66 родилки са починали в България за 10 години
Създаване на Програма за надзор на майчината заболеваемост и смъртност, предлага специфичен отчет на Националната здравноосигурителна каса. на майчината смъртност, аргументите ѝ и метода на отчитане и надзор е изработен от доцент Никола Василев, доктор Румен Велев и доктор Дарина Минева по поръчка на касата, откакто Българският хелзинкски комитет сигнализира за обезпокоително разминаване в данните, които формалните институции оповестяват за майчината смъртност през 2019 г. и други тревожни трендове при гарантирането на правата на дамата в интервала на бременността и раждането.
Препоръката е Програмата да обхваща: съществени акушерски грижи за всички посредством метода на извънболничната здравна помощ, ранно разкриване на затрудненията, спешна помощ за пациентките, които имат потребност от нея.
Световната здравна организация (СЗО) дефинира майчината смъртност като " гибел на жена по време на бременност или в границите на 42 дни след спиране на бременността, без значение от продължителността и мястото на 2 бременността – от каквато и да е причина, обвързвана или влошена от бременността, само че не и от инцидентни аргументи ".
За интервала от 2010 до 2020 година в това число в България е открита гибелта на 66 дами, умряли в интервала на бременността, раждането и 42 дни след него. Данните се разминават от посоченото в формалната статистика, и имат някои ограничавания, които демонстрират, че даже и това може да не е действителното число. Проучването на лекарите стига до извода, че през интервала 2010 - 2020 г. нивото на майчината смъртност в България е като приблизително към високо, по отношение на смъртността в останалите страни в Европа. И са нужни мерки за изцяло възстановяване на качеството на грижите за бременните и раждащите дами. Годишно в България се раждат към 60 000 бебета.
Прави усещане известното разминаване сред данните за броя умряли родилки в изследването на лекарите и това на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА). Особено ясно се вижда разликата през 2019 година Според националния център за разбори през тази година има нулева майчина смъртност. Проучването на лекарите обаче намира 8. Според тях една от вероятните аргументи за това е, че когато пациентите се превеждат от родилно в интензивно поделение, им се издава нова история на заболяванeто и там като водеща диагноза се отбелязва затруднението, получено след раждане. Например: Шок или Остра сърдечно-съдова непълнота или Остра дихателна непълнота. Тъй като по-голямата част от тези случаи са в многопрофилни лечебни заведения, това може да се очертае като главен проблем, даващ отражение върху неправилното отчитане на майчина смъртност, се споделя в разбора.
И още: " Смъртността е най-голяма при случаите със незабавно цезарово сечение, следвана от случаите на обикновено раждане и планово цезарово сечение. Не може да се направи директна причинно-следствена връзка сред метода на раждане и смъртността, защото случаите са доста малко и в огромен % от тях аргументите, довели до осъществяване на незабавно цезарово сечение, се явяват и аргументи за гибелта ".
В 37 от случаите липсват съпътстващи болести. При другите съпътстващите болести са най-различни - от миоми, през психологични болести, до коронавирус.
Най-често смъртността при родилките настава до седмия ден от раждането. При 20 случая е записана до 24-ия час, при 19 случая - сред 15-ия час и 7-ия ден и при 16 случая след 7–я ден.
Изводите:
Не всички лечебни заведения са дали данни за изследването за смъртността на родилките. Някои от данните, предоставени от лечебните заведения не са цялостни - липсват патологоанатомични протоколи или история на болестта. Получените данни за изследването за смъртността на родилките дава информация в стеснен подтекст - акушерството на равнището на болничната помощ, като липсват данни за оказваната здравна помощ (по размер, тип, място и други критерии) през целия интервал на бременността. Налице е погрешно отчитане на смъртността при родилките (майчината смъртност), когато раждането протича с затруднения (шок, остра сърдечна непълнота или остра дихателна недостатъчност), при изискванията на Национален рамков контракт за медицински действия 2020-2022 година, защото раждането и тези затруднения се регистрират като две обособени диагнози клинични пътеки. Проблемът за майчината смъртност е освен медицински, в стеснен смисъл акушерски, само че и обществено медицински проблем.
Препоръчва се:
Подобряване на отразяването на смъртността при родилките и своевременния ѝ доклад. Изготвяне на годишни отчети за разбор на смъртността при родилките. Подобряване на разпоредбите за добра здравна процедура. Отразяване на показателя на телесна маса в история на болестта, като характерен белег, определящ високия риск на бременността. Допълнителен разбор на случаите с хистеректомии след раждане и доработване на разпоредбите за добра здравна процедура. Получаване на спомагателна информация за перинаталния интервал (от 28 седмица на бременността, до 7 дни след раждането). Подобряване на организацията по следене на бременността - в частта за наблюдаване на съпътстващи болести, скрининг за прееклампсия, скрининг за гестационен диабет. Подобряване на колаборацията сред доболничната помощ – женските съвещания, акушеро-гинекологичните звена и центровете за пренатална диагностика. Усложненията по време на раждане да се регистрират като втори код в история на болестта. Да се регистрира раждане с съответното затруднение, за уместност на статистиката за майчина смъртност. Необходимост от интегриран метод при разглеждане на смъртността на родилките, дружно с общата смъртност.
Възложеният от НЗОК разбор на майчината смъртност е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – какъв брой постоянно в България дамите умират по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са аргументите за това и може ли най-малко част от тези аргументи да бъдат предотвратени, изяснява БХК. " Това изпитание да се проучват данни е похвално, тъй като за жалост не е рутинна процедура у нас. Искрено се надяваме, че този отчет ще послужи за основа на още по-задълбочен разбор на качеството на грижите за бременните и родилките у нас, и до възстановяване на спазването на правата им ", разяснява Надежда Цекулова от организацията.
Препоръката е Програмата да обхваща: съществени акушерски грижи за всички посредством метода на извънболничната здравна помощ, ранно разкриване на затрудненията, спешна помощ за пациентките, които имат потребност от нея.
Световната здравна организация (СЗО) дефинира майчината смъртност като " гибел на жена по време на бременност или в границите на 42 дни след спиране на бременността, без значение от продължителността и мястото на 2 бременността – от каквато и да е причина, обвързвана или влошена от бременността, само че не и от инцидентни аргументи ".
За интервала от 2010 до 2020 година в това число в България е открита гибелта на 66 дами, умряли в интервала на бременността, раждането и 42 дни след него. Данните се разминават от посоченото в формалната статистика, и имат някои ограничавания, които демонстрират, че даже и това може да не е действителното число. Проучването на лекарите стига до извода, че през интервала 2010 - 2020 г. нивото на майчината смъртност в България е като приблизително към високо, по отношение на смъртността в останалите страни в Европа. И са нужни мерки за изцяло възстановяване на качеството на грижите за бременните и раждащите дами. Годишно в България се раждат към 60 000 бебета.
Прави усещане известното разминаване сред данните за броя умряли родилки в изследването на лекарите и това на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА). Особено ясно се вижда разликата през 2019 година Според националния център за разбори през тази година има нулева майчина смъртност. Проучването на лекарите обаче намира 8. Според тях една от вероятните аргументи за това е, че когато пациентите се превеждат от родилно в интензивно поделение, им се издава нова история на заболяванeто и там като водеща диагноза се отбелязва затруднението, получено след раждане. Например: Шок или Остра сърдечно-съдова непълнота или Остра дихателна непълнота. Тъй като по-голямата част от тези случаи са в многопрофилни лечебни заведения, това може да се очертае като главен проблем, даващ отражение върху неправилното отчитане на майчина смъртност, се споделя в разбора.
И още: " Смъртността е най-голяма при случаите със незабавно цезарово сечение, следвана от случаите на обикновено раждане и планово цезарово сечение. Не може да се направи директна причинно-следствена връзка сред метода на раждане и смъртността, защото случаите са доста малко и в огромен % от тях аргументите, довели до осъществяване на незабавно цезарово сечение, се явяват и аргументи за гибелта ".
В 37 от случаите липсват съпътстващи болести. При другите съпътстващите болести са най-различни - от миоми, през психологични болести, до коронавирус.
Най-често смъртността при родилките настава до седмия ден от раждането. При 20 случая е записана до 24-ия час, при 19 случая - сред 15-ия час и 7-ия ден и при 16 случая след 7–я ден.
Изводите:
Не всички лечебни заведения са дали данни за изследването за смъртността на родилките. Някои от данните, предоставени от лечебните заведения не са цялостни - липсват патологоанатомични протоколи или история на болестта. Получените данни за изследването за смъртността на родилките дава информация в стеснен подтекст - акушерството на равнището на болничната помощ, като липсват данни за оказваната здравна помощ (по размер, тип, място и други критерии) през целия интервал на бременността. Налице е погрешно отчитане на смъртността при родилките (майчината смъртност), когато раждането протича с затруднения (шок, остра сърдечна непълнота или остра дихателна недостатъчност), при изискванията на Национален рамков контракт за медицински действия 2020-2022 година, защото раждането и тези затруднения се регистрират като две обособени диагнози клинични пътеки. Проблемът за майчината смъртност е освен медицински, в стеснен смисъл акушерски, само че и обществено медицински проблем.
Препоръчва се:
Подобряване на отразяването на смъртността при родилките и своевременния ѝ доклад. Изготвяне на годишни отчети за разбор на смъртността при родилките. Подобряване на разпоредбите за добра здравна процедура. Отразяване на показателя на телесна маса в история на болестта, като характерен белег, определящ високия риск на бременността. Допълнителен разбор на случаите с хистеректомии след раждане и доработване на разпоредбите за добра здравна процедура. Получаване на спомагателна информация за перинаталния интервал (от 28 седмица на бременността, до 7 дни след раждането). Подобряване на организацията по следене на бременността - в частта за наблюдаване на съпътстващи болести, скрининг за прееклампсия, скрининг за гестационен диабет. Подобряване на колаборацията сред доболничната помощ – женските съвещания, акушеро-гинекологичните звена и центровете за пренатална диагностика. Усложненията по време на раждане да се регистрират като втори код в история на болестта. Да се регистрира раждане с съответното затруднение, за уместност на статистиката за майчина смъртност. Необходимост от интегриран метод при разглеждане на смъртността на родилките, дружно с общата смъртност.
Възложеният от НЗОК разбор на майчината смъртност е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – какъв брой постоянно в България дамите умират по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са аргументите за това и може ли най-малко част от тези аргументи да бъдат предотвратени, изяснява БХК. " Това изпитание да се проучват данни е похвално, тъй като за жалост не е рутинна процедура у нас. Искрено се надяваме, че този отчет ще послужи за основа на още по-задълбочен разбор на качеството на грижите за бременните и родилките у нас, и до възстановяване на спазването на правата им ", разяснява Надежда Цекулова от организацията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ