Жаклин Михайлов извади грозни факти за ЦСКА: Лудогорец пак ще е шампион, а Гриша Ганчев…
Съвсем скоро ще пукне футболната пролет и след няколко месеца тя ще приключи с излъчването на новия първенец на България. Нов е иронично казано, тъй като той ще бъде остарелият, добре прочут 12-кратен, следващ отличник на републиката.
Много тематики, разбори и разсъждения са субективни, само че това, че сме очевидци на дълготраен неравностоен дуел сред два противника за купата е неоспорим факт. Дори когато ЦСКА не са ставали вицешампиони от 2016 година насам, те отново действително са били единствената конкуренция на хегемонията.
Вечното второ
място обаче по никакъв начин
не кореспондира
с изконните
червени обичаи. Поне на този стадий за милионите последователи на ЦСКА вицемястото e цялостен неуспех. И никакви пояснения не могат да ги създадат даже малко щастливи. Несъмнено алената войска ще е удовлетворена да се засели в нов, хубав стадион, както беше и удовлетворена, когато в канавката, изтъквам притежателя, изтекоха 9 милиона лв. за марката. Но тези неща се правят оценка уместно, а недоволството, че на „ Армията “ не се прави задоволително, с цел да бъде догонен и изпреварен на финалната права Лудогорец, си тлее и от време се разгаря като плевел огън.
Тук ще направя лиричното отклоняване, че в последните 35 години ЦСКА най-силно отразява дефиницията тим на народа. И ще илюстрирам това умозаключение с доказателството, че голямото мнозинство последователи на ЦСКА са били на контра срещу всеки един притежател от 1990 година до наши дни. Докато в „ националния клуб “ от Подуяне съвсем постоянно правилото е бил „ ние сме с всеки притежател “. А от време на време любовта към чорбаджията там минаваше всевъзможни възможни граници и виковете, че Левски значи независимост, мощно олекваха!?
Независимо че армейците са потвърдено ултракритични към всяко ръководство на обичания им клуб, те не желаят да станат притежатели. Дори Сашо Томов не съумя да ги възпламени по тази концепция, само че пък по нищо не наподобява, че ще спрат с големите си искания към сегашния притежател, който съгласно тях е Гриша Ганчев. Независимо че той в този момент не се води никакъв в ЦСКА, почитателите не престават
да го укоряват във
всевъзможни грехове
и той съставлява единствения им отдушник на недоволството. А главното неодобрение в последните години доста елементарно може да се формулира в едно изречение. Феновете на ЦСКА считат, че техните обичани футболисти са доста по-слаби от тези на Лудогорец. Това мнение се споделя от 99 % от алената общественост и е универсалното пояснение за какво ЦСКА през последните седем години и половина завоюва толкоз малко от директните борби. А това със съдиите, организацията, подчиненото на хегемонията БФС идва в добавка към неволите. Привържениците на ЦСКА схващат задоволително от футбол и знаят, че очите им не ги лъжат. И че ЦСКА не играе този футбол, който ще върне отбора още веднъж на върха. А непрекъснатото повторение на това за рекордните 31 пъти първенец им е омръзнало, тъй като 32-рата даже не се задава на хоризонта.
И пипвам бика за рогата с мантрата за
класата на
играчите
В зимен трансферен прозорец сме и това, което почитателите получиха в добавка към развиването на сегашния отбор, е норвежецът Скаршем, незабравимият бразилец Фернандо Каранга и обещаващият десен бранител Мартин Стойчев. Твърде е рано за прогнози какъв брой ще вдигнат тримата класата на тима, само че въпреки всичко остават основателни подозрения, че с тях ЦСКА ще стане толкоз мощен тим, който да се изравни по класа с Лудогорец. И мачовете в подготвителния интервал въобще не са меродавни за доказателства в едната или другата посока. И не считам, че би трябвало да се вършат прибързани заключения, само че мнението ми е, че Скаршем и Каранга няма да вдигнат изключително равнището в играта. А Мартин Стойчев е превъзходен млад футболист, само че ЦСКА е доста висока топка и може да не му понесе. Веднага върша съпоставяне със Симеон Александров, който създава ужасно усещане в Септември от София, само че в ЦСКА по този начин и не хвана ръка. Налагането на млад български състезател в тим с 15 или 20 чужденци е същинско изкуство. Страхувам се, че Нестор Ел Маестро не е от тези, които биха го създали!
Толкова за новите, само че най-малко като численост по-важни са старите. И тук се връщам към познатата теза за разликата в класите сред чужденците на Лудогорец и ЦСКА. Която ще оспоря ненапълно. Мога да изброя най-малко една дузина футболисти на Лудогорец, които в действителност бяха класа за българското състезание. Но множеството от тях към този момент не са в Разград, а в настоящия тим на хегемоните бих показал единствено двама или трима, които в действителност са доста положителни за родните стандарти. Това са Текпетей, Пьотровски, Вердон. Ще отвръщам, че Хайнц, Линдсет, Кареасо, Фаетон ги виждам напълно на място със зелената фланелка. Даже биха израснали много игрово в Лудогорец. Ще стигна по-далеч – Бусато ужасно би паснал на Лудогорец и ще им реши проблемите с вратарския пост за години напред. Не виждам и с какво капитанът Юрген Матей е по-лош от Сонко Сундберг. За съперниците на това мнение единствено ще кажа, че гамбиецът, преди да бъде притеглен в Левски, играеше за бурно пропадащия към небитието шведски Йостерсунд и всеки мач завършваше с три-четири гола в защитавана от него врата. А Сонко единствено за една есен си бил вкарал цели три автогола! В Левски бе притеглен като свободен сътрудник със заплата към 15 000 лв., която в този момент нищо чудно да се е утроила в Разград. Само подмятам, че е доста евентуално Сонко да е бил предлаган и на ЦСКА, тъй като неговите мениджъри преди две години обезверено му търсиха нов тим.
Ще изляза от тресавището на сравненията с най-важната констатация. От 2016 година, когато Ганчев пое кормилото в ЦСКА, се трансформираха много неща в позитивна посока. Най-голямата смяна пристигна при трансформацията на вътрешната благосъстоятелност. До идването на по този начин наречената фондация изходящите прехвърляния бяха витално спасяващи. По тази причина си потеглиха много качествени футболисти, което помагаше на салдото сред доходи и разноски. Сега очевидно в ЦСКА не се стремят към продажби, а към правене на тим, който може да нападна първото място. По-нашироко към врата се притеглят нови футболисти, даже за някои се заплащат и прехвърляния клуб-клуб. Темата за качествата на футболистите и най-много за експертизата на митичния селекционер обаче изплува на повърхността. И когато в България се върне подобен като Йоан Баи, който бе притеглен от ЦСКА със съществени упования преди две години и половина,
се изпада и
в конфузна
обстановка
Привържениците няма по какъв начин да одобряват, че ЦСКА притегля футболисти, които след това изпадат до такава степен, че да отидат в Локомотив Пловдив! И това налива вода във воденицата на постоянно недоволните.
Вече читателят е доловил къде е заровено кучето. В ЦСКА се притеглят непрекъснато футболисти, на които се заплащат много високи заплати, и това все по този начин не подвига качеството на шампионско ниво. И подозренията, че този, който води новите играчи, не си прави добре работата, са изцяло съответстващи. А когато треньорът на практика няма думата, почитателите няма и кой да обвинят. Тази обстановка несъмнено няма по какъв начин да повдигне равнището на играта на отбора, единствено доразвива версията с играйкането. И отново стигам до прословутия чип и заключението, че нещо в процеса би трябвало да се промени. Поне за мен най-чистият вид е този с Мъри, Илиан, Херо, Стойчо. А това значи цялостно доверие към треньора и неговата дарба да притегли най-подходящите реализатори. И единствено ще прикова вниманието към един забавен ракурс. В началото на 2022 година коефициентите за първенец на България бяха 1,80 за Лудогорец към 1,90 за ЦСКА. Дължеше се основно на последния мач за календарната 2021 сред ЦСКА и Лудогорец, който армейците завоюваха с 1:0. В последния мач за 2023 ЦСКА загуби с 0:1, а настоящите коефициенти за купа са 1,30 за Лудогорец към 4,00 за ЦСКА. Казано е свише, че когато обстоятелствата приказват, би трябвало да се посипе главата с пепел и да се замълчи.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Много тематики, разбори и разсъждения са субективни, само че това, че сме очевидци на дълготраен неравностоен дуел сред два противника за купата е неоспорим факт. Дори когато ЦСКА не са ставали вицешампиони от 2016 година насам, те отново действително са били единствената конкуренция на хегемонията.
Вечното второ
място обаче по никакъв начин
не кореспондира
с изконните
червени обичаи. Поне на този стадий за милионите последователи на ЦСКА вицемястото e цялостен неуспех. И никакви пояснения не могат да ги създадат даже малко щастливи. Несъмнено алената войска ще е удовлетворена да се засели в нов, хубав стадион, както беше и удовлетворена, когато в канавката, изтъквам притежателя, изтекоха 9 милиона лв. за марката. Но тези неща се правят оценка уместно, а недоволството, че на „ Армията “ не се прави задоволително, с цел да бъде догонен и изпреварен на финалната права Лудогорец, си тлее и от време се разгаря като плевел огън.
Тук ще направя лиричното отклоняване, че в последните 35 години ЦСКА най-силно отразява дефиницията тим на народа. И ще илюстрирам това умозаключение с доказателството, че голямото мнозинство последователи на ЦСКА са били на контра срещу всеки един притежател от 1990 година до наши дни. Докато в „ националния клуб “ от Подуяне съвсем постоянно правилото е бил „ ние сме с всеки притежател “. А от време на време любовта към чорбаджията там минаваше всевъзможни възможни граници и виковете, че Левски значи независимост, мощно олекваха!?
Независимо че армейците са потвърдено ултракритични към всяко ръководство на обичания им клуб, те не желаят да станат притежатели. Дори Сашо Томов не съумя да ги възпламени по тази концепция, само че пък по нищо не наподобява, че ще спрат с големите си искания към сегашния притежател, който съгласно тях е Гриша Ганчев. Независимо че той в този момент не се води никакъв в ЦСКА, почитателите не престават
да го укоряват във
всевъзможни грехове
и той съставлява единствения им отдушник на недоволството. А главното неодобрение в последните години доста елементарно може да се формулира в едно изречение. Феновете на ЦСКА считат, че техните обичани футболисти са доста по-слаби от тези на Лудогорец. Това мнение се споделя от 99 % от алената общественост и е универсалното пояснение за какво ЦСКА през последните седем години и половина завоюва толкоз малко от директните борби. А това със съдиите, организацията, подчиненото на хегемонията БФС идва в добавка към неволите. Привържениците на ЦСКА схващат задоволително от футбол и знаят, че очите им не ги лъжат. И че ЦСКА не играе този футбол, който ще върне отбора още веднъж на върха. А непрекъснатото повторение на това за рекордните 31 пъти първенец им е омръзнало, тъй като 32-рата даже не се задава на хоризонта.
И пипвам бика за рогата с мантрата за
класата на
играчите
В зимен трансферен прозорец сме и това, което почитателите получиха в добавка към развиването на сегашния отбор, е норвежецът Скаршем, незабравимият бразилец Фернандо Каранга и обещаващият десен бранител Мартин Стойчев. Твърде е рано за прогнози какъв брой ще вдигнат тримата класата на тима, само че въпреки всичко остават основателни подозрения, че с тях ЦСКА ще стане толкоз мощен тим, който да се изравни по класа с Лудогорец. И мачовете в подготвителния интервал въобще не са меродавни за доказателства в едната или другата посока. И не считам, че би трябвало да се вършат прибързани заключения, само че мнението ми е, че Скаршем и Каранга няма да вдигнат изключително равнището в играта. А Мартин Стойчев е превъзходен млад футболист, само че ЦСКА е доста висока топка и може да не му понесе. Веднага върша съпоставяне със Симеон Александров, който създава ужасно усещане в Септември от София, само че в ЦСКА по този начин и не хвана ръка. Налагането на млад български състезател в тим с 15 или 20 чужденци е същинско изкуство. Страхувам се, че Нестор Ел Маестро не е от тези, които биха го създали!
Толкова за новите, само че най-малко като численост по-важни са старите. И тук се връщам към познатата теза за разликата в класите сред чужденците на Лудогорец и ЦСКА. Която ще оспоря ненапълно. Мога да изброя най-малко една дузина футболисти на Лудогорец, които в действителност бяха класа за българското състезание. Но множеството от тях към този момент не са в Разград, а в настоящия тим на хегемоните бих показал единствено двама или трима, които в действителност са доста положителни за родните стандарти. Това са Текпетей, Пьотровски, Вердон. Ще отвръщам, че Хайнц, Линдсет, Кареасо, Фаетон ги виждам напълно на място със зелената фланелка. Даже биха израснали много игрово в Лудогорец. Ще стигна по-далеч – Бусато ужасно би паснал на Лудогорец и ще им реши проблемите с вратарския пост за години напред. Не виждам и с какво капитанът Юрген Матей е по-лош от Сонко Сундберг. За съперниците на това мнение единствено ще кажа, че гамбиецът, преди да бъде притеглен в Левски, играеше за бурно пропадащия към небитието шведски Йостерсунд и всеки мач завършваше с три-четири гола в защитавана от него врата. А Сонко единствено за една есен си бил вкарал цели три автогола! В Левски бе притеглен като свободен сътрудник със заплата към 15 000 лв., която в този момент нищо чудно да се е утроила в Разград. Само подмятам, че е доста евентуално Сонко да е бил предлаган и на ЦСКА, тъй като неговите мениджъри преди две години обезверено му търсиха нов тим.
Ще изляза от тресавището на сравненията с най-важната констатация. От 2016 година, когато Ганчев пое кормилото в ЦСКА, се трансформираха много неща в позитивна посока. Най-голямата смяна пристигна при трансформацията на вътрешната благосъстоятелност. До идването на по този начин наречената фондация изходящите прехвърляния бяха витално спасяващи. По тази причина си потеглиха много качествени футболисти, което помагаше на салдото сред доходи и разноски. Сега очевидно в ЦСКА не се стремят към продажби, а към правене на тим, който може да нападна първото място. По-нашироко към врата се притеглят нови футболисти, даже за някои се заплащат и прехвърляния клуб-клуб. Темата за качествата на футболистите и най-много за експертизата на митичния селекционер обаче изплува на повърхността. И когато в България се върне подобен като Йоан Баи, който бе притеглен от ЦСКА със съществени упования преди две години и половина,
се изпада и
в конфузна
обстановка
Привържениците няма по какъв начин да одобряват, че ЦСКА притегля футболисти, които след това изпадат до такава степен, че да отидат в Локомотив Пловдив! И това налива вода във воденицата на постоянно недоволните.
Вече читателят е доловил къде е заровено кучето. В ЦСКА се притеглят непрекъснато футболисти, на които се заплащат много високи заплати, и това все по този начин не подвига качеството на шампионско ниво. И подозренията, че този, който води новите играчи, не си прави добре работата, са изцяло съответстващи. А когато треньорът на практика няма думата, почитателите няма и кой да обвинят. Тази обстановка несъмнено няма по какъв начин да повдигне равнището на играта на отбора, единствено доразвива версията с играйкането. И отново стигам до прословутия чип и заключението, че нещо в процеса би трябвало да се промени. Поне за мен най-чистият вид е този с Мъри, Илиан, Херо, Стойчо. А това значи цялостно доверие към треньора и неговата дарба да притегли най-подходящите реализатори. И единствено ще прикова вниманието към един забавен ракурс. В началото на 2022 година коефициентите за първенец на България бяха 1,80 за Лудогорец към 1,90 за ЦСКА. Дължеше се основно на последния мач за календарната 2021 сред ЦСКА и Лудогорец, който армейците завоюваха с 1:0. В последния мач за 2023 ЦСКА загуби с 0:1, а настоящите коефициенти за купа са 1,30 за Лудогорец към 4,00 за ЦСКА. Казано е свише, че когато обстоятелствата приказват, би трябвало да се посипе главата с пепел и да се замълчи.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ