Ако пациент не мине на профилактичен преглед, да бъде глобен
Само 2 345 764 българи са отишли на наложителни профилактични прегледи при персоналния си доктор предходната година. Това са едвам 41% от всички здравноосигурени над 18 година Профилактика обаче е извънредно значима, тъй като всяко заболяване, хванато в начален стадий, се лекува по-лесно, безапелационни са експертите. За да ги подтикват, здравните управляващи оферират наказания, само че и поощрения.
Ако пациент не мине на профилактичен обзор, да бъде санкциониран. А в случай че е постоянен в профилактиката си, може да бъде освободен от избран брой здравни вноски.
Предложението пристигна от зам. здравния министър доцент Михаил Околийски, съгласно който с изключение на хората сега и персоналните лекари не са изключително стимулирани да търсят пациентите си за проучвания.
Последните години профилактиката е тотално занемарена, хората бяха оставени сами на себе си и няма позитивен резултат за здравето на нацията, изясни той неотдавна пред Българска национална телевизия. По думите му 38% от пациентите вървят на наложителни проучвания, което значи, че близо два милиона и половина не се преглеждат превантивно.
" Хората би трябвало да схванат, че тези прегледи не са единствено проформа, с цел да се отбие номерът ", безапелационен е заместник-министърът.
Тази година най-голямо нарастване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса получава точно извънболничната помощ. (Виж по какъв начин се разпределят парите на касата в инфографиката.)
Ръстът спрямо предходната година е 24%, а средствата ще бъдат ориентирани главно за профилактични прегледи, изясни доктор Околийски.
Идеята за санкциите в действителност не е изобретение, а е записана в Закона за здравето, разясняват джипитата пред " 24 часа ”. Законът гласи, че " който не се яви на наложителен профилактичен медицински обзор, проучване или имунизация, се санкционира с санкция от 50 до 100 лева, а при наново отсъствие - от 100 до 200 лева ”
Пациентите обаче до момента не са глобявани, а лекарите се опълчват
да им постановат наказания.
Този, който би трябвало да извършва Закона за здравето, не е българският общопрактикуващ доктор, законът не се постанова посредством лекари, разяснява зам.-председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов.
По думите му елементарно може да се реализира инспекция кой се е явил на обзор, защото лекарите подават информация към Националната здравноосигурителна каса всеки месец.
Не мога да си обясня докога страната ще вменява всевъзможни отговорности на общопрактикуващия доктор. Моята работа е, когато пациентът пристигна в кабинета, да го прегледам, да извърша нужните проучвания и да слага диагноза. Моята работа не е обвързвана с налагане на санкции. Това ще взриви системата, сподели персоналната лекарка доктор Гергана Николова пред Нова тв.
Не санкции, а поощрения ще подтикват българите да се изследват, считат експертите. Според юриста по здравно право Мария Петрова резултат ще има, в случай че се направи по-добра организация на процеса с профилактичните прегледи - с опция да се резервира час, който се съблюдава (защото всички знаем, че в този момент не е така), или всички прегледи да се организират на едно и също място, без да се обикаля от кабинет в кабинет.
Законът за здравето регламентира главно обвързване на нас като пациенти и то е, че преди всичко сме длъжни сами да се грижим за здравето си. Да бъдем колаборативни на лекарите и да съблюдаваме разпоредбите на лечебните заведения, в които сме постъпили, изясни Петрова пред " 24 часа ”.
Негативният тласък за българина не работи, настройва го против системата
Така пък здравният икономист Аркади Шарков разяснява въвеждането на възможни наказания за лицата, които не се подлагат на профилактични прегледи. Затова предлага да се заложи на положителен. Такъв е предлагането на доцент Околийски пациентите, посещаващи постоянно джипито си, да бъдат освободени от избран брой здравни вноски. Адвокат Петрова обаче не има вяра да стане, тъй като би трябвало да се трансформират няколко закона, а това лишава време. " Чувам екзотични хрумвания - надзор да реализира НЗОК и да се усилят здравните вноски на пациентите, които не се явяват. Това няма по какъв начин да се случи на този стадий. Доста извънредно е и не може да бъде скрепено в законова норма ”, изясни тя. Трябват промени в Закона за здравето, наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризации или Закона за здравното обезпечаване.
Безплатен профилактичен обзор един път в годината се поставя на всеки здравноосигурен. Той включва мерене на тежестта, проучване остротата на зрението, оценка на психологичния статус, премерване на артериалното налягане, електрокардиограма, както и проучване на урината.
" Пакетът за профилактична активност в България е доста добър ”, безапелационен е доктор Брънзалов. Според него са въведени доста скринингови стратегии - за карцином на млечната жлеза при дамите или карцином на простата при мъжете да вземем за пример. " Обемът от проучвания е доста огромен. Много болести, които нямат признаци, могат да бъдат хванати в точния момент ”, акцентира докторът. Убеден е, че в случай че законът бъде прибавен, ще има резултат. Просто " би трябвало да е залегнало в съзнанието на българина, че би трябвало да посети доктор най-малко един път годишно, с цел да бъде здрав ”.
Повече осведомителни акции измежду хората и лекарите, с цел да осъзнаят какъв брой е значима профилактиката, би подтикнало пациентите, счита юрист Петрова. Сред лекарите пък се появи и концепцията за спомагателен ден отпуск за профилактичен обзор
Това прикани и някогашният началник на здравната каса проф. Петко Салчев предишното лято. Идеята се възроди и в този момент, като съгласно джипитата по този начин хората действително ще бъдат подтиквани да отидат да се прегледат.
Според адв. Петрова обаче тази концепция няма да бъде добре посрещната от бизнеса. Подозирам, че всички организации, представляващи работодателите, няма да са съгласни, сподели тя. И даде образец, че в случай че 500 чиновници от общо 3 хиляди в една компания отидат в един ден, с цел да се прегледат, това би натоварило както работодателя, по този начин и останалия личен състав.
Повече пари за предварителна защита и медикаменти в бюджета на касата
452,6 млн. лева отиват в първичната извънболнична помощ в лицето на персоналните лекари от бюджета на здравната каса. Това е 24% нарастване спрямо предходната година, демонстрира бюджетът на НЗОК, който депутатите одобриха на първо четене в зала.
За 2023 година касата разполага със 7,027 милиарда лева, което е с над 900 милиона повече от този за предходната година.
За лечебните заведения се плануват 3,1 милиарда лева, а за профилираната помощ са заложени 455,6 млн. лева
В рекордно високия бюджет на касата се усилват парите за персоналните лекари, лекарите експерти, за проучвания и за медикаменти и медицински произведения.
За денталната помощ е очакван бюджет от 274 млн. лева, а за проучвания - 237,2 млн. лева
Лек спад се следи в средствата за ваксини - 18 млн. лева За медикаменти, медицински произведения и диетични храни се плануват 1,76 милиарда лв..
Според бюджета от средствата за медицински произведения и диетични храни до 2 хиляди лева ще се дефинират за финансиране на аптеки в отдалечени, труднодостъпни региони, денонощни аптеки или единствен реализатор на тази активност в дадена община.
Бюджетът на касата пораства всяка година, защото непрекъснато се усилват дейностите, заплащани от касата, както и тяхната стойност.
Първият бюджет на НЗОК, включващ здравноосигурителни заплащания, е малко над 257 млн. лева, а през 2019 година - тъкмо преди пандемията, към този момент е 4,3 милиарда лева
В понеделник парите за здраве ще се гледат на второ четене в Народното събрание. Освен това на изключителното съвещание ще бъде изслушан единственият претендент за шеф на НЗОК. Това е икономистът Станимир Михайлов, който бе номиниран от " Продължаваме промяната ” - " Демократична България ”.
Депутатите одобриха бюджета на НЗОК на първо четене.
Ако пациент не мине на профилактичен обзор, да бъде санкциониран. А в случай че е постоянен в профилактиката си, може да бъде освободен от избран брой здравни вноски.
Предложението пристигна от зам. здравния министър доцент Михаил Околийски, съгласно който с изключение на хората сега и персоналните лекари не са изключително стимулирани да търсят пациентите си за проучвания.
Последните години профилактиката е тотално занемарена, хората бяха оставени сами на себе си и няма позитивен резултат за здравето на нацията, изясни той неотдавна пред Българска национална телевизия. По думите му 38% от пациентите вървят на наложителни проучвания, което значи, че близо два милиона и половина не се преглеждат превантивно.
" Хората би трябвало да схванат, че тези прегледи не са единствено проформа, с цел да се отбие номерът ", безапелационен е заместник-министърът.
Тази година най-голямо нарастване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса получава точно извънболничната помощ. (Виж по какъв начин се разпределят парите на касата в инфографиката.)
Ръстът спрямо предходната година е 24%, а средствата ще бъдат ориентирани главно за профилактични прегледи, изясни доктор Околийски.
Идеята за санкциите в действителност не е изобретение, а е записана в Закона за здравето, разясняват джипитата пред " 24 часа ”. Законът гласи, че " който не се яви на наложителен профилактичен медицински обзор, проучване или имунизация, се санкционира с санкция от 50 до 100 лева, а при наново отсъствие - от 100 до 200 лева ”
Пациентите обаче до момента не са глобявани, а лекарите се опълчват
да им постановат наказания.
Този, който би трябвало да извършва Закона за здравето, не е българският общопрактикуващ доктор, законът не се постанова посредством лекари, разяснява зам.-председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов.
По думите му елементарно може да се реализира инспекция кой се е явил на обзор, защото лекарите подават информация към Националната здравноосигурителна каса всеки месец.
Не мога да си обясня докога страната ще вменява всевъзможни отговорности на общопрактикуващия доктор. Моята работа е, когато пациентът пристигна в кабинета, да го прегледам, да извърша нужните проучвания и да слага диагноза. Моята работа не е обвързвана с налагане на санкции. Това ще взриви системата, сподели персоналната лекарка доктор Гергана Николова пред Нова тв.
Не санкции, а поощрения ще подтикват българите да се изследват, считат експертите. Според юриста по здравно право Мария Петрова резултат ще има, в случай че се направи по-добра организация на процеса с профилактичните прегледи - с опция да се резервира час, който се съблюдава (защото всички знаем, че в този момент не е така), или всички прегледи да се организират на едно и също място, без да се обикаля от кабинет в кабинет.
Законът за здравето регламентира главно обвързване на нас като пациенти и то е, че преди всичко сме длъжни сами да се грижим за здравето си. Да бъдем колаборативни на лекарите и да съблюдаваме разпоредбите на лечебните заведения, в които сме постъпили, изясни Петрова пред " 24 часа ”.
Негативният тласък за българина не работи, настройва го против системата
Така пък здравният икономист Аркади Шарков разяснява въвеждането на възможни наказания за лицата, които не се подлагат на профилактични прегледи. Затова предлага да се заложи на положителен. Такъв е предлагането на доцент Околийски пациентите, посещаващи постоянно джипито си, да бъдат освободени от избран брой здравни вноски. Адвокат Петрова обаче не има вяра да стане, тъй като би трябвало да се трансформират няколко закона, а това лишава време. " Чувам екзотични хрумвания - надзор да реализира НЗОК и да се усилят здравните вноски на пациентите, които не се явяват. Това няма по какъв начин да се случи на този стадий. Доста извънредно е и не може да бъде скрепено в законова норма ”, изясни тя. Трябват промени в Закона за здравето, наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризации или Закона за здравното обезпечаване.
Безплатен профилактичен обзор един път в годината се поставя на всеки здравноосигурен. Той включва мерене на тежестта, проучване остротата на зрението, оценка на психологичния статус, премерване на артериалното налягане, електрокардиограма, както и проучване на урината.
" Пакетът за профилактична активност в България е доста добър ”, безапелационен е доктор Брънзалов. Според него са въведени доста скринингови стратегии - за карцином на млечната жлеза при дамите или карцином на простата при мъжете да вземем за пример. " Обемът от проучвания е доста огромен. Много болести, които нямат признаци, могат да бъдат хванати в точния момент ”, акцентира докторът. Убеден е, че в случай че законът бъде прибавен, ще има резултат. Просто " би трябвало да е залегнало в съзнанието на българина, че би трябвало да посети доктор най-малко един път годишно, с цел да бъде здрав ”.
Повече осведомителни акции измежду хората и лекарите, с цел да осъзнаят какъв брой е значима профилактиката, би подтикнало пациентите, счита юрист Петрова. Сред лекарите пък се появи и концепцията за спомагателен ден отпуск за профилактичен обзор
Това прикани и някогашният началник на здравната каса проф. Петко Салчев предишното лято. Идеята се възроди и в този момент, като съгласно джипитата по този начин хората действително ще бъдат подтиквани да отидат да се прегледат.
Според адв. Петрова обаче тази концепция няма да бъде добре посрещната от бизнеса. Подозирам, че всички организации, представляващи работодателите, няма да са съгласни, сподели тя. И даде образец, че в случай че 500 чиновници от общо 3 хиляди в една компания отидат в един ден, с цел да се прегледат, това би натоварило както работодателя, по този начин и останалия личен състав.
Повече пари за предварителна защита и медикаменти в бюджета на касата
452,6 млн. лева отиват в първичната извънболнична помощ в лицето на персоналните лекари от бюджета на здравната каса. Това е 24% нарастване спрямо предходната година, демонстрира бюджетът на НЗОК, който депутатите одобриха на първо четене в зала.
За 2023 година касата разполага със 7,027 милиарда лева, което е с над 900 милиона повече от този за предходната година.
За лечебните заведения се плануват 3,1 милиарда лева, а за профилираната помощ са заложени 455,6 млн. лева
В рекордно високия бюджет на касата се усилват парите за персоналните лекари, лекарите експерти, за проучвания и за медикаменти и медицински произведения.
За денталната помощ е очакван бюджет от 274 млн. лева, а за проучвания - 237,2 млн. лева
Лек спад се следи в средствата за ваксини - 18 млн. лева За медикаменти, медицински произведения и диетични храни се плануват 1,76 милиарда лв..
Според бюджета от средствата за медицински произведения и диетични храни до 2 хиляди лева ще се дефинират за финансиране на аптеки в отдалечени, труднодостъпни региони, денонощни аптеки или единствен реализатор на тази активност в дадена община.
Бюджетът на касата пораства всяка година, защото непрекъснато се усилват дейностите, заплащани от касата, както и тяхната стойност.
Първият бюджет на НЗОК, включващ здравноосигурителни заплащания, е малко над 257 млн. лева, а през 2019 година - тъкмо преди пандемията, към този момент е 4,3 милиарда лева
В понеделник парите за здраве ще се гледат на второ четене в Народното събрание. Освен това на изключителното съвещание ще бъде изслушан единственият претендент за шеф на НЗОК. Това е икономистът Станимир Михайлов, който бе номиниран от " Продължаваме промяната ” - " Демократична България ”.
Депутатите одобриха бюджета на НЗОК на първо четене.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ