Време за икономическа трансформация
Сегашният стопански модел не може повече да бъде мотор за развиване. Затова е време за икономическа промяна. Тази идея развива в публикация в блога си вицепремиерът Томислав Дончев. За първи път той заприказва за нуждата от нова стопанска система в изявление за " Стандарт ".
ВИЖ ОЩЕ: Пътят към благосъстоянието е да произвеждаме по-скъпи артикули
Според Дончев новата стопанска система би трябвало да стъпи на други фактори - нововъведения и технологии, цифровизация, човешки капитал с нараснала подготовка и умения, реиндустриализация, увеличение на добавената стойност в производствата посредством прекосяване към нова продуктова конструкция.
Вижте концепцията на Томислав Дончев за икономическа промяна на България:
Вместо встъпление
Всяка сфера на публичния живот минава през етапи, които разумно са предопределени от натрупванията на познание, опит и капитал по извървения път. Икономиката не прави изключение. Въпрос на социална зрялост е нуждата от промени да бъде уловена в задатък и в точния момент да бъдат обрисувани посоките и скоростта на процесите, генериращи смяна за прекосяване на последващо равнище.
В положение сме да създадем синтезиран прочит на икономическата ни действителност и да откроим основните провокации. И освен тези, които задават макро картината, а и тези, които по съответен метод въздействат всекидневно на резултата от работата ни.
Усещането, че всеки ден вършим нещата по-добре от през вчерашния ден, е нужда и то би трябвало да бъде подкрепено с съответни дейности, инструментариум, воля и запас за прилаганетоим.
В опит да напипаме правилно пулса на своето развиване и съпоставителните си стопански преимущества би трябвало да бъдем почтени пред себе си, обрисувайки постигнатото в последните 30 години. Необходимо е и да бъдем дръзки при образуване на посоката в идващите, най-малко 10 години.
Контекст и обрисуване на провокациите
През последните 30 години, България беше подложена на обилни политически, стопански, обществени и ценностни промени. Въпросният интервал се характеризира с политически преход (демократизация), промяна на външнополитическата ориентировка на страната (членство в Европейски Съюз и НАТО), смяна на икономическия статус в разнообразни направления за огромна част от популацията, огромни процеси на вътрешна и външна миграция. Някои от тези процеси, като демократизацията и външната миграция, към този момент са с различна динамика, до момента в който въздействието на други продължава да е осезаемо. Пример за това са ценностните трансформации и търсенето на обективен баланс в социално- икономическите ареали.
Като резултат от прехода, макар спорните тълкования, страната усъвършенства икономическия си капацитет.
По данни на Световната банка, към 1989 година Брутният вътрешен продукт е близо 22 милиарда щ. д. по настоящи цени (към 1987 е 28,1 милиарда щ. д.), през 1996 е 10,11 милиарда щ. д, а през 2017 е 58,221 милиарда щ. д. Дори и съгласно най-консервативните разбори Брутният вътрешен продукт като най-малко се удвоява за 30 годинипреход.
Този развой не следва елементарна прогресивна взаимозависимост – огромният срив през 1990-1991 година сподели несъстоятелността на социалистическата стопанска система, а рецесията от 1996-1997 година беше „ цената “, която платихме за неизвършените промени и неналичието на здравомислие в ръководството на парите, банките и обществените финанси.
“Времето на прехода “ до през днешния ден в стадии на еволюционно развиване
Способността за явен синтез и трезва оценка на миналите събития е основно умеене на съумелите народи. Трудно би било да осъзнаем по какъв начин сме стигнали до тук, в случай че не можем да осмислим стадиите, през които смеминали.
В началото беше преходът към пазарна стопанска система (условно от 1989 – 1997/8 г.). През този интервал както икономическите оператори, по този начин и огромна част от жителите, не единствено схванаха, само че и се научиха да следват пазарните механизми. Преходът започва при съвсем напълно одържавено стопанство, насъбрани големи несъответствия сред търсене и предложение, изключителна взаимозависимост от централизираното договаряне на вложения и доставки в границите на социалистическия лагер. В тази среда се откриха две „ писти “ за триумф. Едната беше потребление за персонални цели на фаворизиран достъп до обществен запас, публични парцели и здания или ръководството на държавните предприятия. Втората беше достоверно бизнес изпитание по предлагането на пазара на до неотдавна дефицитни потребителски артикули и услуги. За първия модел историята ще даде политическа и морална оценка. Избралите да тръгнат по сложния път съумяха да развият пазарно мислене, а мнозина, в това число и по мъчителен метод схванаха, какво значи предприемачество, конкуренция,риск.
Последва промяна на собствеността и икономическото стабилизиране и възобновяване (условно от 1995/6 година до началото на 21-ви век). Основните процеси бяха приватизацията, навлизането на непознати вложения и отваряне на бизнеса към пазарите на развитите европейски стопански системи. Държавата интензивно се раздели със собствеността си и отвори сфери за частно предприемачество, които до тогава бяха държавен монопол. Бизнес моделите на този стадий от развиването могат да се разделят най-общо на два. Първият е приватизация и следващо преструктуриране за успеваемост на разноските, само че от време на време и за въвеждане на нови артикули и нахлуване на нови пазари. Вторият разчита на новосъздадените благоприятни условия за износ на земеделска продукция, артикули, туризъм или интернационален превоз. Сходствата сред тях са ниските разноски в България, както на заплащането на труда, по този начин и цените на парцели, хотели, сила, към момента работещи машини или цели предприятия. С редки изключения бизнес моделите, разчитащи на подценените активи и труд, не изискваха огромни вложения в съоръжение и технологии. Типичните бизнеси „ на ишлеме “ предлагаха базова, нискотехнологична обработка с обикновени машини, или неквалифициран нископлатентруд.
Третият стадий се очерта от ясната вероятност за участие в Европейски Съюз и опциите за отваряне към общия пазар, за износ, за бурно нахлуване на директни задгранични вложения и неизбежно последвалото прегряване на стопанската система (условно от 2006- 2008г.). Съчетанието сред световна кредитна агресия и към този момент сигурното присъединение на България към Европейски Съюз сътвориха условия за капиталов балон. Това обаче беше подправен, измамлив дял от участието, генерирал неверни тласъци и насочил предприемачески старания, задграничен и локален капитал, банкови заеми в действия, които скоро се оказаха несъстоятелни.
Заедно с това българската стопанска система стартира да се възползва от първия достоверен „ дял “ от участието в общия пазар на Европейски Съюз. Българският бизнес стартира да се интегрира последователно във вериги на добавена стойност на европейски производители, както и да усилва наличието си в тези пазарни ниши, които дават отговор на съществуващите сравнителни преимущества на българските артикули и услуги. Между 2002 и 2017 година износът за Европейски Съюз на създадени в България артикули набъбна повече от 5 пъти – от 3,7 милиарда до 19 милиарда евро.
Наличният човешки капитал от образовани български математици, химици, програмисти, счетоводители, хора с положителни знания на най-малко един непознат език, се „ пакетира “ за сполучлива продажба на световния пазар на услуги. Така породи и стартира да се развива аутсорсингът в региона на ИТ, финансово обслужване, лабораторни проби, отдалечено обслужване на клиенти и така нататък
Последният стадий беше световната финансова рецесия и възобновяване в изискванията на действителен мощно конкурентен външен пазар (условно от 2009 – до днес). Настъпи внезапно изстудяване на капиталовата интензивност като резултат от интернационалната икономическа рецесия. Изчерпаха се и част от резултатите от предприсъединителния интервал, свързани с придобиване на благосъстоятелност върху сдружения в страната, като и спекулативните потоци, ориентирани към недвижими парцели и строителството. Икономиката изпадна в криза, последвана от нерешителен и непретенциозен напредък. Въпреки тези отрицателни резултати, започнаха осъзнати процеси на акомодация в бизнеса. Пропуснатите благоприятни условия за имотни спекулации се трансформираха в увеличение каузи на промишлеността в Брутният вътрешен продукт, дружно с този на ИТ услугите, туризма и аутсорсинг дейностите. За сметка на това се свиха строителството, интервенциите с недвижими парцели, селското стопанство и финансовия бранш. От дистанцията на миналото десетилетие можем да кажем, че експортно-насочените производства и услуги бяха „ моторът “ на икономическото възобновяване – износът на артикули набъбна с 2.4 пъти, а на ИТ и аутсорсинг услуги – близо 5пъти.
Влияние върху развиването на българската стопанска система през този интервал имат европейските вложения, получени по линия на Политиката за доближаване на Европейски Съюз. Около 39%[1]от постигнатия стопански напредък в интервала 2008-2017 година е вследствие на осъществяването на съфинансираните от Европейските фондове интервенции. Изчисленията демонстрират, че без европейските вложения към края на 2017 година Брутният вътрешен продукт на страната би бил с 13,7% по-нисък без достъпа до този запас. Безспорен е резултатът върху инфраструктурата на страната, трудовия пазар, заетостта, конкурентните позиции на българските предприятия, образованието, туризма и районното развиване на страната, както и върху структурирането на обществения бранш като цяло. Въпреки естествената опозиция, провежданите промени в редица обществени браншове станаха причина както за по-ефективното прилагане на средствата, по този начин и за провеждането на по-качествени политики в тези сфери.
Отчетена беше възходяща взаимозависимост на браншове от българската стопанска система от този вид финансиране и следените отрицателни резултати от загуба на виталност при търсене на различно финансиране, нарушена пазарна логичност и конкурентоспособност бяха съответно адресирани.
Кратката рецепта на достиженията до момента
През миналите три десетилетия бизнесмените в България можеха да базират тактиката си на подценени вътрешни запаси и несметен на ниска цена труд. Теуспяваха, търсейки ниши, технологии, които да капитализират на пазара съществуващи активи като земи, недвижими парцели, неприятно ръководени остарели предприятия, а евтината сила поддържаше нискотехнологичните енергоемки браншове. При висока безработица, ниска претовареност и ниски заплати, бизнесмените можеха релативно елементарно да наемат спомагателна работна ръка при нужда от разширение надейността.
Заетост БГ/ЕС 2000-2018 vs. средномесечна заплата
Можем да твърдим обаче, че епохата на откриване и потребление на съществуващите сравнителни преимущества до огромна степенeприключила. Икономиката последователно приближава границата на исторически предпоставените благоприятни условия, границите на своя капацитет в границите на наличните естествени запаси, географско и политическо състояние, човешки капитал, технологии и финансов капитал.
В търсене на добавена стойност, „ новата промишленост “ и началото на трансформацията
Ако през 2007 година експортът ни е доминиран от първични материали, то през 2017 към този момент доминират артикули с по-висока добавена стойност като машини, апарати, съоръжение, елементи и съставни елементи, които са артикул от суровините, добивани в страната. След влизането на България в Европейски Съюз, износът на електроника и електрически апарати набъбна 4 пъти, а на машини и съоръжение – над 2 пъти. От на практика неосезаем бранш, автоиндустрията към този момент заема шесто място в структурата на експортани.
Относително систематизиране по групи експортни артикули в износа, 2001-2018 година
Тенденцията на десетилетието е ясна – гладко преструктуриране към артикули с по-висока добавена стойност, самобитна реиндустриализация, движена от участието в общия европейски пазар. Инвестициите – локални и задгранични – в експортно-насочени бизнеси. Българската индустрия последователно се интегрира във веригите на доставки на водещи световни производители и стана част от основаването на артикули, които са световни водачи.
Движеща мощ на този развой е освен осъзнаване на нуждата за софтуерно обновяване и заемане на пазарни ниши на международния пазар, само че и динамичността на пазара на труда. Дългосрочни и от дълго време почнали демографски трендове трайно редуцират популацията в трудоспособна възраст. При опцията за свободното придвижване на хора в Европейския съюз доста български жители в дейна възраст избират да живеят и работят в други държави- членки на Европейски Съюз, а и в други развити страни. Възстановяването на стопанската система ни следкризатадоведедопрактическинедостигнаработнасила,особеновнякоисектори.
В разследване на естествени пазарни механизми резултатът бе стабилно повишение на разноските за труд. Възнагражденията, приблизително за страната, набъбнаха двойно в интервала от 2008-2018 година, а в частния бранш – с 45% единствено за последните 4 години. Заплатите порастват освен за дребен брой дефицитни специалности, само че даже за хора безквалификации.
Повишаването на възнагражденията, разширението на опциите за образование и преквалификация, както и ограничения за възстановяване на грамотността на хората с най-нисък учебен статус, евентуално могат да засилват дребен запас от работна мощ. Това обаче не може да преодолее упования спад на популацията в трудоспособна възраст – с над 430 хиляди до 2030 година съгласно демографската прогноза на Национален статистически институт. Това значи, че все по- дребна част от популацията посредством труда си устоя все по-голяма част от него. Ако желаеме освен да запазим, само че и да повишим обществения стандарт, който поддържаме като общество, сме длъжни да създадем идната крачка в своето икономическо развиване.
Ако от обществена позиция наклонността за повишение на междинната работна заплата е търсена и удобна, то от икономическа вероятност крие редица провокации. На първо място, в доста браншове това води до повишение на цената на продукцията според от относителната тежест на разноските за труд. На второ място, слага под въпрос в средносрочен проект развиването на тези производства и услуги, чиято съществена причина за битие в страната са ниските разноски (ниски налози, ниска цена на земята, ниски заплати). При стабилно и сензитивно повишаване на разноските за труд, те се трансформират в неконкурентноспособни по отношение на страните с по-ниски разноски, в това число и в района, а също по този начин и по отношение на страните с по-автоматизирани и по-ефективни производства.
Естествената пазарна реакция е засилен напън за прекосяване към производства с по- висока добавена стойност, където разноските за труд или имат по-малка тежест, или могат да си разрешат в подобаваща пазарна обстановка, краткотрайно да заплащат по- високи хонорари.
Тази смяна в България е към момента в началната си фаза, създали сме едвам първите си дребни стъпки. Бегло съпоставяне с основните браншове на страните от Централна Европа, със доста по-висок от България Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, демонстрира голям неразкрит капацитет за увеличение на продуктивността на труда. Така да вземем за пример в Чехия, Словакия и Унгария автомобилната промишленост, машиностроенето и електрониката генерират близо 60% от износа; в България, макар огромната смяна в последните години, тези браншове способстват едвам 18% за износа на страната. В тези страни работната мощ е по-производителна, основава повече добавена стойност с вложените запаси, което е резултат от доста фактори. Сред тях са положителното обучение и умения на човешкия капитал, както и повечеинвестиции.
БВП/на глава от популацията vs. Производителност, 2000-2018 година
Проблем, цели и фактори за развиване
Къде желаеме да стигнем
Независимо от голямата смяна в последните десетилетия, от световно конкуриращата се стопанска система, от новите вложения и изпреварващия напредък, България е към момента надалеч от богатото ядро на Европа. Макар да сме скъсили дистанцията, към момента се разминаваме доста по приходи, по нововъведения, по качество на обществената инфраструктура.
Добре е да не забравяме, че участието в Европейски Съюз е достигната цел, само че напълно не е краят на пътя. То е късмет да се възползваме от стопанската интеграция в най-големия общ пазар на развити и богати бизнеси и консуматори в света. Ако желаеме релативно бързо, в границите на едно потомство да се доближим осезаемо до най-развитите страни в Европейски Съюз посредством доста по-бърз стопански напредък, е належащо да осъзнаем, че със сегашната конструкция на стопанската система, със сегашните способи на съчетание на капитал, технологии, човешки капацитет това не е допустимо.
Ключът към реализиране на триумф е в осъзнаване на нуждата от бърза смяна към „ стопанска система на добавената стойност “ като най-адекватен модел за нашата икономическареалност.
Бърз и нескончаем стопански напредък в идващите десетилетия може да се означи единствено, в случай че разтеглим границите на индустриалните благоприятни условия и увеличим капацитета за основаване на спомагателна стойност. С днешните познания за пазари и артикули, с днешната палитра артикули и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните служащи и техните умения, скоро ще достигнем своя предел.
Това, казано по различен метод, значи да стартираме да сътворяваме нови преимущества – посредством политики, които усилват опциите за нововъведения, софтуерен трансфер и вложения, които усъвършенстват качеството на човешкия капитал.
Ограничения и благоприятни условия
Определянето на отправната точка и багажа, с който тръгваме към развиване на стопанска система на добавената стойност, минава през вземане предвид с рестриктивните мерки и програмиране на опциите, които стоят пред нас.
Да се съобразим с ограничаващите фактори значи да отчетем лимита на естествените си запаси от индустриално значение. Да приемем релативно дребния размер на вътрешния си пазар като незадоволителна база за нескончаем растеж на интензивни производства и услуги. Да признаем за фрапантните разлики в равнищата на развиване на районите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената необходимост от правдивост и господство назакона.
От друга страна, можем да разгледаме неподходящите трендове като благоприятни условия , пробвайки се да превърнем свободното придвижване на хора и работна мощ от негативен фактор през днешния ден във опция за позитивна промяна в нашия демографски баланс. Загубените връзки сред науката и бизнеса отварят опцията прехвърлянето на технологии да заеме водещо място в конкурентоспособността на бизнеса ни. Ниското равнище на цифровизация – едвам 12% междинна активност на цифровизиране на предприятия, да се прегледа като фокусирано изпитание, мощен инструмент за освобождение от ниската ресурсна успеваемост на стопанската система. Характеристиките на пазара ни (по размер, регулация и цена) да се трансфорат в стратегическо преимущество за привличане на подобаващи за тестови разработки и нови модели вложители и производства.
И дано мисловното ни упражнение бъде учредено на постоянен пиедестал , обрисуван от: построената устойчива и предвидима макроикономическа среда; достъп до общия пазар и капацитет за все по-силно консолидиране в световни вериги на добавена стойност; мощната и жива традиция в редица браншове (ИТ, машиностроене, електроника).
Защо в този момент?
Защото сегашният стопански модел не може повече да бъде мотор за развиване.
Защото парата от прегряващата ни днешна стопанска система оглушително надува свирката на готовия да потегли към последваща гара локомотив.
Защото сме се възползвали единствено от една дребна част от капацитета на това, да сме част от общия пазар на Европейски Съюз. Време е да влагаме и работим с цел да получим същинския, дълготраен и огромен дял отчленството.
Защото изрично усещаме, че значително сме изразходили съществуващите стопански преимущества– пристигна времето с подобаващи политики и запаси да открием нови преимущества, които да усилват капацитета за нововъведения и продуктивност на труда.
Защото всяка страна има лична орис в икономическото си развиване. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този развой да се случи от единствено себе си.
И тъй като едвам през днешния ден през призмата на насъбрания опит и еволюционна зрялост сме в положение и като страна, и като общество да систематизираме напъните и силата си за реализиране на българската икономическа промяна и имаме потребност от ясното формулиране на нейните цели, освен с цел да сме по-ефективни, само че и с цел да сме по-обединени в нейното реализиране.
Ролята на страната в този развой
Бихме могли да предположим, че естествените пазарни механизми ще тласкат естествено пазара към производството на артикули и услуги с висока добавена стойност, в това число и като реакция от лимитираното предложение на работна мощ или нейната повишаваща се цена, само че няма гаранция какъв брой бързо тези механизми ще дадат резултат.
За да бъде интензивен в своята целокупност, този развой не просто може, а би трябвало да бъде насочван от страната. Неговата мащабност, многопластовост и трудност изискват това.
Не тъй като страната държи неповторимата формула на неговото реализиране, а тъй като би трябвало да има способността да систематизира и канализира процеси от подобен мащаб ихарактер.
Анализ на опита и на други страни демонстрира, че обществената власт е виновна да не стои безучастно в профил, а да форсира тези процеси като:
Стимулира напъните за повишение на добавената стойност наикономикатаПодкрепи повишението на софтуерното равнище на всички индустриалнисектори.
Тази интервенция не регламентира, не заключва и не измества естествено протичащи пазарни и бизнес процеси.
В този не просто стопански, а публичен развой не приказваме само и единствено за заинтригувани страни, приказваме за участници със свои характерни функции и отговорности .
И това е една от главните аргументи страната да е водач на този развой.
Отключващи фактори за българската икономическа промяна
Унуверсална формула за икономическа промяна няма. Всяка страна минава по този път по собствен метод и със свое движение.
От днешна позиция формиращите напредък и развиване фактори са добре известни – нововъведения и технологии, цифровизация, човешки капитал с нараснала подготовка и умения, реиндустриализация, увеличение на добавената стойност в производствата посредством прекосяване към нова продуктова конструкция . Уникално е обаче тяхното наличие и специфичност, тяхната обязаност и взаимоотношение, които в своята целокупност реализират главната цел. Нещо повече – живеем в ера, в която страната има относително малко принадлежности за директно въздействие върху пазарните процеси, което е още една причина да не можем сляпо да копираме опита на някоя от „ старите “ държави-членки.
В тази посока на мисли българската икономическа промяна е притежател на значими публични и икономическипроцеси.
Превръщане на образованието в действителен приоритет.
Човешкият капитал е моторът на тази смяна, а неговата промяна и успеваемост зависи от развиването на качествено обучение, обвързано с демографските и стопански трендове в страната ни. Заедно с дебата за качеството и специализацията на висшето обучение, цената на професионално обучение и ролята на ученето през целия живот е належащо да има публично единодушие, че всички деца би трябвало да са в учебно заведение и да получат главните познания и на практика умения, дефиниращи базовата просветеност на 21 век.
Принцип на държавните политики и бизнес тактики би трябвало да бъде стремежът за по-висока продуктивност на труда. Целият преход фаворизира устрема към основаване на оптимално огромен брой работни места – в този момент е време да мислим за успеваемостта и продуктивността на всяко работно място. Мерките и ресурсите на страната би трябвало да поддържат всяка иновация, инвестиция или нов развой, които понижават потребността от спомагателен базов труд за основаването на стока или услуга.
По-висока продуктивност посредством иновация, софтуерен трансфер и капитал може да бъде реализирана на процедура във всяка сфера на човешкия живот. Подобна промяна би трябвало да бъде насърчавана и подкрепяна без значение от това къде се случва.
Екстензивните бизнесмодели ще свиват ролята си, те ще изчерпят локалния запас, даже когато приказваме за високоплатени все още услуги. Стратегически огромният капацитет за растеж на продуктивността и общ стопански напредък идва от бизнеси, в които може стабилно и трайно да се усилва добавената стойност без съразмерно повишаване на употребяваната работнасила.
Трансформацията не може да се случи без предприемаческа интензивност – нововъведенията се случват на микро равнище. Предприемачът би трябвало да доближи до концепция за нов артикул, нов пазар, нова технология, и най-важното – да притегли финансов запас, с цел да осъществипромяната.
Новото познание и новият капитал най-малко в известна степен ще са заимствани. В области като осведомителните и информационни технологии, роботиката, нанотехнологиите и изкуствения разсъдък България ще е натурален адресат при един продължаващ софтуерен трансфер от по-напредналите стопански системи. Не е наложително това да става от задгранични компании, настоящи в България – може това да са български бизнесмени, които се възползват от интеграцията на бизнеса си с този на чуждестраннипартньори.
Ключова ще е ролята на така наречен достоверни иноватори, бизнесмени, които не просто копират бизнес извън, не просто са снабдители или обслужват външни сътрудници, а основават напълно нови пазарни ниши. Те могат да са световни водачи създавайки напълно нови пазарниниши.
Успоредно с всичко това е значимо в страната ни последователно да стартира разрастване на процеса по основаване на софтуерна благосъстоятелност, така наречен technology ownership от българските компании . Доказано е, че страните с предприятия-собственици на технологии в индустриалния бранш са в естествено по-добри съпоставителни позиции в дълготраен проект.
Икономическата промяна в стадии и планове
Икономическата промяна е огромен и многопластов развой, който минава през разнообразни стадии и на всеки от тях би трябвало да се развият набор от взаимообвързани планове, генериращи мечтаната смяна.
Начален стадий на трансформацията
На този стадий се обрисува ясно салдото сред обособените фактори на развиване и се моделира механизмът на тяхната взаимна обязаност и синергия.
Проектите, включени в този стадий, целят създаване на пиедестал за дейно и последователно нареждане на структурните предпоставки за промяна и са в няколко съществени насоки.
1. Науката, нововъведенията и технологиите, като тласък за икономическото развиване. Това включва нова организация на процеса на ръководство на нововъведенията и научно-развойната активност за създаване и осъществяване на по-качествени и зрели политики в тази сфера с явен принос към икономическата промяна. Свързано е както със основаване на преднамерено национално звено с ясни отговорности за обмисляне, ръководство и съгласуваност на научния и иновационен развой, по този начин и с въвеждане на условия и механизми за стабилно и дейно развиване на българската научна и иновационнаекосистема.
Предвижда се въвеждане на нов по-ефективен модел на подготовка и осъществяване на обществените вложения в тази сфера. Модел, който ще синхронизира наличните и нови финансови източници и принадлежности от народен темперамент, Европейски структурни и инвестиционни фондове и централните стратегии на Европейски Съюз, и ще ги концентрира към стимулиране на бизнеса за развиване на производства, въвеждайки нови технологии ииновации.
В подтекста на развиване на стопанска система на знанието приоритет ще бъде подложен и върху развиването на науката и върховите научни проучвания посредством специфични механизми за дейно потребление на техните достижения и уникалност в интерес на обществото и стопанската система ни и развиване.
Търсенето на баланс в териториален аспект на иновационния и теоретичен капацитет ще бъде реализирано посредством стратегии за съгласуваност на основаните и създаващите се нови звена от научната и проиноватина инфраструктура и обвързване на тяхното дълготрайно развиване с местите потребности, капацитет и благоприятни условия за промишлен принос.
Фокусът се слага върху развиването на потенциала, задържането и развиването на младите учени и експерти посредством докторски и научни стратегии с ясна приложна устременост и обязаност с тяхното кариерно развиване.
Не на последно място се залага на засилено осъществяване на стратегии за интернационален продан на познания, технологии и нововъведения, които ще спомогнат за плавния преход на българската стопанска система към такава с по-висока добавена стойност.
Качественото обучение като мотор на икономическата промяна. Друга посока на развиване на междинното, висше и професионално обучение , която разрешава още по-ефективно обвързване, както с потребностите на пазара на труда ииндустрията, по този начин и с демографските трендове.
Това минава както през развиване на образователни стратегии с необикновен акцент върху STEM[2]дисциплините и нова система за ранно професионално насочване и развиване, по този начин и през целенасочени старания за повишение на качеството и рационализация на междинното обучение, като цяло в подтекста на процеса на цифровизация, развиване потенциала на учителите и въвеждане на по-ефективни форми на образование.
Концентриране на напъните в повишение на привлекателността, качеството и успеваемостта на обичайна мрежа от професионални гимназии (откриване на нови при необходимост) посредством реализиране на взаимни стратегии с промишлеността и бизнеса с действителни практики и ангажираност на учащите в индустриалният развой. В това число разширение на обсега на дуалното образование и повишение на интереса към техническите специалности и възвръщане на престижа на междинното техническообразование.
Развитие на стратегии за повишение на качеството на висшето обучение в обичайните специалности в техническите и другите профилирани университети и връщане към обичайните им специалности, за които имат потенциал и традиция (вкл. и посредством закриване на другите нетипични такива) и
Процесът включва и смяна на финансовия модел на висшите учебни заведения посредством въвеждане на резултатно насочени индикатори за неговото потребление, свързани с реализацията на пазара на труда на техните студенти и качеството на подготовка им.
Въвеждане на нови стратегии за подготовка и преквалификация на работната мощ като част от модела, обвързван с учене през целия живот посредством жива и дейна връзка с промишлеността и потребностите на пазара на труда. Всичко това е обвързвано и с опция за валидиране на тези познания и повишение на тяхната стойност посредством практическото им приложение.
2. Дигитализация на стопанската система и промишлеността за по-висока успеваемост. Този план от икономическата промяна е обвързван с стратегии за разширение на внедряването на осведомителни и софтуерни решения във всички браншове и предприятия от разнообразни мащаби, които могат да покачат тяхната успеваемост – от огромното индустриално дружество, през хотела, до мината и дребната фамилна комерсиална компания. С помощта на сходни интервенции ще се отговори и на нарасналата потребност от ресурсна успеваемост на стопанската система и по-ефективно потребление на работнатасила.
Разработване и осъществяване на стратегии, стимулиращи построяването на здрава връзка сред наука-индустрия и международни мрежи за технологии и познание.
Задаване на стандарти за софтуерно обновяване от инфраструктурната среда до дигитализацията на всеки обособен развой.
Въвеждане на стратегии за стимулиране на нови цифрови умения в човешкия капитал и в организационния модел на предприятията.
Важна част от този стадий е и въвеждането на актуалните софтуерни и цифрови решения в селското стопанство и повишение на добавена стойност и продуктивност на този сегмент.
Не на последно място, би било неестествено по отношение на средата и непочтено по отношение на данъкоплатеца в случай че обществените институции останат настрана от цифровата смяна. Една от тематиките, по които има единогласие измежду обществото, е нуждата от ефикасно и модерно електронно ръководство. Първите стъпки в тази посока са към този момент направени, само че остава да извървим дългия и сложен път към възстановяване на успеваемостта на работа и качествотона услугите.
3. Нова индустриална инфраструктура за стимулиране на икономическото развиване на цялата територия на страната. Проектът включва целенасочена държавна политика за създаване на нови индустриални и високотехнологични зони и паркове, за привличане на нови вложители и стимулиране икономическото развиване на районите. Става дума за територии, където има подобаващи предпоставки за това, да вземем за пример достъп до инфраструктура, транспортна съгласуваност (близост до главните артерии на националната транспортна инфраструктура), съществуване на междинни и висши образователни заведения, свързани със съответния бранш от промишлеността, съществуващи клъстери и екосистеми отиндустрии.
На основата на нова нормативна уредба страната ще сътвори условия за улеснено обмисляне и създаване на такава инфраструктура като организира всички използвани процедури в задатък в съучастничество или независимо даде терени или построи цялата нужна инфраструктура: транспортна, енергийна, водна и пречиствателна, информационна и такава обвързвана със сигурността. Новата регулаторната рамка ще разрешава построяването на индустриални и софтуерни зони и паркове като огромна част от използваните процедури по Закона за устройство на територията, свързани със статута на земята ще бъдат прилагани във връзка с зоната или парка, като цяло, още при построяването, което ще разреши ускорена процедура при реализиране на съответните капиталови планове взоните.
Конкретни местоположения с капацитет за създаване, както и използваните модели за ръководство ще бъдат избрани посредством народен сложен разбор. Подготвителните процедури, както и построяването ще протичат в тясно съдействие с локалните управляващи, съществуващите бизнес-мрежи и интерес, както и с просветителните и академичниинституции.
Стартирането и първичното реализиране на този развой следва да бъде обезпечено посредством европейско финансиране, като част от националните цели на европейската политика за доближаване.
Предвижда се мрежата от основани от страната индустриални софтуерни зони и паркове хармонично да взаимодейства с към този момент основаните такива общински и частни. Като базисна причина не би трябвало да се позволява съществуващите зони да губят вложители в следствие от новосъздадените.
Ресурси
Превърнати в съществена цел и приоритет на страната, уговорките по реализиране на другите стадии от икономическата промяна на страната ще бъдат обезпечени посредством взаимно обвързани стратегии, в границите на обособените секторни политики, обособени целенасочени планове, финансирани от държавния бюджет, както и стратегии, финансирани по линия на обществени фондове, имащи отношение към процеса.
Важен запас за реализиране на такава политика са и Европейските фондове. Прогнозите на този стадий демонстрират, че за интервала 2021- 2027 година за задачите, свързани с икономическа промяна, ще могат да бъдат отделени най-малко 6 милиарда лв..
Икономическата промяна като социална просвета, мислене и настройки
Нито един от стадиите на реализиране на икономическата промяна не може да има компактност без социална поддръжка и образуване на просвета, подобаваща да изнесе такова огромно национално изпитание.
Казано с други думи – иде тирада за основаване на схващане, настройка и очакване, че просперитетът на българите в идните десетилетия ще зависи от качеството на човешкия капитал, от знани
ВИЖ ОЩЕ: Пътят към благосъстоянието е да произвеждаме по-скъпи артикули
Според Дончев новата стопанска система би трябвало да стъпи на други фактори - нововъведения и технологии, цифровизация, човешки капитал с нараснала подготовка и умения, реиндустриализация, увеличение на добавената стойност в производствата посредством прекосяване към нова продуктова конструкция.
Вижте концепцията на Томислав Дончев за икономическа промяна на България:
Вместо встъпление
Всяка сфера на публичния живот минава през етапи, които разумно са предопределени от натрупванията на познание, опит и капитал по извървения път. Икономиката не прави изключение. Въпрос на социална зрялост е нуждата от промени да бъде уловена в задатък и в точния момент да бъдат обрисувани посоките и скоростта на процесите, генериращи смяна за прекосяване на последващо равнище.
В положение сме да създадем синтезиран прочит на икономическата ни действителност и да откроим основните провокации. И освен тези, които задават макро картината, а и тези, които по съответен метод въздействат всекидневно на резултата от работата ни.
Усещането, че всеки ден вършим нещата по-добре от през вчерашния ден, е нужда и то би трябвало да бъде подкрепено с съответни дейности, инструментариум, воля и запас за прилаганетоим.
В опит да напипаме правилно пулса на своето развиване и съпоставителните си стопански преимущества би трябвало да бъдем почтени пред себе си, обрисувайки постигнатото в последните 30 години. Необходимо е и да бъдем дръзки при образуване на посоката в идващите, най-малко 10 години.
Контекст и обрисуване на провокациите
През последните 30 години, България беше подложена на обилни политически, стопански, обществени и ценностни промени. Въпросният интервал се характеризира с политически преход (демократизация), промяна на външнополитическата ориентировка на страната (членство в Европейски Съюз и НАТО), смяна на икономическия статус в разнообразни направления за огромна част от популацията, огромни процеси на вътрешна и външна миграция. Някои от тези процеси, като демократизацията и външната миграция, към този момент са с различна динамика, до момента в който въздействието на други продължава да е осезаемо. Пример за това са ценностните трансформации и търсенето на обективен баланс в социално- икономическите ареали.
Като резултат от прехода, макар спорните тълкования, страната усъвършенства икономическия си капацитет.
По данни на Световната банка, към 1989 година Брутният вътрешен продукт е близо 22 милиарда щ. д. по настоящи цени (към 1987 е 28,1 милиарда щ. д.), през 1996 е 10,11 милиарда щ. д, а през 2017 е 58,221 милиарда щ. д. Дори и съгласно най-консервативните разбори Брутният вътрешен продукт като най-малко се удвоява за 30 годинипреход.
Този развой не следва елементарна прогресивна взаимозависимост – огромният срив през 1990-1991 година сподели несъстоятелността на социалистическата стопанска система, а рецесията от 1996-1997 година беше „ цената “, която платихме за неизвършените промени и неналичието на здравомислие в ръководството на парите, банките и обществените финанси.
“Времето на прехода “ до през днешния ден в стадии на еволюционно развиване
Способността за явен синтез и трезва оценка на миналите събития е основно умеене на съумелите народи. Трудно би било да осъзнаем по какъв начин сме стигнали до тук, в случай че не можем да осмислим стадиите, през които смеминали.
В началото беше преходът към пазарна стопанска система (условно от 1989 – 1997/8 г.). През този интервал както икономическите оператори, по този начин и огромна част от жителите, не единствено схванаха, само че и се научиха да следват пазарните механизми. Преходът започва при съвсем напълно одържавено стопанство, насъбрани големи несъответствия сред търсене и предложение, изключителна взаимозависимост от централизираното договаряне на вложения и доставки в границите на социалистическия лагер. В тази среда се откриха две „ писти “ за триумф. Едната беше потребление за персонални цели на фаворизиран достъп до обществен запас, публични парцели и здания или ръководството на държавните предприятия. Втората беше достоверно бизнес изпитание по предлагането на пазара на до неотдавна дефицитни потребителски артикули и услуги. За първия модел историята ще даде политическа и морална оценка. Избралите да тръгнат по сложния път съумяха да развият пазарно мислене, а мнозина, в това число и по мъчителен метод схванаха, какво значи предприемачество, конкуренция,риск.
Последва промяна на собствеността и икономическото стабилизиране и възобновяване (условно от 1995/6 година до началото на 21-ви век). Основните процеси бяха приватизацията, навлизането на непознати вложения и отваряне на бизнеса към пазарите на развитите европейски стопански системи. Държавата интензивно се раздели със собствеността си и отвори сфери за частно предприемачество, които до тогава бяха държавен монопол. Бизнес моделите на този стадий от развиването могат да се разделят най-общо на два. Първият е приватизация и следващо преструктуриране за успеваемост на разноските, само че от време на време и за въвеждане на нови артикули и нахлуване на нови пазари. Вторият разчита на новосъздадените благоприятни условия за износ на земеделска продукция, артикули, туризъм или интернационален превоз. Сходствата сред тях са ниските разноски в България, както на заплащането на труда, по този начин и цените на парцели, хотели, сила, към момента работещи машини или цели предприятия. С редки изключения бизнес моделите, разчитащи на подценените активи и труд, не изискваха огромни вложения в съоръжение и технологии. Типичните бизнеси „ на ишлеме “ предлагаха базова, нискотехнологична обработка с обикновени машини, или неквалифициран нископлатентруд.
Третият стадий се очерта от ясната вероятност за участие в Европейски Съюз и опциите за отваряне към общия пазар, за износ, за бурно нахлуване на директни задгранични вложения и неизбежно последвалото прегряване на стопанската система (условно от 2006- 2008г.). Съчетанието сред световна кредитна агресия и към този момент сигурното присъединение на България към Европейски Съюз сътвориха условия за капиталов балон. Това обаче беше подправен, измамлив дял от участието, генерирал неверни тласъци и насочил предприемачески старания, задграничен и локален капитал, банкови заеми в действия, които скоро се оказаха несъстоятелни.
Заедно с това българската стопанска система стартира да се възползва от първия достоверен „ дял “ от участието в общия пазар на Европейски Съюз. Българският бизнес стартира да се интегрира последователно във вериги на добавена стойност на европейски производители, както и да усилва наличието си в тези пазарни ниши, които дават отговор на съществуващите сравнителни преимущества на българските артикули и услуги. Между 2002 и 2017 година износът за Европейски Съюз на създадени в България артикули набъбна повече от 5 пъти – от 3,7 милиарда до 19 милиарда евро.
Наличният човешки капитал от образовани български математици, химици, програмисти, счетоводители, хора с положителни знания на най-малко един непознат език, се „ пакетира “ за сполучлива продажба на световния пазар на услуги. Така породи и стартира да се развива аутсорсингът в региона на ИТ, финансово обслужване, лабораторни проби, отдалечено обслужване на клиенти и така нататък
Последният стадий беше световната финансова рецесия и възобновяване в изискванията на действителен мощно конкурентен външен пазар (условно от 2009 – до днес). Настъпи внезапно изстудяване на капиталовата интензивност като резултат от интернационалната икономическа рецесия. Изчерпаха се и част от резултатите от предприсъединителния интервал, свързани с придобиване на благосъстоятелност върху сдружения в страната, като и спекулативните потоци, ориентирани към недвижими парцели и строителството. Икономиката изпадна в криза, последвана от нерешителен и непретенциозен напредък. Въпреки тези отрицателни резултати, започнаха осъзнати процеси на акомодация в бизнеса. Пропуснатите благоприятни условия за имотни спекулации се трансформираха в увеличение каузи на промишлеността в Брутният вътрешен продукт, дружно с този на ИТ услугите, туризма и аутсорсинг дейностите. За сметка на това се свиха строителството, интервенциите с недвижими парцели, селското стопанство и финансовия бранш. От дистанцията на миналото десетилетие можем да кажем, че експортно-насочените производства и услуги бяха „ моторът “ на икономическото възобновяване – износът на артикули набъбна с 2.4 пъти, а на ИТ и аутсорсинг услуги – близо 5пъти.
Влияние върху развиването на българската стопанска система през този интервал имат европейските вложения, получени по линия на Политиката за доближаване на Европейски Съюз. Около 39%[1]от постигнатия стопански напредък в интервала 2008-2017 година е вследствие на осъществяването на съфинансираните от Европейските фондове интервенции. Изчисленията демонстрират, че без европейските вложения към края на 2017 година Брутният вътрешен продукт на страната би бил с 13,7% по-нисък без достъпа до този запас. Безспорен е резултатът върху инфраструктурата на страната, трудовия пазар, заетостта, конкурентните позиции на българските предприятия, образованието, туризма и районното развиване на страната, както и върху структурирането на обществения бранш като цяло. Въпреки естествената опозиция, провежданите промени в редица обществени браншове станаха причина както за по-ефективното прилагане на средствата, по този начин и за провеждането на по-качествени политики в тези сфери.
Отчетена беше възходяща взаимозависимост на браншове от българската стопанска система от този вид финансиране и следените отрицателни резултати от загуба на виталност при търсене на различно финансиране, нарушена пазарна логичност и конкурентоспособност бяха съответно адресирани.
Кратката рецепта на достиженията до момента
През миналите три десетилетия бизнесмените в България можеха да базират тактиката си на подценени вътрешни запаси и несметен на ниска цена труд. Теуспяваха, търсейки ниши, технологии, които да капитализират на пазара съществуващи активи като земи, недвижими парцели, неприятно ръководени остарели предприятия, а евтината сила поддържаше нискотехнологичните енергоемки браншове. При висока безработица, ниска претовареност и ниски заплати, бизнесмените можеха релативно елементарно да наемат спомагателна работна ръка при нужда от разширение надейността.
Заетост БГ/ЕС 2000-2018 vs. средномесечна заплата
Можем да твърдим обаче, че епохата на откриване и потребление на съществуващите сравнителни преимущества до огромна степенeприключила. Икономиката последователно приближава границата на исторически предпоставените благоприятни условия, границите на своя капацитет в границите на наличните естествени запаси, географско и политическо състояние, човешки капитал, технологии и финансов капитал.
В търсене на добавена стойност, „ новата промишленост “ и началото на трансформацията
Ако през 2007 година експортът ни е доминиран от първични материали, то през 2017 към този момент доминират артикули с по-висока добавена стойност като машини, апарати, съоръжение, елементи и съставни елементи, които са артикул от суровините, добивани в страната. След влизането на България в Европейски Съюз, износът на електроника и електрически апарати набъбна 4 пъти, а на машини и съоръжение – над 2 пъти. От на практика неосезаем бранш, автоиндустрията към този момент заема шесто място в структурата на експортани.
Относително систематизиране по групи експортни артикули в износа, 2001-2018 година
Тенденцията на десетилетието е ясна – гладко преструктуриране към артикули с по-висока добавена стойност, самобитна реиндустриализация, движена от участието в общия европейски пазар. Инвестициите – локални и задгранични – в експортно-насочени бизнеси. Българската индустрия последователно се интегрира във веригите на доставки на водещи световни производители и стана част от основаването на артикули, които са световни водачи.
Движеща мощ на този развой е освен осъзнаване на нуждата за софтуерно обновяване и заемане на пазарни ниши на международния пазар, само че и динамичността на пазара на труда. Дългосрочни и от дълго време почнали демографски трендове трайно редуцират популацията в трудоспособна възраст. При опцията за свободното придвижване на хора в Европейския съюз доста български жители в дейна възраст избират да живеят и работят в други държави- членки на Европейски Съюз, а и в други развити страни. Възстановяването на стопанската система ни следкризатадоведедопрактическинедостигнаработнасила,особеновнякоисектори.
В разследване на естествени пазарни механизми резултатът бе стабилно повишение на разноските за труд. Възнагражденията, приблизително за страната, набъбнаха двойно в интервала от 2008-2018 година, а в частния бранш – с 45% единствено за последните 4 години. Заплатите порастват освен за дребен брой дефицитни специалности, само че даже за хора безквалификации.
Повишаването на възнагражденията, разширението на опциите за образование и преквалификация, както и ограничения за възстановяване на грамотността на хората с най-нисък учебен статус, евентуално могат да засилват дребен запас от работна мощ. Това обаче не може да преодолее упования спад на популацията в трудоспособна възраст – с над 430 хиляди до 2030 година съгласно демографската прогноза на Национален статистически институт. Това значи, че все по- дребна част от популацията посредством труда си устоя все по-голяма част от него. Ако желаеме освен да запазим, само че и да повишим обществения стандарт, който поддържаме като общество, сме длъжни да създадем идната крачка в своето икономическо развиване.
Ако от обществена позиция наклонността за повишение на междинната работна заплата е търсена и удобна, то от икономическа вероятност крие редица провокации. На първо място, в доста браншове това води до повишение на цената на продукцията според от относителната тежест на разноските за труд. На второ място, слага под въпрос в средносрочен проект развиването на тези производства и услуги, чиято съществена причина за битие в страната са ниските разноски (ниски налози, ниска цена на земята, ниски заплати). При стабилно и сензитивно повишаване на разноските за труд, те се трансформират в неконкурентноспособни по отношение на страните с по-ниски разноски, в това число и в района, а също по този начин и по отношение на страните с по-автоматизирани и по-ефективни производства.
Естествената пазарна реакция е засилен напън за прекосяване към производства с по- висока добавена стойност, където разноските за труд или имат по-малка тежест, или могат да си разрешат в подобаваща пазарна обстановка, краткотрайно да заплащат по- високи хонорари.
Тази смяна в България е към момента в началната си фаза, създали сме едвам първите си дребни стъпки. Бегло съпоставяне с основните браншове на страните от Централна Европа, със доста по-висок от България Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, демонстрира голям неразкрит капацитет за увеличение на продуктивността на труда. Така да вземем за пример в Чехия, Словакия и Унгария автомобилната промишленост, машиностроенето и електрониката генерират близо 60% от износа; в България, макар огромната смяна в последните години, тези браншове способстват едвам 18% за износа на страната. В тези страни работната мощ е по-производителна, основава повече добавена стойност с вложените запаси, което е резултат от доста фактори. Сред тях са положителното обучение и умения на човешкия капитал, както и повечеинвестиции.
БВП/на глава от популацията vs. Производителност, 2000-2018 година
Проблем, цели и фактори за развиване
Къде желаеме да стигнем
Независимо от голямата смяна в последните десетилетия, от световно конкуриращата се стопанска система, от новите вложения и изпреварващия напредък, България е към момента надалеч от богатото ядро на Европа. Макар да сме скъсили дистанцията, към момента се разминаваме доста по приходи, по нововъведения, по качество на обществената инфраструктура.
Добре е да не забравяме, че участието в Европейски Съюз е достигната цел, само че напълно не е краят на пътя. То е късмет да се възползваме от стопанската интеграция в най-големия общ пазар на развити и богати бизнеси и консуматори в света. Ако желаеме релативно бързо, в границите на едно потомство да се доближим осезаемо до най-развитите страни в Европейски Съюз посредством доста по-бърз стопански напредък, е належащо да осъзнаем, че със сегашната конструкция на стопанската система, със сегашните способи на съчетание на капитал, технологии, човешки капацитет това не е допустимо.
Ключът към реализиране на триумф е в осъзнаване на нуждата от бърза смяна към „ стопанска система на добавената стойност “ като най-адекватен модел за нашата икономическареалност.
Бърз и нескончаем стопански напредък в идващите десетилетия може да се означи единствено, в случай че разтеглим границите на индустриалните благоприятни условия и увеличим капацитета за основаване на спомагателна стойност. С днешните познания за пазари и артикули, с днешната палитра артикули и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните служащи и техните умения, скоро ще достигнем своя предел.
Това, казано по различен метод, значи да стартираме да сътворяваме нови преимущества – посредством политики, които усилват опциите за нововъведения, софтуерен трансфер и вложения, които усъвършенстват качеството на човешкия капитал.
Ограничения и благоприятни условия
Определянето на отправната точка и багажа, с който тръгваме към развиване на стопанска система на добавената стойност, минава през вземане предвид с рестриктивните мерки и програмиране на опциите, които стоят пред нас.
Да се съобразим с ограничаващите фактори значи да отчетем лимита на естествените си запаси от индустриално значение. Да приемем релативно дребния размер на вътрешния си пазар като незадоволителна база за нескончаем растеж на интензивни производства и услуги. Да признаем за фрапантните разлики в равнищата на развиване на районите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената необходимост от правдивост и господство назакона.
От друга страна, можем да разгледаме неподходящите трендове като благоприятни условия , пробвайки се да превърнем свободното придвижване на хора и работна мощ от негативен фактор през днешния ден във опция за позитивна промяна в нашия демографски баланс. Загубените връзки сред науката и бизнеса отварят опцията прехвърлянето на технологии да заеме водещо място в конкурентоспособността на бизнеса ни. Ниското равнище на цифровизация – едвам 12% междинна активност на цифровизиране на предприятия, да се прегледа като фокусирано изпитание, мощен инструмент за освобождение от ниската ресурсна успеваемост на стопанската система. Характеристиките на пазара ни (по размер, регулация и цена) да се трансфорат в стратегическо преимущество за привличане на подобаващи за тестови разработки и нови модели вложители и производства.
И дано мисловното ни упражнение бъде учредено на постоянен пиедестал , обрисуван от: построената устойчива и предвидима макроикономическа среда; достъп до общия пазар и капацитет за все по-силно консолидиране в световни вериги на добавена стойност; мощната и жива традиция в редица браншове (ИТ, машиностроене, електроника).
Защо в този момент?
Защото сегашният стопански модел не може повече да бъде мотор за развиване.
Защото парата от прегряващата ни днешна стопанска система оглушително надува свирката на готовия да потегли към последваща гара локомотив.
Защото сме се възползвали единствено от една дребна част от капацитета на това, да сме част от общия пазар на Европейски Съюз. Време е да влагаме и работим с цел да получим същинския, дълготраен и огромен дял отчленството.
Защото изрично усещаме, че значително сме изразходили съществуващите стопански преимущества– пристигна времето с подобаващи политики и запаси да открием нови преимущества, които да усилват капацитета за нововъведения и продуктивност на труда.
Защото всяка страна има лична орис в икономическото си развиване. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този развой да се случи от единствено себе си.
И тъй като едвам през днешния ден през призмата на насъбрания опит и еволюционна зрялост сме в положение и като страна, и като общество да систематизираме напъните и силата си за реализиране на българската икономическа промяна и имаме потребност от ясното формулиране на нейните цели, освен с цел да сме по-ефективни, само че и с цел да сме по-обединени в нейното реализиране.
Ролята на страната в този развой
Бихме могли да предположим, че естествените пазарни механизми ще тласкат естествено пазара към производството на артикули и услуги с висока добавена стойност, в това число и като реакция от лимитираното предложение на работна мощ или нейната повишаваща се цена, само че няма гаранция какъв брой бързо тези механизми ще дадат резултат.
За да бъде интензивен в своята целокупност, този развой не просто може, а би трябвало да бъде насочван от страната. Неговата мащабност, многопластовост и трудност изискват това.
Не тъй като страната държи неповторимата формула на неговото реализиране, а тъй като би трябвало да има способността да систематизира и канализира процеси от подобен мащаб ихарактер.
Анализ на опита и на други страни демонстрира, че обществената власт е виновна да не стои безучастно в профил, а да форсира тези процеси като:
Стимулира напъните за повишение на добавената стойност наикономикатаПодкрепи повишението на софтуерното равнище на всички индустриалнисектори.
Тази интервенция не регламентира, не заключва и не измества естествено протичащи пазарни и бизнес процеси.
В този не просто стопански, а публичен развой не приказваме само и единствено за заинтригувани страни, приказваме за участници със свои характерни функции и отговорности .
И това е една от главните аргументи страната да е водач на този развой.
Отключващи фактори за българската икономическа промяна
Унуверсална формула за икономическа промяна няма. Всяка страна минава по този път по собствен метод и със свое движение.
От днешна позиция формиращите напредък и развиване фактори са добре известни – нововъведения и технологии, цифровизация, човешки капитал с нараснала подготовка и умения, реиндустриализация, увеличение на добавената стойност в производствата посредством прекосяване към нова продуктова конструкция . Уникално е обаче тяхното наличие и специфичност, тяхната обязаност и взаимоотношение, които в своята целокупност реализират главната цел. Нещо повече – живеем в ера, в която страната има относително малко принадлежности за директно въздействие върху пазарните процеси, което е още една причина да не можем сляпо да копираме опита на някоя от „ старите “ държави-членки.
В тази посока на мисли българската икономическа промяна е притежател на значими публични и икономическипроцеси.
Превръщане на образованието в действителен приоритет.
Човешкият капитал е моторът на тази смяна, а неговата промяна и успеваемост зависи от развиването на качествено обучение, обвързано с демографските и стопански трендове в страната ни. Заедно с дебата за качеството и специализацията на висшето обучение, цената на професионално обучение и ролята на ученето през целия живот е належащо да има публично единодушие, че всички деца би трябвало да са в учебно заведение и да получат главните познания и на практика умения, дефиниращи базовата просветеност на 21 век.
Принцип на държавните политики и бизнес тактики би трябвало да бъде стремежът за по-висока продуктивност на труда. Целият преход фаворизира устрема към основаване на оптимално огромен брой работни места – в този момент е време да мислим за успеваемостта и продуктивността на всяко работно място. Мерките и ресурсите на страната би трябвало да поддържат всяка иновация, инвестиция или нов развой, които понижават потребността от спомагателен базов труд за основаването на стока или услуга.
По-висока продуктивност посредством иновация, софтуерен трансфер и капитал може да бъде реализирана на процедура във всяка сфера на човешкия живот. Подобна промяна би трябвало да бъде насърчавана и подкрепяна без значение от това къде се случва.
Екстензивните бизнесмодели ще свиват ролята си, те ще изчерпят локалния запас, даже когато приказваме за високоплатени все още услуги. Стратегически огромният капацитет за растеж на продуктивността и общ стопански напредък идва от бизнеси, в които може стабилно и трайно да се усилва добавената стойност без съразмерно повишаване на употребяваната работнасила.
Трансформацията не може да се случи без предприемаческа интензивност – нововъведенията се случват на микро равнище. Предприемачът би трябвало да доближи до концепция за нов артикул, нов пазар, нова технология, и най-важното – да притегли финансов запас, с цел да осъществипромяната.
Новото познание и новият капитал най-малко в известна степен ще са заимствани. В области като осведомителните и информационни технологии, роботиката, нанотехнологиите и изкуствения разсъдък България ще е натурален адресат при един продължаващ софтуерен трансфер от по-напредналите стопански системи. Не е наложително това да става от задгранични компании, настоящи в България – може това да са български бизнесмени, които се възползват от интеграцията на бизнеса си с този на чуждестраннипартньори.
Ключова ще е ролята на така наречен достоверни иноватори, бизнесмени, които не просто копират бизнес извън, не просто са снабдители или обслужват външни сътрудници, а основават напълно нови пазарни ниши. Те могат да са световни водачи създавайки напълно нови пазарниниши.
Успоредно с всичко това е значимо в страната ни последователно да стартира разрастване на процеса по основаване на софтуерна благосъстоятелност, така наречен technology ownership от българските компании . Доказано е, че страните с предприятия-собственици на технологии в индустриалния бранш са в естествено по-добри съпоставителни позиции в дълготраен проект.
Икономическата промяна в стадии и планове
Икономическата промяна е огромен и многопластов развой, който минава през разнообразни стадии и на всеки от тях би трябвало да се развият набор от взаимообвързани планове, генериращи мечтаната смяна.
Начален стадий на трансформацията
На този стадий се обрисува ясно салдото сред обособените фактори на развиване и се моделира механизмът на тяхната взаимна обязаност и синергия.
Проектите, включени в този стадий, целят създаване на пиедестал за дейно и последователно нареждане на структурните предпоставки за промяна и са в няколко съществени насоки.
1. Науката, нововъведенията и технологиите, като тласък за икономическото развиване. Това включва нова организация на процеса на ръководство на нововъведенията и научно-развойната активност за създаване и осъществяване на по-качествени и зрели политики в тази сфера с явен принос към икономическата промяна. Свързано е както със основаване на преднамерено национално звено с ясни отговорности за обмисляне, ръководство и съгласуваност на научния и иновационен развой, по този начин и с въвеждане на условия и механизми за стабилно и дейно развиване на българската научна и иновационнаекосистема.
Предвижда се въвеждане на нов по-ефективен модел на подготовка и осъществяване на обществените вложения в тази сфера. Модел, който ще синхронизира наличните и нови финансови източници и принадлежности от народен темперамент, Европейски структурни и инвестиционни фондове и централните стратегии на Европейски Съюз, и ще ги концентрира към стимулиране на бизнеса за развиване на производства, въвеждайки нови технологии ииновации.
В подтекста на развиване на стопанска система на знанието приоритет ще бъде подложен и върху развиването на науката и върховите научни проучвания посредством специфични механизми за дейно потребление на техните достижения и уникалност в интерес на обществото и стопанската система ни и развиване.
Търсенето на баланс в териториален аспект на иновационния и теоретичен капацитет ще бъде реализирано посредством стратегии за съгласуваност на основаните и създаващите се нови звена от научната и проиноватина инфраструктура и обвързване на тяхното дълготрайно развиване с местите потребности, капацитет и благоприятни условия за промишлен принос.
Фокусът се слага върху развиването на потенциала, задържането и развиването на младите учени и експерти посредством докторски и научни стратегии с ясна приложна устременост и обязаност с тяхното кариерно развиване.
Не на последно място се залага на засилено осъществяване на стратегии за интернационален продан на познания, технологии и нововъведения, които ще спомогнат за плавния преход на българската стопанска система към такава с по-висока добавена стойност.
Качественото обучение като мотор на икономическата промяна. Друга посока на развиване на междинното, висше и професионално обучение , която разрешава още по-ефективно обвързване, както с потребностите на пазара на труда ииндустрията, по този начин и с демографските трендове.
Това минава както през развиване на образователни стратегии с необикновен акцент върху STEM[2]дисциплините и нова система за ранно професионално насочване и развиване, по този начин и през целенасочени старания за повишение на качеството и рационализация на междинното обучение, като цяло в подтекста на процеса на цифровизация, развиване потенциала на учителите и въвеждане на по-ефективни форми на образование.
Концентриране на напъните в повишение на привлекателността, качеството и успеваемостта на обичайна мрежа от професионални гимназии (откриване на нови при необходимост) посредством реализиране на взаимни стратегии с промишлеността и бизнеса с действителни практики и ангажираност на учащите в индустриалният развой. В това число разширение на обсега на дуалното образование и повишение на интереса към техническите специалности и възвръщане на престижа на междинното техническообразование.
Развитие на стратегии за повишение на качеството на висшето обучение в обичайните специалности в техническите и другите профилирани университети и връщане към обичайните им специалности, за които имат потенциал и традиция (вкл. и посредством закриване на другите нетипични такива) и
Процесът включва и смяна на финансовия модел на висшите учебни заведения посредством въвеждане на резултатно насочени индикатори за неговото потребление, свързани с реализацията на пазара на труда на техните студенти и качеството на подготовка им.
Въвеждане на нови стратегии за подготовка и преквалификация на работната мощ като част от модела, обвързван с учене през целия живот посредством жива и дейна връзка с промишлеността и потребностите на пазара на труда. Всичко това е обвързвано и с опция за валидиране на тези познания и повишение на тяхната стойност посредством практическото им приложение.
2. Дигитализация на стопанската система и промишлеността за по-висока успеваемост. Този план от икономическата промяна е обвързван с стратегии за разширение на внедряването на осведомителни и софтуерни решения във всички браншове и предприятия от разнообразни мащаби, които могат да покачат тяхната успеваемост – от огромното индустриално дружество, през хотела, до мината и дребната фамилна комерсиална компания. С помощта на сходни интервенции ще се отговори и на нарасналата потребност от ресурсна успеваемост на стопанската система и по-ефективно потребление на работнатасила.
Разработване и осъществяване на стратегии, стимулиращи построяването на здрава връзка сред наука-индустрия и международни мрежи за технологии и познание.
Задаване на стандарти за софтуерно обновяване от инфраструктурната среда до дигитализацията на всеки обособен развой.
Въвеждане на стратегии за стимулиране на нови цифрови умения в човешкия капитал и в организационния модел на предприятията.
Важна част от този стадий е и въвеждането на актуалните софтуерни и цифрови решения в селското стопанство и повишение на добавена стойност и продуктивност на този сегмент.
Не на последно място, би било неестествено по отношение на средата и непочтено по отношение на данъкоплатеца в случай че обществените институции останат настрана от цифровата смяна. Една от тематиките, по които има единогласие измежду обществото, е нуждата от ефикасно и модерно електронно ръководство. Първите стъпки в тази посока са към този момент направени, само че остава да извървим дългия и сложен път към възстановяване на успеваемостта на работа и качествотона услугите.
3. Нова индустриална инфраструктура за стимулиране на икономическото развиване на цялата територия на страната. Проектът включва целенасочена държавна политика за създаване на нови индустриални и високотехнологични зони и паркове, за привличане на нови вложители и стимулиране икономическото развиване на районите. Става дума за територии, където има подобаващи предпоставки за това, да вземем за пример достъп до инфраструктура, транспортна съгласуваност (близост до главните артерии на националната транспортна инфраструктура), съществуване на междинни и висши образователни заведения, свързани със съответния бранш от промишлеността, съществуващи клъстери и екосистеми отиндустрии.
На основата на нова нормативна уредба страната ще сътвори условия за улеснено обмисляне и създаване на такава инфраструктура като организира всички използвани процедури в задатък в съучастничество или независимо даде терени или построи цялата нужна инфраструктура: транспортна, енергийна, водна и пречиствателна, информационна и такава обвързвана със сигурността. Новата регулаторната рамка ще разрешава построяването на индустриални и софтуерни зони и паркове като огромна част от използваните процедури по Закона за устройство на територията, свързани със статута на земята ще бъдат прилагани във връзка с зоната или парка, като цяло, още при построяването, което ще разреши ускорена процедура при реализиране на съответните капиталови планове взоните.
Конкретни местоположения с капацитет за създаване, както и използваните модели за ръководство ще бъдат избрани посредством народен сложен разбор. Подготвителните процедури, както и построяването ще протичат в тясно съдействие с локалните управляващи, съществуващите бизнес-мрежи и интерес, както и с просветителните и академичниинституции.
Стартирането и първичното реализиране на този развой следва да бъде обезпечено посредством европейско финансиране, като част от националните цели на европейската политика за доближаване.
Предвижда се мрежата от основани от страната индустриални софтуерни зони и паркове хармонично да взаимодейства с към този момент основаните такива общински и частни. Като базисна причина не би трябвало да се позволява съществуващите зони да губят вложители в следствие от новосъздадените.
Ресурси
Превърнати в съществена цел и приоритет на страната, уговорките по реализиране на другите стадии от икономическата промяна на страната ще бъдат обезпечени посредством взаимно обвързани стратегии, в границите на обособените секторни политики, обособени целенасочени планове, финансирани от държавния бюджет, както и стратегии, финансирани по линия на обществени фондове, имащи отношение към процеса.
Важен запас за реализиране на такава политика са и Европейските фондове. Прогнозите на този стадий демонстрират, че за интервала 2021- 2027 година за задачите, свързани с икономическа промяна, ще могат да бъдат отделени най-малко 6 милиарда лв..
Икономическата промяна като социална просвета, мислене и настройки
Нито един от стадиите на реализиране на икономическата промяна не може да има компактност без социална поддръжка и образуване на просвета, подобаваща да изнесе такова огромно национално изпитание.
Казано с други думи – иде тирада за основаване на схващане, настройка и очакване, че просперитетът на българите в идните десетилетия ще зависи от качеството на човешкия капитал, от знани
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ