Как локалните икономически кризи се превръщат в глобални кризи?
Също както заразните заболявания се популяризират презграници и предизвикват световни епидемии, икономическите рецесии в една страна може да имат пагубни последствия в други елементи на света. Голямата меланхолия от 30-тегодини на 20. век да вземем за пример, стартира като финансова кризав Съединените щати, в която милиони американци изгубиха работата си и безчет компании и ферми банкрутираха.
Когато Федералният запас се намеси, с цел да ограничи паричното предложение след борсовия провал през 1929 година, това докара до още по-сериозно закъснение на икономическата интензивност, което усили безработицата и банкрутите. Изправени пред сериозна рецесия на финансирането, банките в Съединени американски щати си желаеха назад заемите, отпуснати от тях в чужбина, което докара до колапс в банковите системи встрани длъжници като Германия и Аржентина.
След това държавното управление на Съединени американски щати увеличи митата и понижи квотите за вносните артикули, сякаш с желанието да защищити американските компании и фермери. Но законът на Смут-Хоули за митата неотложно накара другите страни по света също да покачат своите мита върху вноса и по този начин се сътвори циничен цикъл, при който икономическата рецесия и изолационизмът в една страна доведоха до още по-голяма рецесия и още по-изразен протекционизъм в други страни – и в последна сметка до международна меланхолия. Безработицата доближи невиждани равнища от над25% от работната мощ в Германия, Англия и Съединени американски щати. В Германия икономическата обстановка беше основна причина за възхода на фашизма: националсоциалистическата партия на Хитлер завзе властта, откакто стопанската система се срина, а инфлацията се увеличи.
Подобно на икономическите и световните рецесии от30-те години на 20. век, международната криза от края на първото десетилетие на 21. век стартира със срив на жилищния пазар в Съединени американски щати. Но големият мащаб на финансовия колапс изискваше такава намеса от държавното управление и централната банка, каквато в никакъв случай по-рано не беше предприемана. Когато по цялото земно кълбо започнаха да банкрутират банки – най-много поради провалили се вложения във второкласни американски скъпи бумаги, финансирани с несигурно, краткосрочно кредитиране на паричните пазари – стана ясно, че е настъпила същинска
международна рецесия. Понижения на фондовите пазари, в някои страни от над 50 %, предшестваха забавянето на световната стопанска система.
Синхронизираните дейности на международните централни банки, включително на Федералния запас на Съединени американски щати, Банката на Англия, Европейската централна банка и Банката на Япония, помогнаха за успокояването на нещата за известно време. Но когато започнаха да банкрутират и цели страни като Исландия и Гърция, стана ясно, че последствията от рецесията от 2008 година ще се усещат още години наред.
Задачата, която стоеше пред Федералния запас и другите централни банки в света през 2008 година, беше те
по някакъв метод да решат непосредствения проблем, нобез да основават прецеденти, които биха задълбочили бъдещи рецесии. Някои споделят, че реакцията на Федералния запас на рецесията в дотком бранша през 2000 година – увеличение на ликвидността и фрапантно намаляване на лихвените нива – е проправила пътя за имотния балони последвалия провал на финансовите пазари няколко години по-късно. Други настояват, че несъразмерният остатък от спестявания на нововъзникващите стопански системи в Азия, както и в Германия и други експортно насочени страни, е довел до рецесията от 2008 година, защото лесният достъп до ипотеки аргументи прегряване на жилищния пазар от Дъблин до Мадрид и Сан Франциско.
Трети сочат като причина „ откритието “ на банките и ипотечните компании в Съединени американски щати, че ще могат да създадат доста пари, в случай че отпускат заеми на купувачи на жилища, които при естествени условия не биха получили заем. На тези второкласни кредитополучатели беше разрешено да купуват жилища, като заплащат малко по-високи от естествените лихви – най-често плаващи лихви, които се повишават и спадат редом с целия кредитен пазар.
Пазарът на второкласни ипотеки безусловно излетя до небето, когато банките и ипотечните компании откриха, че биха могли да „ пакетират “ тези съмнителни жилищни заеми и да ги продават под формата на облигации на вложители по целия свят – а най-много на задръстените от кеш банки и финансови институции. Към 2007 година в света към този момент се търгуваха ипотечни скъпи бумаги на стойност стотици милиарди долари годишно, а пазарът на второразреден дълг беше станал по-голям, в сравнение с е целият пазарна държавни скъпи бумаги на Съединени американски щати – най-големият облигационен пазар в света по това време.
Първоначално цареше убеждението, че с пакетирането на хиляди географски отдалечени ипотеки в една
![Наръчник за новата международна стопанска система дава отговор на най-важните въпроси на нашето съвремие]( "Наръчник за новата международна стопанска система дава отговор на най-важните въпроси на нашето съвремие")
Наръчник за новата международна стопанска система дава отговор на най-важните въпроси на нашето съвремие
Накъде се е запътил този свят? Популистки държавни управления по цялото земно кълбо подценяват търговски съглашения, строят стени по грани...
скъпа книга, шансът всички те да банкрутират едновременно става извънредно дребен. Рейтинговите организации, получаващи големи възнаграждения от банките емитенти, се задоволиха с резултатите от компютърно генерирани разбори на риска, които одобряваха, че в другите райони на Съединени американски щати съществуват разнообразни жилищни пазари, а вероятността всички те да изпитат спадна цените едновременно е безусловно нулева. Но се случи тъкмо това – и милиони второкласни ипотеки изгубиха цената си. Тогава кредитната рецесия в Съединените щати се популяризира по целия свят, като банките и капиталовите къщи от Лондон до Токио отхвърлиха да дават налични пари, с цел да поддържат действието на световната стопанска система, а държавните управления и централните банки под паника започнаха да търсят бързо решение.
Лихвите и паричното предложение са главните принадлежности, които Федералният запас и другите централни банки обичайно употребяват за управление на икономическия напредък. Ключовият миг е по какъв начин тези принадлежности ще бъдат приложени. Също както скоростта на един мотор се контролира посредством подаването на гориво, по този начин и стопанската система на една страна се контролира посредством нейното парично предложение, което дефинира лихвените равнища. А паричното предложение на всяка страна се управлява от нейната централна банка: във Англия това е Банката на Англия, в Швейцария – Швейцарската национална банка, в Съединени американски щати – Федералният запас, за страните от еврозоната е разположената във Франкфурт Европейска централна банка, в Япония това е Банката на Япония. Тези квази-публични институции са учредени от държавните управления, само че по-късно им е дадена самостоятелност,за да могат да упражняват надзор върху стопанската система без намесата на повърхностни политици.
Въпреки че медиите имат навика да се концентрират върху най-новата значима икономическа статистика, да вземем за пример растежа на Брутният вътрешен продукт или безработицата, не съществува един-единствен знак, който да ни каже какъв брой бързо пораства дадена стопанска система и дали този напредък по-късно няма да докара до инфлация. В допълнение, няма метод да знаем какъв брой бързо една стопанска система ще отговори на измененията в паричната политика. Ако централната банка на една страна разреши на стопанската система да се разрасне прекомерно бързо – да вземем за пример като поддържа прекалено много пари в обращение, това може да докара до пазарни балони и безконтролна инфлация. Но в случай че тя забави прекалено много стопанската система, резултатът може да е икономическа криза, с финансови разтърсвания и тежка безработица.
Най-лошият сюжет настава, когато икономическата застоялост се съчетаe с висока инфлация – положение, което от време на време се отбелязва като стагфлация.
Съответно, централните банкери следва да бъдат далновидни и извънредно внимателни: едното им око да е върху инфлацията, която нормално е артикул от прегряваща стопанска система, а другото да е върху безработицата, която съвсем постоянно е резултат от забавяща се стопанска система. През 21. век, когато размерът на капитала, който тече из света, засенчва паричното предложение в доста страни, е съвсем невероятно да се знае сигурно какъв ще е резултатът от едно или друго решение от региона на паричната политика върху локалната стопанска система, да не приказваме върху международната.
![Новата международна стопанска система - справочник за начинаещи]( "Новата международна стопанска система - справочник за начинаещи")
" Новата международна стопанска система " - справочник за начинаещи
Какво е блокчейн? Какво е биткойн? Кои са инструментите, с които централните банки насочват стопанската система на една страна? Кои са причинит...
Предвид извънредно ниския ритъм на инфлацията през второто десетилетие на 21. век, някои приканват за различни способи за управление на икономическия напредък. Вместо да се употребяват компетенциите на централните банки да покачват или намаляват лихвените равнища, обозначавани като „ парична политика “, другата опция е да се употребява „ фискална политика “ за смяна на паричното предложение. Това в действителност би разрешило на държавните управления да заобиколят централните банки, като напечатат големи суми пари, с цел да усилят паричното предложение. Възможността държавното управление да емитира нови пари за да влияе върху икономическия напредък – една концепция, която нормално се отбелязва като Модерна парична доктрина (ММТ) – не е без проблем поради опцията инфлацията ненадейно да излезе от надзор. Да, парите, издадени от държавните управления на
страни като Съединените щати, са считани за безрискови – защото държавното управление е в положение да на печата нови пари, които международните вложители с подготвеност ще одобряват когато и да е. Но доста други държавни управления може да злоупотребят със силата на ММТ, с цел да платят за огромни дефицитни разноски по метод, в който отсъства благоразумното насочването от страна на международните централни банки.
Голямата меланхолия е един от най-ярките образци по тази причина по какъв начин локалните рецесии може да се трансфорат в световни, само че след 19. век, когато международната стопанска система за пръв път стана взаимносвързана, са се случвали и доста други рецесии. Всякакви неща, от войни и смяна на климата до политически разтърсвания, са поставяли на колене финансовите пазари. Все отново най-честите аргументи за финансови рецесии са цикличните сили от вида на свръхпроизводство, спекулации или пазарна еуфория. След тях постоянно следват сривове на фондовия пазар, всеобщи уволнения и закрити заводи.
Понякога финансовите рецесии са причинявани (а от време на време и поправяни) от сили, които нямат никаква връзка с първичния проблем. Спадът на цените след Гражданската война в Съединени американски щати да вземем за пример, приключва едвам когато увеличеното произвеждане на злато в Южна Африка води до възобновяване на икономическата интензивност в целия свят. Избухването на Втората международна война през1939 година нормално се сочи като повода, върнала живеца в американската промишленост, поставяйки завършек на Голямата меланхолия много преди Съединените щати да влязат във войната в края на 1941 година А рецесията в по-голямата част от индустриалния свят през 70-те години на 20. Вече директно разследване от решението на страните – производителки на нефт, да наложат ембарго, разумно довело до растеж на цените.
Повечето от скорошните финансови рецесии – да вземем за пример сривът на фондовия пазар през 1987 година, пукането на дот-ком балона през 2000 година или пазарният колапс след терористичните офанзиви на 11 септември 2001 година, са се задълбочили поради стопански и социално-политически сили, излизащи отвън контрола на която и да било страна в света.
Когато Федералният запас се намеси, с цел да ограничи паричното предложение след борсовия провал през 1929 година, това докара до още по-сериозно закъснение на икономическата интензивност, което усили безработицата и банкрутите. Изправени пред сериозна рецесия на финансирането, банките в Съединени американски щати си желаеха назад заемите, отпуснати от тях в чужбина, което докара до колапс в банковите системи встрани длъжници като Германия и Аржентина.
След това държавното управление на Съединени американски щати увеличи митата и понижи квотите за вносните артикули, сякаш с желанието да защищити американските компании и фермери. Но законът на Смут-Хоули за митата неотложно накара другите страни по света също да покачат своите мита върху вноса и по този начин се сътвори циничен цикъл, при който икономическата рецесия и изолационизмът в една страна доведоха до още по-голяма рецесия и още по-изразен протекционизъм в други страни – и в последна сметка до международна меланхолия. Безработицата доближи невиждани равнища от над25% от работната мощ в Германия, Англия и Съединени американски щати. В Германия икономическата обстановка беше основна причина за възхода на фашизма: националсоциалистическата партия на Хитлер завзе властта, откакто стопанската система се срина, а инфлацията се увеличи.
Подобно на икономическите и световните рецесии от30-те години на 20. век, международната криза от края на първото десетилетие на 21. век стартира със срив на жилищния пазар в Съединени американски щати. Но големият мащаб на финансовия колапс изискваше такава намеса от държавното управление и централната банка, каквато в никакъв случай по-рано не беше предприемана. Когато по цялото земно кълбо започнаха да банкрутират банки – най-много поради провалили се вложения във второкласни американски скъпи бумаги, финансирани с несигурно, краткосрочно кредитиране на паричните пазари – стана ясно, че е настъпила същинска
международна рецесия. Понижения на фондовите пазари, в някои страни от над 50 %, предшестваха забавянето на световната стопанска система.
Синхронизираните дейности на международните централни банки, включително на Федералния запас на Съединени американски щати, Банката на Англия, Европейската централна банка и Банката на Япония, помогнаха за успокояването на нещата за известно време. Но когато започнаха да банкрутират и цели страни като Исландия и Гърция, стана ясно, че последствията от рецесията от 2008 година ще се усещат още години наред.
Задачата, която стоеше пред Федералния запас и другите централни банки в света през 2008 година, беше те
по някакъв метод да решат непосредствения проблем, нобез да основават прецеденти, които биха задълбочили бъдещи рецесии. Някои споделят, че реакцията на Федералния запас на рецесията в дотком бранша през 2000 година – увеличение на ликвидността и фрапантно намаляване на лихвените нива – е проправила пътя за имотния балони последвалия провал на финансовите пазари няколко години по-късно. Други настояват, че несъразмерният остатък от спестявания на нововъзникващите стопански системи в Азия, както и в Германия и други експортно насочени страни, е довел до рецесията от 2008 година, защото лесният достъп до ипотеки аргументи прегряване на жилищния пазар от Дъблин до Мадрид и Сан Франциско.
Трети сочат като причина „ откритието “ на банките и ипотечните компании в Съединени американски щати, че ще могат да създадат доста пари, в случай че отпускат заеми на купувачи на жилища, които при естествени условия не биха получили заем. На тези второкласни кредитополучатели беше разрешено да купуват жилища, като заплащат малко по-високи от естествените лихви – най-често плаващи лихви, които се повишават и спадат редом с целия кредитен пазар.
Пазарът на второкласни ипотеки безусловно излетя до небето, когато банките и ипотечните компании откриха, че биха могли да „ пакетират “ тези съмнителни жилищни заеми и да ги продават под формата на облигации на вложители по целия свят – а най-много на задръстените от кеш банки и финансови институции. Към 2007 година в света към този момент се търгуваха ипотечни скъпи бумаги на стойност стотици милиарди долари годишно, а пазарът на второразреден дълг беше станал по-голям, в сравнение с е целият пазарна държавни скъпи бумаги на Съединени американски щати – най-големият облигационен пазар в света по това време.
Първоначално цареше убеждението, че с пакетирането на хиляди географски отдалечени ипотеки в една
Накъде се е запътил този свят? Популистки държавни управления по цялото земно кълбо подценяват търговски съглашения, строят стени по грани...
скъпа книга, шансът всички те да банкрутират едновременно става извънредно дребен. Рейтинговите организации, получаващи големи възнаграждения от банките емитенти, се задоволиха с резултатите от компютърно генерирани разбори на риска, които одобряваха, че в другите райони на Съединени американски щати съществуват разнообразни жилищни пазари, а вероятността всички те да изпитат спадна цените едновременно е безусловно нулева. Но се случи тъкмо това – и милиони второкласни ипотеки изгубиха цената си. Тогава кредитната рецесия в Съединените щати се популяризира по целия свят, като банките и капиталовите къщи от Лондон до Токио отхвърлиха да дават налични пари, с цел да поддържат действието на световната стопанска система, а държавните управления и централните банки под паника започнаха да търсят бързо решение.
Лихвите и паричното предложение са главните принадлежности, които Федералният запас и другите централни банки обичайно употребяват за управление на икономическия напредък. Ключовият миг е по какъв начин тези принадлежности ще бъдат приложени. Също както скоростта на един мотор се контролира посредством подаването на гориво, по този начин и стопанската система на една страна се контролира посредством нейното парично предложение, което дефинира лихвените равнища. А паричното предложение на всяка страна се управлява от нейната централна банка: във Англия това е Банката на Англия, в Швейцария – Швейцарската национална банка, в Съединени американски щати – Федералният запас, за страните от еврозоната е разположената във Франкфурт Европейска централна банка, в Япония това е Банката на Япония. Тези квази-публични институции са учредени от държавните управления, само че по-късно им е дадена самостоятелност,за да могат да упражняват надзор върху стопанската система без намесата на повърхностни политици.
Въпреки че медиите имат навика да се концентрират върху най-новата значима икономическа статистика, да вземем за пример растежа на Брутният вътрешен продукт или безработицата, не съществува един-единствен знак, който да ни каже какъв брой бързо пораства дадена стопанска система и дали този напредък по-късно няма да докара до инфлация. В допълнение, няма метод да знаем какъв брой бързо една стопанска система ще отговори на измененията в паричната политика. Ако централната банка на една страна разреши на стопанската система да се разрасне прекомерно бързо – да вземем за пример като поддържа прекалено много пари в обращение, това може да докара до пазарни балони и безконтролна инфлация. Но в случай че тя забави прекалено много стопанската система, резултатът може да е икономическа криза, с финансови разтърсвания и тежка безработица.
Най-лошият сюжет настава, когато икономическата застоялост се съчетаe с висока инфлация – положение, което от време на време се отбелязва като стагфлация.
Съответно, централните банкери следва да бъдат далновидни и извънредно внимателни: едното им око да е върху инфлацията, която нормално е артикул от прегряваща стопанска система, а другото да е върху безработицата, която съвсем постоянно е резултат от забавяща се стопанска система. През 21. век, когато размерът на капитала, който тече из света, засенчва паричното предложение в доста страни, е съвсем невероятно да се знае сигурно какъв ще е резултатът от едно или друго решение от региона на паричната политика върху локалната стопанска система, да не приказваме върху международната.
Какво е блокчейн? Какво е биткойн? Кои са инструментите, с които централните банки насочват стопанската система на една страна? Кои са причинит...
Предвид извънредно ниския ритъм на инфлацията през второто десетилетие на 21. век, някои приканват за различни способи за управление на икономическия напредък. Вместо да се употребяват компетенциите на централните банки да покачват или намаляват лихвените равнища, обозначавани като „ парична политика “, другата опция е да се употребява „ фискална политика “ за смяна на паричното предложение. Това в действителност би разрешило на държавните управления да заобиколят централните банки, като напечатат големи суми пари, с цел да усилят паричното предложение. Възможността държавното управление да емитира нови пари за да влияе върху икономическия напредък – една концепция, която нормално се отбелязва като Модерна парична доктрина (ММТ) – не е без проблем поради опцията инфлацията ненадейно да излезе от надзор. Да, парите, издадени от държавните управления на
страни като Съединените щати, са считани за безрискови – защото държавното управление е в положение да на печата нови пари, които международните вложители с подготвеност ще одобряват когато и да е. Но доста други държавни управления може да злоупотребят със силата на ММТ, с цел да платят за огромни дефицитни разноски по метод, в който отсъства благоразумното насочването от страна на международните централни банки.
Голямата меланхолия е един от най-ярките образци по тази причина по какъв начин локалните рецесии може да се трансфорат в световни, само че след 19. век, когато международната стопанска система за пръв път стана взаимносвързана, са се случвали и доста други рецесии. Всякакви неща, от войни и смяна на климата до политически разтърсвания, са поставяли на колене финансовите пазари. Все отново най-честите аргументи за финансови рецесии са цикличните сили от вида на свръхпроизводство, спекулации или пазарна еуфория. След тях постоянно следват сривове на фондовия пазар, всеобщи уволнения и закрити заводи.
Понякога финансовите рецесии са причинявани (а от време на време и поправяни) от сили, които нямат никаква връзка с първичния проблем. Спадът на цените след Гражданската война в Съединени американски щати да вземем за пример, приключва едвам когато увеличеното произвеждане на злато в Южна Африка води до възобновяване на икономическата интензивност в целия свят. Избухването на Втората международна война през1939 година нормално се сочи като повода, върнала живеца в американската промишленост, поставяйки завършек на Голямата меланхолия много преди Съединените щати да влязат във войната в края на 1941 година А рецесията в по-голямата част от индустриалния свят през 70-те години на 20. Вече директно разследване от решението на страните – производителки на нефт, да наложат ембарго, разумно довело до растеж на цените.
Повечето от скорошните финансови рецесии – да вземем за пример сривът на фондовия пазар през 1987 година, пукането на дот-ком балона през 2000 година или пазарният колапс след терористичните офанзиви на 11 септември 2001 година, са се задълбочили поради стопански и социално-политически сили, излизащи отвън контрола на която и да било страна в света.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ