За българите отношението към имота е сакрално. Отнасяме се към

" За българите отношението към парцела е сакрално. Отнасяме се към него като че ли в никакъв случай няма да си отидем от този свят ", разяснява историкът Петър Стоянович по bTV. Според него на имотния пазар у нас се случват процеси, които мъчно могат да бъдат обяснени с рационална логичност.

Професорът уточни, че българинът е податлив да се " зароби до гроб " и да продаде всичките си благоприятни условия в провинцията, единствено и единствено да закупи малко жилище в крайните квартали на огромните градове. " Да дадеш благо и драго, единствено и единствено да вземеш 72 квадрата, което е действително 50 на края на света, и ще пътуваш до центъра на града 45 минути. Това демонстрира някакво отклоняване в мисленето ", съобщи Петър Стоянович.

Той акцентира, че обществото ни не се възприема като цялост от обособени единици, а като част от " родова броеница ". В тази конструкция упованието предците да оставят парцел и задължението да се завещае подобен на децата е водещ житейски претекст.

Историкът изрази неразбиране за какво хората избират да живеят в " тъмен и кален пояс " към столицата, вместо да потърсят успокоение в добре уредени села на същото времево разстояние от София. Според Петър Стоянович с раждането си българинът стартира да " мисли имотно ", което прави всеки диалог за различни способи на живот ирелевантен в локалния подтекст.