Глупавият човек не може да бъде смирен - ПЕТЪР ДЪНОВ
Сега всички хора имат едно разбиране, желаят да имат на Земята един разточителен живот. Някои хора мислят, че като се родят тук на Земята, би трябвало да ги посрещнат с финикови вейки, с венци, както когато някоя мома се дами, мисли прахуляк да не падне върху нея.
А то, тъкмо противоположното ще се случи. И хората от 8,000 години не са разбрали, че Земята не е място за посрещане, а една работилница, дето би трябвало 10 пъти дневно да се окалят…
Всички модерни хора имат отлични идеали, мислят се за някои царски синове, пристигнали тук на Земята.
Високо мнение имат за себе си хората. И всеки един е прикрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое провидение, някой бог; така мислят, само че не се изричат. И всеки желае да паднат пред него, да се покланят…
В елементарните работи на живота човек издребнява. Ние издребняваме със своите прически, със своите обуща, със своите деца, със своите книги, с всичко. Същественото в света, което би трябвало да четем, да знаем, не го знаем още.
Всичко знаете, само че значителното не знаете. Аз мога математически да ви потвърдя, че не знаете значителното. Не единствено вие, само че целият културен свят не знае значителното.
Онази велика, свещена книга на Любовта, от която произтича животът, това е човешката душа. Човешката душа е една велика книга. През милионите епохи, през които тя е предходна, по нейните върхове и долини, на всяко едно дръвче има толкоз хубави неща написани…
Не мислете, че туй, което вие имате в този момент, е нещо значително. Не, не, туй външното, с което актуалният свят се занимава в този момент, с него дори и най-малките същества на небето, децата там не се занимават. То показва изхвърлени играчки, то е една изхвърлена боклук, ни помен няма от това познание там.
В туй отношение на индивида би трябвало едно малко примирение. Но преклонен може да бъде единствено оня човек, който има популярен разум, велико сърце, велика душа.
Когато приказвам за преклонен човек, аз разбирам оня, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, индивидът, който осъзнава. Глупавият човек не може да бъде преклонен.
Сегашните хора, щом приказвам нещо, запитват: „ Той приказва ли в интерес на нашия народ, приказва ли в интерес на нашия дом? “ Нима мислите, че оня, който приказва в интерес на един народ, приказва Истината? Нима оня, който приказва в интерес на един дом, приказва Истината? Не, не приказва Истината.
Истината приказва единствено оня, който живее за Бога и прави волята Божия. И аз споделям: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните стремежи, мисли и усеща. Ни минимум не мисли това.
Един от еврейските пророци, Йеремия, споделил на Бога по този начин: „ Господи, доста ме стъпка, добър ден не видях откак потеглих по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми. “ Питам: Какъв е този оракул, който уподобява Господа на мечка? Той самият е мечка – виждал се в туй огледало.
Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази тиня, в която сме влезнали, тиня до гуша.
Той желае да ни измъкне, да ни очисти, да просвети мозъците ни, да облагороди сърцата ни и да внесе оня пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се употребява Господ от това, в случай че Го следваме, в случай че Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е мощен.
Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата отпадналост и мизерия. Той, като ни гледа така дребни, така страждащи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един блян, едно предпочитание да спусне ръката си и да ни каже: „ Слушайте, нагоре в този момент! “
Колкото вашите премеждия са по-големи, без никакви изключения, толкоз бъдещите условия за вашето развиване са по-благоприятни.
Страданията дефинират развиването, от тях зависи степента на повдигането. Всичките премеждия обаче не са идентични в света.
Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са инцидентно основани. Това е един популярен закон, който желае култивиране. Страданията, това са условия за култивиране на човешката душа.
И Христос споделя: „ Изпитвайте Писанията, тъй като в тях има живот “. И в случай че е пристигнала известна горест в душата ти, не е неприятно да я изкажеш.
Някои споделят: „ Скромни да бъдем! “ Не, велики служащи! Някои цитират думите на Павел: „ Велики служащи да бъдем! “ Но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по примирение, велики по благост, по самоограничение, велики по безкористие, велики, велики! Така желая!
И ще имате благословението на Този, на Когото думите в никакъв случай не се променят.
