Серхий Плохий е професор в катедрата по украинска история в

Серхий Плохий е професор в катедрата по украинска история в Харвард и е създател на книги, отдадени на Украйна и на нейното минало. Последната от тях - „ Нападение “ - е отдадена на интервала след нахлуването на Русия през 2022 година.

Дъждовни води: Как се отразява на международния ред водената от Русия война против Украйна?

С. Плохий: Това е най-голямата война в Европа от Втората международна война насам. Тази война въздейства освен на Украйна и на украинско-руските връзки, само че и на Европа и целия свят.

Виждаме връщане обратно на трансатлантическия американско-европейски съюз на равнище, каквото не е имало от Студената война насам. Фактически тази война поставя завършек на „ сивите “ зони в Европа, появили се след разпадането на Съветския съюз. Виждаме по какъв начин Русия се преориентира освен в политически, само че и в стопански проект от Европа към Изтока. Почти съм уверен, че ще забележим и други промени, които към момента не откриваме.

Дъждовни води: Нападението на Русия против Украйна промени усещането на Запада и към двете страни. Кои са главните промени?

С. Плохий: Наистина Украйна през днешния ден в действителност извоюва своето място на картата на Европа. Войната, стартирана от Русия, е непровокирана война. Но Украйна отхвърли да бъде жертва, т.е. тя се съпротивлява и то доста дейно. Именно по този метод получава паспорт в историческия смисъл на думата – паспорт за участие както в Европейски Съюз, по този начин и в международната общественост. Украйна потвърждава на света, че независимостта от 1991 година не е случайност. Украйна още в първите седмици на войната сподели и потвърди, че остава на картата на Европа.

Дъждовни води: А Русия?

С. Плохий: Русия несъмнено отслабва. В Украйна се майтапят, че Русия, която се хвалеше, че има втората войска в света, се оказа втората войска в Украйна. Тоест упадъкът на военна мощност и на авторитет е изцяло явен. А сериозните стопански последици са свързани със глобите и с разноските за войната. Ако това продължи по този начин, Русия най-вероятно ще излезе от тази война доста по-слаба.

Преди войната Русия се възприемаше от Запада най-вече като страна с властнически трендове, само че с която въпреки всичко могат да се поддържат връзки, да се търгува, да се реализират политически планове. Докато в този момент Русия се възприема само като агресор и новобранец, отпред с водач, търсен от интернационалните правови структури. Екстрадицията на съветски дипломати и шпиони е единствено дребен симптом за това до каква степен отровен детайл е станала Русия в интернационалната общественост.

Дъждовни води: Върховната рада на Украйна вписа понятието „ рашизъм “ в законодателството като определение за идеологията, на която се опират съветските управляващи. Как оценявате тази стъпка?

С. Плохий: Терминът „ рашизъм “ дефинира някои реалии от днешния съветски политически живот. Изследователи като Тимъти Снайдър приказват за детайли на фашизъм в съветската политическа система през днешния ден. Мисля, че в термина „ рашизъм “ има отзив на тъкмо този тип интерпретация на съветската политика. Но в същото време има самопризнание на това, че историята не се повтаря – т.е. има детайли на фашистка идеология, само че има и детайли, присъщи на чистия съветски империализъм. Когато приказваме за „ рашизъм “, това в известна степен е и отговор на изцяло неуместните обвинявания по адрес на Украйна, че е в плен на нацисти и националисти, поради което трябвало да бъде „ денацифицирана “.

Дъждовни води: Бихте ли пояснили – къде виждат отправката към фашизма и кои са, съгласно вас, детайлите, присъщи на днешна Русия?

С. Плохий: Мисля, че паралелите с фашистките режими са свързани най-вече с равнището на надзор над публичното пространство, над медиите, с култа към водача. А в случай че става дума за детайлите, свързани с съветската политика, войната стартира и продължава в действителност под мотото за това, че украинците не съществували като обособена нация. Това са детайли, свързани със спецификата на съветското имперско мислене - в това има традиция от имперските времена, от 19 век.

Дъждовни води: Как се промени в Украйна усещането на Деня на успеха във Втората международна война на фона на сегашната война в Украйна?

С. Плохий: Броят на феновете на празнуването на Деня на успеха и то навръх 9 май спадна до рекордно ниски индикатори – в този момент това са 13 %. Нещо повече, в украинските медии назовават успеха „ победобесие “, което се дължи и на обстоятелството, че съветската агитация използваше и употребява този доста политизиран мит за Великата отечествена война за воденето на сегашната война.

Дъждовни води: В едно свое изявление наскоро Вие казахте, че сте „ извънреден оптимист “ за бъдещето на Украйна. Какво имате поради?

С. Плохий: В по-дългосрочна вероятност огромният ми оптимизъм е обвързван с равнището на готовност на украинското общество, с равнището на взаимоотношение сред обществото и страната, което е било обичайно едва звено в украинската история, възприемало се е като нещо непознато. Също по този начин – и с равнището на оптимизма, който съществува през днешния ден в украинското общество. Моят оптимизъм в известна степен е отражение на тези оптимистични настроения, които съществуват в Украйна без значение от ужаса на войната.