Доколко можем да сме сигурни, че сме прави? |
Сега нещата се развиват бързо. Летят около нас. Случват се, някой схваща от тях едно, различен схваща друго.
1. Бих предложил една тематика за планиране: дали има смисъл в клишето " в този момент нещата се развиват бързо " или " живеем в динамични времена "? Тоест: имало ли е времена, в които нещата са се движели постепенно, и кое дефинира динамичността на нещата? Темпото на процесите не е ли в действителност едно, преди всичко - биохимично обусловено субективно прекарване? А на второ място - културално обусловено субективно прекарване?
2. Ето малко образци. Когато си дрогиран с кокаин или просто си млад и дрогиран от хормоните си – коства ти се, че нещата към теб летят, ваканциите летят, събитията летят, предметите летят и се въртят в безумни калейдоскопи. Чувството за трескаво напрежение и голяма динамичност идва от метаболизма, от положението на мозъка, а не от действителната " плътност " на събитията.
3. По същия метод " времената са динамични ", когато ние ги възприемаме такива, вземайки поради културално обусловени критерии. Примерно: за един хидробиолог времената са " доста динамични ", когато пристигна интервал, в който на всеки месец има по цяла една интернационална конференция по хидробиология. За него това са най-напрегнатите и страховити, невиждани по своята динамика времена. По същия метод стоят нещата и с агрохимиците. И за тях настават " сложни и усилни времена ", когато се зададе поредност от интернационалните конгреси по тематиката за киселите подзолисти горски почви.
4. За един човек от 14-и век времената са били също толкоз ужасно наситени със събития (колкото и за този от 21-ви век), изключително когато се е случвало да му се наложи да пътува цели два пъти до града за една година. До града, който отстои на цели 30 километра от неговото село.
5. Ако си със строшен крайник – отиването пешком до кварталния магазин се трансформира в трудно странствуване.
6. На нас нормално някой ни споделя „ какви са времената ” и ни изяснява за какво са такива.
7. Този някой...
8. Дали този някой постоянно е честен човек; т.е. – дали взима пари, с цел да каже обществено „ по какъв начин стоят нещата ”? И от кого ги взима?
9. Тази " специалност " в този момент се споделя Opinion Мaker. Създавач на мнение. Обществено мнение.
10. Общественото мнение в никакъв случай не се е създавало " единствено ". Някой го основава. Този някой е опиниънмейкърът.
11. Този опиниънмейкър постоянно – сходно на всеки човек – работи – осъзнато или неосъзнато – за своята изгода.
12. Въпрос е: дали неговата изгода съответствува с публичната изгода? И с изгодата на кои членове на обществото съответствува? На най-богатите? На междинните? На най-бедните?
13. Би ли се захванал да работи по основаването на публично мнение някой, в случай че ползите му съответстват с ползите на най-бедните? Кой тогава... един тип, ще заплаща?
14. Откъде в този момент Човекът (пиша го с основна писмен знак, с цел да основа един психологическо-културологичен дисеквилибриум: кой Човек – Просвещенският, Човекът (този, който би трябвало да надживеем, на Ницше, кой?) черпи своето познание за това " по какъв начин стоят нещата "? За това " какви са времената "? И за това " какво става в Света "?
15. От всякакви уеб сайтове, Бога ми.
16. Вървиш по улицата и виждаш много хора, които знаят " по какъв начин стоят нещата "!
17. Откъде знаят това, Бога ми? От всякакви уеб сайтове.
18. Хората знаят, че в този момент времената са комплицирани и динамични, тъй като са прочели това в всякакви уеб сайтове.
19. Знаят, че в Света " става нещо " или изобщо " става това и това ", тъй като са прочели за това в всякакви уеб сайтове.
20. Човекът споделя: Аз знам, че в Съединени американски щати умират доста хора от една страшна инфекциозна болест.
21. И казвайки това, той е жестоко, съвсем по чингизхановски, уверен в правотата си!
22. Откъде знаеш това, дребосъче? – питаме го ние.
23. Е по какъв начин! – смее се той с надълбоко пренебрежение към нас, питащите. – Прочетох го в един уебсайт! Този уебсайт е Истината!
24. Никой не знае нищо за Света от Света. Защото...
25. Защото на всеки човек с малко разум от дълго време е ясно, че такова нещо като Свят няма – има чисто и просто доста и разнообразни отзиви за Света.
26. Които отзиви ги написа в уеб страниците.
27. Които уеб сайтове са цялостни с мненията на създавачите на публично мнение – Opinion Makers.
28. Тогава какво повече да ви кажа?
29. Евентуално – да наблегнете на последователен и изчерпателен скепсис: т.е. – да се съмнявате в безусловно всичко, до момента в който не се убедите напълно сами в правотата си. Но не от прочитане в уеб сайтове. Око да види, ръка да пипне.
30. На Тома са споделили: Исус се върна от кръста. Възкръсна. А той (Тома): Не, нямам доверие. Затова, знаете, ми викат Неверни. Къде е Исус?
31. Исус: Ей ме на, тука съм!
32. Тома: Дай да те пипна... А, това рана ли е? Да не е нарисувана?
33. Исус: Обиждаш ме!
34. Тома: Не, никога! Просто прочетох в един уебсайт, че продават идеално направени латексови подправени рани.
35. Исус: Е, нелепости!
36. Тома: Не бе, не... съществено. А в различен уебсайт прочетох, че има най-малко осемдесет имитатори на Исус и даже когато самият Исус на смешка се явил на конкурс за имитатори на Исус – взел едвам пето място – толкоз повече приличали на Него имитаторите му... Представяте ли си – повече от самия Него приличали на Него...
37. Исус: Добре, разбирам, пипни раната...
38. Тома: О, но тя е същинска... хм, или най-малко имитацията е изключително добра...
39. Исус: С тебе Човек не може да излезе на глава!
40. Тома: А аз мисля, че по този начин е по-хигиенично... Просто нямам доверие на нищо... Знаеш какви мошеници и тарикати са се навъдили...
41. Исус (с въздишка): Знам, знам...
Така че – дано си четем уеб страниците и да си мислим, че живеем Така или Онака (както ни казват), че се случва Това или Онова (каквото ни казват), да си фантазираме, че живеем в най-интересното, мъчно и динамично време, което в миналото се е случвало. И въпреки всичко - да си имаме Едно на Ум. Все да си имаме...
1. Бих предложил една тематика за планиране: дали има смисъл в клишето " в този момент нещата се развиват бързо " или " живеем в динамични времена "? Тоест: имало ли е времена, в които нещата са се движели постепенно, и кое дефинира динамичността на нещата? Темпото на процесите не е ли в действителност едно, преди всичко - биохимично обусловено субективно прекарване? А на второ място - културално обусловено субективно прекарване?
2. Ето малко образци. Когато си дрогиран с кокаин или просто си млад и дрогиран от хормоните си – коства ти се, че нещата към теб летят, ваканциите летят, събитията летят, предметите летят и се въртят в безумни калейдоскопи. Чувството за трескаво напрежение и голяма динамичност идва от метаболизма, от положението на мозъка, а не от действителната " плътност " на събитията.
3. По същия метод " времената са динамични ", когато ние ги възприемаме такива, вземайки поради културално обусловени критерии. Примерно: за един хидробиолог времената са " доста динамични ", когато пристигна интервал, в който на всеки месец има по цяла една интернационална конференция по хидробиология. За него това са най-напрегнатите и страховити, невиждани по своята динамика времена. По същия метод стоят нещата и с агрохимиците. И за тях настават " сложни и усилни времена ", когато се зададе поредност от интернационалните конгреси по тематиката за киселите подзолисти горски почви.
4. За един човек от 14-и век времената са били също толкоз ужасно наситени със събития (колкото и за този от 21-ви век), изключително когато се е случвало да му се наложи да пътува цели два пъти до града за една година. До града, който отстои на цели 30 километра от неговото село.
5. Ако си със строшен крайник – отиването пешком до кварталния магазин се трансформира в трудно странствуване.
6. На нас нормално някой ни споделя „ какви са времената ” и ни изяснява за какво са такива.
7. Този някой...
8. Дали този някой постоянно е честен човек; т.е. – дали взима пари, с цел да каже обществено „ по какъв начин стоят нещата ”? И от кого ги взима?
9. Тази " специалност " в този момент се споделя Opinion Мaker. Създавач на мнение. Обществено мнение.
10. Общественото мнение в никакъв случай не се е създавало " единствено ". Някой го основава. Този някой е опиниънмейкърът.
11. Този опиниънмейкър постоянно – сходно на всеки човек – работи – осъзнато или неосъзнато – за своята изгода.
12. Въпрос е: дали неговата изгода съответствува с публичната изгода? И с изгодата на кои членове на обществото съответствува? На най-богатите? На междинните? На най-бедните?
13. Би ли се захванал да работи по основаването на публично мнение някой, в случай че ползите му съответстват с ползите на най-бедните? Кой тогава... един тип, ще заплаща?
14. Откъде в този момент Човекът (пиша го с основна писмен знак, с цел да основа един психологическо-културологичен дисеквилибриум: кой Човек – Просвещенският, Човекът (този, който би трябвало да надживеем, на Ницше, кой?) черпи своето познание за това " по какъв начин стоят нещата "? За това " какви са времената "? И за това " какво става в Света "?
15. От всякакви уеб сайтове, Бога ми.
16. Вървиш по улицата и виждаш много хора, които знаят " по какъв начин стоят нещата "!
17. Откъде знаят това, Бога ми? От всякакви уеб сайтове.
18. Хората знаят, че в този момент времената са комплицирани и динамични, тъй като са прочели това в всякакви уеб сайтове.
19. Знаят, че в Света " става нещо " или изобщо " става това и това ", тъй като са прочели за това в всякакви уеб сайтове.
20. Човекът споделя: Аз знам, че в Съединени американски щати умират доста хора от една страшна инфекциозна болест.
21. И казвайки това, той е жестоко, съвсем по чингизхановски, уверен в правотата си!
22. Откъде знаеш това, дребосъче? – питаме го ние.
23. Е по какъв начин! – смее се той с надълбоко пренебрежение към нас, питащите. – Прочетох го в един уебсайт! Този уебсайт е Истината!
24. Никой не знае нищо за Света от Света. Защото...
25. Защото на всеки човек с малко разум от дълго време е ясно, че такова нещо като Свят няма – има чисто и просто доста и разнообразни отзиви за Света.
26. Които отзиви ги написа в уеб страниците.
27. Които уеб сайтове са цялостни с мненията на създавачите на публично мнение – Opinion Makers.
28. Тогава какво повече да ви кажа?
29. Евентуално – да наблегнете на последователен и изчерпателен скепсис: т.е. – да се съмнявате в безусловно всичко, до момента в който не се убедите напълно сами в правотата си. Но не от прочитане в уеб сайтове. Око да види, ръка да пипне.
30. На Тома са споделили: Исус се върна от кръста. Възкръсна. А той (Тома): Не, нямам доверие. Затова, знаете, ми викат Неверни. Къде е Исус?
31. Исус: Ей ме на, тука съм!
32. Тома: Дай да те пипна... А, това рана ли е? Да не е нарисувана?
33. Исус: Обиждаш ме!
34. Тома: Не, никога! Просто прочетох в един уебсайт, че продават идеално направени латексови подправени рани.
35. Исус: Е, нелепости!
36. Тома: Не бе, не... съществено. А в различен уебсайт прочетох, че има най-малко осемдесет имитатори на Исус и даже когато самият Исус на смешка се явил на конкурс за имитатори на Исус – взел едвам пето място – толкоз повече приличали на Него имитаторите му... Представяте ли си – повече от самия Него приличали на Него...
37. Исус: Добре, разбирам, пипни раната...
38. Тома: О, но тя е същинска... хм, или най-малко имитацията е изключително добра...
39. Исус: С тебе Човек не може да излезе на глава!
40. Тома: А аз мисля, че по този начин е по-хигиенично... Просто нямам доверие на нищо... Знаеш какви мошеници и тарикати са се навъдили...
41. Исус (с въздишка): Знам, знам...
Така че – дано си четем уеб страниците и да си мислим, че живеем Така или Онака (както ни казват), че се случва Това или Онова (каквото ни казват), да си фантазираме, че живеем в най-интересното, мъчно и динамично време, което в миналото се е случвало. И въпреки всичко - да си имаме Едно на Ум. Все да си имаме...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ