Днес Боян Петров щеше да навърши 50 години
Съни, както го назовават околните му, изчезна при започване на май 2018 година при опит да изкачи връх Шиша Пангма
Боян Петров, именуван от приятелите и сътрудниците му Съни, е български зоолог, еколог, спелеолог и планинар.
Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от пътуванията, пещерите, планините и дивата природа от дете. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1997 година като магистър със компетентност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София.
На два пъти боледува от рак и съумява да се излекува. От 2000 година има инсулинозависимдиабет вид 1. През 2016 година по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „ Струма “ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна контузия с хематом и бива приет в болница във Военномедицинска академия в София в тежко положение с заплаха за живота.
Боян Петров е българският височинен планинар с най-вече изкачени върхове над 8000 метра - общо 10.
Също по този начин има най-вече първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 (Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу).
Изчезва при започване на май 2018 година при опит да изкачи връх Шиша Пангма.
От 2000 година Боян Петров е изкачил 21 върха над 5000 метра.
- август 2000 година - Арарат 5137 m - Арменско плато, Турция - по класическия маршрут
- юли 2001 година - Броуд пик 8051 m - Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут; до 7300 m
- август 2001 година - Демавенд 5671 m Алборз,Иран - по класическия маршрут
- август 2003 година - Ленин 7134 m Памир, Киргизстан - по класическия маршрут през връх Разделни
- януари 2004 година - Аконкагуа 6962 m Анди, Аржентина - от базов лагер „ Plaza Argentina “ по така наречен „ False Polish Glacier Traverse “
- юли 2004 година - Денали 6195 m Кордилери, Съединени американски щати - Траверс по горната част на Западното ребро и Западния борд
- август 2004 година - Елбрус 5642 m Кавказ, Русия - по класическия маршрут
- юли 2005 година - К2 (Чогори) 8611 m Каракорум, Пакистан - по реброто Абруци; до 8200 m
- август 2007 година - Кан Тенгри 7010 m Тяншан, Казахстан - по маршрута на В. Соломатов през рамото на пик Чапаев от север
- февруари 2009 година - Ухуру 5895 m Килиманджаро, Танзания - по маршррут „ Умбве “
- февруари 2009 година - Маргарита 5109 m Стенли, Уганда - от хижа „ Джон Мате “
- март 2009 година - Батиан 5199 m Кения, Кения - от лагер „ Макиндер “ по югоизточната стена на Нелион до 5100 m
- юли 2009 година - Гашербрум I 8080 m Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут; първо българско нанагорнище
- юли 2009 година - Гашербрум II 8035 m Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут; до 8030 m
- август 2010 година - Корженевская 7105 m Памир, Таджикистан - от базов лагер „ Москвина “ по маршрут „ Цетлин “
- август 2010 година - Исмаил Сомони 7495 m Памир, Таджикистан - от базов лагер „ Москвина “ през реброто „ Бородкин “
- май 2014 година - Кангчендзьонга 8586 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут от южния базов лагер; първо българско нанагорнище
- юли 2014 година - Броуд пик 8051 m Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут
- юли 2014 година - К2 (Чогори) 8611 m Каракорум, Пакистан - по реброто Абруци; първо българско нанагорнище
- септември 2015 година - Манаслу 8163 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут; първо българско нанагорнище
- април 2016 година - Анапурна I 8091 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут
- май 2016 година - Макалу 8485 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут
- юли 2016 година - Нанга Парбат 8126 m Хималаи, Пакистан - по маршрута на Кинсхофер по Диамирския скат
- юли 2017 година - Гашербрум II 8035 m Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут
- септември 2017 година - Дхаулагири 8172 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут
- май 2018 година - Шиша Пангма 8027 m Хималаи, Китай - по класическия маршрут; в неопределеност при опит за нанагорнище.
За финален път е забелязан на 3 май - палатката му е открита в лагер 3 на към 7350 m.
Боян Петров, именуван от приятелите и сътрудниците му Съни, е български зоолог, еколог, спелеолог и планинар.
Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от пътуванията, пещерите, планините и дивата природа от дете. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1997 година като магистър със компетентност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София.
На два пъти боледува от рак и съумява да се излекува. От 2000 година има инсулинозависимдиабет вид 1. През 2016 година по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „ Струма “ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна контузия с хематом и бива приет в болница във Военномедицинска академия в София в тежко положение с заплаха за живота.
Боян Петров е българският височинен планинар с най-вече изкачени върхове над 8000 метра - общо 10.
Също по този начин има най-вече първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 (Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу).
Изчезва при започване на май 2018 година при опит да изкачи връх Шиша Пангма.
От 2000 година Боян Петров е изкачил 21 върха над 5000 метра.
- август 2000 година - Арарат 5137 m - Арменско плато, Турция - по класическия маршрут
- юли 2001 година - Броуд пик 8051 m - Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут; до 7300 m
- август 2001 година - Демавенд 5671 m Алборз,Иран - по класическия маршрут
- август 2003 година - Ленин 7134 m Памир, Киргизстан - по класическия маршрут през връх Разделни
- януари 2004 година - Аконкагуа 6962 m Анди, Аржентина - от базов лагер „ Plaza Argentina “ по така наречен „ False Polish Glacier Traverse “
- юли 2004 година - Денали 6195 m Кордилери, Съединени американски щати - Траверс по горната част на Западното ребро и Западния борд
- август 2004 година - Елбрус 5642 m Кавказ, Русия - по класическия маршрут
- юли 2005 година - К2 (Чогори) 8611 m Каракорум, Пакистан - по реброто Абруци; до 8200 m
- август 2007 година - Кан Тенгри 7010 m Тяншан, Казахстан - по маршрута на В. Соломатов през рамото на пик Чапаев от север
- февруари 2009 година - Ухуру 5895 m Килиманджаро, Танзания - по маршррут „ Умбве “
- февруари 2009 година - Маргарита 5109 m Стенли, Уганда - от хижа „ Джон Мате “
- март 2009 година - Батиан 5199 m Кения, Кения - от лагер „ Макиндер “ по югоизточната стена на Нелион до 5100 m
- юли 2009 година - Гашербрум I 8080 m Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут; първо българско нанагорнище
- юли 2009 година - Гашербрум II 8035 m Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут; до 8030 m
- август 2010 година - Корженевская 7105 m Памир, Таджикистан - от базов лагер „ Москвина “ по маршрут „ Цетлин “
- август 2010 година - Исмаил Сомони 7495 m Памир, Таджикистан - от базов лагер „ Москвина “ през реброто „ Бородкин “
- май 2014 година - Кангчендзьонга 8586 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут от южния базов лагер; първо българско нанагорнище
- юли 2014 година - Броуд пик 8051 m Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут
- юли 2014 година - К2 (Чогори) 8611 m Каракорум, Пакистан - по реброто Абруци; първо българско нанагорнище
- септември 2015 година - Манаслу 8163 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут; първо българско нанагорнище
- април 2016 година - Анапурна I 8091 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут
- май 2016 година - Макалу 8485 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут
- юли 2016 година - Нанга Парбат 8126 m Хималаи, Пакистан - по маршрута на Кинсхофер по Диамирския скат
- юли 2017 година - Гашербрум II 8035 m Каракорум, Пакистан - по класическия маршрут
- септември 2017 година - Дхаулагири 8172 m Хималаи, Непал - по класическия маршрут
- май 2018 година - Шиша Пангма 8027 m Хималаи, Китай - по класическия маршрут; в неопределеност при опит за нанагорнище.
За финален път е забелязан на 3 май - палатката му е открита в лагер 3 на към 7350 m.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ