Съпружеската измяна е протест срещу монотонността на брака. Това е

Съпружеската измяна е митинг против монотонността на брака. Това е търсене на маскарада и тайната. Това е предизвикателство към всичко рационално и вярно в фамилното съществуване.

И най-главното – това е митинг срещу самотата, подбудена от брака.

Съпружеската измяна може да бъде инцидентна или съзнателна. Границата сред тях е едвам забележима. И едната, и другата са в следствие от самотата в брака.

Но съзнателната измяна, за разлика от инцидентната, постоянно произлиза от осъзнаването на самотата. Това осъзнаване поражда необратимото предпочитание за измяна и волята към измяна.

Случайната измяна постоянно е неслучайна, обаче осъзнатата измяна се приготвя не от играта на случая, а от играта на мозъка. Осъзнатата измяна постоянно е ориентирано придвижване към измяна.

Заедно с това е реалност, състоял се много време преди да се материализира. Материализирането на измяната изпъква като нещо вторично и затихващо, другояче би могло да бъде единствено при неочакваната поява на обич.

Осъзнатата измяна е предварителна измяна в сърцето. Тя показва най-дълбоката вътрешна рецесия на индивида – на човек, който би трябвало, само че не желае да прекъсне връзките си с непознатия човек.

Такава измяна е митинг и против монотонността на брака въобще, и против съответния брак с съответно лице.

Разбира се, осъзнатата измяна може да е вследствие на желанието да се избави брака посредством усилването на нови чувства, краткотрайно отдалечаване от колегата и по този начин нататък, само че постоянно внася във взаимните връзки това възприятие на колебливост, при което двамата с доста старания /а от време на време и никога/ да не съумеят да стигнат до прекарването на единение и благополучие.

Понеже е едно – да спасиш своя любим /възлюбена/ от сивотата на брака посредством основаване на нова цялост на битието, само че е напълно друго – да бягаш от тази сивота към нов сътрудник и нова разноцветност на битието, които рано или късно ще се трансфорат в нова сивота…

Съпружеската измяна може да бъде провокирана от полова и еротична самотност. Ето за какво можем да приказваме за полова и еротична измяна.

Първата, по предписание, се появява единствено в следствие от недоразбирането на двама и, проявявайки се като фактически инцидентна, е допустимо да бъде опростена и разбрана доста по-бързо.

Втората е вследствие на надълбоко, от време на време непреодолимо отчуждаване, в търсене на родното и съзвучното. Това е взаимно бягство от самотата.

Отчуждили се в брака хора, трудно обвързани от личните си деца или от материални условия, в действителност през цялото време обитават в положение на взаимна еротична измяна.

Силата на духа и хубостта на душата на всекиго от тях ще се показва в това, до каква степен инцидентната измяна на всеки не стане осъзната и най-после не докара до раздор, който да сътвори нова, по-чиста еротична самотност и еротично единение.

Между крайностите на полова и еротична измяна съществуват безбройни разновидности.

Така да вземем за пример, чисто половата измяна, когато мъжът получава от любовницата си това, което се стеснява да предложи на брачната половинка, а тя не го схваща или се стеснява да го разбере, и чисто еротичната измяна, при която дамата, полово и домашно е предана на брачна половинка и децата, само че има и различен мъж за по-богато духовно другарство, се смесват по необикновен и драматичен метод.

Сексът и еротиката са взаимно проникнати, като основават причудливи граници на самотата на изменящите мъже и дами.

Измяната е допустима като заслепяване, което продължава с дни, даже с години. В този случай поражда измяна на любовта посредством илюзията за обич. При такава измяна половото и еротичното стигат до оптимално трагичното обединение, което води към бездната и поражда пропаст. 

Измяната е допустимо да има световни метафизични аргументи, които надвишават и лицето, на което се променя, и самия брак. Понякога тя е резултат от елементарното любознание и жадност на знание на от ден на ден мъже и дами, което тласка хората към неразумни действия.

Понякога тя надвишава любознанието, познанието и незадоволеността.

Ако дамата изиска мъжът да й промени, би трябвало да престане да го схваща.

Ако мъжът изиска дамата да му промени, би трябвало да престане да я посвещава в съкровените си мисли.

Да разбираме мъжа значи да разбираме активността, която го увлича. Именно тя придава на мъжа еротична целокупност и прелест, единствено посредством тази активност дамата би могла да доближи сърцето на мъжа и да се наложи там.

Само като разбере активността на мъжа и му стане съучастница, дамата може да се надява, че е схванала целия мъж – чак до половите му проблеми, а също и своята неповторимост за мъжа.

Да разбираме дамата значи да разбираме нейната обич или еротична обвързаност към мъжа.

Ако за мъжа еротичното се осъществя както в общуването с дамата и фамилията, по този начин и вън от тях – в съзидателната активност за нацията, за човечеството, то същинската жена напълно се осъществя в общуването с мъжа. Тя дълбинно желае да се отдаде на неговата целокупност и порив, аз да им служи и откри смисъл.

Мъжът неведнъж променя не с най-красивата, а с най-разбиращата го жена. Жената от време на време променя не с най-силния мъж, а с най-увлечения в нещо, заради това най-цялостен и неустрашим.

Само любовта може до дъно да оправдае измяната. Но тя оправдава измяната в тази ситуация, когато престане да е измяна и се трансформира в обич.

създател: Назип Хамитов

из „ Самотата на мъжа и на дамата “