Съществуват категорични доказателства, че кирилицата е българска писменост, а не

Съществуват безапелационни доказателства, че кирилицата е българска книжовност, а не славянска, съобщи за Българска национална телевизия археологът Николай Овчаров.

Изказването е в поддръжка на признатото на първо четене от Народното събрание предложение 24 май да се отбелязва като " Ден на българската книжовност, култура и просвета ".

Професорът добави, че науката, учеща историята на надписите, епиграфиката, е датирала доста точни открития от времето на Първото българско царство при Симеон Велики, надалеч преди тези в Киевска Русия.

" Най-ранният надпис е открит в скалния манастир при Крепча, Поповско, който е от 921 година, няколко десетилетия откакто е основана кирилицата. Също от този регион, към този момент от столицата Велики Преслав, от 931 година е надписът на Алцек върху един съд... От същата ера, от 954-955, от манастира при Черноглавци, Разградско е още един надпис, т.е. три надписа, които са от първата половина на десети век, напълно тъкмо датирани. Като съпоставяне единствено ще кажа, че примерно другата страна, която си служи с кирилица, приказвам за страна, тъй като примерно сърбите нямат страна през това време, Киевска Русия, която приема християнството в края на 10 век, най-ранните надписи кирилски там са след 988 година Това са доста значими причини, тъй като по този метод не може да се приказва нещо друго с изключение на, че надписите – кирилицата и надписите, които се пишат на кирилица се вършат за първи път в България, т.е. езикът на който те са правени, напълно обикновено е български или старобългарски ", описа проф. Овчаров.