„По цял ден нищо не правиш“. Как научих мъжа си да цени женския труд
Съпругът ми се върна от работа много късно вечерта и почна да ме пита какво съм правила денем. Защо чиниите са неизмити? Защо тревата на двора не е окосена? Как може да нямаш време да свършиш това? Седиш си у дома през целия ден.
Признавам, че думата „ седене “ в действителност ме нарани, само че не се пробвах да му потвърждавам какво върша.
Беше ми мъчно да му обясня, че не съм седнала нито за секунда денем. Че съм въртяла километраж като катерица в колело. Имам три деца в предучилищна възраст. Всяко дете би трябвало да бъде изгладено, нахранено и би трябвало да си поиграеш с него.
Накрая ми омръзнаха упреците на мъжа ми и взех решение един ден да му покажа какво ще стане, когато в действителност взема, че седнал съм.
Съпругът ми потегли за работа сутринта, а аз си направих кафе и седнах пред масичката за кафе, включвайки преносимия компютър. Разгледах дамските конгреси и се поинтересувах за новостите в актуалната дамска мода.
После децата се разсъниха. Отидох в кухнята да подготвя закуска. Направих им каша.
Хапнахме вкусно, облякохме се и излязохме на разходка, както прилича. Прекарахме към два часа на улицата. Правихме козунаци от пясък. Играхме детски футбол и рисувахме цветя по плочите, с които беше оградена пътеката към градината. А по-късно дълго време цопвахме в локвите.
След закуската чиниите към момента стояха неизмити; нямах време.
Приготвих плодов десерт за децата. Докато те хапваха плодовете, аз приготвях обяд за фамилията. Вече беше дванайсет и половина. Отдавна не съм чела приказки на децата – все нямах време. Сега обаче седнах до тях. Те замълчаха и се заслушаха.
О, зачетох се! Децата трябваше да бъдат нахранени и поставени да спят на обяд.
А аз взех решение да прочета новия разказ, който ми подариха за рождения ден. Кога ще мога още веднъж да се любувам на четенето? Не бях чела от времето на втората ми бременност, когато бях в болничното заведение.
С таквиа приятни неща мина денят. Преди да се усетя, брачният партньор ми беше на прага.
– Защо цялата пътека на улицата е покрита с ябълки? Невъзможно е да се мине – сподели той засегнат.
Положението вкъщи също не беше от най-хубавите. В кухненската мивка имаше планина от неизмити чинии. След обедната разходка децата си играеха с играчките и ги разнасяха във всички стаи. Те лежаха на всички места – на пода, на дивана, на столовете.
– Какво е това? – изненада се мъжът ми.
Тогава от кухнята се разнесе плисъкът на вода. Мъжът изтича там и откри Надя, междинната ни щерка, да цялостни лейка с вода, която към този момент се стичаше през ръба на мивката на пода.
Мъжът ми спря крана в точния момент.
Шум от вода идваше и от банята. Там Марина переше облеклата на куклата си. Тя беше влезнала във ваната с всичките си облекла и се плискаше с вода, изплаквайки роклята си и всичко в близост.
След това децата споделиха на баща си, че са гладни.
Съпругът ми най-сетне се качи на втория етаж в спалнята, където аз умерено разговарях по телефона с приятелката ми.
– Обясни ми какво е това?! – към този момент нервиран попита брачният партньор.
– Това върша от заран до вечер. Сега ясно виждаш „ по какъв начин седнал съм “ – отговорих аз с подигравка.
Мъжът ми млъкна. Почистихме стаите дружно, вечеряхме и отидохме да си почиваме.
След тази преживелица брачният партньор ми в никакъв случай повече не ме попита какво върша у дома, когато той е на работа.
