Само хора, които не са правили кампания на терен, имат

Само хора, които не са правили акция на терен, имат илюзията, че вотът се взема решение с операция Хората към този момент не се интересуват от политиците Партиите си построиха маска, с която да прикрият поддръжката си за кабинет Българска социалистическа партия замязя на Костовото ДСБ ГЕРБ направи мощен ход с проф. Николай Габровски, споделя социологът доцент Татяна Буруджиева в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
 

- Доц. Буруджиева, по какъв начин оценявате ненадейно издигнатата от ГЕРБ-СДС кандидатура на проф. Николай Габровски за кандидат-премиер?
-->
- Много мощен ход от позиция на символичното обръщение. Не зная дали преднамерено, само че при нажежения съспенс и предвкусването на наслаждение по какъв начин ще бъде неодобрен господин Борисов, ГЕРБ направи един ход, с който сподели, че държи да има държавно управление.

Предлага се министър председател, който не провокира рационални причини против личната си кандидатура, както и опцията да се сформира държавно управление от специалисти, виновни жители. От българи, които са тъкмо противоположното на това, което беше налагано през последните две-три години - безусловно да са образовани на открито, безусловно да са от някакви не знам какви университети и безусловно виртуално да се показват някакви техни триумфи.

Това е човек като множеството българи, който е получил образованието си в България, което е не по-малко скъпо и значимо, не го е направило по-лош експерт. Това е човек, който при всичката значимост на всички детайли в човешкото тяло, знае по какъв начин има един, който ни прави тъкмо индивиди, разнообразни от всичко останало като жив свят. И един човек, който при всичката си мекост и успокоение, които излъчва, постоянно е имал доста ясна позиция и доста ясни цели.

- При толкоз доста личностни качества какъв е шансът му да получи поддръжка за премиерския пост и за държавно управление отпред с него?

- Когато приказваме за шансове, въпреки всичко би трябвало да имаме поради ползите и позициите на другите партии. Партиите в Народното събрание прекалено много се заиграха да преценят и с това да отсрочват правенето на държавно управление, вкарвайки една символика, че единствено трети мандат може да им даде опция да създадат някакъв полузавой и да обяснят за какво се събират в коалиция.

Тоест, партиите се помъчиха да си изградят маска, зад която да прикрият действието си. А в действителност от самото начало, всички тези избори, които преживяхме, в които участваше българинът, при риска да има последващи избори, той споделя: вземете и се хванете на работа, не ни интересува кой, по кое време и по какъв начин. Политиците обаче се оправдават с някакви комплицирани упования, които те настояват, че техните гласоподаватели имат.

Извинете, само че дано напомним, че тези гласоподаватели са по-малко от 2 милиона души, а България е доста повече от 2 милиона души. Така че за кого работят политиците за мен към този момент става неразбираемо.

- Но при тази обстановка с смяната на Изборния кодекс, с връщането на смесеното гласоподаване с хартиена бюлетина за какво им би трябвало да вървят на избори? Кой има интерес от нови предварителни парламентарни избори?

- Промяната на Изборния кодекс не е толкоз за националните избори, тъй като на национално ниво операциите не могат да трансформират фрапантно резултата. Абсолютно след всеки избори - от 90-та година та до ден сегашен, партиите постоянно се подозират в операции. Но истината е, че избори в никакъв случай не са обжалвани просто тъй като резултатът си е подобен.

Обаче и когато се гласоподава с хартия, и когато се гласоподава с машини, може да има операции. И тези операции към този момент могат да имат по-сериозен резултат на локални избори. Затова аз откровено се веселя на решението да се комбинират двата типа вота, тъй като се убива опцията на всеки един избор да могат да се ползват манипулативните техники при него.

- Какво имате поради?

- Обяснявам: съмненията, че могат да се напишат файлове на машините тежко затрудняват хората, които могат да се опитат да създадат това, защото има и хартиено гласоподаване и няма по какъв начин да изчислиш при секция от 1000 души, в която да речем гласоподават половината, по какъв начин да натаманиш файла, тъй като не знаеш какъв брой от тях ще гласоподават с хартиени. И назад - при хартиените бюлетини няма по какъв начин да нагласиш какъв брой ти трябват, откакто не знаеш какво ще стане.

Затова аз съм откровено задоволена и на драго сърце ще следя гърченето на всички тези политици, които считат, че с операция могат да създадат нещо. Тук разтварям една скоба - единствено хора, които не са правили акция на терен, имат илюзията, че избори се вземат решение с операция.

- Но да речем, че те въпреки всичко не гласоподават държавно управление и отидат на избори. Какво следва?

- Според мен няма да се отиде на избори. Първият и вторият мандат могат да пропаднат поради твърдоглавието на пиарите, които считат, че е доста значимо, знаково да покажат нещата, сякаш някой се интересува.

Честно казано, моето усещане от българите е, че въобще не се интересуват, без значение дали се е стопила сметката им, дали спят, дали не спят, дали ядат или не ядат, какво вършат политиците. Тях ги интересува само това, че те не си правят работата, а пък вземат едни пари. И също така имат и запас, и опция да докопат и едни други пари.

Това тежко нервира българина и той все по-малко вижда смисъл да върви на избори, с цел да легитимира по-спокойния и добър живот на някакви единици хора. И ние сме с риска да спадне интензивността и да стигнем до равнищата, на които гласуваме на евроизбори. Българите считат, че няма значение кой е там, тъй като той нищо няма да свърши. И няма за какво да го избират, така че за какво пък би трябвало да му дават една огромна пара в ръцете.

Тоест, изгубването на политическото, на идеята на политиките, на това, за което в действителност има смисъл да даваме власт на някого да ни ръководи, е надалеч по-важно и би трябвало повече да тревожи политиците, в сравнение с по какъв начин тъкмо да си разпределят баницата и властта.

- Бяхте преподавател на Христовата възраст на Съюз на демократичните сили - 33 години от основаването му. Той оцеля, само че правилно ли е изказванието, че ГЕРБ ги претопява?

- Винаги връзката сред една партия, която е много по-малка от другата, с която си партнира, е доста рискова в политиката, тъй като и в двете партии могат да се основат и да нарастват напрежения от позиция на задоволеност от това взаимоотношение и от този контакт.

Разбира се, Съюз на демократичните сили е символиката, признакът и знамето на дясното, на измененията в България, на въвеждането на демократични полезности и демократични дела в развиването на страната и на политическата система. Сътрудничеството с ГЕРБ изрично оказва помощ на ГЕРБ със успокоение да твърди, че те са огромната дясна партия.

Истината е, че двете партии не са си значими една за друга в този смисъл. Както множеството неща в политиката, ние се намираме в някакви светове на илюзии, на лични самозаблуждения. Просто тъй като гледаме хоризонтално и краткосрочно, а политиката е стратегическо, дълготрайно и йерархическо отношение. Няма неприятно връзките в политиката да са йерархични. Важното е да са по правила, да се знае тъкмо защо става дума.

Съюз на демократичните сили и ГЕРБ не страдат доста една от друга. Първо, и без Съюз на демократичните сили, с помощта на всички други десни субекти, ГЕРБ има опцията да твърди, че е дясната партия в България. По доста аргументи. От друга страна, ГЕРБ не е чак толкоз нужен на Съюз на демократичните сили, с цел да продължи да съществува и да го има. Той е посочил, че може да се оправи и без този мощен, може би тягостен в съзнанието на някои съюз.

Според мен огромният плюс, който ГЕРБ има от тази коалиция, е опцията да предлага десни дела и десни политики, опцията да продължи да бъде източник на демократичните дела и стратегическата визия за България, което им пожелах навръх Христовата възраст да могат изпълнят.

Ние сме изтощили някои думи, привикнали сме да чуваме " политическа рецесия " и даже не си даваме сметка защо става дума. Истината е, че демокрацията е в рецесия и то освен в България и обществата би трябвало да дадат доста явен отговор на тези нови варварства, които претърпява демократичната цивилизация. Представителната народна власт е много изтощена.

- А по какъв начин ви наподобява лявото в лицето на Българска социалистическа партия и новото обединяване на, общо взето, остарели лица, само че с техните структури отвън столетницата?

- Лявото върви обратно след дясното във всички тези процеси, за които приказваме, тъй че то занапред влиза в обстановката, в която да се нароят доста субекти. Ще забележим какво ще се случи с лявото обединяване. Аз съм обезпокоена от това, че не е обединяване на левите тогава, когато го няма главният политически индивид. А това е Българска социалистическа партия.

При това състояние процесите не могат да протекат, тъй като пък в Българска социалистическа партия концепцията е за филтриране, по този начин да се каже, от всичко зло и нездравословно, както виждаме, че се случва. Така че тези две трендове се сблъскват.

Между другото, това става въпреки и по много друг, само че въпреки всичко някак си асоциативен метод, както се развиха нещата и в дясно. В дясно партията на господин Иван Костов редовно се превръщаше в една фракция, което изолира и не дава опция за партньорства, а единствено за разединение и разделяне. Този вид мислене не е за политиката.

- Само че Иван Костов се отдели от Съюз на демократичните сили. А Корнелия Нинова е в Българска социалистическа партия. Къде е сектата?

- Корнелия Нинова е в Българска социалистическа партия, само че партията стартира да наподобява по размери на онази партия, която направи господин Иван Костов, когато се отдели от Съюз на демократичните сили.