Само няколко месеца след атаката над Пърл Харбър, американските граждани

Само няколко месеца след офанзивата над Пърл Харбър, американските жители осъзнават, че армията им е извънредно уязвима. Напрежението пораства и трайно се настанява измежду всички поданици по крайбрежието на страната. Мнозина се надяват, че японската флота ще се концентрира към Азия и няма да продължи нашествието си в Съединени американски щати. В 2 часа и 25 минути в ранната заран на 25 февруари 1942 година жителите на Лос Анджелис са събудени от сирени. Всички прожектори на противовъздушната защита са запалени, а детонации във въздуха отекват над всички здания. Мнозина излизат на верандите, с цел да видят какво се случва, само че мракът пази огромната загадка.

Според статистиката са изстреляни повече от 1400 снаряда. Едва към 7 часа и 21 минути се свири отбой. Убити са 5 индивида, доста са потърпевши, домове са разрушени в резултат на паднали снаряди. Единственото, което липсва, са свалени самолети. Американската противовъздушна защита не съумява да смъкна нито един нападател и има една рационална причина – просто няма противников самолети през цялото време.

Въпреки геройската въздушна защита и борбата, която с години ще се преписва като сполучлива, военните съумяват единствено да добавят напълно терзанията за наново японско, както и всякакво друго нахлуване. След офанзивата над базата в Хаваи, Съединени американски щати няма избор, с изключение на да разгласи война на Япония, Германия и Италия. Само за 2 часа американската флота дава страховити жертви и влизането във Втората Световна война не стартира с отбелязването на някаква гръмка победа. Ефектът на параноя е единственото, което се печели в този миг, както и преследването на японци с американски паспорти.

От Лос Анджелис са екстрадирани към 3000 японски жители, които се озовават в един от първите концентрационни лагери на страната. На 23 февруари японска подводница открива огън по петролна рафинерия покрай Санта Барбара, Калифорния. Изстреляните снаряди не съумяват да убият никого и предизвикват минимални вреди, с цел да може този акт да се счита като сполучлива интервенция, само че страхът, че сходна техника може да навлезе самоуверено и необезспокоявано в американски води има своя душевен резултат. Японската флота желае да покаже, че никой не е недостижим и Западното крайбрежие на страната може да се трансформира в доста съвършена цел. Да не приказваме, че немските подводници вършели добра работа с потапянето на корабите, които постоянно тръгвали с помощи към Англия.

На 24 февруари и единствено 24 часа след нападението на прословутата рафинерия, американските радари засичат обекти, които се движат с невероятна скорост към Лос Анджелис. Часът е едвам 7 вечерта. Подадена е жълта паника и всички военни са в цялостна бойна подготвеност. В 10 часа и 33 минути, радистите свирят отбой, само че след четири часа целият град потъва в мрак и единствено бойните прожектори стартират да осветяват небето. Резултатът от нападението е 5 убити в резултат на породени вреди. Двама души получават сърдечен удар от суматоха. И трима души, в това число служители на реда са потърпевши при автомобилна злополука, която приключва съдбовно.

На другата заран за следващ път полицията арестува още японски жители. Когато стартира разчистването на бойното поле, хората осъзнават още една забавна изненада – всички събрани снаряди са американски. Някои поданици признават, че са забелязали странни обекти в небето. Задаваните въпроси карат мнозина да търсят отговора и най-после основният секретар на флота Франк Нокс дава конференция и декларира, че офанзивата е предизвикана от слаби нерви.

Различни издания настояват, че борбата била пренесана над океана и американски и японски самолети влезнали в директна битка. Малко по-късно списание „ Times “ декларира, че съгласно вътрешен източник, нито един аероплан не е напускал летището по време на обстрела. Според декласифицираните документи, офицерите забелязали самолети над Лонг Бийч и почнали обстрел.

Регистрирани са към 306 балона, носещи червени фенери над Санта Моника и към това са видяни няколко обединения, които летят над Лонг Бийч, Дъглас Плант и улица Вермонт. Според отчетите има повече от 16 индивида, които виждат противников самолети над страната. Веднага е вдигната паника и стартира тежкият обстрел в небето. На 26 февруари още веднъж в Los Angeles Times се спекулира за японски самолети, излитащи от подводници. Единственият проблем е, че тази технология е към момента непозната и няма по какъв начин настоящ аероплан по това време да излети от сходна лодка. Генерал ДеУит споделя едвам в края на войната, че цялата суматоха в Лос Анджелис е била за един до пет неидентифицирани самолета.

Дори не приказва за противников, а за комерсиални полети, които най-вероятно са изгубили връзката или са били ръководени от водач, който няма позволение. Съществуват и спекулации за използването на балонни бомби – екзплозив се закача на балони, чиято съществена функционалност е да стартират горски пожари. Япония в действителност има такава концепция за набези, само че започва едвам през 1944 година или към 2 години след прословутата „ Битка за Лос Анджелис “.

Появяват се и доста други версии, само че измежду всички стои една доста съответна – извънредно глупава военна неточност, която би засрамила всяка войска. Зачерквайки всички конспирации, американските военни най-вероятно са почнали пукотевица по няколко метеорологични балона, останалите са дали воля на своя боязън и взимат бърз образец в обстрела. Обстрелът продължава през идващите часове, тъй като всеки е уверен, че горе в мрака се крият още противников самолети.

Осъзнавайки огромната неточност и още по-голямата нелепост, управляващите преценят, че е по-добре да заложат на конспирациите и да приказват за следващата велика вражеска офанзива, в сравнение с да признаят, че мнозина от военния личен състав не могат да се оправят изключително добре с цялата инвазия. Едва през 1983 година Военновъздушни сили на Съединени американски щати декларира, че мощният обстрел над празното небе е в резултат на радарна особеност и няколко метеорологични балони. От този случай се раждат най-различни конспирации за извънземни, нова японска технология, основаването нацяло придвижване, което да въодушеви Холивуд и още доста телевизионни студиа да трансфорат грешката в същински подвиг. За страдание, действителността е напълно друга и за жал надалеч не толкоз блестяща.

Заглавна фотография: By LA Times. – Los Angeles Times via ProQuest, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29677054