10 изумителни факта за гъсениците
Със сигурност сте виждали, а евентуално даже сте държали гъсеници, само че какъв брой знаете за тях? Тези обстоятелства може да ви накарат да ги погледнете под друга светлина и да разберете какъв брой забележителни същества са в действителност.
1. Гъсеницата има единствено една задача – да се храни
По време на ларвения етап, гъсеницата би трябвало да употребява задоволително храна, с цел да може да съзрее. В противоположен случай няма да има силата, с цел да приключи метаморфозата си или пък няма да може да снася яйцата си по-късно като пеперуда. Гъсениците ядат извънредно доста по време на този етап от развиването си, който продължава няколко седмици – някои употребяват 27 000 пъти своята маса за този интервал.
2. Гъсеницата усилват телесната си маса 1000 пъти и повече
Само за няколко седмици гъсеницата пораства доста. Понеже обвивката й не е безпределно еластична, гъсеницата я сменя няколко пъти, нормално 5-6, преди да премине идната си трансформация.
3. Първата храна на гъсеницата нормално е черупката й
В множеството случаи, когато гъсеницата се излюпи от яйцето си, тя употребява остатъка от него. Външната обвивка на яйцето е богата на протеини и дава на ларвата добър старт.
4. Гъсеницата има 4000 мускула в тялото си
Това си е много. За съпоставяне, индивидът има единствено 629 мускула, въпреки тялото му да е много по-голямо. Главата на гъсеницата се състои от 248 самостоятелни мускула и към 70 мускула, които управляват всяка част на тялото. Още по-забележителното е, че всеки от тези 4000 мускула е обвързван с останалите посредством един или два неврона.
5. Гъсеницата има 12 очи
От всяка страна на главата си, гъсеницата има по 6 очи, подредени в полукръг. Едно от шестте нормално е малко по-настрани и е ситуирано по-близо до антенките й. Сигурно ще си помислите, че насекомо с 12 очи ще има чудесно зрение, само че не е по този начин. Очите на гъсеницата само й оказват помощ да прави разлика сред ярко и мрачно. Ако сте следили гъсеница, може да сте забелязали по какъв начин движи главата си от страна на страна. Прави го, с цел да реши дълбочината и дистанцията.
6. Гъсеницата създава коприна
Използвайки по-специални слюнчести жлези по страните на устата си, гъсеницата може да създава коприна, в случай че е нужно. Някои гъсеници, като гъботворката, плетат копринени влакна, по които се спускат от дърветата и чакат вятъра да ги понесе. Други пък си строят копринени палатки, в които живеят дружно. Гъсениците на пеперудите от семейство psychidae употребяват коприна, с цел да съединяват мъртви листа и да си вършат къща от тях.
7. Гъсеницата има 6 крайници, също колкото пеперудата
Сигурно ще кажете, че сте виждали гъсеници с доста повече крайници. Всъщност това не са същински крайници, а израстъци, които оказват помощ на гъсеницата да се задържа по растенията и да се катери. Тя има 3 двойки крайници, които резервира през целия си живот, както и до 5 двойки „ подправени “ крайници по коремчето си.
8. Гъсеницата се движи вълнообразно, в обратна посока
Гъсеницата нормално се придвижва с много предвидими придвижвания. Тя първо се закрепва с последната двойка „ подправени крайници “, след което се придвижва леко напред с краката си, двойка по двойка, започвайки в обратна посока. Но това не е всичко. Кръвното налягане на гъсеницата се трансформира при придвижване, стомахът й също се придвижва в синхрон с главата и задния край.
9. Гъсеницата е много изобретателна, когато би трябвало да се отбранява
Животът на дъното на хранителната верига е сложен, по тази причина гъсениците ползват всевъзможни трикове, с цел да не станат храна за птиците. Някои са еволюирали да наподобяват като птичи изпражнения да вземем за пример. Гъсениците от семейство geometridae пък наподобяват като клечки и носят багра, която наподобява на кората на дърво. Други гъсеници залагат на противоположната тактика – те имат ярки цветове, служещи за предизвестие.
Ако в миналото сте се опитвали да вземете гъсеница от растението, на което се намира, а тя е паднала на земята, значи сте следили танатоза – гъсеницата се е престорила на мъртва, с цел да не я закачате. Гъсеницата на пеперудата лястовича опашка може да бъде разпозната по миризмата си, идваща от специфична жлеза зад главата й.
10. Много гъсеници употребяват отрови от растенията в своя изгода
Гъсениците и растенията еволюират дружно. Някои растения създават отрови с неприятен усет и миризма, с цел да отхвърлен ядящите листата им инсекти. Много гъсеници обаче могат да изолират токсините в телата си и по-късно да ги употребяват, с цел да се пазят от хищници.
Класически образец за това е гъсеницата на пеперудата монарх и растението млечка. Гъсеницата гълтам глюкозидите, създавани от млечката, като токсините остават в нея и след съзряването й. Така пеперудата монарх се трансформира в непривлекателна плячка за птиците и другите хищници.
