Страховете, от които всеки може да се избави
Шаманът седеше на самия връх на планината и чакаше. Този, който Шаманът чакаше доста, доста дълго време, щеше да се появи. Накрая откъм гърба се чуха стъпки и един човек се приближи до Шамана и седна до него.
– Поздрави, шамане – сподели мъжът с почитание в гласа си.
-Здравей, странник – отговори Шаманът.
Те седяха безмълвно, Шаман и Човек. Седяха дълго.
-Ти си остарял и умен, Шамане – сподели ненадейно Човекът. Струва ми се, че животът ми не е действителен. Че е цялостен с илюзии. Искам да се отърва от тях. Кажи ми по какъв начин мога да направя това?
– И кажи ми, Човече, за какво ги наблюдаваш, тези илюзии?
– Вероятно … – намерения си мъжът, – Може би тъй като се опасявам да видя какво има зад тях.
– Ето отговора ти. Търси своите страхове, зад всеки от тях се крие заблуда.
Шаманът седна на върха на планината и зачака. Изминаха три години от визитата на Човека. И съвсем трябваше да пристигна още веднъж. Накрая откъм гърба се чуха стъпки и свиркане на тананикаща ария. Седнал до Шамана, Човекът сподели:
– Благодаря ти, Шаман. Не остана и диря от предходния ми живот. Семейството се разпадна, не останаха другари, роднините се отвърнаха от мен. Но аз съм благополучен. Така че благодаря ти Шаман.
-Радвам се да чуя това, отговори Шаманът и по-късно, като погледна Човека, присви очи и сподели:
-Но отървали се от всичките си страхове? Вече нищо ли не те тормози?
– Прав си. Страхувам се. Страхувам се да остарея.
– И за какво реши, че би трябвало?
– Е, – откровено се изненада мъжът, – Всички остаряват, по този начин би трябвало.
– А в случай че не би трябвало? – Шаманът още веднъж присви очи.
– Значи искаш да кажеш, че това също е заблуда?
Шаманът седна на върха на планината и зачака. Изминаха доста години от идването на Човека. Но Шаманът знаеше, че ще пристигна още веднъж. Отзад се чуха стъпки.
– Здравей, Шаман.
– Здравей, Човече – отговори Шаманът. – Виждам, че към момента си млад и цялостен със сили.
– Да. И благодаря за това. Но към момента имам още един въпрос.
Мъжът се поколеба:
– Смъртта. Много се опасявам от гибелта.
– Вече разбра правилото – засмя се Шаманът.
– О, това е! Значи и гибелта?
– Да. И гибелта също.
– А ти? – искаше да попита Човекът, само че спря. Защото нямаше кой да отговори. Той седеше самичък на върха.
– И ти – отговори си мъжът.
Дълго време Човекът седеше на върха на планината. Много дълго време. Накрая той стана и сподели:
– Има още едно нещо, от което се опасявам. Единственото нещо, от което постоянно съм се страхувал.
И в този миг светът в близост изчезна.
Човекът вървеше. Ходеше в нищото. И той имаше четки и бои в ръцете си …
#страх, #илюзия,
