Как да практикуваме съзерцание?
Съзерцанието в общоприетия смисъл е вглъбено, деликатно наблюдаване на нещо. Например – съзерцание на картина, на природа, на нещо красиво. Всъщност съзерцанието е нещо по-дълбоко, а когато приказваме за него като процедура – то е целеустремено изпитание, което има доста изгоди за вътрешния мир.
Как да разбирам съзерцанието
Произходът на думата е латински и в превод тя безусловно значи „ да гледаш с възхита нещо и да мислиш за него “. И фактически – практиката съзерцаване включва деликатно наблюдаване или централизация върху нещо, като по едно и също време с това би трябвало да го осъзнаваш, да го анализираш и да изпитваш връзка с него. Това е целеустремено, умишлено и фокусирано деяние, което може да се прави непринудено или волево (с усилие).
Съзерцанието е доста близо до медитацията, само че с тази разлика, че постоянно при медитацията няма такава усилена мисловна и аналитична активност, а по-скоро в основата ѝ стои спонтанност и инертност на мозъка. Медитацията по-скоро подготвя към „ отделяне “, „ третиране “ и размиване на границите, до момента в който съзерцанието е доста „ по-присъстващо “ и обвързвано с понятията „ тук “ и „ в този момент “. Все отново двете практики са свързани и може да минават една в друга.
Как тъкмо да практикувате съзерцаване
В по-широкото си значение на процедура съзерцанието може да включва детайли на медитация, изговаряне или слушане на молитва, пеене, осъществяване на някакво целеустремено деяние или на ритуална активност. Добре е да изберете нещо от изброените, което ви кара да се чувствате спокойни, което ви вълнува и впечатлява.
Практиката по съзерцаване може да е доста къса, само че и по-продължителна, както сме привикнали да мислим за съзерцателните действия. Кратките практики постоянно са свързани със съзерцание на дишането или на тялото и пространството. Този вид съзерцаване е ориентирано към осъзнаване на дихателния развой и физическото тяло, с анализиране на неговото положение и с реализиране на разпределяне на тялото.
Ето още по-конкретни хрумвания за съзерцаване – слушане или свирене на барабани (може и на различен инструмент, само че ударните принадлежности са доста въздействащи на първично и изначално ниво), танци, слушане или декламиране на лирика, практикуването на всевъзможен тип изкуство, както и наблюдаването на основаването на изкуството или резултатите от него. Интересно е, че даже някои ежедневни действия могат да бъдат практики на съзерцаване, стига да носят същия заряд и влияние – да вземем за пример градинарство и готвене.
Практикувайте постоянно и настойчиво, както и по-продължително, с цел да се радвате повече на изгодите от тази процедура.
Какво носи съзерцанието
На първо място, то успокоява нервната система, успокоява духа и го зарежда с позитивна сила. Съзерцанието ни насочва във вътрешността, само че без да ни откъсва от самите нас, а даже в противен случай – подтиква мозъка и го развива. Активира философското мислене, търсенето на причинно-следствени връзки и логиката. Колкото повече се занимаваме със съзерцаване, толкоз по-дълбокомислени и спокойни би трябвало да станем, а по едно и също време с това интровертни и съсредоточени.
Смята се, че съзерцанието е по-присъщо на хора, които желаят да се развиват или към този момент са развити духовно. То е част от по-осъзнат и дълбокосмилен живот, а не е особено за повърхностното битие. Освен това съзерцанието е доста мощно обвързвано с търсенето на Бог и Божественото, както и с единението с нашия Създател. Така че в случай че желаете да постигнете тази връзка и да развиете такива дълбоки качества и качества, занимавайте се със съзерцаване.
