно, съответствува с легендата.