Сърцераздираща история, която кара да се замислим за много неща…

Сърцераздираща история, която кара да се замислим за доста неща… Да желаеме да плачем и да оценим всеки момент от този нечовечен, прелестен и непредсказуем живот… Ако търсите красива и сантиментална история, идващите редове не са за вас. Тази история е тъжна, само че кара да се замислим за доста неща.

Нолън Скъли още на 4 години мечтаел да оказва помощ на хората. Искал да бъде служител на реда и да служи на обществото, ккато правел неговият баща-пожарникар. За страдание, на 3 години Нолън бил диагностициран с рядка форма на рак на меките тъкани. От тогавва в фамилията на момчето настъпили сложни времена.

За да извърши фантазията на умиращото ммомче, локалният полицейски департамент направил Нолън почетен офицер на градската полиция. От този ден той влезнал в историята като сержант Ролин Нолън.

Момчето и фамилията му получили поддръжка от целия свят, лекарите създали всичко, с цел да го спасят. Но скоро родителите чули най-страшното. 4 седмици след интервенциите резултатите посочили големи тумори, компресиращи бронхите и сърцето на момчето.

Метастатичната алвеоларна рабдомиосаркома се развила с мълниеносна скорост.Единственото, което оставало, било да се обезпечат на момето допустимо най-комфортни последни дни.

И майката на Нолън Рут решила, че би трябвало да откри в себе си сили, с цел да се сбогува със сина си. Нолън, към този момент мощен мъж, напълно не се боял от това, кото го чакало. Преди гибелта си той просто заречен на майка си, че ще я чака на небето.

Рут разказала какъв е бил последният диалог със сина й:

Мама: Малкия, боли ли те, като дишаш?

Нолън: Ами… да.

Мама: Болката доста мощна ли е?

Нолън (свеждайки очи): Да.

Мама: Мъниче, твоят рак победи. Вече не е нужно да се бориш с него.

Нолън (искрено): Наистина ли? Тогаава ще се боря за теб, мамо!

Мама: Не, дребничък! Ти това ли прави? Бори се за мама?

Мама: Нолън,, какво би трябвало да направи положителната мама?

Нолън (с необятна усмивка): Да направи по този начин, че с мен всичко да е наред!

Мама: Слънчице… Вече не мога да ти обещая това. Сега единственото място, където ще бъдеш в сигурност, са небесата.

Нолън: Значи аз просто ще се отправа на небето и ще играя там, до момента в който не дойдеш! Ти нали ще дойдеш при мен?

Мама: Разбира се! От мама не може да се отървеш просто таак!

Нолън: Мерси, мамо! А до тогава аз ще поиграя с Хънтър, Брили и Хенри!

Позволявайки на мама да отиде да си вземе душ, той затворил очи и задремал. Скоро Нолън изпаднал в кома, само че когато мама легнала до него на леглото, той се събудил за малко и това време стигнало, с цел да го прегърне и да му пее, до момента в който той си отиде вечно.