Родителството – избор за цял живот - I
Сега или по-късно, точно с този мъж или по-скоро не...Както всeки път, когато сме на прага на значима стъпка в живота, ние съществено размишляване, дали да създадем дете. Правото на избор е голяма привилегия, която нашите предшественици не са имали, само че това вместо да ни оказва помощ, постоянно води до невъзможността за взимане на решение.
Самият Фройд, бащата на психоанализата, е мечтал за деня, в който продължението на рода ще се трансформира в съзнателна постъпка и няма да бъде инцидентно събитие. До навършването на 40-та си година, той имал към този момент 6 деца и с цел да не набъбне още повече фамилията му, прекратил полови връзки със брачната половинка си. Половин век по-късно се появили първите противозачатъчни таблетки. Фройд обаче надали си е можел да си показа до какво комплициране води реализирането на неговата фантазия. Днес освен можем да се предпазим от нежелана бременност, да изберем момента на зачеването, само че и достиженията на науката ни разрешават да отлагаме майчинството до по-късна възраст.
Границите на свободата
В предишното главната цел както на дамите, по този начин и на мъжете е била да основат семейство и деца. Тази концепция по всякакъв начин се е поддържала от религията, културата и публичния морал. Но с разпадането на патриархалния свят всичко се трансформира. Водещата полезност през днешния ден е животът за самия себе си – самопознанието, реализацията, персоналните проекти. Създаването на дете, скоро откакто сме намерили подобаващия сътрудник, не е по дифолт, а изчакваме подобаващия миг, когато към този момент няма да имаме ни най-малки съмнения. И даже това да не се случва с години, даже десетилетие, ние се успокояваме, че към момента имаме доста време. Ако преди едно потомство, първескинята на 35 години е била любопитно изключение, то през днешния ден центровете за репродуктивни технологии са цялостни с дами над 40-годишна възраст. Отлагането на майчинството се е трансформирало в норма. Но в действителност ли сме толкоз свободни в избора си, колкото сме привикнали да мислим? Между заявката, че желаеме дете и същинското предпочитание, постоянно лежи същинска бездна. Аргументи от вида, че не сме задоволително материално обезпечени или жилището ни е тясно, единствено рационализират подсъзнателният ни боязън от тази съществена смяна в живота.
Разликите сред половете
Едва ли е изненада, че мъжете и дамите имат друго отношение към родителството. При момиченцата подготовката за бъдещото майчинство стартира още на 2-3 годишна възраст, с дундуркането на първата кукла-бебе. С времето желанието да станем майки нараства и става по-осъзнато, до момента в който в един миг се трансформира в дълбока нужда.
Мъжете стартират да се замислят за родителството на доста по-късна възраст. В началото те одобряват въображаемото дете само като продължение на самите тях и като мотив за мъжка горделивост. Едва откакто наследникът се появи на бял свят, осъзнават, че това е настрана от тях независимо създание, стартират да се грижат за него и да го обичат. Продължава:
Родителството – избор за цялостен живот - II
Самият Фройд, бащата на психоанализата, е мечтал за деня, в който продължението на рода ще се трансформира в съзнателна постъпка и няма да бъде инцидентно събитие. До навършването на 40-та си година, той имал към този момент 6 деца и с цел да не набъбне още повече фамилията му, прекратил полови връзки със брачната половинка си. Половин век по-късно се появили първите противозачатъчни таблетки. Фройд обаче надали си е можел да си показа до какво комплициране води реализирането на неговата фантазия. Днес освен можем да се предпазим от нежелана бременност, да изберем момента на зачеването, само че и достиженията на науката ни разрешават да отлагаме майчинството до по-късна възраст.
Границите на свободата
В предишното главната цел както на дамите, по този начин и на мъжете е била да основат семейство и деца. Тази концепция по всякакъв начин се е поддържала от религията, културата и публичния морал. Но с разпадането на патриархалния свят всичко се трансформира. Водещата полезност през днешния ден е животът за самия себе си – самопознанието, реализацията, персоналните проекти. Създаването на дете, скоро откакто сме намерили подобаващия сътрудник, не е по дифолт, а изчакваме подобаващия миг, когато към този момент няма да имаме ни най-малки съмнения. И даже това да не се случва с години, даже десетилетие, ние се успокояваме, че към момента имаме доста време. Ако преди едно потомство, първескинята на 35 години е била любопитно изключение, то през днешния ден центровете за репродуктивни технологии са цялостни с дами над 40-годишна възраст. Отлагането на майчинството се е трансформирало в норма. Но в действителност ли сме толкоз свободни в избора си, колкото сме привикнали да мислим? Между заявката, че желаеме дете и същинското предпочитание, постоянно лежи същинска бездна. Аргументи от вида, че не сме задоволително материално обезпечени или жилището ни е тясно, единствено рационализират подсъзнателният ни боязън от тази съществена смяна в живота.
Разликите сред половете
Едва ли е изненада, че мъжете и дамите имат друго отношение към родителството. При момиченцата подготовката за бъдещото майчинство стартира още на 2-3 годишна възраст, с дундуркането на първата кукла-бебе. С времето желанието да станем майки нараства и става по-осъзнато, до момента в който в един миг се трансформира в дълбока нужда.
Мъжете стартират да се замислят за родителството на доста по-късна възраст. В началото те одобряват въображаемото дете само като продължение на самите тях и като мотив за мъжка горделивост. Едва откакто наследникът се появи на бял свят, осъзнават, че това е настрана от тях независимо създание, стартират да се грижат за него и да го обичат. Продължава:
Родителството – избор за цялостен живот - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ