Архитект от Турция работи за възстановяването на православна църква в Антакия в опит да съживи мултикултурното минало на турския град
Историята на архитекта от Турция госпожа Бусе Джерен Гюл, която си е сложила за цел да възвърне остаряла православна черква, намираща се в южния турски град Антакия (древната Антиохия) и потърпевша съществено след мощните трусове в региона на град Кахраманмараш от 2023 година, в опит да съживи мултикултурното минало на града, споделя журналистката от Асошиейтед прес Сера Йедикардеш в материал, обвързван с отбелязването на третата годишнина от
След години на обмисляне, акции и набиране на средства, екипът на Гюл неотдавна е разкрил останките на разположената на централния бул. „ Сарай “ в Антакия православна черква „ Св. Павел " под слой от отломки, достигащ тук-там височина от пет метра, споделя Йедикардеш, като акцентира, че 34-годишната Гюл, която е представителка на алевийската мюсюлманска общественост в града, е учила и работила по реновацията на църквата „ Св. Павел " преди нещастието и по знамение е съумяла да резервира направени от нея и утвърдени архитектурни чертежи на обекта.
„ Когато работех по тези проекти, един от моите ментори ми сподели да начертавам по този начин, че църквата да може да бъде възобновена, в случай че бъде разрушена “, споделя Гюл пред Асошиейтед прес, като отбелязва, че макар тогавашния си песимизъм по отношение на възможното разрушение на храма е изготвила обстоен проект.
Около 10 000 християни са живели в окръг Хатай (в който попада и Антакия) преди земетресенията, отбелязва Йедикардеш в материала си, като акцентира, че те са представлявали дребна част от общото население, само че и една от най-големите християнски общности в Турция отвън Истанбул.
Непосредствено след земетресенията и откакто съумява да избави проектите на църквата, Гюл почнала работа по възобновяване на християнския храм, като си осигурила поддръжката на неправителствената организация „ Уърлд Монюментс Фънд “ (World Monuments Fund).
С техническия и финансов принос на фонда, екипът на Гюл разчистил тонове отломки и отделил непокътнати детайли от храма, който преди земетресението бил непокътнат във типа си от 1872 година, отбелязва още Йедикардеш, като акцентира, че все още екипът на Гюл продължава с планово обмисляне и механически оценки за осъществяване на реорганизация на храма „ Св. Павел “, само че работата на място е спряна в изчакване на в допълнение финансиране.
„ Преди бяхме финансово независима фондация, която можеше да оказва помощ на фамилии в потребност ", споделя пред Асошиейтед прес Фади Хуригил, ръководител на Фондацията на гръцката православна черква в Антакия, която управлява плана за възобновяване на храма „ Св. Павел “. " Загубихме до 95% от приходите си след земетресенията ", разяснява още той, като акцентира, че с неспокойствие чака повторното отваряне на магазините по бул. „ Сарай “, наемът от които е осигурявал главните приходи на храма преди земетресенията от 2023 година
От началото на годината турското Министерство на околната среда, градоустройството и климата е сключило контракт с компания за възобновяване на магазините, отбелязва още Йедикардеш, като акцентира, че в случай че те бъдат възобновени, единственото предизвикателство пред възобновяване на мултикултурния образ на града ще бъде завръщането в града на християнските фамилии, чиито членове са изпълвали храма „ Св. Павел “.
Основното предизвикателство за православните християни в Антиохия е завръщането на хората, които в миналото изпълваха двора на църквата " Св. Павел " и квартала към бул. " Сарай ". Тъй като множеството къщи в историческия център на града към момента са в руини, по-голямата част от православната общественост на града е изселена от родните си домове.
„ Най-голямата потребност на общността ни, с цел да може да се върне в Антакия, е възобновяване на домовете и комерсиалните парцели в града “, споделя Хуригил по тематиката, като отбелязва, че преди земетресенията в централната част на Антакия са живеели към 400 фамилии, от които досега са се завърнали единствено към 90.
От 2023 година насам Турция работи интензивно за възобновяване на вредите в засегнатите региони. По последни данни на турското Министерство на околната среда, градоустройството и климата в потърпевшите от земетресението региони към този момент са предадени 455 хиляди жилища и здания, предопределени за работни пространства. Със градежите са ангажирани над 200 хиляди архитекти. Според отчет на Дирекцията по тактики и бюджет към Президентството на Република Турция досега в най-засегнатите окръзи – Хатай и Кахраманмараш, са вложени общо 3,6 трилиона турски лири или близо 91,5 милиарда $ във възстановителни действия.
След години на обмисляне, акции и набиране на средства, екипът на Гюл неотдавна е разкрил останките на разположената на централния бул. „ Сарай “ в Антакия православна черква „ Св. Павел " под слой от отломки, достигащ тук-там височина от пет метра, споделя Йедикардеш, като акцентира, че 34-годишната Гюл, която е представителка на алевийската мюсюлманска общественост в града, е учила и работила по реновацията на църквата „ Св. Павел " преди нещастието и по знамение е съумяла да резервира направени от нея и утвърдени архитектурни чертежи на обекта.
„ Когато работех по тези проекти, един от моите ментори ми сподели да начертавам по този начин, че църквата да може да бъде възобновена, в случай че бъде разрушена “, споделя Гюл пред Асошиейтед прес, като отбелязва, че макар тогавашния си песимизъм по отношение на възможното разрушение на храма е изготвила обстоен проект.
Около 10 000 християни са живели в окръг Хатай (в който попада и Антакия) преди земетресенията, отбелязва Йедикардеш в материала си, като акцентира, че те са представлявали дребна част от общото население, само че и една от най-големите християнски общности в Турция отвън Истанбул.
Непосредствено след земетресенията и откакто съумява да избави проектите на църквата, Гюл почнала работа по възобновяване на християнския храм, като си осигурила поддръжката на неправителствената организация „ Уърлд Монюментс Фънд “ (World Monuments Fund).
С техническия и финансов принос на фонда, екипът на Гюл разчистил тонове отломки и отделил непокътнати детайли от храма, който преди земетресението бил непокътнат във типа си от 1872 година, отбелязва още Йедикардеш, като акцентира, че все още екипът на Гюл продължава с планово обмисляне и механически оценки за осъществяване на реорганизация на храма „ Св. Павел “, само че работата на място е спряна в изчакване на в допълнение финансиране.
„ Преди бяхме финансово независима фондация, която можеше да оказва помощ на фамилии в потребност ", споделя пред Асошиейтед прес Фади Хуригил, ръководител на Фондацията на гръцката православна черква в Антакия, която управлява плана за възобновяване на храма „ Св. Павел “. " Загубихме до 95% от приходите си след земетресенията ", разяснява още той, като акцентира, че с неспокойствие чака повторното отваряне на магазините по бул. „ Сарай “, наемът от които е осигурявал главните приходи на храма преди земетресенията от 2023 година
От началото на годината турското Министерство на околната среда, градоустройството и климата е сключило контракт с компания за възобновяване на магазините, отбелязва още Йедикардеш, като акцентира, че в случай че те бъдат възобновени, единственото предизвикателство пред възобновяване на мултикултурния образ на града ще бъде завръщането в града на християнските фамилии, чиито членове са изпълвали храма „ Св. Павел “.
Основното предизвикателство за православните християни в Антиохия е завръщането на хората, които в миналото изпълваха двора на църквата " Св. Павел " и квартала към бул. " Сарай ". Тъй като множеството къщи в историческия център на града към момента са в руини, по-голямата част от православната общественост на града е изселена от родните си домове.
„ Най-голямата потребност на общността ни, с цел да може да се върне в Антакия, е възобновяване на домовете и комерсиалните парцели в града “, споделя Хуригил по тематиката, като отбелязва, че преди земетресенията в централната част на Антакия са живеели към 400 фамилии, от които досега са се завърнали единствено към 90.
От 2023 година насам Турция работи интензивно за възобновяване на вредите в засегнатите региони. По последни данни на турското Министерство на околната среда, градоустройството и климата в потърпевшите от земетресението региони към този момент са предадени 455 хиляди жилища и здания, предопределени за работни пространства. Със градежите са ангажирани над 200 хиляди архитекти. Според отчет на Дирекцията по тактики и бюджет към Президентството на Република Турция досега в най-засегнатите окръзи – Хатай и Кахраманмараш, са вложени общо 3,6 трилиона турски лири или близо 91,5 милиарда $ във възстановителни действия.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ