Онлайн обучението като секс по интернет
" Сега откри скоростната кутия. Скоростната кутия! Стига се лигави, а в случай че си хирург и би трябвало да търсиш хернията? "
Мога да си показва по какъв начин ще се проведат изпитите в професионалните гимназии след 12 клас в условия на отдалечено образование, когато би трябвало тясно да усвояваш професионални умения. Тъжното е, че част от учениците ще получат тапии за познания, които не са усвоили, и от това в околните години ще страда цялото общество. Завършилите онлайн професионални гимназии ще ремонтират колите ни, ще готвят в заведенията, ще шият облеклата ни и ще вършат храните и напитките ни, които така и така не са изключително качествени. Завършилите отдалечено инженери и архитекти ще проектират уреди и здания, без да са стъпили на обект, за медиците не ми се желае да мисля. Дори единствено като си показва стоматолог, обучаван отдалечено, и ме побиват тръпки.
Всички преподаватели по трасето, по което би трябвало да бъдат провеждани изпити, подсигуряват, че техните ученици са добре готови, тъй като карат процедура от дълго време, и ще си вземат изпитите даже и под боязън от смъртно наказване. Няма по какъв начин - системата е мобилизирана и би трябвало да покаже, че работи, с цел да не я заплашат с рестрикции и да се потвърди, че отдалеченото образование у нас върви на добре. Изпитите да бъдат взети и приключилите зрелостници да бъдат пуснати на пазара на труда, че другояче ще би трябвало да си ги бием в главата. Сигурно е, че никой, който е готвил отдалечено гъши дроб в кухнята на майка си по време на изключителното състояние, с цел да вземе професионална диплома по готварство, няма да бъде разкъсан. Вредата от него няма да е кой знае какъв брой огромна - той към този момент е учил задоволително, с цел да не направи гафове с други артикули. Но асансьорният механик? Автомобилният механик? Инженерът, архитектът или медикът? Нямаше ли да е по-достойно да оставим някои учебни заведения и университети да разгласят нулеви или удължени образователни години, съгласно със спецификата на техните специалности, вместо да пуснат на пазара на труда експерти, които са обучавани единствено онлайн и по този начин или другояче не са набрали нужния опит. Защо го вършим? За да отчетем, че отдалеченото образование е успешно? Че ограниченията са верни? Че просветителната система няма потребност от рестарт? За да не налеем спомагателни средства в просветителната система?
Нужно ли е да повтаряме остарелия анекдот за секса по интернет? И онлайн образованието е като него - сякаш го има, сякаш нещо правиш, но от него няма никакъв резултат, по тази причина пък какви пари отиват... За сметка на това, да не дава Господ на следващия ден някой от тези хора да ти ремонтира колата. Камо ли да те лекува.
Мога да си показва по какъв начин ще се проведат изпитите в професионалните гимназии след 12 клас в условия на отдалечено образование, когато би трябвало тясно да усвояваш професионални умения. Тъжното е, че част от учениците ще получат тапии за познания, които не са усвоили, и от това в околните години ще страда цялото общество. Завършилите онлайн професионални гимназии ще ремонтират колите ни, ще готвят в заведенията, ще шият облеклата ни и ще вършат храните и напитките ни, които така и така не са изключително качествени. Завършилите отдалечено инженери и архитекти ще проектират уреди и здания, без да са стъпили на обект, за медиците не ми се желае да мисля. Дори единствено като си показва стоматолог, обучаван отдалечено, и ме побиват тръпки.
Всички преподаватели по трасето, по което би трябвало да бъдат провеждани изпити, подсигуряват, че техните ученици са добре готови, тъй като карат процедура от дълго време, и ще си вземат изпитите даже и под боязън от смъртно наказване. Няма по какъв начин - системата е мобилизирана и би трябвало да покаже, че работи, с цел да не я заплашат с рестрикции и да се потвърди, че отдалеченото образование у нас върви на добре. Изпитите да бъдат взети и приключилите зрелостници да бъдат пуснати на пазара на труда, че другояче ще би трябвало да си ги бием в главата. Сигурно е, че никой, който е готвил отдалечено гъши дроб в кухнята на майка си по време на изключителното състояние, с цел да вземе професионална диплома по готварство, няма да бъде разкъсан. Вредата от него няма да е кой знае какъв брой огромна - той към този момент е учил задоволително, с цел да не направи гафове с други артикули. Но асансьорният механик? Автомобилният механик? Инженерът, архитектът или медикът? Нямаше ли да е по-достойно да оставим някои учебни заведения и университети да разгласят нулеви или удължени образователни години, съгласно със спецификата на техните специалности, вместо да пуснат на пазара на труда експерти, които са обучавани единствено онлайн и по този начин или другояче не са набрали нужния опит. Защо го вършим? За да отчетем, че отдалеченото образование е успешно? Че ограниченията са верни? Че просветителната система няма потребност от рестарт? За да не налеем спомагателни средства в просветителната система?
Нужно ли е да повтаряме остарелия анекдот за секса по интернет? И онлайн образованието е като него - сякаш го има, сякаш нещо правиш, но от него няма никакъв резултат, по тази причина пък какви пари отиват... За сметка на това, да не дава Господ на следващия ден някой от тези хора да ти ремонтира колата. Камо ли да те лекува.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




