Шест държавни проекта са първите регистрирани индустриални паркове
Шест терена, на които страната се надява да притегли вложители в произвеждане, са първите регистрирани индустриални паркове. Това стана, откакто в средата на март тази година беше обнародван Законът за индустриалните паркове, който планува въвеждането на подобен указател. Самият той беше основан със заповед на икономическия министър от 10 май.
Два месеца по-късно справката демонстрира, че са регистрирани общо шест парка, като всичките те са благосъстоятелност на държавната Национална компания " Индустриални зони " (НКИЗ). Нито един от съществуващите частни паркове - като тези край Пловдив и Шумен, които се развиват в партньорство с локалните общини, не е включен. Това е предстоящо, като се има поради, че те на процедура работят сполучливо, а вложителите ги намират и без да вършат информация със листата.
Кои са парковете
В новия указател към този момент участват индустриалните паркове в Божурище, Видин, Телиш, Карлово, Суворово и Симитли, от които настоящ е единствено първият, а за другите е посочено, че няма информация за подписани контракти с вложители. В същото време работещ план като парка в Бургас да вземем за пример към момента не е регистриран.
И шестте парка са от така наречен вид А, където дейностите не са профилирани и се позволяват разнообразни типове произвеждане. НКИЗ е притежател и оператор на всичките, като се изключи Индустриален парк Видин, който се управлява директно от " Индустриална зона - Видин ", само че тя още веднъж е еднолично сдружение на НКИЗ.
Функции
Голяма част от тези терени преди са имали някаква функционалност - паркът в Телиш да вземем за пример е на мястото на някогашното военно отделение, а този във Видин заема територията на тогавашната свободна комерсиална зона. В общия случай инфраструктурата е базова, като някои от тях нямат даже електроснабдяване и ВиК. Най-младото попълнение е паркът в Симитли, който на процедура съставлява имот от 153 дка, който държавното управление трансферира на НКИЗ през февруари.
Още при разискването на закона стана ясно, че частните паркове надали ще се записват по новите правила. Причината е, че за това те би трябвало да изпълнят редица условия и да одобряват ограничавания, каквито сега нямат - като да вземем за пример съответната община-партньор да има блокираща квота при решенията, в случай че държи 30% или повече.
Два месеца по-късно справката демонстрира, че са регистрирани общо шест парка, като всичките те са благосъстоятелност на държавната Национална компания " Индустриални зони " (НКИЗ). Нито един от съществуващите частни паркове - като тези край Пловдив и Шумен, които се развиват в партньорство с локалните общини, не е включен. Това е предстоящо, като се има поради, че те на процедура работят сполучливо, а вложителите ги намират и без да вършат информация със листата.
Кои са парковете
В новия указател към този момент участват индустриалните паркове в Божурище, Видин, Телиш, Карлово, Суворово и Симитли, от които настоящ е единствено първият, а за другите е посочено, че няма информация за подписани контракти с вложители. В същото време работещ план като парка в Бургас да вземем за пример към момента не е регистриран.
И шестте парка са от така наречен вид А, където дейностите не са профилирани и се позволяват разнообразни типове произвеждане. НКИЗ е притежател и оператор на всичките, като се изключи Индустриален парк Видин, който се управлява директно от " Индустриална зона - Видин ", само че тя още веднъж е еднолично сдружение на НКИЗ.
Функции
Голяма част от тези терени преди са имали някаква функционалност - паркът в Телиш да вземем за пример е на мястото на някогашното военно отделение, а този във Видин заема територията на тогавашната свободна комерсиална зона. В общия случай инфраструктурата е базова, като някои от тях нямат даже електроснабдяване и ВиК. Най-младото попълнение е паркът в Симитли, който на процедура съставлява имот от 153 дка, който държавното управление трансферира на НКИЗ през февруари.
Още при разискването на закона стана ясно, че частните паркове надали ще се записват по новите правила. Причината е, че за това те би трябвало да изпълнят редица условия и да одобряват ограничавания, каквито сега нямат - като да вземем за пример съответната община-партньор да има блокираща квота при решенията, в случай че държи 30% или повече.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ