Знаете ли кои са най-големите проблеми с безвъздушните гуми на автомобилите?
Само след няколко години ще можем да кажем довиждане на помпането на гумите и на паниката да не ги спукаме. Горе-долу в този дух множеството медии отразиха известието на Michelin, че взаимно с GM възнамерява най-сетне да вкара в серийно произвеждане непневматични гуми от 2024. Ако ви е прозвучало неясно познато, има за какво - безусловно същите обещания чухме от Michelin и през 2005, когато за пръв път бе показана концепцията за автомобилно колело без въздух. След това ги чухме още много пъти, до момента в който други производители представяха концепциите си по въпроса.
Оттогава технологията безспорно е напреднала доста. Но към момента има задоволително аргументи да не се ентусиазираме прекомерно. Предимствата на безвъздушните гуми като тази на Michelin и GM (наречена Uptis) са явни. Такава гума не може да се спука, или да спадне, написа AutoMedia.bg. Няма и да се пръсне в придвижване, застрашавайки живота ви. Няма да ви трябват скъпи джанти за нея. Според производителя животът й ще е по-дълъг, а даже и когато протекторният пласт се износи, той ще може да се размени, тъй че няма да се постанова да изхвърляте цялата гума.
Това би имало огромен екологичен резултат, тъй като в този момент всяка година човечеството извърля на боклука над 200 милиона автомобилни гуми, мощно замърсяващи и скъпи за преправяне. Конструкцията наподобява елементарна: алуминиева главина в средата, която точно замества джантата, лекомислен пласт, който може да е от каучук или синтетични материали, а сред тях - комплицирана система от преплетени спици. В по-старите концепции те бяха полиуретанови. В новата технология на Michelin са от материал, наименуван " импрегнирано с гума фибростъкло ".
Твърди се, че това отстранява единия главен проблем на по-ранните модели - прекомерно твърдото возене. Спиците от новаторския материал гълтам вибрациите и неравностите също толкоз добре, колкото надутите с въздух гуми - или най-малко по този начин настояват основателите им. Но даже да е по този начин, остават още няколко съществени казуса, поради които досега сходни технологии не са се наложили.
Първият подобен проблем е нагряването. От силите на търкане гумите се нагряват мощно. При стандартните въздухът вътре оказва помощ тази топлота да се разпределя, преди да заплаши целостта на материала. При непневматичните гуми може да се употребява въздушният поток за изстудяване - само че това е за сметка на аеродинамиката на автомобила, надлежно на разхода, а и не е задоволително. От Michelin към този момент не разясняват дали и по какъв начин са решили този проблем.
Второто усложнение идва от шума. Безвъздушните гуми стават в действителност шумни при скорости над 45-50 км/ч, и основават доста повече трептения.
Третият проблем е обвързван с тегото. Старите полиуретанови разновидности тежаха сензитивно повече от стандартните гуми, което също усилваше разхода. Новият материал, употребен от Michelin, е по-лек, само че още не е ясно тъкмо с какъв брой.
Четвъртият проблем е обвързван с маневреността и сцеплението в завой. Класическите пневматични гуми могат да се деформират при внезапни смени на посоката и това в действителност усъвършенства сцеплението (благодарение на специфичния дизайн на външните елементи на протектора). Не е ясно по какъв начин безвъздушните гуми могат да компенсират това. Вероятно не е инцидентно, че за дебюта им е определен таман Chevrolet Bolt - тежък електрически автомобил, за който не се допуска да се ръководи изключително динамично.
Петият проблем не е обвързван със самите гуми, само че по-скоро със самата промишленост. Преминаването към сходни съвсем напълно синтетични гуми ще съсипе каучуковата промишленост - и ще нанесе тежък удар върху стопанските системи на страни като Тайланд, Индонезия и Малайзия. Другият огромен пострадал ще са сервизите за гуми, които ще станат на процедура непотребни - още повече, че Michelin и GM възнамеряват протекторният пласт на Uptis да може да се създава даже на домакински 3D принтер и да се инсталира ръчно от притежателя.
Разбира се, всичко това ще си останат празни приказки, до момента в който не се реши шестият и най-сериозен проблем: с цената. За момента една безвъздушна гума като себестойност излиза колкото три или четири пневматични. С по-масовото произвеждане цената ще намалее, несъмнено, само че евентуално отново ще остане видимо по-висока. По-рядката потребност от замяна ще я компенсира ненапълно. Но все пак Uptis мъчно ще завоюва клиенти в по-масовите сегменти. Освен в случай че, както стана и с електрическите автомобили, не се намесят политиците и регулаторите.
Оттогава технологията безспорно е напреднала доста. Но към момента има задоволително аргументи да не се ентусиазираме прекомерно. Предимствата на безвъздушните гуми като тази на Michelin и GM (наречена Uptis) са явни. Такава гума не може да се спука, или да спадне, написа AutoMedia.bg. Няма и да се пръсне в придвижване, застрашавайки живота ви. Няма да ви трябват скъпи джанти за нея. Според производителя животът й ще е по-дълъг, а даже и когато протекторният пласт се износи, той ще може да се размени, тъй че няма да се постанова да изхвърляте цялата гума.
Това би имало огромен екологичен резултат, тъй като в този момент всяка година човечеството извърля на боклука над 200 милиона автомобилни гуми, мощно замърсяващи и скъпи за преправяне. Конструкцията наподобява елементарна: алуминиева главина в средата, която точно замества джантата, лекомислен пласт, който може да е от каучук или синтетични материали, а сред тях - комплицирана система от преплетени спици. В по-старите концепции те бяха полиуретанови. В новата технология на Michelin са от материал, наименуван " импрегнирано с гума фибростъкло ".
Твърди се, че това отстранява единия главен проблем на по-ранните модели - прекомерно твърдото возене. Спиците от новаторския материал гълтам вибрациите и неравностите също толкоз добре, колкото надутите с въздух гуми - или най-малко по този начин настояват основателите им. Но даже да е по този начин, остават още няколко съществени казуса, поради които досега сходни технологии не са се наложили.
Първият подобен проблем е нагряването. От силите на търкане гумите се нагряват мощно. При стандартните въздухът вътре оказва помощ тази топлота да се разпределя, преди да заплаши целостта на материала. При непневматичните гуми може да се употребява въздушният поток за изстудяване - само че това е за сметка на аеродинамиката на автомобила, надлежно на разхода, а и не е задоволително. От Michelin към този момент не разясняват дали и по какъв начин са решили този проблем.
Второто усложнение идва от шума. Безвъздушните гуми стават в действителност шумни при скорости над 45-50 км/ч, и основават доста повече трептения.
Третият проблем е обвързван с тегото. Старите полиуретанови разновидности тежаха сензитивно повече от стандартните гуми, което също усилваше разхода. Новият материал, употребен от Michelin, е по-лек, само че още не е ясно тъкмо с какъв брой.
Четвъртият проблем е обвързван с маневреността и сцеплението в завой. Класическите пневматични гуми могат да се деформират при внезапни смени на посоката и това в действителност усъвършенства сцеплението (благодарение на специфичния дизайн на външните елементи на протектора). Не е ясно по какъв начин безвъздушните гуми могат да компенсират това. Вероятно не е инцидентно, че за дебюта им е определен таман Chevrolet Bolt - тежък електрически автомобил, за който не се допуска да се ръководи изключително динамично.
Петият проблем не е обвързван със самите гуми, само че по-скоро със самата промишленост. Преминаването към сходни съвсем напълно синтетични гуми ще съсипе каучуковата промишленост - и ще нанесе тежък удар върху стопанските системи на страни като Тайланд, Индонезия и Малайзия. Другият огромен пострадал ще са сервизите за гуми, които ще станат на процедура непотребни - още повече, че Michelin и GM възнамеряват протекторният пласт на Uptis да може да се създава даже на домакински 3D принтер и да се инсталира ръчно от притежателя.
Разбира се, всичко това ще си останат празни приказки, до момента в който не се реши шестият и най-сериозен проблем: с цената. За момента една безвъздушна гума като себестойност излиза колкото три или четири пневматични. С по-масовото произвеждане цената ще намалее, несъмнено, само че евентуално отново ще остане видимо по-висока. По-рядката потребност от замяна ще я компенсира ненапълно. Но все пак Uptis мъчно ще завоюва клиенти в по-масовите сегменти. Освен в случай че, както стана и с електрическите автомобили, не се намесят политиците и регулаторите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ