Кои са градовете „призраци“?
Съществуват доста необитаеми градове по целия свят. Най-честите аргументи да бъдат такива са стопански, климатични или поради намесата на софтуерна опасност. Хората обаче са любопитни. Точно по тази причина и са трансформирали сходни градове в мечтана туристическа дестинация. Чистото любознание ги кара да изпитват потребността да станат очевидци с очите си на това по какъв начин времето като че ли е замръзнало в една точка и всичко в близост се е трансформирало в нещо като мистично „ несъществуване “. В тази публикация ще ви срещнем с историята на някои от градовете „ призраци ”.
Ето ги и тях:
Крако, Италия
Градът се намира в провинция Матера, по-точно на 25 благи от Таранто. Крако датира от 1060 година. Тогава земята принадлежала на един архиепископ. В края на 19 век популацията на Крако било 2 000 души. Тъй като земята била с хълмист релеф хората не можели да се изхранват със земеделие и почнали да напущат местността. След 1891-ва година над 1300 индивида отишли в Северна Америка да търсят повече благоприятни условия. И това се случило единствено за 30 години. От 1959 година нататък, съвсем до 70-те години на XX век, местността била разкъсвана от доста на брой разрушителни трусове.
През 1963 година и дребното останали поданици напуснали града в интерес на най-близкото населено място в долината – Крако Пескиера. Днес в средновековния Крако има единствено руини, които припомнят за тогавашното му великолепие.
Кадъйкчан, Русия
Типичен руски град. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики градът се трансформира в руини. Някога там са живели фамилиите на над 12 000 миньори, а днес…всичко е руини. Държавата преселва популацията, карайки го да напусне домовете си и единствено за две седмици жителите на миньорския град се местят в други градове, където ги чакат нови жилища предоставени им от страната.
Фамагуста, Кипър
Фамагуста е непризната република в Северен Кипър. Може би сте чували това име от едно от вапцаровите стихотворения. Когато през 70-те години на XX век градът станал туристическа дестинация се наложило да строят високи хотели и уютни заведения за хранене, които още повече да притеглят туристите. Когато обаче турците получили надзор над града през 1974 година го затворили за външни лица – останали единствено турски военни и чиновници на Организация на обединените нации.
Агдам, Азербайджан
До Нагорно-Карабахската война Агдам имал над 150 000 поданици. Тогава настъпила 1993 година. По време на жестоките боеве градът бил обект на вандализъм и по тази причина локалните се изселили към по-благоприятни територии. Като Иран да вземем за пример.
Нефтегорск
Нефтегорск бил процъфтяващ съветски град, населяван от нефтохимици. Причината за изгубването му била земетресение – в една елементарна майска вечер, над 2 000 индивида станали жертва на естественото злополучие, което от своя страна довело до краят на града.
Вила Епекуен
Идеята на мястото била да стане желана от богатите туристи дестинация. Аржентинското градче било оборудвано с едни от най-хубавите СПА-салони по крайбрежието на лимана. Тогава локалните управляващи, подтиквани от желанието си да разширят града решили да построят още няколко здания и да разширят сладководното езеро. Водата от езерото обаче почнала да прелива и защото това било риск за целия град, градската администрация стартирала градежа на насипи, които да отклоняват водата. Така те оползотворили водата като я употребявали за селскостопански си потребности. Тогава нещо се объркало и водата заляла целия град – образувала се 15-метрова вълна от водите на сладникавото езеро и лимана. Жителите на града били принудени да изоставен града, с цел да се спасят.
Тайм Бич
Тайм Бич е превъзходен образец по какъв начин един град може да бъде премахнат от безотговорността на хората. Намиращото се в щата Мисури американско градче е станал зарязан град не поради естествено злополучие, а заради човешката небрежност. Когато казуса с прахоляка в града се засилил, жителите му решили да оправят казуса по най-бързия метод – извикали първата попаднала им компания, с цел да асфалтира улиците. Проблемът бил, че в новият асфалт имало незнайни примеси, които почнали да разболяват животните и жителите на Тайм Бич. Скоро всички умрели, а по-късно се схванало, че повода е в отровния диоксин в асфалта.
Централия
В началото Централия бил град на миньорите. В следствие градът, намиращ се в щата Пенсилвания в Съединени американски щати станал чудовище за хората. И през днешния ден можете да видите останките от тлеещите въглища и димът, който се стеле на вълни от непокътнатите къщи. Всичко почнало със затварянето на мината. Наложило се хората да развият друга активност – селско стопанство. Събитието довело до края на града било изгарянето на градското бунище. Това не било най-умното решение на градската администрация – въглищата в региона се намирали прекомерно покрай повърхността и, и когато всичкият отпадък изгорен, земята траяла да тлее. Това довело до отровни изпарения, които почнали да тровят локалните. Но хората били упорити и продължавали да населяват мястото – досега, когато поради изгорелите въглища подземен почнали да се образуват кухини. Асфалтът и къщите почнали да пропадат. А жителите лека-полека напуснали Централия.
Чайтен
Изригналият преди няколко години вулкан довел до опустяването на чилийският град. Дейността му траяла към половин година. За това време, градът се покрил със голямо количество пепел с дебелина от няколко метра. Само най-високите елементи на къщите се виждали над повърхността. Жителите на града съумели да го изоставен на време и нямало жертви.
Автор: Божидара Иванова
