Проф. Трендафил Митев: Истината за налагането на “македонския език” е грозна
Съвместната експертна Комисия сред България и Северна Македония буксува и няма изгледи да се стигне до рационално решение. От македонска страна не са мръднали и на йота от вижданията си още от комунистическо време. Проф. д. ист. н. Трендафил Митев - историк и политолог в УНСС показва аргументите и за това каква тактика би трябвало да има България. Ученият споделя и в детайли пред за основаването на „ македонския “ език и демонстрира документа с решението за него.
- Проф. Митев, работата на Съвместната експертна комисия със Северна Македония буксува и макар очакванията, се оказа, че в Скопие нямат желание да правят отстъпка от позициите си. Защо не работи дейно смесената българо-македонска комисия?
- Причините са доста и много комплицирано преплетени. Първо, историческата просвета в Република Северна Македония е измежду най-младите клонове на хуманитаристиката в Европа. Нейните основи са положени едвам след Втората международна война от комунистическата партия, която поема ръководството в Скопие. А неналичието на престижи в науката води до появяването на произвол в писанията на младите генерации, заели се с историческа тема. Главната цел през годините там е да се отбрани новата гигантска идея, преследвана от Македонската комунистическа партия след средата на ХХ век - построяването на нова македонска нация на антибългарска основа.
- Тоест, историците, които в този момент са в състава на тази взаимна комисия, не са учили в учебно заведение справедлива историческа просвета.
- Да, тъй като на тях им е преподавана идеологизирана политика - напълно на антибългарска основа. Това им е изкривило визиите за българите от най-ранна възраст. След това потеглят персоналните им университетски кариери. Е по какъв начин, има ли естествен човек на земята, който откакто е станал към този момент „ професор “ - с такава научна продукция, да може в този момент да отхвърли смисъла и наличието на своя умишлен живот? Тези хора схващат, че всяко оттегляне от тяхна страна, ги трансформира в „ интелектуални неудачници “. Разбира се, от голяма важност са и родовите връзки с някогашни комунистически първенци, въздействието на чиновници на специфичните служби и майки, лели и стринки - сръбкини и прочие Все фактори, които въздействат косвено върху метода на мислене.
- А албанският фактор, каква е неговата роля?
- Той е изцяло действителен. Македонистите считат, че ще „ олекнат “ прекалено много, в случай че признаят истината, че тяхната нация и книжовен език са на 75 години, а албанците са с 2000-годишна история на Балканите. Как да си водач при съществуването на тази несъвместима разлика?
- Македонските политици непрестанно приказват да се почита „ естествения избор “ на народа им.
- Това е мантрата, която повтарят непрестанно и тя се отнася за това, че народът е избрал да приказва на своя „ македонски език “ и да написа, на македонската си писменост. Аз обаче владея един документ, който разкрива напълно друга действителност. Оригиналът се съхранява в градския списък на град Битоля.
- Наистина ли - какъв е този документ, какво съставлява той, какво написа в него?
- Документът в действителност е решението за основаване на македонската писменост и кои букви влизат в нея. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо №2625, от 6 май 1945 година, подписано от министър-председателя на ФНРМ -Лазар Колишевски и министъра на просветата - НиколаМинчев. А втората част съдържа инструкции на просветното министерство в Скопие, по какъв начин тъкмо да се извършва държавното разпореждане.
- Какви заключения можете да извършите за този автентичен документ, откакто познавате наличието му?
- Първо, в науката е потвърдено, че на 2 август 1944 година, в манастира „ Прохор Пчински “, на първото съвещание на АСНОМ е публикуван указ, за основаването на „ длъжностен “ македонски език, който „ да влегуе незабавно во мощ “. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944), 10 учители, 1 стихотворец и 1 политик вземат решение по какъв начин да наподобява новата „ македонска писменост “ - графичната система, за изписване наличието на думите в новия „ македонски език “. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година на практика не е било допустимо този език да „ влегуе ведната во мощ “!?
- Всъщност, по кое време действително стартира процесът на използване на новата македонска писменост?
- Процесът действително стартира едвам в края на май 1945 година. И то не по „ естествения избор на македонския народ “, а с указ подписан персонално от премиера Лазар Колишевски и министъра на просветата - Никола Минчев. Защо? Защото през есента на 1944 година образователната година в учебните заведения на Македония е почнала и на практика е било изцяло невероятно новият език и неговата книжовност „ да влегуе незабавно во мощ “.
Болшинството от учителите не са познавали новата политизирана писменост, измислена от югославската комунистическа партия, а децата са пишели с кирилицата текстове на български език. По същите аргументи новата писмена система на езика не е въведена и през януари, за втория образователен период.
Затова през май 1945 година Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата писменост, та от есента да я вкарат в учебните заведения. Това изказване се потвърждава от чл.2 на държавното решение, в което е записано черно на бяло:„ Ово решение влегуе во мощ от денот на обявяванието “. А този ден на оповестяването “ е 21 май 1945 година!
- Значи излиза, че на учителите просто им е изпратен документа с новите букви и подмяната стартира...
- Да, и това е вторият извод - за какъв „ натурален избор “ на македонския народ може да се приказва в този случай, когато в документа се споделя категорично, че на учителите се „ изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската писменост “? След което е изписано и самото „ РЕШЕНИЕ за македонската писменост “. С неговия Чл. 1 държавното управление афишира, че „ Македонската писменост има 31 букви. Тие са... “ и следва изписване графичния облик на буквите. Първо в ръкописен вид, а по-късно и като „ стампани букви “ (печатни букви).
Тази процедура потвърждава по неопровергаем метод, че македонската писменост е наложена по чисто административен път, със заповед на комунистическото държавно управление. От май 1945 година то дефинира с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени би трябвало да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален артикул.
- И кои са новите букви?
- Особено значимо е да се означи, и че комунистическата власт взема решение и заповядва тъкмо кои са и „ новите букви в писмеността “, въведените от комунистическото държавно управление. Те са изброени - „ г “ и „ к “ с „ акцентен знак “, плюс „ s “,„ ль “, „ ю “ и латинското “y “. Така държавното управление в Скопие категорично декретира: тъкмо какви нови букви ще се употребяват в новосъздавания „ македонски език “ и коя от тях, кого ще заместват от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви би трябвало да се слага „ акцентен знак “ и прочие
На процедура, те са заимствани от сръбската писменост - Караджицата. Целта е ясна - даже зрителният облик на изписания текст на новия „ македонски език “, фиктивен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се разграничава от класическия образ на една страница, изписана с българската писменост.
- Извинете, професоре, само че щом тази писменост се вкарва от 1945 година, а е основана към година по-рано, то тогава би трябвало в тази година да са писали на българската писменост?
- Разбира се. Не е належащо дълго взиране в текста на документа, с цел да се откри, че даже през май 1945 година държавното управление на Лазар Колишевски към момента написа своите публични документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се потвърждава по неопровергаем метод, от неналичието на печатни знаци, (в употребяваната пишеща машина), за тези букви, които се вкарват тогава като нови детайли в графичната система на „ македонската писменост “.
Поради това, те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в доста по-едри измерения, с цел да се виждат и запомнят от тези, които ще учат и преподават новата писменост. Същото важи и за „ акцентните знакове “. Те също са липсвали в българската пишеща машина, употребена от държавното управление на Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно, със синьо мастило.
- И това ли е „ вековната “ културна традиция в Македония, за която приказват с самоувереност в Скопие?
- И аз това запитвам. Колко тъпо и смешно е след всичко това, да се твърди, че „ македонският език “ и неговата графична система са естествено зародила културна действителност, основана върху вековна духовна традиция в Македония, която освен това е била свободен избор на македонския народ!?
Логично е да попитаме, в случай че такава традиция е съществувала и преди 1945 година, къде са тогава „ македонските “ пишещи машини след Втората международна война? Защо е трябвало да се употребява българската пишеща машина!? Ако държавното управление на Лазар Колишевски е писало най-малко на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски, невижданата културна операция, осъществявана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година.
- В този държавен указ има ли специфични пояснения за обособените букви, за лексиката на този нов език?
- Има, несъмнено, и то се намира в допълнение към държавния указ. Министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „ македонски език “ да се изхвърли използването на твърдата гласна „ ъ “ в думите. Нещо повече, дават се даже наложителни образци, по какъв начин би трябвало да се пишат по нов метод думите в македонския език, без „ ъ “: вместо „ сърце “ - да се написа „ срце “; вместо „ дърво “ - „ дрво “; вместо „ кръв “ - „ крв “; вместо „ гибел “ - „ смрт “.
Целта е явна: да се прокарва разграничителна вадичка сред западните български приказва и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не различен, основава с декрета си даже думите, които би трябвало да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда изрично „ горното да се заяви “ незабавно от учителите, а те на собствен ред да го преподават „ на своите възпитаници “.
- Всъщност от всичко, което казвате, изводите се постановат от единствено себе си - че този език не е създание на народа, а на комунистическата власт?
- Да, македонската писменост, като графична система на македонския език навлиза в живота на хората там през лятото и есента на 1945 година. В този развой няма натурален избор на народа, а е налице създание на комунистическата власт, тъй като и писмеността, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с държавен указ.
Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили едва грамотните комунистически диктатори в Скопие след Втората международна война. Защото в устрема си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те оферират една извънредно огрубена лексика от вида на „ срце “, „ дрво “, кръв “, смрт “ и прочие С нея македонският акцент се архаизира, загубвайки хубостта на думите, обезпечена от естественото развиване на литературния български език през вековете.
- Извинете, само че за какво не са основани обособени австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински други езици? Нали и там се основават „ други страни “?
- Защо ли? Ами тъй като те са строени от цивилизовани национални водачи! Северна Македония, въпреки и като обособена страна, щеше да завоюва доста повече, в случай че беше запазила естествено съществуващия български език сред популацията. И най-важното: откакто комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на кирилицата, замествайки ги с йероглифи от Караджицата, интелигенцията на такава страна няма никакви учредения да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата документално книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската! Това е станало в рамките на Първото българско царсво! А новият език е бил натрапен с указ в Скопие от комунистическата власт.
- Да се върнем към тази прословута комисия. Каква би трябвало да бъде българската тактика от тук нататък, тъй като е ясно, че съседите ни ще продължат до момента следваната от тях линия?
- Има една тактика и тя е отбрана на обективната истина за мястото и ролята на България в тъканта на европейската цивилизация! Срещу такава позиция никой не може да противостои и страната ни няма да изпадне в политическа изолираност. Каквото и да приказват разнообразни европейци. Гърция ни даде същински образец. Защото това, което се е писало и се написа в Скопие за България и българите, не се е писало на никое място по света и в никакъв случай до в този момент!
- Но не трябва да забравяме, че и ние имаме виновност - и тя се крие в сериозните недостатъци, позволени от нас в Договора за другарство и съдействие с Македония. Не би трябвало ли да желаяме проверка или преподписване?
- Това е безспорната истина. Ние в действителност допуснахме съществени неточности, като подписахме този Договор в този му тип на 1 август 2017 година. Това значи, че македонизмът е един нападателен идеологически фактор, който занапред ще основава проблеми в района, в случай че не се ограничи периметъра на неговата историческа легитимност.
В случай, че досегашните протакания и игри от скопска страна продължат, мисля, че е най-добре българската комисия да разгласи, че Договорът за другарство просто не работи. Да се отдръпна от дебата и да се търси опция за подписването на нов контракт, сред двете държавни управления, в случай че Северна Македония в действителност желае да е член на Европейски Съюз.
- Проф. Митев, работата на Съвместната експертна комисия със Северна Македония буксува и макар очакванията, се оказа, че в Скопие нямат желание да правят отстъпка от позициите си. Защо не работи дейно смесената българо-македонска комисия?
- Причините са доста и много комплицирано преплетени. Първо, историческата просвета в Република Северна Македония е измежду най-младите клонове на хуманитаристиката в Европа. Нейните основи са положени едвам след Втората международна война от комунистическата партия, която поема ръководството в Скопие. А неналичието на престижи в науката води до появяването на произвол в писанията на младите генерации, заели се с историческа тема. Главната цел през годините там е да се отбрани новата гигантска идея, преследвана от Македонската комунистическа партия след средата на ХХ век - построяването на нова македонска нация на антибългарска основа.
- Тоест, историците, които в този момент са в състава на тази взаимна комисия, не са учили в учебно заведение справедлива историческа просвета.
- Да, тъй като на тях им е преподавана идеологизирана политика - напълно на антибългарска основа. Това им е изкривило визиите за българите от най-ранна възраст. След това потеглят персоналните им университетски кариери. Е по какъв начин, има ли естествен човек на земята, който откакто е станал към този момент „ професор “ - с такава научна продукция, да може в този момент да отхвърли смисъла и наличието на своя умишлен живот? Тези хора схващат, че всяко оттегляне от тяхна страна, ги трансформира в „ интелектуални неудачници “. Разбира се, от голяма важност са и родовите връзки с някогашни комунистически първенци, въздействието на чиновници на специфичните служби и майки, лели и стринки - сръбкини и прочие Все фактори, които въздействат косвено върху метода на мислене.
- А албанският фактор, каква е неговата роля?
- Той е изцяло действителен. Македонистите считат, че ще „ олекнат “ прекалено много, в случай че признаят истината, че тяхната нация и книжовен език са на 75 години, а албанците са с 2000-годишна история на Балканите. Как да си водач при съществуването на тази несъвместима разлика?
- Македонските политици непрестанно приказват да се почита „ естествения избор “ на народа им.
- Това е мантрата, която повтарят непрестанно и тя се отнася за това, че народът е избрал да приказва на своя „ македонски език “ и да написа, на македонската си писменост. Аз обаче владея един документ, който разкрива напълно друга действителност. Оригиналът се съхранява в градския списък на град Битоля.
- Наистина ли - какъв е този документ, какво съставлява той, какво написа в него?
- Документът в действителност е решението за основаване на македонската писменост и кои букви влизат в нея. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо №2625, от 6 май 1945 година, подписано от министър-председателя на ФНРМ -Лазар Колишевски и министъра на просветата - НиколаМинчев. А втората част съдържа инструкции на просветното министерство в Скопие, по какъв начин тъкмо да се извършва държавното разпореждане.
- Какви заключения можете да извършите за този автентичен документ, откакто познавате наличието му?
- Първо, в науката е потвърдено, че на 2 август 1944 година, в манастира „ Прохор Пчински “, на първото съвещание на АСНОМ е публикуван указ, за основаването на „ длъжностен “ македонски език, който „ да влегуе незабавно во мощ “. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944), 10 учители, 1 стихотворец и 1 политик вземат решение по какъв начин да наподобява новата „ македонска писменост “ - графичната система, за изписване наличието на думите в новия „ македонски език “. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година на практика не е било допустимо този език да „ влегуе ведната во мощ “!?
- Всъщност, по кое време действително стартира процесът на използване на новата македонска писменост?
- Процесът действително стартира едвам в края на май 1945 година. И то не по „ естествения избор на македонския народ “, а с указ подписан персонално от премиера Лазар Колишевски и министъра на просветата - Никола Минчев. Защо? Защото през есента на 1944 година образователната година в учебните заведения на Македония е почнала и на практика е било изцяло невероятно новият език и неговата книжовност „ да влегуе незабавно во мощ “.
Болшинството от учителите не са познавали новата политизирана писменост, измислена от югославската комунистическа партия, а децата са пишели с кирилицата текстове на български език. По същите аргументи новата писмена система на езика не е въведена и през януари, за втория образователен период.
Затова през май 1945 година Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата писменост, та от есента да я вкарат в учебните заведения. Това изказване се потвърждава от чл.2 на държавното решение, в което е записано черно на бяло:„ Ово решение влегуе во мощ от денот на обявяванието “. А този ден на оповестяването “ е 21 май 1945 година!
- Значи излиза, че на учителите просто им е изпратен документа с новите букви и подмяната стартира...
- Да, и това е вторият извод - за какъв „ натурален избор “ на македонския народ може да се приказва в този случай, когато в документа се споделя категорично, че на учителите се „ изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската писменост “? След което е изписано и самото „ РЕШЕНИЕ за македонската писменост “. С неговия Чл. 1 държавното управление афишира, че „ Македонската писменост има 31 букви. Тие са... “ и следва изписване графичния облик на буквите. Първо в ръкописен вид, а по-късно и като „ стампани букви “ (печатни букви).
Тази процедура потвърждава по неопровергаем метод, че македонската писменост е наложена по чисто административен път, със заповед на комунистическото държавно управление. От май 1945 година то дефинира с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени би трябвало да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален артикул.
- И кои са новите букви?
- Особено значимо е да се означи, и че комунистическата власт взема решение и заповядва тъкмо кои са и „ новите букви в писмеността “, въведените от комунистическото държавно управление. Те са изброени - „ г “ и „ к “ с „ акцентен знак “, плюс „ s “,„ ль “, „ ю “ и латинското “y “. Така държавното управление в Скопие категорично декретира: тъкмо какви нови букви ще се употребяват в новосъздавания „ македонски език “ и коя от тях, кого ще заместват от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви би трябвало да се слага „ акцентен знак “ и прочие
На процедура, те са заимствани от сръбската писменост - Караджицата. Целта е ясна - даже зрителният облик на изписания текст на новия „ македонски език “, фиктивен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се разграничава от класическия образ на една страница, изписана с българската писменост.
- Извинете, професоре, само че щом тази писменост се вкарва от 1945 година, а е основана към година по-рано, то тогава би трябвало в тази година да са писали на българската писменост?
- Разбира се. Не е належащо дълго взиране в текста на документа, с цел да се откри, че даже през май 1945 година държавното управление на Лазар Колишевски към момента написа своите публични документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се потвърждава по неопровергаем метод, от неналичието на печатни знаци, (в употребяваната пишеща машина), за тези букви, които се вкарват тогава като нови детайли в графичната система на „ македонската писменост “.
Поради това, те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в доста по-едри измерения, с цел да се виждат и запомнят от тези, които ще учат и преподават новата писменост. Същото важи и за „ акцентните знакове “. Те също са липсвали в българската пишеща машина, употребена от държавното управление на Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно, със синьо мастило.
- И това ли е „ вековната “ културна традиция в Македония, за която приказват с самоувереност в Скопие?
- И аз това запитвам. Колко тъпо и смешно е след всичко това, да се твърди, че „ македонският език “ и неговата графична система са естествено зародила културна действителност, основана върху вековна духовна традиция в Македония, която освен това е била свободен избор на македонския народ!?
Логично е да попитаме, в случай че такава традиция е съществувала и преди 1945 година, къде са тогава „ македонските “ пишещи машини след Втората международна война? Защо е трябвало да се употребява българската пишеща машина!? Ако държавното управление на Лазар Колишевски е писало най-малко на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски, невижданата културна операция, осъществявана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година.
- В този държавен указ има ли специфични пояснения за обособените букви, за лексиката на този нов език?
- Има, несъмнено, и то се намира в допълнение към държавния указ. Министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „ македонски език “ да се изхвърли използването на твърдата гласна „ ъ “ в думите. Нещо повече, дават се даже наложителни образци, по какъв начин би трябвало да се пишат по нов метод думите в македонския език, без „ ъ “: вместо „ сърце “ - да се написа „ срце “; вместо „ дърво “ - „ дрво “; вместо „ кръв “ - „ крв “; вместо „ гибел “ - „ смрт “.
Целта е явна: да се прокарва разграничителна вадичка сред западните български приказва и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не различен, основава с декрета си даже думите, които би трябвало да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда изрично „ горното да се заяви “ незабавно от учителите, а те на собствен ред да го преподават „ на своите възпитаници “.
- Всъщност от всичко, което казвате, изводите се постановат от единствено себе си - че този език не е създание на народа, а на комунистическата власт?
- Да, македонската писменост, като графична система на македонския език навлиза в живота на хората там през лятото и есента на 1945 година. В този развой няма натурален избор на народа, а е налице създание на комунистическата власт, тъй като и писмеността, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с държавен указ.
Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили едва грамотните комунистически диктатори в Скопие след Втората международна война. Защото в устрема си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те оферират една извънредно огрубена лексика от вида на „ срце “, „ дрво “, кръв “, смрт “ и прочие С нея македонският акцент се архаизира, загубвайки хубостта на думите, обезпечена от естественото развиване на литературния български език през вековете.
- Извинете, само че за какво не са основани обособени австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински други езици? Нали и там се основават „ други страни “?
- Защо ли? Ами тъй като те са строени от цивилизовани национални водачи! Северна Македония, въпреки и като обособена страна, щеше да завоюва доста повече, в случай че беше запазила естествено съществуващия български език сред популацията. И най-важното: откакто комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на кирилицата, замествайки ги с йероглифи от Караджицата, интелигенцията на такава страна няма никакви учредения да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата документално книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската! Това е станало в рамките на Първото българско царсво! А новият език е бил натрапен с указ в Скопие от комунистическата власт.
- Да се върнем към тази прословута комисия. Каква би трябвало да бъде българската тактика от тук нататък, тъй като е ясно, че съседите ни ще продължат до момента следваната от тях линия?
- Има една тактика и тя е отбрана на обективната истина за мястото и ролята на България в тъканта на европейската цивилизация! Срещу такава позиция никой не може да противостои и страната ни няма да изпадне в политическа изолираност. Каквото и да приказват разнообразни европейци. Гърция ни даде същински образец. Защото това, което се е писало и се написа в Скопие за България и българите, не се е писало на никое място по света и в никакъв случай до в този момент!
- Но не трябва да забравяме, че и ние имаме виновност - и тя се крие в сериозните недостатъци, позволени от нас в Договора за другарство и съдействие с Македония. Не би трябвало ли да желаяме проверка или преподписване?
- Това е безспорната истина. Ние в действителност допуснахме съществени неточности, като подписахме този Договор в този му тип на 1 август 2017 година. Това значи, че македонизмът е един нападателен идеологически фактор, който занапред ще основава проблеми в района, в случай че не се ограничи периметъра на неговата историческа легитимност.
В случай, че досегашните протакания и игри от скопска страна продължат, мисля, че е най-добре българската комисия да разгласи, че Договорът за другарство просто не работи. Да се отдръпна от дебата и да се търси опция за подписването на нов контракт, сред двете държавни управления, в случай че Северна Македония в действителност желае да е член на Европейски Съюз.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ