Седем от всеки 10 работници в ЕС на минимална заплата

Седем от всеки 10 служащи в Европейски Съюз на минимална заплата са затруднени да претърпяват. Мнозина от сериозно нужните по време на пандемията служащи, заети в обществените и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, получават минимално заплащане. Това са данни и заключения, публикувани от Европейската конфедерация на профсъюзите и представени от българските синдикати.

В обстановка, в която феноменът " работещи небогати " към момента не е изкоренен, а даже и се задълбочава, на европейско и национално равнище текат полемики за европейска инструкция за минималните заплати.

Проектът на инструкция ще бъде тематика на кръгла маса през днешния ден, проведена от КНСБ. Експертите ще разискват каква би трябвало да е българската позиция по тематиката, оповестява Българска телеграфна агенция.

Страната ни продължава да е отличник по неравенства в Европейски Съюз, като разликата сред приходите на най-бедните и най-богатите е над осем пъти, при приблизително за Европейски Съюз към 5.2 пъти, съгласно последните данни на Евростат.

В България две трети от хората не получават размера на междинната работна заплата, а по-малко от нея. По време на пандемията се задълбочиха неравенствата, а високият дял на разноските за здраве по отношение на общите доходи на семействата у нас докара до нов вид неравенства - здравните, счита икономистът от КНСБ Любослав Костов.

Към 1 януари 2021 година от общо 27 страни - членки на Европейски Съюз, 21 имат минимална заплата на национално ниво. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат, регистрира през февруари Евростат. През януари 10 източноевропейски страни имат заплата под 700 евро, като България е с най-ниската - 332 евро.