Е такава свирка на Ахмед Доган може да извърти само Мадам В€! Ако не ви е срам – прочетете…
Сайтът на Движение за права и свободи – „ Епицентър “ избухна с бравурна публикация за завръщането на Ахмед Доган в политиката. Естествено създател на бравурната свирка е Валерия Велева. Мадам В. от дълго време бе разконспирирана като журналистка на повикване персонално от Ахмед Доган, в интервал, в който двамата краткотрайно бяха замразили „ любовта “ си по финансови аргументи.
Насладете се:
Ахмед Доган се завърна в оперативната политика след 10-годишно неявяване, което той прекара публично в позата на въздържан наблюдаващ на политическите процеси у нас, само че в реалност имаше дейна роля във всички национално виновни геополитически решения на страната.
Почетният ръководител поема Движение за права и свободи на ръчно ръководство до Националната конференция, която евентуално ще се организира през февруари 2024 година. До тогава в партията ще се завърти цялостен цикъл от отчетно-изборни събрания.
Първата обществена изява на оперативния към този момент ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган ще бъде на съвещанието на Централния съвет на Движение за права и свободи другата седмица , на 17 ноември, когато ще застане очи в очи с 260-те деятели на Движението : депутати, кметове, ръководители на общински и регионални структури. Някои от тях ще го видят за първи път в живота си. Други ще си спомнят традицията на тези съвещания, когато той имаше търпението да изслушва всички и най-после пред тях да взима решенията.
Какво накара Доган да излезе от комфорта на човек с голямо въздействие, без обаче да е длъжен обществено да показва мнение и позиции?
Това, по неговите критерии, може да се случи единствено в три сериозни обстановки – когато е застрашена националната сигурност на държавата; когато има заплаха да се промени външно-политическия курс на страната и когато в Движение за права и свободи назреят процеси, които заплашват неговата резистентност.
Случи се последното – след седемгодишно председателстване на Мустафа Карадайъ Движение за права и свободи е в неприятна организационна форма, която беше обезщетена неведнъж с персоналната интервенция на Доган и с дейната роля на Пеевски в структурите. И тъй като в тази партия не обичат да изнасят проблемите си на площада, както става в другите политически обединения, никой до момента не даде обществен знак на това, което става. Така казусът назря до фаза, в която решенията трябваше да бъдат внезапни и без отсрочване.
В началото на своето престояване на върха в Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ следваше на процедура прецизно линията “Доган ”.
Във втория си мандат обаче последователно и н еобяснимо за мнозина вождизмът избуя в неговия темперамент. Измеренията му се простираха от надменно държание измежду сътрудниците, през недодялан личен контакт със структурите до безусловно заплашително отношение към тези, които приемаше като опасност за неговия пост. И като всеки самовлюбен водач за няколко години Карадайъ се саморазправи с мислещите и знаещите, изчегърта управление на партията и парламентарната група от знакови имена, обкръжи се с послушници и по този начин обезличи Движение за права и свободи и на национално, и на локално равнище.
В Движението изчезна груповото начало , на което Доган толкоз доста държи, от съвещанията на управление се изпари духът на задълбоченото отношение към политическия развой, което беше запазена марка за Движение за права и свободи. Много хора, заслужили за идеята на Движение за права и свободи, бяха отблъснати. Много персонални ориси бяха посечени. Много засегнатост и яд се наслои измежду деятелите. От почитание към Доган и поклонение към партията, те преглъщаха и мълчаха. А Карадайъ, имайки цялостната власт, действаше силово, от време на време дори брутално.
Докато в един миг самата партия се отдръпна от него. Той обикаляше предизборно страната, само че резултат от срещите му нямаше. Хората го посрещаха и бързаха с облекчение да го изпратят, защото той просто нямаше способността да комуникира със структурите. Те роптаеха безшумно дълго време, само че някои започнаха да надигат глава – след скандал с Карадайъ цялата конструкция в Омургат напусна Движение за права и свободи и работи за НДПС. Беше изгубена връзката на партията с елементарните хора.
Карадайъ беше удовлетворен да чува виковете “ДПС, Движение за права и свободи ”, да го посрещат с самун и сол девойки в национални носии, вечерта да дръпне една кресчендо-реч, в която най-малко пет пъти да спомене за „ ролята на почетния ръководител доктор Ахмед Доган “, за идентичността, за възродителния развой и за „ Движение за права и свободи като пазач на мира “ у нас. Това се повтаряше на всяка акция, без значение дали е за локални, парламентарни или евроизбори. Правеше мощни изявления в Народното събрание, линията на които беше начертана от Доган, само че в ДПС не се произвеждаше политика. Нищо действително не се правеше за хората. Младите всеобщо напускаха страната и заминаваха в чужбина. Знаковите региони на Движение за права и свободи обезлюдяваха, а това обезкръвяваше партията.
Доган наблюдаваше с терзание този развой, опитваше се да оказва “благотворно ” въздействие върху Карадайъ, само че не тропваше по масата. Докато в един миг самият Карадайъ осъзна, че повече не може да управлява партията, която почетният ръководител му повери.
И се отдръпна самичък. Решението му е персонално и споделено първо с Доган. Между тях драма няма. Няма тежки думи. Няма обтегнати връзки. Просто Карадайъ осъзна, че би трябвало да напусне непринудено. Колкото по-бързо, толкоз по-добре. И даже да не изчака двата месеца до края на мандата му. Беше достигната границата на непоносимост към него, от която нямаше връщане.
Естествено е в тази обстановка Доган да застане оперативно отпред на партията, с цел да я вдигне на крайници. Хората по места желаят това. Реорганизацията е почнала и върви с бързи темпове. Делян Пеевски ще управлява парламентарната активност на Движение за права и свободи, Доган поема структурите и организационното обновяване.
Двамата с Пеевски би трябвало да извършат модернизацията на Движение за права и свободи и да го върнат на сцената на огромната политика.
Целта е превръщането на Движение за права и свободи като световна партия в огромна групировка, евроатлантически насочена , базисно стъпила на новите геополитически действителности, която ще даде вяра за развиване на районите и възстановяване живота на симпатизнатите си. “ Нашият ангажимент е постигането на европейски стандарти,, с цел да могат младежите да останат и да се осъществят в своите родни места ”, разгласи Делян Пеевски по време на обиколката си преди две седмици.
В Движение за права и свободи от дълго време чакат това. И имат вяра, че „ магията ще се случи “, щом Доган е решил да се завърне при тях. Звучи прочувствено, патетично, само че когато един водач, трансформирал се в мит за своите, направи такъв необикновен ход, той зарежда с сила големи маси от хора. И тогава нещата се случват.
Насладете се:
Ахмед Доган се завърна в оперативната политика след 10-годишно неявяване, което той прекара публично в позата на въздържан наблюдаващ на политическите процеси у нас, само че в реалност имаше дейна роля във всички национално виновни геополитически решения на страната.
Почетният ръководител поема Движение за права и свободи на ръчно ръководство до Националната конференция, която евентуално ще се организира през февруари 2024 година. До тогава в партията ще се завърти цялостен цикъл от отчетно-изборни събрания.
Първата обществена изява на оперативния към този момент ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган ще бъде на съвещанието на Централния съвет на Движение за права и свободи другата седмица , на 17 ноември, когато ще застане очи в очи с 260-те деятели на Движението : депутати, кметове, ръководители на общински и регионални структури. Някои от тях ще го видят за първи път в живота си. Други ще си спомнят традицията на тези съвещания, когато той имаше търпението да изслушва всички и най-после пред тях да взима решенията.
Какво накара Доган да излезе от комфорта на човек с голямо въздействие, без обаче да е длъжен обществено да показва мнение и позиции?
Това, по неговите критерии, може да се случи единствено в три сериозни обстановки – когато е застрашена националната сигурност на държавата; когато има заплаха да се промени външно-политическия курс на страната и когато в Движение за права и свободи назреят процеси, които заплашват неговата резистентност.
Случи се последното – след седемгодишно председателстване на Мустафа Карадайъ Движение за права и свободи е в неприятна организационна форма, която беше обезщетена неведнъж с персоналната интервенция на Доган и с дейната роля на Пеевски в структурите. И тъй като в тази партия не обичат да изнасят проблемите си на площада, както става в другите политически обединения, никой до момента не даде обществен знак на това, което става. Така казусът назря до фаза, в която решенията трябваше да бъдат внезапни и без отсрочване.
В началото на своето престояване на върха в Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ следваше на процедура прецизно линията “Доган ”.
Във втория си мандат обаче последователно и н еобяснимо за мнозина вождизмът избуя в неговия темперамент. Измеренията му се простираха от надменно държание измежду сътрудниците, през недодялан личен контакт със структурите до безусловно заплашително отношение към тези, които приемаше като опасност за неговия пост. И като всеки самовлюбен водач за няколко години Карадайъ се саморазправи с мислещите и знаещите, изчегърта управление на партията и парламентарната група от знакови имена, обкръжи се с послушници и по този начин обезличи Движение за права и свободи и на национално, и на локално равнище.
В Движението изчезна груповото начало , на което Доган толкоз доста държи, от съвещанията на управление се изпари духът на задълбоченото отношение към политическия развой, което беше запазена марка за Движение за права и свободи. Много хора, заслужили за идеята на Движение за права и свободи, бяха отблъснати. Много персонални ориси бяха посечени. Много засегнатост и яд се наслои измежду деятелите. От почитание към Доган и поклонение към партията, те преглъщаха и мълчаха. А Карадайъ, имайки цялостната власт, действаше силово, от време на време дори брутално.
Докато в един миг самата партия се отдръпна от него. Той обикаляше предизборно страната, само че резултат от срещите му нямаше. Хората го посрещаха и бързаха с облекчение да го изпратят, защото той просто нямаше способността да комуникира със структурите. Те роптаеха безшумно дълго време, само че някои започнаха да надигат глава – след скандал с Карадайъ цялата конструкция в Омургат напусна Движение за права и свободи и работи за НДПС. Беше изгубена връзката на партията с елементарните хора.
Карадайъ беше удовлетворен да чува виковете “ДПС, Движение за права и свободи ”, да го посрещат с самун и сол девойки в национални носии, вечерта да дръпне една кресчендо-реч, в която най-малко пет пъти да спомене за „ ролята на почетния ръководител доктор Ахмед Доган “, за идентичността, за възродителния развой и за „ Движение за права и свободи като пазач на мира “ у нас. Това се повтаряше на всяка акция, без значение дали е за локални, парламентарни или евроизбори. Правеше мощни изявления в Народното събрание, линията на които беше начертана от Доган, само че в ДПС не се произвеждаше политика. Нищо действително не се правеше за хората. Младите всеобщо напускаха страната и заминаваха в чужбина. Знаковите региони на Движение за права и свободи обезлюдяваха, а това обезкръвяваше партията.
Доган наблюдаваше с терзание този развой, опитваше се да оказва “благотворно ” въздействие върху Карадайъ, само че не тропваше по масата. Докато в един миг самият Карадайъ осъзна, че повече не може да управлява партията, която почетният ръководител му повери.
И се отдръпна самичък. Решението му е персонално и споделено първо с Доган. Между тях драма няма. Няма тежки думи. Няма обтегнати връзки. Просто Карадайъ осъзна, че би трябвало да напусне непринудено. Колкото по-бързо, толкоз по-добре. И даже да не изчака двата месеца до края на мандата му. Беше достигната границата на непоносимост към него, от която нямаше връщане.
Естествено е в тази обстановка Доган да застане оперативно отпред на партията, с цел да я вдигне на крайници. Хората по места желаят това. Реорганизацията е почнала и върви с бързи темпове. Делян Пеевски ще управлява парламентарната активност на Движение за права и свободи, Доган поема структурите и организационното обновяване.
Двамата с Пеевски би трябвало да извършат модернизацията на Движение за права и свободи и да го върнат на сцената на огромната политика.
Целта е превръщането на Движение за права и свободи като световна партия в огромна групировка, евроатлантически насочена , базисно стъпила на новите геополитически действителности, която ще даде вяра за развиване на районите и възстановяване живота на симпатизнатите си. “ Нашият ангажимент е постигането на европейски стандарти,, с цел да могат младежите да останат и да се осъществят в своите родни места ”, разгласи Делян Пеевски по време на обиколката си преди две седмици.
В Движение за права и свободи от дълго време чакат това. И имат вяра, че „ магията ще се случи “, щом Доган е решил да се завърне при тях. Звучи прочувствено, патетично, само че когато един водач, трансформирал се в мит за своите, направи такъв необикновен ход, той зарежда с сила големи маси от хора. И тогава нещата се случват.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ