Народът свързва Тодоровден с надеждата за плодородие
Седмицата след Сирни Заговезни народът ни назовава Тодорова неделя, Тудурска,Кукерска… Ще се изненадате още какъв брой наименования има този интервал. Всяко от тях е обвързвано с избрани вярвания, показа, традиции.
Според националните показа през Тодоровата неделя нощем излизат „ таласъми и караконджовци “. През цялата седмица се съблюдават редица забрани, които важат най-вече за дамите. Младите девойки не трябва да закъсняват вечер, с цел да не ги нападне някое от изброените тъмни създания. Не бива да се употребяват бухалки, не се оре и сее, с цел да няма гръмотевици и градушки през лятото. Не бива да се създават мъжки дрехи, не се пере и не се сушат облеклата. Тодоровата неделя е обвързвана със съблюдаване на непоколебим пост. Всички тези ограничавания изясняват и за какво се назовава още Тримирна или Гладна неделя.
Освен общите забрани, всеки ден от Тодоровата неделя има своя обредност и особено име. Песи понеделник или Кукеровден – в някои краища на страната този ден е обвързван с ритуали за предотвратяване на кучетата от бяс и с карнавални шествия. Люлеенето на кучета се назовава още „ тричане “. Момците излизали отвън селото на място, на което авансово са приготвили люлка. Всяко куче залюлявали три пъти – вярвали, че по този начин няма да хване бяс. Много значим бит на този ден е ходенето на кукери. Подобни маскарадни шествия се вършат и в други моменти от празнично-обредния цикъл. Важно е да се знае, че техните обиколки също имат защитен темперамент и обезпечават изобилие и благоденствие. Забраните във вторник защищават от суша, глухота и устрел (лош дух, който атакува индивида, лекува се с баяне). На някои места дамите месят самун, кадят го и излизат на двора. Разчупват го на дръвника и канят дъждовните облаци да дойдат на посетители и да си хапнат, а през лятото да се върнат с дъжд. Другаде мажат хляба с мед, хвърлят залък на покрива – за облаците. Останалата част разпределят и разнасят – на равнищата, на реката (от която се има вяра, че дъгата пие вода), на хармана. През така наречен Луда сряда ритуалите са за предотвратяване от душевен заболявания. На Въртоглав четвъртък не трябва да се навива прежда, да се работи на чекрък и да се правят действия, свързани с въртеливи придвижвания. Вярва се, че това предотвратява „ въртоглавие “ (или както го назовават още шемет, зашеметяване) у хора и животни. В петък дамите не трябва даже да хващат вретено… И по този начин, до идването на огромния празник в събота – Тодоровден.
Характерната обредност приобщава Тодоровден към поредицата традиции, с които народът ни изпраща зимата и посреща пролетта. За честването му има непокътнати сведения още от ранното Средновековие. Денят е наименуван по този начин в памет на Тодор Стратилат и Теодор Тирон. Във фолклорните показа те са обединени в облика на свети Тодор. Според поверието свети Тодор забива гореща главня в земята и я затопля. След това съблича деветте си кожуха и отива при Господ, с цел да го помоли за лято. Светецът язди на бял кон и се смята за настойник на конете. Затова празникът му се тачи от всички българи – за здраве и добър приплод при конете. На тях са отдадени формите и наименованията на обредните хлябове – „ конче “, „ копито “, „ подкова “. Денят се назовава още Конски Великден.
Традиционни са конните надбягвания (кушиите), които се провеждат и до през днешния ден. Някога всяка фамилия извеждала своите коне, окичени със здравец и първите пролетни цветя. Докато мъжете приготвяли седлата и прочие, дамите пеели: „ Свети Тодор коня кове измежду ливади на зелено… “ След надпреварата, всички дружно се завръщали в селището. Най-отпред яздел спечелилият. След това момите и момците правели огромно хоро, а в центъра му оставали конете и ездачите. Стопанинът на коня, който е „ надбързал “ всички, приемал в дома си посетители, които черпел с вино. На този ден честват и булките, които са се омъжили през зимата. За тях се правели специфични краваи. Всички близки на младата булка й подарявали подобен кравай с благопожелание за доста и здрави деца. Здрави и пъргави като жребчета.
Ето няколко забавни обстоятелството за празника:
1.Тодоровден няма постянна дата – този празник се отбелязва първата събота след началото на Великите великденски пости. Датата на празнуването му, както и тази на Великден, се дефинира по отношение на лунния календар.
2. Свети Тодор е сборен облик на двама Великомъченици – през март християните почитат паметта на Свети Тодор, чийто облик през ранното Средновековие е обединил култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е показан като ездач на бял кон и змееборец.
3. Свети Теодор Тирон избавил християните от опозоряване. Легендата споделя, че император Юлиан Отстъпник изискал от православните християни да ядат идоложертвена храна по време на Великденския пост. Императорът наредил на градоначалника в Цариград да напръска скрито с кръв от идолските жертви всички постни храни на християнския пазар и по този метод християните, въпреки и незнаейки, да се осквернят. Градоначалникът извърши заповедта. За заповедта на Юлиан знаел и Свети Теодор Тирон, който отишъл при цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. Свети Теодор споделил на Евдоксий през тази седмица християните да си подготвят само варено жито – коливо. Предупредените християни не си взели никаква храна от пазара и по тази причина всяка година почитат светеца от признателност.
4.Тодоровден е и празник на конете – този ден се чества главно за здравето на конете и по тази причина се приема като празник на коневъдството и конния спорт.
5. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете.
6. За Конския Великден са присъщи и организирането на конни надпревари – кушии, като спечелилите се награждават. Спечелилият кушията обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника.
7. На Тодоровден би трябвало да се свари жито, което да бъде благословено в църквата.
8. Интересен бит е непокътнат в поповското село – Садина: Там празникът стартира с литургия в храм „ Света Троица “, отслужена от архиерейските наместници на Поповска и Разградска околия. Всяка година в селото се пресъздава ритуала по предаване на конската опашка, известна като първото българско знаме от времето на Хан Аспарух. Най-старият коняр в селото предава опашката на най-малкото момче, което ще се състезава в конното надпреварване.
Инфо: www.bnr.bg
