Отглеждах сам сестра си дълги години, но тя се оказа голяма неблагодарница
Със сестра ми овреме останахме сираци. Родителите ни починаха в автомобилна злополука. Тогава бях на 17 години, а сестра ми беше единствено на 9.Баба ми по бащина линия ни взе при нея. Тя към този момент беше остаряла и постоянно боледуваше. В дома ни постоянно идваше кола за спешна помощ. Много скоро научих всички медикаменти.
Всички отговорности главно падаха на моите рамене. Поемах грижите върху себе си и за сестра ми, и за баба ми. Баба беше доста покрусена от гибелта на сина си и снаха си и стартира да има съществени здравословни проблеми.
Сестра ми също претърпя доста мъчително гибелта на родителите ни. Плачеше непрестанно, не искаше да прави нищо: не искаше да прави нищо в семейството, даже не искаше да написа домашните си.
Характерът й стана ужасяващ, непрекъснато трябваше да я укротявам. Бях толерантен, успокоявах я и й споделях, че всичко ще е наред.
За да имаме с какво да живеем, продадохме жилището на баба си и се преместихме да живеем в жилището на родителите си. Спестявахме доста, само че парите ставаха все по-малко.
След като приключих учебно заведение, отидох да изучавам за готвач. Учех и съумях да си намеря работа в кафене в близост от вкъщи. Животът стана по-лесен.
Но три години по-късно баба умря. Останахме сами със сестра ми, аз й станах аставник. Само понякога идваха да ни посещават далечни родственици. Това е всичко.
Отгледах самичък сестра си. За страдание, тя израсна като извънредно дете: доста своенравно и палаво. Може би аз самият бях отговорен за това: само че доста я обичах и я съжалявах. Напразно. Израсна доста егоистична. Стана доста арогантна и се държеше много предизвикателно.
Работех доста, с цел да ни нахраня и облека. Затова нямах нито време, нито сили да повеждам просветителни диалози с нея.
Скоро разбрах, че сестра ми е почнала да поддържа връзка с момчета, локални хулигани. Започна да се прибира късно, вонеше на алкохол. Опитах се да приказвам с нея, само че неефикасно.
После като че ли се успокои. А когато навърши 18 години, тя ми сподели, че към този момент е стара и ще живее както желае. Радвах се за това. Защото разбрах, че сама е напуснала хулиганската компания.
Скоро забелязах, че вечер сестра ми стартира да върви някъде. Винаги се връщаше късно и незабавно се затваряше в стаята си. Стана доста странна. Уплаших се: взех решение, че е станала наркоманка. Но грешах.
Един ден се върнах у дома и видях, че тв приемникът, преносимият компютър и сбирката от порцеланови ангели на майка ми са изчезнали от у дома.
Вечерта сестра ми ми призна, че е продала всичко и е занесла парите в своята фракция. Оказва се, че по някакъв метод сестра ми е попаднала в странна фракция. Там се били държали добре с нея, по тази причина им занесла парите. Имало доста други като нея, давали всичко на сектата: пари, коли и жилища.
Наскоро сестра ми разгласи, че желае да продаде своя дял от жилището. Трябвало да изкупя нейния дял от нея, в случай че желая да остана в жилището на родителите си. А тя ще отиде да живее в своята фракция. Опитах се да приказвам с нея, пробвах се да й обясня всичко.
Безполезно е. Имам възприятието, че приказвам със зомби.
Преди няколко дни тя докара брокер в дома ни да оцени жилището. Просто не знам какво да върша.
В последна сметка с моя дял от парите от жилището на родителите ми няма да мога да си купя естествен дом.
Сестра ми не помни какъв брой доста направих за нея. Приятелите й сектанти й станаха по-мили от брат й, който я отгледа.
Просто не мога да намеря излаз от тази обстановка. Как мога да спра сестра си и да попреча на продажбата на нашия апартамент? Все отново законно тя има цялостното право да се разпорежда със своята част от жилището. Какво би трябвало да направя? Не желая да ставам безприютен.
Много скърбя, че продадохме жилището на баба преди доста години. Но тогава нямаше по какъв начин да оцелеем без тези пари. Тогава това изглеждаше като вярното решение.
А в този момент въобще не знам какво да върша.
