Излагации в топ кариерата на Лозан Панов
Със своите дейности през годините ръководителят на Върховен касационен съд единствено затвърди чувството за зависимостта си от добре известния кръг „ Агнешките главички “, свързван неведнъж с олигарха Иво Прокопиев и някогашния приватизатор №1 и министър председател Иван Костов, написа " Правен свят ".
Призивът на 11 от членовете на предходния Висш правосъден съвет (ВСС), избрали Лозан Панов за „ арбитър №1 “, да подаде оставка, даде мотив на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) да обещае доклад за свършеното в интервала от началото на февруари 2015 година до наши дни.
„ Правен свят “ реши да облекчи господин Панов, като показа ретроспекция на систематичното нарушение на Етичния кодекс на българските магистрати и уронване престижа на правосъдната власт, неприятното осъществяване на отговорностите му като ръководител на Върховен касационен съд, цялостното абдикиране от решение на проблемите на магистратите и от управлението на Съдийска гилдия на Висш съдебен съвет. Това се постанова и тъй като е съвсем несъмнено, че в своята версия на доклад Лозан Панов няма да пропусне за следващ път да се изкара жертва на митичното задкулисие, като не пропусне да си припише „ заслуги “ по политизиране на правосъдната власт. А и „ Правен свят “ към този момент е представял самобитен доклад на Лозан Панов във връзка четвъртата година от избирането му – още през февруари 2019 година
Но да се върнем към февруари 2015 година Две седмици откакто встъпва в служба като ръководител на Върховен касационен съд, на 14 февруари Лозан Панов подписва цивилен брак с Елисавета Ганева, която приема фамилното име на брачна половинка си. Кумове на младото семейство се оказват притежателите на известната строителна компания „ Артекс “ - архитектите Весела и Пламен Мирянови. По-късно ще се окаже, че преди този момент Елисавета Панова е закупила от бъдещите си кумове първокласен апартамент (за което приказва и названието на постройката „ Дипломат “) в влиятелния софийски квартал „ Изгрев “ на стойност най-малко към 4 пъти по-ниска от пазарната към оня миг. Макар да измина повече от една година, семейство Панови по този начин и не е дало разумно пояснение за разликата от няколко стотин хиляди лв. сред действителната цена на парцела и показаната пред данъчната администрация.
По въпросите за неустановения генезис на средства, фамилията на Лозан Панов дължи доста отговори, най-малкото, тъй като данъчна инспекция, предизвикана от самия ръководител на Върховен касационен съд, откри разминавания в размер на повече от 100 000 лева
Освен фамилното гнездо, населявано от Елисавета и Лозан Панови, за което в действителност се заплаща наем на компанията на нежната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд, „ арбитър №1 “ по този начин и не изясни по какъв начин е съумял да си закупи вилно място с лятна къща на брега на морето в влиятелна околност наоколо до Варна.
За пет години Елисавета и Лозан Панови неведнъж демонстрираха отхвърли си да проявят гласност, каквато дължат по закон. Стигна се до такава степен, че поради целеустремен отвод на Панов да заявява приходите и имуществото си, той стана първият ръководител на Върховния съд, който изгуби на две правосъдни инстанции дело против Сметната палата за наложена му санкция в размер на 1000 лева Но вместо да прояви покорност, дамата на ръководителя на Върховен касационен съд атакува съдиите, назова правосъдните актове „ извращение с правото “ и се закани да съди страната в Съда в Страсбург. Последното е изключително любопитно в подтекста на разкритията за тежки зависимости в Европейския съд за правата на индивида, направени от френски анализатори, които уличиха българския арбитър Йонко Грозев в спор на ползи. Грозев и неотдавна определеният за ръководител на Европейски съд по правата на човека Робърт Спано бяха посетители на Лозан Панов предходната есен в София. Как ли ще отсъдят съдиите в Страсбург по дело на „ Елисавета и Лозан Панови против България “?
Председателят на Върховен касационен съд позволи и нещо безусловно неприемливо и даже немислимо, освен това освен у нас, а и във всяка естествена правова страна – жестоко вмешателство в служебните му отговорности на член на фамилията му. Интервютата, които брачната половинка му даде в миналите пет години, от една страна бяха авансово режисирани и само за медии, ангажирани с опазването на поста на Панов, а въпреки това – изобилстваха от персонални нападки против магистрати, общественици, политици и ръководители на институции от други управляващи. Така се оказа, че ангажираният политически юрист – Георги Атанасов, пази интереса на Панова по дело против български медии, а в същото време същият правист показва мнения от името на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело на Върховен касационен съд, отнасящо се до ползи на различен негов клиент – Иво Прокопиев, пред чиито издания брачната половинка на Лозан Панов се изявява.
„ Съдия №1 “ даде всичко от себе си, с цел да може посредством тълкувателна активност или сезиране на Конституционния съд да обезпечи отбрана на ползите на подсъдими лица от ранга на Прокопиев и укриващия се в Белград над пет години фараон-беглец Цветан Василев. Стигна се до такава степен, че в кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд публично бе признат делегат на Цветан Василев – лицето Георги Б. Георгиев, понастоящем обвинен за нахлуване над публицисти, прочут с нецензурния си език, с който залива общественото пространство и парадиращ с близостта си до виновния за банкрута на КТБ.
Под управлението на Панов Върховен касационен съд създаде тълкувателно решение, което безусловно „ взриви “ работата по лишаване на нелегално добито имущество. Единствено бързата реакция на Антикорупционната комисия и на депутатите, посредством незабавна редакция на закона, обезпечи отбраната на публичния интерес. Нещо повече, макар многочислените опити у нас „ гражданската конфискация “ да бъде сатанизирана, Съдът на Европейския съюз неотдавна удостовери правото на страната да конфискува нелегално имущество, даже и при оправдателна присъда по наказателно дело или прекъснато произвеждане. Особено напрежение породи и друго тълкувателно решение на Върховен касационен съд, обвързвано с компенсациите за потърпевшите и околните на починалите при тежки ПТП. Отново се наложи реакция на Народното събрание, противното можеше да докара до банкрут на застрахователи или непостижими за заплащане от водачите такси за наложителната застраховка „ Гражданска отговорност “. По този въпрос Лозан Панов не взе отношение, както и по различен – най-популярното и значимо конституционно дело – това за „ Истанбулската спогодба “. Като ръководител на Върховния съд, Панов направи всичко по силите си най-висшата правосъдна институция в страната да остане без мнение по конституционното дело. Просто Панов бе намерил метод да издейства правенето на различно мнение, което опонираше на към този момент готовото мнение и което с решителност отхвърляше опитите за пробутване на джендър-идеологията в законодателството.
За да затвърди чувството, че в мандата му Върховен касационен съд се трансформира в институция в услуга на корпоративни, лобистки и подмолни ползи, неговият ръководител използваше пълномощията си, с цел да нападна по всякакъв метод работата на профилираното правораздаване и в частност – Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд. Освен че Панов ще бъде запомнен с това, че на хибридни митинги името му стоеше до това на наказаната на 20-години затвор за корупция някогашна кметица на столичния регион „ Младост “, ръководителят на Върховен касационен съд по всякакъв начин се опитваше да оказва напън върху съдиите, ангажирани с разглеждането на висящото наказателно дело против нея и заместничката й. Скорошно решение на Върховния административен съд в интерес на арбитър Георги Ушев удостовери, че дейностите на Панов са били непозволени.
По остаряла нашенска традиция, още при започване на мандата си, Панов предприе и гневна чистка в администрацията на Върховен касационен съд. На мястото на чиновници с дълготраен опит „ арбитър №1 “ назначи свои доближени. Стигна се до неуместната обстановка, при която се оказа, че водач на ръководителя на Върховен касационен съд е негов съученик от учебните години. Това се разбра около неуместния опит на Лозан Панов да се изкара жертва, като твърдеше, че някой се е опитал да развие болтовете на гумите на служебния му „ Мерцедес “.
Подобна се оказа обстановката с провокативен митинг против Лозан Панов пред постройката на Висш съдебен съвет, когато група младежи с маски на лицето държаха в ръцете си същински „ агнешки главички “. И до момента в който твърди, че това било опасност против него, ръководителят на Върховен касационен съд комфортно пропуща, че с мирния си митинг жителите показват възмущението си от неговата взаимозависимост от добре известния кръг на „ Агнешките главички “, свързван неведнъж с олигарха Иво Прокопиев и някогашния приватизатор №1 и министър председател Иван Костов. За сметка на това, Панов обществено легитимира всевъзможни хибридни митинги против държавни институции и най-много против прокуратурата, проведени от маргинални групи, свързани още веднъж с кръговете към Прокопиев и Цветан Василев. На няколко пъти Панов държа политически речи, съдържащи уронващи престижа на правосъдната власт изказвания, за които по-късно, като председателстващ съвещанията на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, ораторът отхвърляше да поеме отговорност.
За никого не е загадка, че действието на Съдийската гилдия на кадровия орган е повече от трагично. Панов и останалите му две доближени кадровички трансформират съвсем всяко съвещание във фарс. Като от време на време това се случва и на съвещанията на Пленума. Резултатът е повече от жалък – нерешени остават въпроси като натовареността на магистратите, липсват съответни дейности по усъвършенстване на съдилищата, нещо, което от прокуратурата направиха на два пъти в границите на предходните две години. Оказа се, че даже системата за „ инцидентно систематизиране “, внедрена след безчовечен напън от Христо Иванов и компания в края на 2014 година, е компрометирана. Единственото пояснение за какво този въпрос пет години остава неуреден е, че това е обслужвало ползите на кукловодите на ръководителя на Съдийската гилдия. На ръководените от него съвещания на колегията Лозан Панов демонстрираше интензивност само, когато точките в дневния ред обслужват неговите ползи или са поискани от политизирания Съюз на съдиите в България. Така в един интервал се стигна до парадокса съвсем на всяко съвещание кадровиците да разискват претенции за отправянето на закани против самостоятелни медии, дръзнали да разкриват магистратски зависимости или взимането на скандални правосъдни решения. Срамно е, че се стигна до такава степен, че ръководителят на Върховен касационен съд в един миг изпадна до състояние, че му се наложи самичък да брани кариерното израстване на съдийка, която бе решила в негова изгода дело на служителка от администрацията на Върховен касационен съд, която бе обжалвала своето уволняване.
За позор приказва в откритото си писмо-мотиви и някогашният дълготраен заместник-председател на Върховен касационен съд Красимир Влахов, който при започване на 2018 година самичък се отдръпна от поста след несполучливите опити на Панов посредством шантаж и напън да го в профил. Влахов разгласи, че се срами от взаимната си работа с Панов, разкривайки тежкото състояние, в което съдът се намира под управлението на сегашния си ръководител. Още преди повече от две години се разбра, че Лозан Панов съвсем не върви на работа, не поддържа връзка с сътрудниците си, не взема решение настоящи въпроси. Оказа се, че Влахов е бил прав, най-малкото, тъй като фиаското с превръщането на Съдебната палата в бардак от Лозан Панов бе изцяло предстоящо и единственото разумно. Заснемането в храма на Темида на вулгарен чалга-рап клип, с присъединяване на разголени девойки, въоръжени батки и деца с разширени от опиати зеници, е най-точната препоръка за миналите пет години от седемгодишния мандат на Панов като ръководител на Върховния съд. Но вместо примирение и вдишване на отговорност, за следващ път Лозан Панов избра да се изкарва жертва на несъществуващи заприказва и тайни сюжети, нищо, че единствено ден-два преди този момент твърдеше, че сниманото било изкуство. Поредното комфортно изявление на Панов за уебсайт на подсъдимия Иво Прокопиев в действителност сподели нещо доста по-страшно. То слага намерено въпроса за психическата резистентност на ръководителя на Върховен касационен съд. Особено в подтекста на многочислените апели, включително и на някогашни кадровици, подкрепили избора на Лозан Панов, да стане ясна повода, заради която той се е отклонил от наложителната за тези времена военна работа.
В миналите пет години Панов неведнъж се опитваше да спекулира с тематиката за кадруването в правосъдната власт, в това число и със своето издигане до най-високия съдийски пост. Макар да е обществено прочут фактът, че до избора му се стига след предложение от някогашния парламентарен арбитър Румен Ненков, който самичък призна, че го е номинирал и след обезпечаването на политическа поддръжка от страна на ръководещата партия ГЕРБ, по самопризнание на самия министър председател Бойко Борисов. Това надали има значително значение, с оглед оставащите година и половина до края на трагичния мандат на сегашния „ арбитър №1 “. За всички от дълго време е ясно, че Панов оставка не би подал, с изключение на, в случай че не му бъде подредено да го направи от Иво Прокопиев, Цветан Василев и други като тях. При това с ясната цел – възможна политическа кариера. Нещо, което оказа се е било обсъждано още през лятото на 2016 година на колекция, ръководена от Иво Прокопиев и на която злополучният някогашен правосъден министър Христо Иванов кръщава дамата на Лозан Панов „ Черен лебед “. Напълно ясно е, че в случай че остане до началото на 2022 година, Панов ще има две основни задания за осъществяване – да неодобрява опитите на кадровия орган да избере заслужен арбитър, който да се заеме с непостижимата задача да възвръща престижа и доверието в осквернения Върховен касационен съд и да продължи с политическите офанзиви против неуместната за незаконните ползи настояща прокуратура. Панов към този момент няма време даже да попречи на финалния излаз по основни за олигархичните ползи наказателни каузи, които следва да се преглеждат на последна инстанция пред Върховния съд.
Предсрочното преустановяване на мандата на Лозан Панов преди неговото приключване през февруари 2022 година е допустимо, в случай че държащите го на поста му решат, че им е необходим в идните напролет на 2021 година постоянни парламентарни избори или за президентския избор през есента на идната година. Това е единственият метод и за самия Панов да търси избавление от злощастния си мандат отпред на Върховен касационен съд, а и от въпросите за нелегално притежаваното имущество. Като политик ще може да се оправдава и отново да се изкарва жертва. Едно е ясно сигурно и това е, че след множеството мръсни петна, които нанесе върху съдийската роба, Панов няма бъдеще като магистрат.
Призивът на 11 от членовете на предходния Висш правосъден съвет (ВСС), избрали Лозан Панов за „ арбитър №1 “, да подаде оставка, даде мотив на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) да обещае доклад за свършеното в интервала от началото на февруари 2015 година до наши дни.
„ Правен свят “ реши да облекчи господин Панов, като показа ретроспекция на систематичното нарушение на Етичния кодекс на българските магистрати и уронване престижа на правосъдната власт, неприятното осъществяване на отговорностите му като ръководител на Върховен касационен съд, цялостното абдикиране от решение на проблемите на магистратите и от управлението на Съдийска гилдия на Висш съдебен съвет. Това се постанова и тъй като е съвсем несъмнено, че в своята версия на доклад Лозан Панов няма да пропусне за следващ път да се изкара жертва на митичното задкулисие, като не пропусне да си припише „ заслуги “ по политизиране на правосъдната власт. А и „ Правен свят “ към този момент е представял самобитен доклад на Лозан Панов във връзка четвъртата година от избирането му – още през февруари 2019 година
Но да се върнем към февруари 2015 година Две седмици откакто встъпва в служба като ръководител на Върховен касационен съд, на 14 февруари Лозан Панов подписва цивилен брак с Елисавета Ганева, която приема фамилното име на брачна половинка си. Кумове на младото семейство се оказват притежателите на известната строителна компания „ Артекс “ - архитектите Весела и Пламен Мирянови. По-късно ще се окаже, че преди този момент Елисавета Панова е закупила от бъдещите си кумове първокласен апартамент (за което приказва и названието на постройката „ Дипломат “) в влиятелния софийски квартал „ Изгрев “ на стойност най-малко към 4 пъти по-ниска от пазарната към оня миг. Макар да измина повече от една година, семейство Панови по този начин и не е дало разумно пояснение за разликата от няколко стотин хиляди лв. сред действителната цена на парцела и показаната пред данъчната администрация.
По въпросите за неустановения генезис на средства, фамилията на Лозан Панов дължи доста отговори, най-малкото, тъй като данъчна инспекция, предизвикана от самия ръководител на Върховен касационен съд, откри разминавания в размер на повече от 100 000 лева
Освен фамилното гнездо, населявано от Елисавета и Лозан Панови, за което в действителност се заплаща наем на компанията на нежната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд, „ арбитър №1 “ по този начин и не изясни по какъв начин е съумял да си закупи вилно място с лятна къща на брега на морето в влиятелна околност наоколо до Варна.
За пет години Елисавета и Лозан Панови неведнъж демонстрираха отхвърли си да проявят гласност, каквато дължат по закон. Стигна се до такава степен, че поради целеустремен отвод на Панов да заявява приходите и имуществото си, той стана първият ръководител на Върховния съд, който изгуби на две правосъдни инстанции дело против Сметната палата за наложена му санкция в размер на 1000 лева Но вместо да прояви покорност, дамата на ръководителя на Върховен касационен съд атакува съдиите, назова правосъдните актове „ извращение с правото “ и се закани да съди страната в Съда в Страсбург. Последното е изключително любопитно в подтекста на разкритията за тежки зависимости в Европейския съд за правата на индивида, направени от френски анализатори, които уличиха българския арбитър Йонко Грозев в спор на ползи. Грозев и неотдавна определеният за ръководител на Европейски съд по правата на човека Робърт Спано бяха посетители на Лозан Панов предходната есен в София. Как ли ще отсъдят съдиите в Страсбург по дело на „ Елисавета и Лозан Панови против България “?
Председателят на Върховен касационен съд позволи и нещо безусловно неприемливо и даже немислимо, освен това освен у нас, а и във всяка естествена правова страна – жестоко вмешателство в служебните му отговорности на член на фамилията му. Интервютата, които брачната половинка му даде в миналите пет години, от една страна бяха авансово режисирани и само за медии, ангажирани с опазването на поста на Панов, а въпреки това – изобилстваха от персонални нападки против магистрати, общественици, политици и ръководители на институции от други управляващи. Така се оказа, че ангажираният политически юрист – Георги Атанасов, пази интереса на Панова по дело против български медии, а в същото време същият правист показва мнения от името на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело на Върховен касационен съд, отнасящо се до ползи на различен негов клиент – Иво Прокопиев, пред чиито издания брачната половинка на Лозан Панов се изявява.
„ Съдия №1 “ даде всичко от себе си, с цел да може посредством тълкувателна активност или сезиране на Конституционния съд да обезпечи отбрана на ползите на подсъдими лица от ранга на Прокопиев и укриващия се в Белград над пет години фараон-беглец Цветан Василев. Стигна се до такава степен, че в кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд публично бе признат делегат на Цветан Василев – лицето Георги Б. Георгиев, понастоящем обвинен за нахлуване над публицисти, прочут с нецензурния си език, с който залива общественото пространство и парадиращ с близостта си до виновния за банкрута на КТБ.
Под управлението на Панов Върховен касационен съд създаде тълкувателно решение, което безусловно „ взриви “ работата по лишаване на нелегално добито имущество. Единствено бързата реакция на Антикорупционната комисия и на депутатите, посредством незабавна редакция на закона, обезпечи отбраната на публичния интерес. Нещо повече, макар многочислените опити у нас „ гражданската конфискация “ да бъде сатанизирана, Съдът на Европейския съюз неотдавна удостовери правото на страната да конфискува нелегално имущество, даже и при оправдателна присъда по наказателно дело или прекъснато произвеждане. Особено напрежение породи и друго тълкувателно решение на Върховен касационен съд, обвързвано с компенсациите за потърпевшите и околните на починалите при тежки ПТП. Отново се наложи реакция на Народното събрание, противното можеше да докара до банкрут на застрахователи или непостижими за заплащане от водачите такси за наложителната застраховка „ Гражданска отговорност “. По този въпрос Лозан Панов не взе отношение, както и по различен – най-популярното и значимо конституционно дело – това за „ Истанбулската спогодба “. Като ръководител на Върховния съд, Панов направи всичко по силите си най-висшата правосъдна институция в страната да остане без мнение по конституционното дело. Просто Панов бе намерил метод да издейства правенето на различно мнение, което опонираше на към този момент готовото мнение и което с решителност отхвърляше опитите за пробутване на джендър-идеологията в законодателството.
За да затвърди чувството, че в мандата му Върховен касационен съд се трансформира в институция в услуга на корпоративни, лобистки и подмолни ползи, неговият ръководител използваше пълномощията си, с цел да нападна по всякакъв метод работата на профилираното правораздаване и в частност – Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд. Освен че Панов ще бъде запомнен с това, че на хибридни митинги името му стоеше до това на наказаната на 20-години затвор за корупция някогашна кметица на столичния регион „ Младост “, ръководителят на Върховен касационен съд по всякакъв начин се опитваше да оказва напън върху съдиите, ангажирани с разглеждането на висящото наказателно дело против нея и заместничката й. Скорошно решение на Върховния административен съд в интерес на арбитър Георги Ушев удостовери, че дейностите на Панов са били непозволени.
По остаряла нашенска традиция, още при започване на мандата си, Панов предприе и гневна чистка в администрацията на Върховен касационен съд. На мястото на чиновници с дълготраен опит „ арбитър №1 “ назначи свои доближени. Стигна се до неуместната обстановка, при която се оказа, че водач на ръководителя на Върховен касационен съд е негов съученик от учебните години. Това се разбра около неуместния опит на Лозан Панов да се изкара жертва, като твърдеше, че някой се е опитал да развие болтовете на гумите на служебния му „ Мерцедес “.
Подобна се оказа обстановката с провокативен митинг против Лозан Панов пред постройката на Висш съдебен съвет, когато група младежи с маски на лицето държаха в ръцете си същински „ агнешки главички “. И до момента в който твърди, че това било опасност против него, ръководителят на Върховен касационен съд комфортно пропуща, че с мирния си митинг жителите показват възмущението си от неговата взаимозависимост от добре известния кръг на „ Агнешките главички “, свързван неведнъж с олигарха Иво Прокопиев и някогашния приватизатор №1 и министър председател Иван Костов. За сметка на това, Панов обществено легитимира всевъзможни хибридни митинги против държавни институции и най-много против прокуратурата, проведени от маргинални групи, свързани още веднъж с кръговете към Прокопиев и Цветан Василев. На няколко пъти Панов държа политически речи, съдържащи уронващи престижа на правосъдната власт изказвания, за които по-късно, като председателстващ съвещанията на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, ораторът отхвърляше да поеме отговорност.
За никого не е загадка, че действието на Съдийската гилдия на кадровия орган е повече от трагично. Панов и останалите му две доближени кадровички трансформират съвсем всяко съвещание във фарс. Като от време на време това се случва и на съвещанията на Пленума. Резултатът е повече от жалък – нерешени остават въпроси като натовареността на магистратите, липсват съответни дейности по усъвършенстване на съдилищата, нещо, което от прокуратурата направиха на два пъти в границите на предходните две години. Оказа се, че даже системата за „ инцидентно систематизиране “, внедрена след безчовечен напън от Христо Иванов и компания в края на 2014 година, е компрометирана. Единственото пояснение за какво този въпрос пет години остава неуреден е, че това е обслужвало ползите на кукловодите на ръководителя на Съдийската гилдия. На ръководените от него съвещания на колегията Лозан Панов демонстрираше интензивност само, когато точките в дневния ред обслужват неговите ползи или са поискани от политизирания Съюз на съдиите в България. Така в един интервал се стигна до парадокса съвсем на всяко съвещание кадровиците да разискват претенции за отправянето на закани против самостоятелни медии, дръзнали да разкриват магистратски зависимости или взимането на скандални правосъдни решения. Срамно е, че се стигна до такава степен, че ръководителят на Върховен касационен съд в един миг изпадна до състояние, че му се наложи самичък да брани кариерното израстване на съдийка, която бе решила в негова изгода дело на служителка от администрацията на Върховен касационен съд, която бе обжалвала своето уволняване.
За позор приказва в откритото си писмо-мотиви и някогашният дълготраен заместник-председател на Върховен касационен съд Красимир Влахов, който при започване на 2018 година самичък се отдръпна от поста след несполучливите опити на Панов посредством шантаж и напън да го в профил. Влахов разгласи, че се срами от взаимната си работа с Панов, разкривайки тежкото състояние, в което съдът се намира под управлението на сегашния си ръководител. Още преди повече от две години се разбра, че Лозан Панов съвсем не върви на работа, не поддържа връзка с сътрудниците си, не взема решение настоящи въпроси. Оказа се, че Влахов е бил прав, най-малкото, тъй като фиаското с превръщането на Съдебната палата в бардак от Лозан Панов бе изцяло предстоящо и единственото разумно. Заснемането в храма на Темида на вулгарен чалга-рап клип, с присъединяване на разголени девойки, въоръжени батки и деца с разширени от опиати зеници, е най-точната препоръка за миналите пет години от седемгодишния мандат на Панов като ръководител на Върховния съд. Но вместо примирение и вдишване на отговорност, за следващ път Лозан Панов избра да се изкарва жертва на несъществуващи заприказва и тайни сюжети, нищо, че единствено ден-два преди този момент твърдеше, че сниманото било изкуство. Поредното комфортно изявление на Панов за уебсайт на подсъдимия Иво Прокопиев в действителност сподели нещо доста по-страшно. То слага намерено въпроса за психическата резистентност на ръководителя на Върховен касационен съд. Особено в подтекста на многочислените апели, включително и на някогашни кадровици, подкрепили избора на Лозан Панов, да стане ясна повода, заради която той се е отклонил от наложителната за тези времена военна работа.
В миналите пет години Панов неведнъж се опитваше да спекулира с тематиката за кадруването в правосъдната власт, в това число и със своето издигане до най-високия съдийски пост. Макар да е обществено прочут фактът, че до избора му се стига след предложение от някогашния парламентарен арбитър Румен Ненков, който самичък призна, че го е номинирал и след обезпечаването на политическа поддръжка от страна на ръководещата партия ГЕРБ, по самопризнание на самия министър председател Бойко Борисов. Това надали има значително значение, с оглед оставащите година и половина до края на трагичния мандат на сегашния „ арбитър №1 “. За всички от дълго време е ясно, че Панов оставка не би подал, с изключение на, в случай че не му бъде подредено да го направи от Иво Прокопиев, Цветан Василев и други като тях. При това с ясната цел – възможна политическа кариера. Нещо, което оказа се е било обсъждано още през лятото на 2016 година на колекция, ръководена от Иво Прокопиев и на която злополучният някогашен правосъден министър Христо Иванов кръщава дамата на Лозан Панов „ Черен лебед “. Напълно ясно е, че в случай че остане до началото на 2022 година, Панов ще има две основни задания за осъществяване – да неодобрява опитите на кадровия орган да избере заслужен арбитър, който да се заеме с непостижимата задача да възвръща престижа и доверието в осквернения Върховен касационен съд и да продължи с политическите офанзиви против неуместната за незаконните ползи настояща прокуратура. Панов към този момент няма време даже да попречи на финалния излаз по основни за олигархичните ползи наказателни каузи, които следва да се преглеждат на последна инстанция пред Върховния съд.
Предсрочното преустановяване на мандата на Лозан Панов преди неговото приключване през февруари 2022 година е допустимо, в случай че държащите го на поста му решат, че им е необходим в идните напролет на 2021 година постоянни парламентарни избори или за президентския избор през есента на идната година. Това е единственият метод и за самия Панов да търси избавление от злощастния си мандат отпред на Върховен касационен съд, а и от въпросите за нелегално притежаваното имущество. Като политик ще може да се оправдава и отново да се изкарва жертва. Едно е ясно сигурно и това е, че след множеството мръсни петна, които нанесе върху съдийската роба, Панов няма бъдеще като магистрат.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ