Сега, когато изминаха няколко десетилетия от изстрелването на Вояджър 1“

Сега, когато изминаха няколко десетилетия от изстрелването на „ Вояджър 1 “ и „ Вояджър 2 “ през 1977 година, ние поглеждаме обратно към това време с малко мъгливо чувство за историята и за смисъла на това събитие за продължаващата авантюра на човечеството.

Макар че галактическите апарати „ Вояджър “ бяха триумфални научни задачи, те носеха със себе си и намек за най-дълбоките копнежи, които се крият в сърцето на човечеството: Златните записи.

Златните записи на „ Вояджър “ бяха нещо като обръщение в бутилка за всеки различен рационален тип, който може да се натъкне на тях. Макар че вероятността това да се случи е извънредно оскъдна, Но Записите въпреки всичко имаха своето особено предопределение.

Те демонстрираха и демонстрират, че сме устремени освен към схващане на Вселената, само че и че сме отворени за съгласие с други интелигентни същества и че обезверено желаеме да бъдем разбрани самите ние. Те също по този начин демонстрираха, че желаеме да се обединим между тях. Златните записи са стих от лирика измежду цялата международна просвета.

Карл Сейгън е изиграл извънредно значима роля в подбора на материала за Златните записи и в действителност го е изразил най-добре:

„ Космическият транспортен съд ще бъде срещнат и записът ще бъде пуснат единствено в случай че в междузвездното пространство има напреднали галактически цивилизации, само че изстрелването на тази „ бутилка “ в галактическия „ океан “ споделя нещо доста обнадеждаващо за живота на тази планета “.

Златните записи съдържат както звуци, по този начин и изображения, които обгръщат редица аспекти от живота на Земята. Това е капсула на времето, съдържаща естествени звуци от времето и дивата природа на Земята, човешки диалози на 55 разнообразни езика и напечатани послания от политическите водачи от това време. Съдържа и огромен подбор от изображения – от повишен взор върху структурата на ДНК до фотография на Ансел Адамс на река Снейк и Големите тетони. Няма текст на български език, само че българската ария „ Излел е Дельо бунтовник “ е записана в Златната плоча и се носи в космоса.

Двата галактически апарата „ Вояджър “ към този момент оставиха Слънчевата система зад тила си и се намират в междузвездното пространство. Записите са с тях и е съвсем несъмнено, че в никакъв случай няма да разберем какво се случва с галактическите кораби и записите.

Но това не значи, че напъните са били напразни. Всъщност някои хора към този момент мислят какво можем да сложим на идващото известие в бутилка (MIAB, message in a bottle), което ще изпратим в необятната Вселена.

В научна публикация, оповестена в AGU Earth and Space Science, екип от откриватели изследва по какъв начин би трябвало да наподобява идващото MIAB. Статията е озаглавена „ Съобщение в бутилка – актуализация на златния запис: 1. цели и основно наличие на известието “ (Message in a Bottle-An Update to the Golden Record: 1. Objectives and Key Content of the Message). Водещ създател е Джонатан Джианг, академик в Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА.

„ Тези записи освен показват една моментна фотография на Земята и човешката цивилизация, само че и желанието ни да установим контакт с напреднали извънземни цивилизации “, пишат създателите.

„ Нашата цел е да споделим нашите групови познания, страсти, нововъведения и желания по метод, който да обезпечи универсално, само че в това време контекстуално съответстващо схващане за човешкото общество, еволюцията на живота на Земята и нашите очаквания и опасения за бъдещето„.

Интелигентните хора интуитивно ще схванат това. Но ето я и сложната част, която убягва на интуицията: няма по какъв начин да знаем на кого изпращаме това и каква символика и семиотика може да има някакъв смисъл за тях – извънземните. Трябва да стигнем до някакъв използван вид на това умозаключение.

За да създадем това, би трябвало да си представим вероятната публика колкото се може по-добре. В това отношение има толкоз доста комплицирани и заплетени въпроси, че сме принудени да приемем, че „ те “ са сходни на нас най-малко в някои връзки.

„ Напълно допустимо е понятия като „ цивилизация “ да не се ползват по някакъв логичен метод за един извънземен разсъдък, само че с цел да продължим, е належащо да предположим, че един извънземен разсъдък ще наподобява по някакъв метод на нас и ще може да осмисли нашите опити за връзка. “ Няма различен метод да се продължи.

В публикацията се излагат някои от основанията за изпращане на повече MIAB в космоса и какви типове ориси ги чакат – от прихващане от високоразвита ETI до безконечен дрейф в празното пространство. След това създателите се стопират на главния въпрос: Какво би трябвало да сложим в тази нова капсула на времето?

Авторите пишат, че част от наличието на истинския запис е било толкоз добре премислено, че би могло единствено да бъде модифицирано и употребявано още веднъж, като бъде обновено по подобен метод, че да отразява актуалните технологии и времена.

Но някои от наличието и посланията съдържат недостатъци и проблеми, които би трябвало да бъдат поправени.

„ Накратко, наличието на обновения запис освен ще служи за задачите на по-усъвършенстваното повтаряне, само че и ще носи хронологията на човешката цивилизация от античното минало до най-новото настояще и вероятните аргументи за нашето издигане (или изчезване) в бъдещето “, изясняват те.

Авторите оферират обръщение, състоящо се от две елементи: свитък, съдържащ елементарни изображения, които илюстрират главната информация за човечеството и Земята, и дребен миникомпютър, който може да съдържа голямо количество цифрова информация. Свитъкът е предопределен за по-малко напреднали получатели, а миникомпютърът – за по-напреднали получатели.

Ако ETI получат една от нашите времеви капсули, евентуално относително бързо ще си зададат два въпроса. Откъде сме и от по кое време сме?

За напредналите цивилизации едно от главните неща е да им кажем къде се намираме в тази голяма вселена и Вселена. Това може да се направи с изображение на някои от най-ярките обекти в галактиката и къде се намираме по отношение на тях. То може да се базира на обекти като кълбовидни купове и някои пулсари (MSP).

Вторият въпрос, на който биха желали да получат отговор, е по кое време е пусната MIAB? Поради изменящата се природа на Вселената нашето пояснение за това от кое място сме зависи от това дали получателят знае по кое време сме го изстреляли това известие.

„ Като цяло, заради еволюцията на субструктурата в Галактиката, е от решаващо значение да се посочи дизайнът и времето на пускане на препоръчаната карта на местоположението “, изясняват създателите.

„ В противоположен случай, макар че бъдещите цивилизации могат да декодират картата сполучливо, те не биха осъзнали каква тъкмо е времевата линия на човешкото битие и, като разследване, няма да могат да си изяснят галактическия сюжет в този съответен миг от предишното “.

Авторите споделят, че могат да дадат на изображението на галактиките и времеви отпечатък, като включат скоростите на вярното придвижване на галактиките.

Тази публикация е първата от поредицата, в която ще се разисква какво би трябвало да влезе в новите Златни плочи. На този стадий не се показват съответни данни, само че се акцентират някои общи концепции.

Заедно с карта, съобщаваща на всички реципиенти къде и по кое време е стартирал MIAB, създателите конкретизират някои от мислите, които ще управляват съответните допълнения.

„ Аудиото ще включва освен звуци от естествената ни среда, само че и музика и безчет други, които постоянно се срещат в живота ни, дружно с усещанията от модерната и софтуерно напреднала социална конструкция, от която всички ние сме част “, изясняват те.

„ Като се има поради метода, който като цяло е сходен на този, определен при подбора на наличието на Златните записи на Вояджър, ние също ще предложим модификации, като в същото време ще включим и най-подходящото наличие, обхващащо двете отминали генерации “.

Съдържанието би трябвало да се образува от три съществени хрумвания. Едната е произходът на записа, който би трябвало да бъде пояснен в картата на галактиката и пулсарите. Втората тематика е отговорът на въпроса: „ Кой е изпратил това? “

Третата насочваща концепция евентуално е най-важната: обстоен обзор на нашата природа. Тази концепция може би ще провокира най-вече полемики.

Авторите считат, че би трябвало да покажем на всички получатели дългата история на живота на Земята и по какъв начин еволюцията е построила нас и нашата цивилизация. Трябва да им покажем и някои мрачни неща, като да вземем за пример ужасните ни войни. Но би трябвало да им покажем и нашите триумфи.

„ В това изложение са включени нашите научни достижения, като да вземем за пример разцепването на атома и проучването на космоса, както и образци за необятен набор от култури и познания, които съставляват комплицирания човешки гоблен “, пишат те.

MIAB би трябвало да огледа и към бъдещето. Те го разказват като удостоверение от нашия свят към всички оживели други цивилизации.

„ За да извърши тази си роля, една капсула на това, което сме в сегашното, би трябвало да се разпростре и върху визиите за това, което бихме могли да станем – в резюме, образци за човешките желания “.

Но също толкоз значимо, колкото адаптирането на наличието към възможния адресат, е и въздействието, което то оказва върху нас, изпращачите, и какво значи това за нас.

„ Чрез тази капсула, пътуваща във времето и пространството, ние също по този начин се стремим да вдъхновим и обединим актуалните и бъдещите генерации, с цел да прославим и опазим нашия общ човешки опит “.

Намираме се на стадий от нашата еволюция, в който елементарно можем да си представим личното си изгубване – от ръката на природата или от нашата лична. Това изпитание за постигане до бъдещето и за постигане до други интелигенти същества е част от нещата, които ни оказват помощ да посрещнем личното си нестабилно бъдеще.

Независимо дали го одобряваме, или не, всички ние сме част от пътя на човечеството. Бъдещето постоянно е нестабилно. Но в случай че имаме някакъв късмет да се ориентираме в него, инициативи като това могат да бъдат и да станат част от него.