Бактериална инфекция отключва хипогликемия
Счита се за значим симптом на тежък бактериален сепсис, породен от патогените Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Neisseria meningitidis.
" Възрастта не носи мъдрост. Често тя просто преобразува простата нелепост в помпозна самозаблуда ". Това е споделил приживе писателят Робърт Хайнлайн, чието творчество е познато на феновете на научната фантастика, на която е именуван доайен. Но думите, които е споделил, надалеч не звучат да са плод на богато въображение. Те по-скоро са израз на действителността, с която всеки един от нас се сблъсква, когато излезе от измисления сват, който самичък си е основал.
-->
Човек постоянно си е мислел, че с годините хората стават по-разумни и с друг взор към всекидневието. И това може би е по този начин, тъй като се допуска, че житейският опит те учи. Уви, той не е гаранция, че човек ще промени нрави, мислене, държание, просто тъй като при някои каквото и да се случи, те постоянно се връщат към старите порядки. Те най-трудно се изкореняват и против тях се оказват непостижими даже и най-големите провали. Ние, хората, напълно естествено се опасяваме най-вече от тях. А с цел да ги избегнем, прибягваме до, меко казано, ексцентрични подходи, носещи след себе си главоболия.
В този подтекст човек нормално се сеща за великата сентенция: " от опит глава не боли ", което надалеч не е наподобява да е по този начин. Всичко зависи от това какво има тази глава и не на последно място, какъв тъкмо е опитът. Защото нездравият подобен докарва неприятности. Особено когато се касае за здраве. При него в действителност следва доста деликатно да се преценя по какъв тъкмо метод желаеме да разберем действителната му " стойност ". А тя, за жал, се прави оценка постоянно, когато го загубим. Това звучи банално и изтъркано, само че всеки, който лепва тези избрания, схваща същинския им смисъл при конфликта със страданието. Повечето от нас гледат на " нещата " от високо, тъй като са над тях. И по този начин, до момента в който не се озоват под чертата. От там изгледът е радикално друг, а вероятностите мъчно подлежат на разгадаване.
Не е елементарно да се планува и ходът на болесттите, които по някаква причина са тлеели в организма прекомерно дълго време. От една страна в тази категория попадат по този начин наречените " скрити " диагнози. Те са изключително подли, защото до момента в който се покажат на бял свят, могат да минат месеци, дори и години. Между другото, множеството от тях са се развивали точно прекомерно дълго време. През него, несъмнено, организмът е изпращал разнообразни сигнали под формата на признаци, само че тяхното краткотрайно потушаване е създавало лъжливото усещане, че казусът е преодолян.
Много постоянно хората позволяват грешката да реагират на даден признак по лично убеждение, мислейки, че той не съставлява риск. И, естествено, не всяка болка може да се приема за рискова за тялото. Но вниманието следва да се изостри, когато тя стартира да зачестява. Обикновено това е сигнал за към този момент оформил се здравословен проблем. Точно заради тази причина е за положително да се потърси мнението на експерт. То може да ни спести доста вървене по тъгите.
На такова са подложени хората, страдащи от по този начин наречената хипогликемия. На по допустим език това е диагнозата за ниска кръвна захар. По принцип логиката на доста от нас насочва към разсъждението, че това е по-добрият вид по отношение на високата, което е извънредно неправилно. Безспорно, диабетът е заболяване, съпътстващо за цялостен живот и водещо до редица затруднения, някои от които животозастрашаващи.
Хипогликемията обаче също е извънредно рисково положение. Тя кара организма да страда от непрекъсната отмалялост и изнемощялост заради простата причина, че глюкозата е един от главните източници на сила за тялото. Често е и непряк резултат на лекуването на диабета. Другата причина, която изяснява за какво е значимо всяко болестно положение да се наблюдава и терапевтира от експерт, а персонални решения, основани на неналичието на задоволително знания, да не се вземат.
Хипогликемията настава, когато равнището на кръвната захар (глюкоза) падне прекомерно ниско, което попречва вярното поддържане на телесните функционалности от организма. Има няколко аргументи, заради които това може да се случи. Една от тях е сбърканите хранителни привички.
Хипогликемията може да възникне при недохранване и недояждане. Когато организмът не получава задоволително количество храна, запасите от гликоген, от които тялото се нуждае, с цел да създаде глюкоза, се изразходват. От друга страна тя може да се появи и след избрани хранения. Например при липса на такива през по-голямата част от деня и компенсирането им с огромно количество храна води до бързо и разко повишаване на кръвната захар, която откакто премине този пик, внезапно се намалява. Този вид хипогликемия, наречена реактивна хипогликемия или постпрандиална хипогликемия, може да възникне при хора, които имат болести на стомашно-чревния тракт, които пречат на нормалните функционалности на стомаха.
За ниската кръвна захар не рядко виновници са инфекциите, причиняващи тежки чернодробни болести (хепатит), бъбречни и сърдечни такива. Добре знае се, че точно инфекциозните процеси в организма дават отговор за компрометирането на неговите функционалности, включително и вярното консумиране на глюкозата и производството на хормона инсулин. Поради повода, че тялото съставлява комплициран механизъм от взаимосвързани процеси, нарушаването единствено на един води до поредност от бъгове по веригата. От друга страна клетките в организма се нуждаят от своя витален запас, с цел да се развиват вярно и надлежно да оцеляват. Хипогликемията в този случай също повлиява качеството на клетките в отрицателен аспект. Така се появяват и някои от следните клинични признаци - трептене, главоболие, изпотяване, нарушен пулс и сърдечен темп, съпроводени от гадене, замаяност, проблеми с концентрацията, изтръпване в региона на лицето и устните. При по-тежки форми на положението се следят недоволства като загуба на съгласуваност, неразбираема тирада, замъглено зрение. В крайните такива има риск от загуба на схващане и гърчове.
Хипогликемията се смята за значим симптом на тежък бактериален сепсис, породен от капсулираните патогени Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Neisseria meningitidis. И трите микроорганизма са задоволително рискови единствено по себе си, само че N. meningitidis е извънредно рисков. Това е патогенът, извършител на менингита. Диагнозата, описваща възпалението на мозъчните обвивки. За предпазването от този патоген е значимо да се знае, че той се предава главно по въздушно-капков път (чрез слюнка и респираторни секрети), което оправдава слагането на ръка или забрадка пред устата при кихане и кашляне. Също по този начин инфектирането с него може да се случи и при целувка, и шерване на източник на вода.
Интересно за тази бактерия е, че е в положение да инфектира организма и чрез орални милувки, а при мъжете предизвика и уретрит. Диагноза, за която биха били упрекнати редица патогенни микроорганизми, причиняващи инфекции на пикочо-половата система. Поради причниата, че тя е присъща за мозъка, мъчно би се направила връзка със болестни положения, локализирани на други места в тялото.
Ето по какъв начин се появява следващото доказателство за силата на миграционните процеси при бактериите, които от дълго време стопираха да признават граници. Все отново, както гласи една латинска поговорка: " Заблудата не е нещо продължително " - " Simulatum nihil diuturnum "!
" Възрастта не носи мъдрост. Често тя просто преобразува простата нелепост в помпозна самозаблуда ". Това е споделил приживе писателят Робърт Хайнлайн, чието творчество е познато на феновете на научната фантастика, на която е именуван доайен. Но думите, които е споделил, надалеч не звучат да са плод на богато въображение. Те по-скоро са израз на действителността, с която всеки един от нас се сблъсква, когато излезе от измисления сват, който самичък си е основал.
-->
Човек постоянно си е мислел, че с годините хората стават по-разумни и с друг взор към всекидневието. И това може би е по този начин, тъй като се допуска, че житейският опит те учи. Уви, той не е гаранция, че човек ще промени нрави, мислене, държание, просто тъй като при някои каквото и да се случи, те постоянно се връщат към старите порядки. Те най-трудно се изкореняват и против тях се оказват непостижими даже и най-големите провали. Ние, хората, напълно естествено се опасяваме най-вече от тях. А с цел да ги избегнем, прибягваме до, меко казано, ексцентрични подходи, носещи след себе си главоболия.
В този подтекст човек нормално се сеща за великата сентенция: " от опит глава не боли ", което надалеч не е наподобява да е по този начин. Всичко зависи от това какво има тази глава и не на последно място, какъв тъкмо е опитът. Защото нездравият подобен докарва неприятности. Особено когато се касае за здраве. При него в действителност следва доста деликатно да се преценя по какъв тъкмо метод желаеме да разберем действителната му " стойност ". А тя, за жал, се прави оценка постоянно, когато го загубим. Това звучи банално и изтъркано, само че всеки, който лепва тези избрания, схваща същинския им смисъл при конфликта със страданието. Повечето от нас гледат на " нещата " от високо, тъй като са над тях. И по този начин, до момента в който не се озоват под чертата. От там изгледът е радикално друг, а вероятностите мъчно подлежат на разгадаване.
Не е елементарно да се планува и ходът на болесттите, които по някаква причина са тлеели в организма прекомерно дълго време. От една страна в тази категория попадат по този начин наречените " скрити " диагнози. Те са изключително подли, защото до момента в който се покажат на бял свят, могат да минат месеци, дори и години. Между другото, множеството от тях са се развивали точно прекомерно дълго време. През него, несъмнено, организмът е изпращал разнообразни сигнали под формата на признаци, само че тяхното краткотрайно потушаване е създавало лъжливото усещане, че казусът е преодолян.
Много постоянно хората позволяват грешката да реагират на даден признак по лично убеждение, мислейки, че той не съставлява риск. И, естествено, не всяка болка може да се приема за рискова за тялото. Но вниманието следва да се изостри, когато тя стартира да зачестява. Обикновено това е сигнал за към този момент оформил се здравословен проблем. Точно заради тази причина е за положително да се потърси мнението на експерт. То може да ни спести доста вървене по тъгите.
На такова са подложени хората, страдащи от по този начин наречената хипогликемия. На по допустим език това е диагнозата за ниска кръвна захар. По принцип логиката на доста от нас насочва към разсъждението, че това е по-добрият вид по отношение на високата, което е извънредно неправилно. Безспорно, диабетът е заболяване, съпътстващо за цялостен живот и водещо до редица затруднения, някои от които животозастрашаващи.
Хипогликемията обаче също е извънредно рисково положение. Тя кара организма да страда от непрекъсната отмалялост и изнемощялост заради простата причина, че глюкозата е един от главните източници на сила за тялото. Често е и непряк резултат на лекуването на диабета. Другата причина, която изяснява за какво е значимо всяко болестно положение да се наблюдава и терапевтира от експерт, а персонални решения, основани на неналичието на задоволително знания, да не се вземат.
Хипогликемията настава, когато равнището на кръвната захар (глюкоза) падне прекомерно ниско, което попречва вярното поддържане на телесните функционалности от организма. Има няколко аргументи, заради които това може да се случи. Една от тях е сбърканите хранителни привички.
Хипогликемията може да възникне при недохранване и недояждане. Когато организмът не получава задоволително количество храна, запасите от гликоген, от които тялото се нуждае, с цел да създаде глюкоза, се изразходват. От друга страна тя може да се появи и след избрани хранения. Например при липса на такива през по-голямата част от деня и компенсирането им с огромно количество храна води до бързо и разко повишаване на кръвната захар, която откакто премине този пик, внезапно се намалява. Този вид хипогликемия, наречена реактивна хипогликемия или постпрандиална хипогликемия, може да възникне при хора, които имат болести на стомашно-чревния тракт, които пречат на нормалните функционалности на стомаха.
За ниската кръвна захар не рядко виновници са инфекциите, причиняващи тежки чернодробни болести (хепатит), бъбречни и сърдечни такива. Добре знае се, че точно инфекциозните процеси в организма дават отговор за компрометирането на неговите функционалности, включително и вярното консумиране на глюкозата и производството на хормона инсулин. Поради повода, че тялото съставлява комплициран механизъм от взаимосвързани процеси, нарушаването единствено на един води до поредност от бъгове по веригата. От друга страна клетките в организма се нуждаят от своя витален запас, с цел да се развиват вярно и надлежно да оцеляват. Хипогликемията в този случай също повлиява качеството на клетките в отрицателен аспект. Така се появяват и някои от следните клинични признаци - трептене, главоболие, изпотяване, нарушен пулс и сърдечен темп, съпроводени от гадене, замаяност, проблеми с концентрацията, изтръпване в региона на лицето и устните. При по-тежки форми на положението се следят недоволства като загуба на съгласуваност, неразбираема тирада, замъглено зрение. В крайните такива има риск от загуба на схващане и гърчове.
Хипогликемията се смята за значим симптом на тежък бактериален сепсис, породен от капсулираните патогени Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Neisseria meningitidis. И трите микроорганизма са задоволително рискови единствено по себе си, само че N. meningitidis е извънредно рисков. Това е патогенът, извършител на менингита. Диагнозата, описваща възпалението на мозъчните обвивки. За предпазването от този патоген е значимо да се знае, че той се предава главно по въздушно-капков път (чрез слюнка и респираторни секрети), което оправдава слагането на ръка или забрадка пред устата при кихане и кашляне. Също по този начин инфектирането с него може да се случи и при целувка, и шерване на източник на вода.
Интересно за тази бактерия е, че е в положение да инфектира организма и чрез орални милувки, а при мъжете предизвика и уретрит. Диагноза, за която биха били упрекнати редица патогенни микроорганизми, причиняващи инфекции на пикочо-половата система. Поради причниата, че тя е присъща за мозъка, мъчно би се направила връзка със болестни положения, локализирани на други места в тялото.
Ето по какъв начин се появява следващото доказателство за силата на миграционните процеси при бактериите, които от дълго време стопираха да признават граници. Все отново, както гласи една латинска поговорка: " Заблудата не е нещо продължително " - " Simulatum nihil diuturnum "!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ