Със сигурност по-възрастните хора си спомнят първите телефони и касетофони,

Със сигурност по-възрастните хора си спомнят първите телефони и касетофони, само че младото потомство като че ли е родено с устройствата, с които работи… Технологиите са толкоз надълбоко вкоренени в живота ни, че е съвсем невероятно да си представим свят без смарт телефони и интернет. Със сигурност по-възрастните хора си спомнят първите телефони и касетофони, само че младото потомство като че ли е родено с тези устройства.

По тази причина учените си задават въпроси за въздействието на цифровизацията върху здравето. Появяват се нови научни доказателства, които демонстрират, че честата приложимост на технологиите оказва доста влияние – както негативно, по този начин и позитивно – върху мозъчните функционалности и държанието. Така да вземем за пример евентуалните нездравословни последствия от продължителната приложимост на „ Черното огледало “ включват нарушена прочувствена и обществена просветеност, обществена изолираност, влошено развиване на мозъка и нарушавания на съня.

И до момента в който другите приложения, видеоигри и други онлайн принадлежности, тъкмо противоположното, може да се окажат потребни за мозъка, само че откривателите означават, че е налице неговото ускорено стареене.

Влиянието на технологиите върху мозъка на възрастните хора

През последните три десетилетия цифровите технологии трансформираха всекидневието: през днешния ден хората от всички възрасти употребяват голямото количество налична онлайн информация, както и информационните платформи, които ги свързват с другите консуматори. Тези технологии ни оказват помощ да генерираме, съхраняваме и обработваме големи количества информация и да взаимодействаме бързо и дейно между тях.

Тъй като от ден на ден възрастни употребяват интернет всеки ден, статистиките демонстрират, че всеки четвърти е онлайн през по-голямата част от времето. Трябва ли да се учудваме, че с бързата цифровизация невролозите започнаха да обръщат огромно внимание на това по какъв начин актуалните технологии въздействат на работата на мозъка и върху държанието.

Както демонстрират предходни изследвания, непрекъснатото потребление на новите технологии има своите плюсове и минуси. Възрастните хора с когнитивни увреждания да вземем за пример, могат да употребяват интернет за достъп до информация, която ще им помогне да останат самостоятелни и „ с мозъка си “ за по-дълго време. Но доста възрастни хора с невродегенеративни болести не желаят и даже не могат да усвояват новите технологии.

В научната работа, оповестена неотдавна в Archives of Gerontology and Geriatrics, на изследваните лица е изработен функционален магнитен резонанс (fMRI), с цел да се наблюдава невронната интензивност по време на симулирано търсене в интернет.

Получените резултати демонстрират, че елементарното търсене в интернет евентуално е форма на умствено упражнение, което може да укрепи невронните връзки. В същото време непрекъснатата многозадачност, присъща за множеството онлайн консуматори, утежнява когнитивните качества.

Публикувани по-рано данни също по този начин демонстрират, че потреблението на интернет в преклонна възраст спомага за забележителното увеличение на невронната интензивност в мозъка. Например някои компютърни стратегии и видеоигри усъвършенстват както паметта, по този начин и уменията за многозадачна работа. И всичко това, тъй като избрани приложения и цифрови принадлежности са потребни за ученето и имат позитивен резултат върху настроението.

Въздействието на цифровите технологии върху мозъка на младежите

И по този начин, в случай че непрекъснатото и изборно потребление на цифровите технологии може да има позитивен резултат върху мозъка на по-възрастните хора, какво да кажем за младежите? Натрупаните към днешна дата данни помогнаха на учените да открият връзката сред потреблението на компютър (или продължителното време пред екрана, да вземем за пример гледането на телевизия) и признаците на синдрома на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – attention deficit hyperactivity disorder, ADHD.

Така да вземем за пример резултатите от мета-анализ от 2014 година демонстрират корелация сред потреблението на обществените мрежи и проблемите с вниманието, а неотдавнашно изследване измежду младежи без признаци на СДВХ (в началото на проучването) откри забележителна връзка сред по-честото потребление на цифровите медии и признаците на СДВХ след 24 месеца наблюдаване.

„ И въпреки че множеството изследвания откриват връзка сред потреблението на технологиите и признаците на СДВХ при децата и юношите, тази връзка е открита при хората от всички възрасти “, споделят специалистите.

Причината за връзката сред потреблението на цифровите технологии и проблемите с вниманието не е ясна, само че евентуално се дължи на непрекъснатото повтарящото се превключване на вниманието и многозадачната работа, които могат да нарушат естествената функционалност на мозъка. Освен това, когато хората непрекъснато употребяват мобилни устройства, е по-малко евентуално да поддържат връзка персонално и да се държат независимо, като по този метод обезпечават най-малко някаква отмора за мозъка.

В едно от първите дълготрайни изследвания на развиването на нервната система на подрастващите и потреблението на технологиите, откриватели от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил оповестяват, че елементарното регулиране на обществените мрежи от подрастващите е обвързвано с следващи промени в метода, по който мозъкът им реагира на заобикалящия ги свят.

Научната работа, оповестена в списание JAMA Pediatrics, демонстрира, че мозъкът на младежите може да стане по-чувствителен към упованието на обществени награди и санкции с течение на времето, когато потреблението на обществените мрежи се усилва.

„ Получените резултати демонстрират, че децата, които израстват, по-често проверявайки обществените медии, стават свръхчувствителни към противоположната връзка от връстниците си “, изяснява един от създателите на изследването, Ева Телцер, професор в катедрата по логика на психиката и неврология в университета Чапъл Хил.

В продължение на три години откривателите са следили 169 възпитаници от държавни гимназии в селските региони на Северна Каролина. В началото на изследването участниците оповестяват какъв брой постоянно ревизират три известни обществени медийни платформи – Фейсбук, Instagram и Snapchat. Отговорите им варирали от по-малко от един път до повече от 20 пъти дневно. Участниците попълвали годишни анкети и изпълнявали задания, предопределени за премерване на мозъчната интензивност, до момента в който чакали обществена противоположна връзка от връстниците си.

„ Въпреки че нарасналата сензитивност към обществената противоположна връзка може да насърчи по-нататъшното натрапчиво потребление на обществените мрежи, тя може също по този начин да отразява вероятните адаптивни държания, които разрешават на подрастващите да се ориентират в един все по-дигитален свят “, пишат създателите на изследването.

Платформите на обществените мрежи обезпечават непрекъснат и непредвидим поток от обществена противоположна връзка под формата на лайкове, мнения, вести и известия. Тези обществени сигнали оказват въздействие върху системата за заплащане в мозъка, като предизвикват потребителите да продължат да употребяват онлайн платформите. По този метод последователно се построява мощна взаимозависимост.

По-ранни изследвания демонстрираха, че 78% от 13-17-годишните ревизират мобилните си устройства най-малко един път на час; 35% от тинейджърите на процедура непрекъснато употребяват най-малко една от петте най-големи обществени мрежи. Междувременно многократното потребление на обществените мрежи от 12-13-годишните може да бъде обвързвано с измененията в развиването на мозъка им за интервал от три години.

Мозъците на тинейджърите, които постоянно ревизират обществените медии – повече от 15 пъти дневно – стават по-чувствителни към обществената противоположна връзка, настояват откривателите.

Според един от създателите на научната работа, Мич Принстейн от Американската психическа асоциация, множеството тинейджъри стартират да употребяват електронни устройства и обществени мрежи по време на един от най-важните интервали от развиването на мозъка през живота им. В работата си учените откриват, че инспекцията на обществените мрежи и медии може да има дълготрайни и значими резултати върху развиването на нервната система на подрастващите, което, съгласете се, не може да бъде подценено.

Технологиите и нарушаванията в прочувствения и обществения разсъдък

Поради опасенията, че младият разрастващ се мозък може да е изключително сензитивен към непрекъснатото излагане на компютри, смарт телефони, таблети и тв приемници, Американската академия по педиатрия предложи на родителите да лимитират времето, прекарано пред екрана, за децата на възраст до 2 години, когато мозъкът е изключително предразположен. Освен това огромното количество време, прекарано уединено с цифровите медии, по никакъв метод не е еднакво на живото другарство.

Но в случай че обстановката със обществените мрежи е повече или по-малко ясна, какво да кажем за компютърните игри? Според оповестена преди време догадка видеоигрите могат да окажат въздействие върху способността за различаване на страстите, излъчени посредством изражението на лицето. В своята работа откривателите изследват въздействието на видеоигрите върху разпознаването на лицевите страсти при 197 възпитаници (на възраст от 17 до 23 години). Участниците играли видеоигри с принуждение, след което следили серия от спокойни лица, които се превръщали или в гневни, или в щастливи.

След това участниците са помолени бързо да разпознават страстта, при смяна изражението на лицето. Резултатите демонстрират, че разпознаваме щастливите лица по-бързо от гневните, до момента в който видеоигрите с принуждение забавят времето за различаване на щастливо лице.

Резултатите от тази научна работа разрешиха на откривателите от Калифорнийския университет да изкажат хипотезата, че децата в предучилищна възраст, на които е неразрешено да употребяват компютърни устройства, ще имат повече благоприятни условия за другарство онлайн, което ще усъвършенства способността им да разпознават невербалните прочувствени и обществени сигнали.

Авторите на проучването са проучили 51 възпитаници, които са прекарали пет дни в лагер с нощувка навън, където тв приемникът, компютрите и смарт телефоните са били неразрешени, и са ги сравнили с 54 възпитаници от контролната група, които са траяли да употребяват смарт телефони и интернет както нормално (около четири часа на ден).

В началото и след 5 дни участниците са оценени във връзка с способността им да разпознават страсти по фотоси на лицеви изражения и видеозаписи на обществени взаимоотношения (без вербални подсказки). След 5 дни участниците в лагера демонстрират доста по-добро различаване на невербалните прочувствени и обществени сигнали спрямо контролната група. Резултатите демонстрират, че времето, прекарано надалеч от цифровите технологии и обществените медии, усъвършенства както прочувствената, по този начин и обществената просветеност.

Допринася ли цифровизацията за остаряването на мозъка?

Тук стигаме до най-интересната част – въпросът дали актуалните технологии способстват за ускореното стареене на мозъка. Според изданието Wired, което се базира на извършено изследване, мозъците на хората, живеещи надалеч от мегаполисите и модерните технологии, стареят по-бавно от тези на множеството хора, живеещи на планетата. „ Нещо в метода на живот въздейства върху състаряването на мозъка„, пишат откривателите.

Вероятно става въпрос за това, че отдалечените и изолирани общества (като амазонските племена) относително неотдавна са влезнали в контакт с „ развитото общество “. През 1987 година да вземем за пример жителите на едно племе в Перу не са имали проблеми със сърдечносъдовото здраве, в това число с равнищата на кръвното налягане (дори в напреднала възраст).

След това откривателите стигат до заключението, че жителите на сегрегираните общества евентуално са били пощадени от голям брой хронични болести. Интересното е, че съществуващите болести при тези хора не са били свързани с остаряването. Тайната наподобява се крие в метода им на живот. В същото време хората в развитите страни умират от заболявания, свързани с остаряването. Само в Съединени американски щати да вземем за пример сърдечните болести, ракът, хипертонията, диабетът и заболяването на Алцхаймер са причина за 56% от смъртните случаи (по данни от 2019 г.).

„ Проблемът е, че индустриалните общества съставляват една неестествена среда за хората, цялостна с евтини калории и благоприятни условия за безучастие “, означават специалистите.

В най-новата си публикация по тематиката откривателите следят група от коренното население в селски региони, които се занимават най-вече със земеделие и са по-ангажирани със актуалните пазари. По тази причина те зависят по-малко от лова и прекарват по-малко време в търсене на храна. Всички участници, които екипът е изследвал, са били на възраст към 40 години, защото точно тогава учените чакат мозъкът да стартира по-осезаемо да се състарява.

След ежедневната закуска и сесиите за събиране на данни участниците се водят в близката болница, където специалистите вършат фотоси на мозъка и гръдния им панер благодарение на компютърен томограф. Екипът събрал и данни за растежа, показателя на телесната маса и равнищата на холестерола на изследваните лица. Според резултатите мозъкът на хората, живеещи в отдалечени райони, губи към 2,3% от размера си за едно десетилетие, за разлика от към 3,5% измежду хората в развитите страни.

Според създателите на научната работа това противоречие е обусловено от еволюционното минало на нашия тип: в случай че би трябвало да работиш интензивно, с цел да си набавиш храна, се нуждаеш от повече сила и физическа интензивност. А е известно, че жителите на актуалните мегаполиси се движат все по-рядко, като избират да гледат телевизия и да седят пред компютъра, вместо да потичат или най-малко да си създадат една по-дълга разходка. В сходни условия не трябва да се учудваме, че освен мозъкът, а и целият организъм остаряват по-бързо.