Тя поема отговорности, иска да угоди на всички, отличничка е

Тя поема отговорности, желае да угоди на всички, отличничка е и мъчно отхвърля на молбите на по-малките - в обществените мрежи постоянно се срещат такива характерности на по-големите сестри в фамилията, пише . Защо са по-различни?

В някои видеа даже се приказва за “Eldest Daughter Syndrome ” (EDS) или “Синдром на най-голямата щерка ” . Какво се крие зад това разбиране? “Синдромът ” в действителност характеризира натиска и отговорностите, с които би трябвало да се оправя най-голямата щерка в едно семейство. Смята се, че комбинацията от женския пол и това дали тя е първородна в фамилията, ѝ отрежда избрана рол я, която може да има дълготрайни последици. Възможно ли е последователността, в която са родени децата в едно семейство, да оказва въздействие върху личността им?

Психоложката Юлия Рорер споделя, че при “Синдрома на най-голямата щерка ” никога не става дума за строго научно разбиране. Не единствено екипът на Рорер в Германия, само че и други учени, които са се занимавали с тематиката, не намират научни доказателства за това, че последователността в раждането на децата се отразява на личността им.

Много неща зависят от родителите

Това какъв брой отговорност поема най-голямата щерка, зависи доста от нейните родители. Те дефинират дали тя би трябвало да се грижи за по-малките си братя и сестри, да им оказва помощ за домашните или пък в семейството. Родителите са и тези, които би трябвало да научат децата си къде е границата на разрешеното и да изискват тези граници да не бъдат прекрачвани.

Според Рорер всяко дете се ражда със личен характер и това дефинира дали то ще бъде в другарски връзки с останалите си братя и сестри или ще се кара с тях. Дори тези, които като дребни единствено са се карали, могат да подобрят взаимоотношенията си като по-възрастни. Причината е, че с течение на времето се трансформира и връзката ни с нашите братя и сестри.

Характер и отдалеченост

Докато в детството сме си били близки и сме прекарвали доста време дружно, в пубертета се отдалечаваме едни от други в търсене на себе си. Най-голяма отдалеченост посред ни поражда, когато стартираме работа, имаме деца и сътрудник. В преклонна възраст връзките сред братята и сестрите нормално още веднъж се сближават. Разбира се, не при всички е по този начин. Все отново таман в детството си осъзнаваме, че дружно с нас има и някой различен, с който ще живеем дълго време под един покрив и ще разделяме хубаво и неприятно. По този метод децата за първи път могат да тестват разнообразни функции в връзките си.

Братята и сестрите прекарват повече време един с различен, в сравнение с с родителите си

Често пъти братята и сестрите са първите хора, към които се обръщаме - тези, които са ни другари, приятели за игри и най-много съдружници против родителите. Всички вероятно си спомнят по какъв начин в детството бързо са се сдобрявали, щом е трябвало дружно да желаят нещо от родителите – да вземем за пример позволение да се гледа по-дълго телевизия.

Братята и сестрите обаче с изключение на приятели за игра неведнъж са и досадници, критици и съперници. “Колкото по-близки по възраст са децата едно до друго, толкоз повече търкания се появяват сред тях, само че и през толкоз повече неща минават заедно ”, изяснява общественият възпитател Йоахим Армбруст. Той твърди още, че колкото по-голяма е разликата сред децата, толкоз повече се отдалечават те едни от други.

Има разлика дали израстваме с братя или със сестри. Братя с дребна възрастова разлика се конкурират по-често, което от време на време води и до принуждение. Сестрите се карат по-яростно, само че множеството пъти споровете са единствено вербални, а девойките имат и по-близка връзка между тях.

В търсене на личната ниша

С времето братята и сестрите се пробват да се разграничат едни от други. Експертите назовават този развой “Деидентификация ”. Децата стартират да се стремят да са по-различни. Зад “деидентификацията ” се крие желанието за разкриване на лична ниша в живота. Например това може да е занимание, което другите деца в фамилията нямат, заради което и не поражда конкуренция. Може също да значи, че братята и сестрите са по-склонни да поемат обществените функции на своя пол.

Пред АРД психоложката Рорер споделя: “Това, което знаем е, че девойките, които израстват с братя, вместо със сестри, по-често се захващат с типично женски специалности, а откакто им се роди първото дете, постоянно стават домакини. Те по-често избират за сътрудници мъже с типично мъжки специалности ”.

Дали сме първото или последното дете в фамилията не играе роля за развиването на личността ни. Братята и сестрите могат обаче да повлияят на избора на занимание или на желанията ни към музиката – тъй като желаеме да им подражаваме, или пък желаеме да сме тяхна цялостна диаметралност.

Всеки миг е значим! Последвайте ни в  и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня