Когато се разболях от рак, не повярвах, щом видях какво е направило кучето ми…
Със брачна половинка ми имаме женско куче на име Лъки. Лъки е огромна хитруша. Когато каним приятелите у дома, постоянно ги предизвестяваме да не оставят чантите си отворени, тъй като Лъки може да вземе каквото си изиска.
След като си поиграе задоволително, тя занася находката си в кутия за играчки, която стои в мазето. Това бяха нейните съкровища и тя в действителност не обича, когато някой се приближи до тази кутия.
Тепърва щях да схвана какво грижовно куче имам.
В един ужасяващ ден разбрах, че имам рак. Нещо ми подсказа, че ще умра от тази болест… Предписаха ми двойна мастектомия…
Вечерта преди да отида в болничното заведение прегърнах Лъки. И тогава ме осени една мисъл… какво ще стане с Лъки? Въпреки че обичаше мъжа ми, тя постоянно беше моето обичано куче. Тя ме обожаваше.
„ Ако умра, Лъки ще се почувства изоставена, помислих си “. Тя няма да разбере, че не съм желала да я напусна. Тази мисъл ме натъжи още повече.
Двойната мастектомия беше по-трудна от предстоящото стоях в болничното заведение две седмици. Мъжът ми, за благополучие, съзнателно се грижеше за кучето, само че Лъки просто тъжеше. Най-накрая пристигна денят, когато ме изписаха.
Когато дойде вкъщи, бях толкоз изтощена, че даже не можех да се кача в спалнята си. Мъжът ми ме остави дивана и ме остави да подремна. Лъки стоеше и ме гледаше, само че не пристигна при мен, когато я повиках. Това ме натъжи, само че скоро сънят ме победи и заспах.
Когато се разсъниха, в първия миг не можах да схвана какво се е случило. Не можех да движа главата си и тялото ми бе станало тежко и горещо. Но суматохата скоро отстъпи място на смях, когато осъзнах казуса.
Бях покрита, безусловно покрита, с всичките съкровища на Лъки! Докато съм спяла, натъженото куче отишло в мазето и донесло всичките си обичани играчки. Беше ме покрила от глава до пети със съкровищата си.
От този момент забравих за гибелта. Вместо това аз и Лъки започнахме да живеем пълнценно отначало, ставайки си все по-близки с всеки минал ден.
Изминаха 12 години и за благополучие забравих за рака. А Лъки? Тя към момента краде съкровища и ги крие в сандъка си с играчки, само че аз си оставам най-голямото й богатство.
Помнете… би трябвало да живеете всеки ден пълноценно. Всяка минута е благословия.
