Сестрата на Скатов с разтърсващ разказ за брат си
Сестрата на починалия под връх К2 Атанас Скатов – Нели Димитрова, разкри забавни детайлности от живота на брат си в изявление за в. „ Телеграф “. Тя описа също какъв брой ужасни са били изискванията под върха-убиец, при които е трябвало да живее Скатов и заяви, че е научила за доста пропуски на компанията, провела експедицията.
" След като си писах с останалите членове на експедицията, разбрах, че е имало доста пропуски от страна на непалската компания уредник. При такива условия експедицията не е могла да приключи сполучливо в композиция с неприятното време и с това, че се наложи Наско да прекара месец и половина върху ледника и с ротации нагоре и надолу. Всичко това оказа въздействие ", споделя Нели Димитрова.
По думите й, Наско не се е оплаквал, тъй като е бил доста мощен мъж и постоянно се опитвал да показа нещата в най-хубавата им светлина, поемал всички негативи върху себе си. " Иначе още при започване на експедицията получи стомашно-чревно разстройство и се наложи да приема антибиотик. Храната е била извънредно еднообразна – единствено ориз и дал, което е тяхната леща. Хигиената очевидно не е била на равнище, водата за пиянство също. От самите шерпи не се е оплаквал, той постоянно ги е съжалявал, тъй като това беше техният занаят. Представете си едно семейство с 10 деца, в което най-силното и най-здравото момче е изпратено да стане планински лидер. То един път, най-много два пъти в годината, може да отиде на такава експедиция и да получи заплата, с която след това ще храни всички. Наско постоянно оставяше на шерпите своите движимости и облекла, дори и в този момент е подарил доста неща на своя сътрудник преди края на експедицията ", споделя сестрата.
Атанас Скатов е вярвал в триумфа на рискованото начинание. " Беше извънреден оптимист и в случай че нямаше тази религия, нямаше да реализира толкоз доста. За тази експедиция споделяше, че отиват, с цел да опитат. Наско направи първо българско присъединяване в зимно нанагорнище на К2 и ние би трябвало да се гордеем с това. Разбира се, че ние, изпращайки го, се притеснявахме за него. А дали можеше всичко да приключи добре? По принцип да, тъй като непалските шерпи се качиха. Но въпреки всичко те бяха група от 10 индивида и със напълно друга физика, душeвност и метод на живот. След като обаче си писах с останалите членове на експедицията, разбрах, че е имало доста пропуски от страна на непалската компания уредник. При такива условия експедицията не е могла да приключи сполучливо в композиция с неприятното време и с това, че се наложи Наско да прекара месец и половина върху ледника и с ротации нагоре и надолу. Всичко това оказа въздействие ", изяснява Нели Димитрова.
„ Получих доста позвънявания от другари в България, които недоумяваха за полемиката за връщането на останките му. Не считам, че след всичко, което той правеше, това е методът, по който да бъде изпратен. Бих споделила, че брат ми е част от концепцията, че положителното е заразно. Надявам се това, което правеше, да продължи да се прави. Наско постоянно е казвал, че при изкачванията се усеща по-близо до Бог, до силата му, до това, което е над нас и е основало Вселената. През 2008 година за един месец той стана послушник в Рилския манастир на доброволни начала. Чувстваше, че би трябвало за известно време да се посвети единствено на Бог ", разяснява сестрата на починалия планинар пред „ Нова Телевизия “.
Алпинистът ще бъде заровен на следващия ден в родния си Сливен.
" След като си писах с останалите членове на експедицията, разбрах, че е имало доста пропуски от страна на непалската компания уредник. При такива условия експедицията не е могла да приключи сполучливо в композиция с неприятното време и с това, че се наложи Наско да прекара месец и половина върху ледника и с ротации нагоре и надолу. Всичко това оказа въздействие ", споделя Нели Димитрова.
По думите й, Наско не се е оплаквал, тъй като е бил доста мощен мъж и постоянно се опитвал да показа нещата в най-хубавата им светлина, поемал всички негативи върху себе си. " Иначе още при започване на експедицията получи стомашно-чревно разстройство и се наложи да приема антибиотик. Храната е била извънредно еднообразна – единствено ориз и дал, което е тяхната леща. Хигиената очевидно не е била на равнище, водата за пиянство също. От самите шерпи не се е оплаквал, той постоянно ги е съжалявал, тъй като това беше техният занаят. Представете си едно семейство с 10 деца, в което най-силното и най-здравото момче е изпратено да стане планински лидер. То един път, най-много два пъти в годината, може да отиде на такава експедиция и да получи заплата, с която след това ще храни всички. Наско постоянно оставяше на шерпите своите движимости и облекла, дори и в този момент е подарил доста неща на своя сътрудник преди края на експедицията ", споделя сестрата.
Атанас Скатов е вярвал в триумфа на рискованото начинание. " Беше извънреден оптимист и в случай че нямаше тази религия, нямаше да реализира толкоз доста. За тази експедиция споделяше, че отиват, с цел да опитат. Наско направи първо българско присъединяване в зимно нанагорнище на К2 и ние би трябвало да се гордеем с това. Разбира се, че ние, изпращайки го, се притеснявахме за него. А дали можеше всичко да приключи добре? По принцип да, тъй като непалските шерпи се качиха. Но въпреки всичко те бяха група от 10 индивида и със напълно друга физика, душeвност и метод на живот. След като обаче си писах с останалите членове на експедицията, разбрах, че е имало доста пропуски от страна на непалската компания уредник. При такива условия експедицията не е могла да приключи сполучливо в композиция с неприятното време и с това, че се наложи Наско да прекара месец и половина върху ледника и с ротации нагоре и надолу. Всичко това оказа въздействие ", изяснява Нели Димитрова.
„ Получих доста позвънявания от другари в България, които недоумяваха за полемиката за връщането на останките му. Не считам, че след всичко, което той правеше, това е методът, по който да бъде изпратен. Бих споделила, че брат ми е част от концепцията, че положителното е заразно. Надявам се това, което правеше, да продължи да се прави. Наско постоянно е казвал, че при изкачванията се усеща по-близо до Бог, до силата му, до това, което е над нас и е основало Вселената. През 2008 година за един месец той стана послушник в Рилския манастир на доброволни начала. Чувстваше, че би трябвало за известно време да се посвети единствено на Бог ", разяснява сестрата на починалия планинар пред „ Нова Телевизия “.
Алпинистът ще бъде заровен на следващия ден в родния си Сливен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ