Съветвам хората да се научат да прощават и да разберат

Съветвам хората да се научат да простят и да схванат каква е Божията воля за тях В свободното си време върша броеници и пиша книги, споделя сестра Павласъс светско име Руми Борисова
 

Руми Борисова беше сътрудник на вестник " Стандарт " за региона на областите Перник и Кюстендил. В края на юни предходната година тя направи внезапна смяна в живота си като стана монахиня Павла. Независимо от  смяната на житейския път и дадените отшелнически клетви, аз оставам публицист, въпреки и в малко по-различен смисъл от злободневното схващане за тази специалност, споделя сестра Павла.
Човек най-лесно може да поправи живота си като пусне любовта в сърцето си Постоянно набъбва описът с имена, които загатвам в ежедневната си персонална молитва Няма неприятно да се погрижиш за тялото, само че по същия метод би трябвало да дадеш и на душата си
- Сестра Павла, по какъв начин публично деен и медиен човек прави такава фрапантна промяна  в живота?

- За хората, които ме познават, изненада няма. Това е предопределение, вътрешна нужда и блян, който съм имала в себе си доста години, само че по една или друга причина не предприемах решаващата стъпка. Стана по този начин, че преди три години се открих на работа в манастир и един ден осъзнах, че нямам време повече да отсрочвам това свое желание. Отдаде ми се случай да желая благословение за това и персонално от Светейшия Български Патриарх  Неофит. И просто направих нужното. Според разпоредбите на Църквата се изисква да изпиташ себе си за известно време като послушник в манастир. Трябва за себе си да схванеш дали си убеден, че ще можеш да продължиш живота си като духовник, отказвайки се от съблазните на актуалния свят и посвещавайки се в работа на Бога. След това  просто даваш своите отшелнически клетви, които главно са три - смирение, нестяжение и непорочие, само че имат своето надълбоко и многообхватно наличие, което би трябвало да си осъзнал и заживял и преди да станеш духовник. И по този начин продължава животът ти с ново име и с повече старание под Божия поглед.

- А по какъв начин се избира новото име на монаха?

- Доколкото на мене ми е известно, има няколко метода за избор на монашеско име на новия калугер или калугерка. Възможно е той самичък да пожелае какво име да му бъде обещано и нормално това е името на неговия нравствен ментор или на светец, който замонашваният има за собствен небесен настойник. Има и  процедура новото име на монаха да стартира с първата писмен знак от неговото име в света, само че го дефинира духовният му дъртак. Често на новопостриганите се дават имена на монаси, които са обитавали манастира, в който те постъпват, с цел да се резервира традицията. Така е и в моя случай, тъй като преди пострижението ми имаше решение да отида в манастир, където дълги години се подвизаваше, както е признато да се споделя за монасите, именитата в Пернишко игумения Павла, която всички назоваха с обич просто Баба Павла. Аз не знаех какво име ще ми бъде обещано при пострижението и по този начин е признато - това не се разисква авансово. С наслада одобрих името на свети деятел и евангелист Павел, тъй като викарият на Софийския митрополит - Негово Преосвещенство Белоградчишки свещеник Поликарп, който ме пострига за монахиня, наред с всички духовни упътвания и заръки, ми пожела да продължа да благовестя и като монахиня, както съм го правила като публицист. Познатите ми и някои близки още не привикват с новото ми име, само че и това ще мине.

- Много години ти разказваше на читателите на " Стандарт " за манастирите и църковните празници в Пернишкия край и най-много за Църногорския манастир. Къде се намираш в този момент?

- Все още се намирам в Църногорския манастир, където съм на смирение, както това се назовава за монасите. Административно се числя в женски манастир, тъй като няма по какъв начин да съм част от мъжко монашеско приятелство. С Църногорския манастир " Св. безсребреници Козма и Дамян " над брезнишкото село Гигинци съм обвързвана от доста време. През последните повече от 15 година огромна част от времето и съзнанието ми е било отдадено в помощ на манастира съгласно силите и опциите, дадени ми от Бога. Старала съм се с всичко, което мога да съм потребна на игумена архимандрит Никанор и на братството, на манастира и на многочислените посетители, които го посещават, както и на публиката на " Стандарт ". Но, в случай че е Божията воля, би трябвало да получа друго предопределение съгласно първичното решение.

- Как минава денят ти като монахиня?

- Монасите имат собствен темп на живот. Сутрин и вечер са наложителни персоналните молитвени правила в манастирската килия, както и присъединяване в общата молитва по време на утринните и вечерните богослужения и литургиите. Това в действителност е и най-важната част от живота на монаха - да прекарва колкото може повече време в молитва и да се моли дори когато прави някаква работа с ръцете си. Тъй като нямам богословско обучение, се старая непрекъснато да запълвам недостига в познанието ми в тази област. С наслаждение чета и прелиствам 14-те послания на св. ап. Павел, чието име нося и всякога узнавам нещо ново.Манастирът, където съм на смирение, не е дребен, само че е като дома на всеки човек и има разнообразни грижи по семейството, част от които поемам. Поддържам уеб страницата и страницата във фейсбук на манастира. Прието е монасите да имат някакво ръкоделие и като ми остане време, пробвам да върша броеници, които, за Слава Божия и моя наслада, се харесват.  Опитвам се да пиша, тъй като имам да довърша няколко плана за книги, отдадени на църкви и манастири.  

- Значи въпреки всичко имаш и креативен проекти?

- Ако е воля Божия, желая да опиша за манастирите от Краището, в които през последните години бяха осъществени планове, финансирани от Програмата за развиване на селските региони и за други духовни средища. На територията на днешната област Перник все още съм преброила 51 манастира, съществували в разнообразни времена. Имам квалифициран материал за един от пернишките храмове, който едвам в този момент - над 80 години след построяването, се изписва. Обмислям и някои биографични книги за български духовници. Направих блог " Материкон " и се старая всеки ден там да има нова обява, поучителна за читателя. Налага ми се и да отстранявам време за отговори на въпроси, които хората ми задават през обществените мрежи, тъй като те разчитат на препоръките ми като монахиня.

- За какво те питат хората?

- Беше ми много извънредно, когато хората започнаха да търсят от мене духовни препоръки. Не се усещах почтена за тази тяхна искреност, само че осъзнах, че евентуално те имат потребност от диалог с духовно лице и се старая да извинявам доверието. Най-често ми споделят проблеми, свързани със здравето, с връзките в фамилията и с децата. Искат на практика препоръки за живота и държанието в църквата. Питат какво ще ги съветвам при някоя житейска обстановка. За мене това е ново, само че някак си го одобрявам като отговорност да оказа помощ с каквото мога. Така непрекъснато набъбва един дълъг лист с имена на хора, които загатвам в ежедневната си персонална молитва.

- Какви са препоръките, които даваш в такива случаи?

-  Опитвам се да обясня, че е доста значимо да се научим да прощаваме, да не трупаме ненавист в себе си, да не бързаме да осъждаме другия, а да търсим виновността в себе си. Много значимо е,  изключително за вярващите, да се уповават на Бога, да схванат каква е Неговата воля, тъй като само Господ знае кое е най-хубавото за всеки от нас. Често става по този начин, че личните ни стремежи и въжделения не са потребни за нас, с цел да не кажа, че по никакъв начин не са душеспасителни. И най-важното, на което ни учи Господ, е да обичаме. Ние сме на земята  във краткотрайния си живот, с цел да следваме Бога и да се стремим да бъдем като Него. А Бог е обич. Спасителят Христос се роди от Дух Свети и Дева Мария и стана човек като нас, с цел да се жертва за всички индивиди и да ги отърве, да отнеме от тях прегрешението. На индивида му е дадена свободната воля да се стреми всеки ден да изправя живота си, а това най-леко става като пусне любовта в сърцето си - да обича Господа, да обича околните си, да обича враговете си, да обича себе си. И когато се подхожда с обич, някак си всеки проблем се взема решение по-лесно. На всеки човек в сърцето му е обещано съкровеното богатство на вярата, вярата - упованието в Бога, любовта. Остава единствено да го откри, тъй като въпреки и да е в него, индивидът не се употребява от това духовно благосъстояние, а потребителски се стреми към неограничени материални богатства.

- Значи ли това, че към този момент не те интересува злобата на деня? Четеш ли, слушаш ли вести?

- Те, новините, са към нас. И да не ги чета и чувам, узнавам ги от хората, с които се срещам. Ако това е въпросът - знам какво става с вируса с корона, Ковид-19 не ме отмина. Но да си призная, политическата конюнктура у нас и по света не ме вълнува изключително.

- Това ще е твоят първи Великден като монахиня. Как ще посрещнеш  празника и защо са молитвите ти в този момент?

- В дните на Страстната седмица и постът, и молитвата са засилени. Господ ни дава опция да преживеем с Него ден по ден страданията от последните дни, преди да се изкачи с кръста си на Голгота - по този начин и ние вървим към своята Голгота и минаваме през тестванията, устремени да заслужим безконечния живот в Царството небесно. А с настъпването на светлите празници на Възкресението Христово идва насладата от успеха над гибелта и вярата за новото чисто начало.  За множеството хора Великден е обвързван с значителни трапези и доста храна, със облекчаване на разнообразни пристрастености. Няма неприятно да се погрижиш за тялото, само че по този начин, както се стараеш да нахраниш, облечеш и задоволиш тленната опаковка на своята душа, по този начин би трябвало да се грижиш и за самата своя душа. Моля се  светлината на Христовото Възкресение да озари всеки човек и всеки да се удостои с чисто сърце да слави Господ Иисус Христос, победил със гибелта си гибелта и дарувал живот на положените в гроб.