Шарено, по-шарено, Ню Йорк. В един град, където живеят абсолютно

Шарено, по-шарено, Ню Йорк. В един град, където живеят безусловно всевъзможни хора и да си чудноват, е по-скоро предписание, в сравнение с изключение, новобранците си имат идол и водач и той е Майкъл Алиг.  През 80-те и 90-те години на предишния век Майкъл Алиг е кралят на нощния живот в града, постоянно заобиколен от своята свита „ нощни деца “, облечени и гримирани по най-невероятен метод. Неща като „ противен изискан “, разбъркване на евтини облекла и винтидж, потребление на всевъзможни странни предмети като аксесоар не са измислени предходната година от Демна Гвасалия в Balenciaga, а са част от стила на Майкъл и неговите момчета преди десетилетия.

Майкъл Алиг може без Интернет и без мобилни телефони да събере за половин час някъде 2000 души, които да пият и да се забавляват бясно, до момента в който пристигна полицията. На гарата, в Макдоналдс, в метрото… Флашмоб преди цифровата епоха, и то подобен, на който всички идват, вместо да приключат с един „ лайк “ на събитието.

В залеза на своята популярност и, несъмнено, мощно надрусан, Майкъл Алиг убива човек. След 17 години в пандиза той се връща в Ню Йорк, с цел да се опита да живее в нашия свят – с телефон и Интернет и контактуващ с хиляда пъти повече хора, само че хиляда пъти по-дистанцирано, по личното му самопризнание.



Този филм не е изработен, с цел да провокира състрадание у фена или някаква емпатия. Напротив, самата история е показана като цветен калейдоскоп от светлини, искра и странни облици. Това обаче е единственият метод да се покаже, че от противоположната страна на големите празненства стоят също толкоз огромни кошмари, че фантазията постоянно е избавление и може да промени света и че никой не е самичък в своята полуда.