Сашка Братанова и Фипо Трифонов с еднакви пенсии
Сашка Братанова и Филип Трифонов са имали еднообразно дребни и скандални пенсии. Двама от най-играещите в киното артисти на 70-те и 80-те през 2018-а са разкрили дружно във Враца паметника на своя гуру – режисьора на „ Момчето си отива “ и „ Не си отивай “ Людмила Кирков, и са открили, че са били идентично и постоянно унижавани от системата. „ Филип се оправяше самичък – самичък си пишеше пиесите, самичък си ги поставяше, самичък си ги финансираше... Аз върша същото – мъчно е и е унизително “, показа Сашка Братанова по Би Ти Ви. Тя и Филип преди много години дълго време си партнират и в шлагера на спектакъл " София " " Жестоки игри ", а след това остават отвън борда на " щата ".
А откакто Филип Трифонов беше изпратен по последния си път с аплодисменти в столичния храм „ Свети Седмочисленици “, стана ясно, че за малко е щял да бъде подценен и в гибелта си. Благодарение на обстоятелството, че най-малко е почетен жител на столицата, беше положен в Алеята на артистите в Централните софийски гробища – до поета Петър Караангов. До финалния кей Филип беше изпроводен от трима от най-верните си другари – Теди Москов, Елин Рахнев и Николай Гурдеров.
Историята на Филип Трифонов в киното, където ще се разпише в 40 кино лентата, стартира през 1955-а. Тогава Боян Дановски търси актьори за филма си " Точка първа от дневния ред " по Валери Петров, само че отхвърля Филип Трифонов с аргумента, че „ на това момченце му липсват религия и доверчивост “. 17 години по-късно второкурсникът във ВИТИЗ влиза в новелата " Изпит " на Георги Дюлгеров по едноименния роман на Николай Хайтов от сборника " Диви разкази ". Героят му е бунтовник – като Ран в " Момчето си отива ". А когато за първи път прочита сюжета на Георги Мишев, Фипо се залива от смях. Одобрява го и даскалът му – великият Апостол Карамитев. Пуска го с кеф на фотоси – за разлика от другите преподаватели в Академията, които провалят първите функции в киното на не един и двама. И на терен студентът се озовава очи в очи с кралицата на седмото изкуство – Невена Коканова. Нейното секси Тинче единствено мълчи, а зрелостникът Ран всеки божи ден желае от сладкарката една боза от 6. Диалогът им с очи е неповторим – в действителност без аналог в БГ хрониките. Големият режисьор Людмил Кирков даже не им дава инструкции – те поддържат връзка напълно пред камерите. Самият Филип обаче постоянно споделя, че тази естетика е била допустима само с Коканова.
„ Много пъти са ме питали, изключително на маса, имал ли съм " нещо " с Невена - като под " нещо " се подразбира някакъв скотски контакт. Започваха с репликите " Хубав филм беше „ Момчето си отива “... Къде го снимахте? Във Враца ли? Ти на какъв брой години беше?... А Венчето?... Ей, тц, тц, тц... " Следваха няколко възклицания от сорта на " Как изпи толкоз боза?! ", с цел да стигнем до баш въпроса " А бе, ти, Венчето Коканова... ли си я? " Аз незабавно споделям " Няма такова нещо " и навеждам куп доказателства като " Тя е подобен почтен човек " и други сходни дивотии. След което събеседникът изгубва интерес към диалога и очевидно се натъжава. Истината е, че до 1973-та познавах Невена Коканова единствено от " Крадецът на праскови ", където тя се целуваше с някакъв небръснат артист на име Раде Маркович... И когато в " Момчето си отива " ме целуна леко по бузата, аз бях безпределно прелестно сюрпризиран, само че безпрепятствено избръснат. Като " целунат от Невена " след това имах доста работа в киното, за което съм ѝ безпределно признателен “. А бозата е значим детайл в арт изявите на Филип от най-ранно детство. Той е едвам на 8, когато играе в първото си зрелище, „ Зайко многознайник “, а в паничката му вместо чорба, е сипана напитката от хмел. Но истината е, че Филип Трифонов доста пасва на историята, сътворена от Георги Мишев. Изключителният драматург в „ Момчето си отива “ основава огледален на личната си младост облик – чист, доверчив, въодушевен. Всеки от двамата – създателят и артистът - като че ли дописва другия в още два екранни шлагера: " Преброяване на дивите зайци " и " Не си отивай ".
В " Мадам Бовари от Сливен ", последната лента до 10 ноември, в която влиза Фипо, той също е в стихията си. Казва, че филмът е паметен за него, защото до момента в който го създават, чуват от радиото в хотела, че Тодор Живков повече няма да ръководи България - не имат вяра на ушите си, само че излиза самата „ гола истина “.
Демокрацията обаче не се отразява добре на Трифонов. Между 1990 и 1992-ра мизерията в родината е толкоз огромна, че отпътува да работи като преносвач в Нюрнберг и, както самичък се иронизира, се „ издига “ до водач на камион. Пътува из цяла Германия – майтапи се, че най-обича задръстването по автомагистралите, защото надницата му набъбва. Бачка като вманиачен, с цел да потвърди на германците, че българите не са най-големите лентяи на света. Пробва се и в италианска фабрика за тортелини – реже мортадела. Но няма по какъв начин яденето на стомах да изкуши звездата в киното. Прибира се в София, с цел да подкара такси – без да се тормози от смутените погледи на пасажерите. А след това основава едноличния или европейския спектакъл: „ ЕТ-Трифонов “. Първият му моноспектакъл е по „ Аудиенция “ по Вацлав Хавел. Следват авторските му осъществявания - същинско литературно кабаре: „ Леки четива “ /„ Секънд хенд “/, „ Западна Германия - родно място мое “. В последна сметка Павел Васев, който става началник на Сатирата, кани Филип Трифонов на щат. Но нещата не потръгват и Фипо подава оставка с вярата да се впише в Народния спектакъл. Там се пенсионира, а пенсията му не надвишава 200 лв.. През 2018-та Министерството на културата отхвърля молбата му за лична пенсия за заслуги към БГ изкуството.
Филип Трифонов е прочут и като отличен татко – на прелестния ваятел Мартин и на Александра, която се занимава с културология. Най-много за артиста ще страда внучката Филипа.
А откакто Филип Трифонов беше изпратен по последния си път с аплодисменти в столичния храм „ Свети Седмочисленици “, стана ясно, че за малко е щял да бъде подценен и в гибелта си. Благодарение на обстоятелството, че най-малко е почетен жител на столицата, беше положен в Алеята на артистите в Централните софийски гробища – до поета Петър Караангов. До финалния кей Филип беше изпроводен от трима от най-верните си другари – Теди Москов, Елин Рахнев и Николай Гурдеров.
Историята на Филип Трифонов в киното, където ще се разпише в 40 кино лентата, стартира през 1955-а. Тогава Боян Дановски търси актьори за филма си " Точка първа от дневния ред " по Валери Петров, само че отхвърля Филип Трифонов с аргумента, че „ на това момченце му липсват религия и доверчивост “. 17 години по-късно второкурсникът във ВИТИЗ влиза в новелата " Изпит " на Георги Дюлгеров по едноименния роман на Николай Хайтов от сборника " Диви разкази ". Героят му е бунтовник – като Ран в " Момчето си отива ". А когато за първи път прочита сюжета на Георги Мишев, Фипо се залива от смях. Одобрява го и даскалът му – великият Апостол Карамитев. Пуска го с кеф на фотоси – за разлика от другите преподаватели в Академията, които провалят първите функции в киното на не един и двама. И на терен студентът се озовава очи в очи с кралицата на седмото изкуство – Невена Коканова. Нейното секси Тинче единствено мълчи, а зрелостникът Ран всеки божи ден желае от сладкарката една боза от 6. Диалогът им с очи е неповторим – в действителност без аналог в БГ хрониките. Големият режисьор Людмил Кирков даже не им дава инструкции – те поддържат връзка напълно пред камерите. Самият Филип обаче постоянно споделя, че тази естетика е била допустима само с Коканова.
„ Много пъти са ме питали, изключително на маса, имал ли съм " нещо " с Невена - като под " нещо " се подразбира някакъв скотски контакт. Започваха с репликите " Хубав филм беше „ Момчето си отива “... Къде го снимахте? Във Враца ли? Ти на какъв брой години беше?... А Венчето?... Ей, тц, тц, тц... " Следваха няколко възклицания от сорта на " Как изпи толкоз боза?! ", с цел да стигнем до баш въпроса " А бе, ти, Венчето Коканова... ли си я? " Аз незабавно споделям " Няма такова нещо " и навеждам куп доказателства като " Тя е подобен почтен човек " и други сходни дивотии. След което събеседникът изгубва интерес към диалога и очевидно се натъжава. Истината е, че до 1973-та познавах Невена Коканова единствено от " Крадецът на праскови ", където тя се целуваше с някакъв небръснат артист на име Раде Маркович... И когато в " Момчето си отива " ме целуна леко по бузата, аз бях безпределно прелестно сюрпризиран, само че безпрепятствено избръснат. Като " целунат от Невена " след това имах доста работа в киното, за което съм ѝ безпределно признателен “. А бозата е значим детайл в арт изявите на Филип от най-ранно детство. Той е едвам на 8, когато играе в първото си зрелище, „ Зайко многознайник “, а в паничката му вместо чорба, е сипана напитката от хмел. Но истината е, че Филип Трифонов доста пасва на историята, сътворена от Георги Мишев. Изключителният драматург в „ Момчето си отива “ основава огледален на личната си младост облик – чист, доверчив, въодушевен. Всеки от двамата – създателят и артистът - като че ли дописва другия в още два екранни шлагера: " Преброяване на дивите зайци " и " Не си отивай ".
В " Мадам Бовари от Сливен ", последната лента до 10 ноември, в която влиза Фипо, той също е в стихията си. Казва, че филмът е паметен за него, защото до момента в който го създават, чуват от радиото в хотела, че Тодор Живков повече няма да ръководи България - не имат вяра на ушите си, само че излиза самата „ гола истина “.
Демокрацията обаче не се отразява добре на Трифонов. Между 1990 и 1992-ра мизерията в родината е толкоз огромна, че отпътува да работи като преносвач в Нюрнберг и, както самичък се иронизира, се „ издига “ до водач на камион. Пътува из цяла Германия – майтапи се, че най-обича задръстването по автомагистралите, защото надницата му набъбва. Бачка като вманиачен, с цел да потвърди на германците, че българите не са най-големите лентяи на света. Пробва се и в италианска фабрика за тортелини – реже мортадела. Но няма по какъв начин яденето на стомах да изкуши звездата в киното. Прибира се в София, с цел да подкара такси – без да се тормози от смутените погледи на пасажерите. А след това основава едноличния или европейския спектакъл: „ ЕТ-Трифонов “. Първият му моноспектакъл е по „ Аудиенция “ по Вацлав Хавел. Следват авторските му осъществявания - същинско литературно кабаре: „ Леки четива “ /„ Секънд хенд “/, „ Западна Германия - родно място мое “. В последна сметка Павел Васев, който става началник на Сатирата, кани Филип Трифонов на щат. Но нещата не потръгват и Фипо подава оставка с вярата да се впише в Народния спектакъл. Там се пенсионира, а пенсията му не надвишава 200 лв.. През 2018-та Министерството на културата отхвърля молбата му за лична пенсия за заслуги към БГ изкуството.
Филип Трифонов е прочут и като отличен татко – на прелестния ваятел Мартин и на Александра, която се занимава с културология. Най-много за артиста ще страда внучката Филипа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ