Спецсъда: С промените в Закона за съдебната власт се цели саморазправа със съдиите
Съдиите в Специализирания углавен съд (СНС) и Апелативния профилиран углавен съд (АСНС) поддържат позицията си във връзка с законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, направен от Министерство на правораздаването, който със основни промени, е импортиран от Министерски съвет в Народното събрание на 2 март 2022 година Това се споделя в мнение по законопроекта, подписано от ръководителите на спецсъдилищата Мариета Райкова и Георги Ушев.
" В допълнение към към този момент изразеното мнение, заявяваме и дълбокото си противоречие с нововъведени оферти, затвърждаващи подозрението, че с тях се цели разпра със съдиите от профилираните съдилища , а не твърдяното възстановяване на работата в областта на наказателното правораздаване ", е посочено в мнението.
Отбелязва се също, че с предлагания законопроект изпълнителната власт вкарва нови условия единствено за съдиите от профилираните съдилища, уреждайки преназначаването им по специфичен ред, без аналог досега в правосъдната система. Спецсъдиите допълват, че с алинеи 2-5 на § 41 на законопроекта се планува първо да се разкрият места в съдилищата, а едвам по-късно да се подаде заявление от магистратите на кое от разкритите места желаят да бъдат преназначени. " Такава уредба при закриване на общи съдилища не съществува ", безапелационни са те.
Спецмагистрати желаят ясни критерии за преназначаване
В декларация до Европейска комисия, Народно събрание и премиера
" Въвежда се обвързване на кадровия орган Висш съдебен съвет да съобрази разкритите места с натовареността на съдилищата и то единствено на наказателните им отделения ", се споделя още в мнението. " Такова условие не е налице при преназначаване на магистрати от общите съдилища ", акцентират съдиите в профилираните съдилища.
Те показват, че са основани и спомагателни критерии за преназначаваните профилирани съдии, несъществували в никакъв случай за общите съдилища, като някои критерии се вкарват за първи път в устройствения закон на правосъдната власт - последна сложна оценка от атестирането, дълготрайност на стажа в системата на съда и общия юридически стаж, както и предишно заеманата съдийска служба в съда, за който е подадено заявката.
Спецсъдиите разясняват, че никой магистрат не може да бъде длъжен да подаде заявление за тъкмо посочено му място за преназначаване, а за прекосяването му на друга служба в различен съд е належащо неговото единодушие.
Според тях предлаганите разпореждания за преназначаване на магистратите са дискриминационни , защото основават друг ред за преназначаване на магистратите от профилираните съдилища, който се отклонява от общия ред, както и противоконституционни, заради това, че съставляват директно вмешателство на законодателната в правосъдната власт и указване на кадровия орган на правосъдната власт на метода, по който следва да стане преназначаването на тъкмо тези магистрати, което е в изключителна подготвеност на Висшия правосъден съвет.
Йорданова: Как толкоз години имаме правила за избор тримата огромни, само че не и за освобождението им
Според нея следва исторически тест - дали Висш съдебен съвет се състои от хора с гръбнак
В мнението се твърди също, че промените опонират на Хартата на главните права на европейския съюз , съгласно която всеки има право да работи и да упражнява свободно определена или призната специалност и на Член 6 от Международният пакт за стопански, обществени и културни права (1966), съгласно която всеки има право да работи, в това число и правото да изкарва прехраната си с работа, която е свободно определена и призната. Допълва се още, че правото на свободен избор на специалност, включва и независимост на избора на място на работа, което е написано в чл.48, ал.3 от Конституцията на Република България. Спецсъдиите означават, че според Решение 1/31.02.2017 година на Конституционен съд по к.д.№ 6/2016 година, макар че правните отношения на магистратите не са трудови, а независим тип административни правни отношения по осъществяване на платена държавна работа, в осъществяване на функционалностите им при реализиране на правосъдната власт, за тях са използвани правилата и наредбите на интернационалните актове и на вътрешното ни законодателство, свързани с правото на труд и неговата отбрана. Те показват още, че чл.66, ал.3 от КТ коментира понятието за място на работа. " При закриване на съд и преназначаване на магистрат е налице изменение в правното отношение, което включва смяна на мястото на работа и изисква единодушие на страните. Едностранното установяване от кадровия орган на местата, на които магистратите са лимитирани да подадат заявление за преназначаване, съставлява форма на насила да одобряват избрани условия за опазване на правните отношения им и е несъвместимо с всичките правила, регламентиращи правото на свободен избор на работно място и възбраната за едностранно изменение на правното отношение ", се споделя в мнението.
" Въвеждането на изменената процедура за преназначаване на магистратите ще провокира поредност от каузи против решенията на Висш съдебен съвет за преназначаване на магистратите, надлежно неизясненост по отношение на статута им след закриване на съда. Това ще рефлектира директно върху хода на делата, които според закона следва да продължат да преглеждат. Не е допустимо магистрат с неразбираем статут да продължи разглеждане на каузи. Налице е зле затулен опит за премахване на съответни магистрати от обсъжданите от тях каузи ", считат профилираните съдии.
Спецпрокуратурата регистрира успеваемост като лавина и настрана още 66 каузи за корупция
Работата е мотив против желанията за закриване
Според тях още повече се ускорява подозрението, че се цели съдиите в профилирания углавен съд да не довършат обсъжданите от тях каузи . " Неизменността на правосъдния състав не може да бъде обезпечена при плануванаъа процедура на преназначаване на съдиите от профилирания углавен съд, защото неяснотата в статута им - къде ще преминат на работа, ще докара до нескончаем интервал на взимане на решения от Висш съдебен съвет и тяхното обжалване пред Върховен административен съд, заради вероятно противоречие на съдиите да отидат там, където им е показал като опция кадровият орган. Тоест, до окончателното решение на статута на магистрата от закрития съд, което може да отнеме и години, на него не може да му се разпорежда никаква работа, той няма да има пълномощия да взе участие в правосъдните сформира по започнатите каузи (няма да има пълномощия да продължи разглеждането им) ", декларират спецсъдиите.
Те допълват, че се нарушава и чл.6 от Европейската спогодба за отбрана правата на човек а и главните свободи " ЕКЗПЧОС ", гарантиращ правото на жителите на правосъден развой в рационален период, защото ще бъде блокирано разглеждането на делата за неустановен интервал от време заради неналичието на длъжностно качество на членовете на правосъдните сформира.
" Съгласно чл.194 от Закон за съдебната власт, когато се прекратят функционалностите на който и да е орган на правосъдната власт, Висш съдебен съвет разкрива съответни длъжности в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт и то по опция в същия правосъден регион и преназначава магистратите на тях без конкурс. Съгласно чл.129, ал.3 от Конституцията на Република България, основанията за освобождение от служба на несменяемите магистрати (а такива са всички съдии в профилираните съдилища) са: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно престъпление; 4. трайна фактическа неспособност да извършват отговорностите си за повече от една година; 5. тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт. Дори насилственото командироване у нас на съдии в различен съд, е възможно по силата на чл.227 от Закон за съдебната власт при " изключителни случаи " и за избран период - до 3 месеца. В тази връзка държим да напомним, че никой български закон не планува неотложно уволняване за съдията, в случай че е отказал такова командироване (по мотив на допустима бъдеща догадка съдии да откажат да подадат заявление за посочени им от Висш съдебен съвет съдилища в страната) ", се показва в стъновището.
Апелативна профилирана прокуратура също не утвърждава готвената правосъдна промяна
Като главен мотив се показва избраният период от 14 дни за публично разискване
" Подчертаваме, че всички съдии в профилираните съдилища заемат съответните си длъжности и имат съответните си рангове въз основа на преминати по закон процедури като останалите магистрати в страна та. Те са издържали сполучливо състезания пред комисии, избрани от Висшия правосъден съвет и по одобрени правила в устройствения закон за правосъдната власт, а за административните ръководители - издържали са извършени изборни процедури пред Висшия правосъден съвет. На всички съдии от профилираните юрисдикции, явяващи се титуляри на заеманите длъжности, назначението, повишението или преместването им е осъществено с влезнали в действие решения на Висшия правосъден съвет, напълно в сходство с изискванията и реда на Закон за съдебната власт. Всички са минали и през изискуемите атестационни процедури, още веднъж съгласно Закон за съдебната власт ", акцентират спецсъдиите.
Те разясняват, че главен принцип на независимостта на съдиите е гарантиране мандата им до настъпването на законоустановена причина за овакантяване на длъжността, тъй като единствено по този начин биха имали цялостната независимост да вземат решение делата си независимо, по съвест и в сходство с тяхното пояснение на обстоятелствата и правото, с цел да се обезпечи господстващото господство на закона.
" Приемането на специфична уредба по преназначаване единствено на магистратите от профилираните съдилища, в отклоняване с общите правила на Закон за съдебната власт, е дискриминационно и ги слага в неравностойно състояние по отношение на останалите съдии в България. Поради това плануванаъа в §41 уредба на законопроекта може да бъде оповестена за противоконституционна и на това съображение.
Подобно дискриминиране е в директно несъгласие с правилото за тъждество на жителите пред закона, прогласен в чл.6, ал.2 от Конституцията и чл.14 от ЕКЗПЧОС ", настояват профилираните съдии.
" Припомняме и наднационалната процедура, а точно решение на Съда на Европейския съюз по дело С-192/18, където предмет на иск на Европейската комисия е била полската правна уредба; цит. от решението " Принципът на несменяемост изисква по-специално съдиите да могат да останат на работа, до момента в който не доближат наложителната пенсионна възраст или до края на техния мандат, когато той е за избран период. Без да е безспорен по своя темперамент, този принцип може да се дерогира единствено по законни и императивни съображения и при съблюдаване на правилото на пропорция. Ето за какво е общопризнато, че съдиите могат да бъдат освободени от служба, в случай че не са в положение да продължат да извършват функционалностите си заради некадърност или съществено нарушаване на отговорностите си и при съблюдаване на съответните процедури " - т. 113. Посочено е, че освобождението от служба на съдиите следва: да включват нужните гаранции за цялостното отбягване на риска от потребление на сходен режим като система за политически надзор на наличието на правосъдните решения " -т.114 ", се споделя в мнението.
Уточнява се, че решението подчертава на същественото значение на правилото на несменяемост, (поради което) изключение от същия е възможно единствено в случай че е целесъобразно от законна цел и е съразмерно предвид на постигането й, както и при изискване че не поражда основателни подозрения в съзнанието на страните в производствата по отношение на неподатливостта на съответните съдилища на външни фактори и неутралността им във връзка с противопоставящите се ползи - т. 115.
" Както е посочено в това решение и по мотив на сегашния препоръчан законопроект казусът не е, че е планувана процедура Висшият правосъден съвет да обезпечи опция на съдиите от профилираните съдилища да продължат да правораздават, а опцията за влияние върху независимостта им при използване на тази процедура - те са изправени пред алтернативата - или да се съгласят да бъдат преместени в тъкмо избран им еднакъв по степен съд на територията на страната (и то допустимо след продължителни процедури на асортимент за други налагани им съдилища за правораздаване) или да останат за дълго време с неразбираем статут и орис. Това безспорно е форма на значително влияние върху независимостта на съда, която самостоятелност, както показва Съдът на Европейски Съюз, е нужна, с цел да се обезпечи несъмнено качество при използване на правото на Европейски Съюз ", разясняват спецсъдиите.
Пуснаха за разискване закриването на спецсъдилищата
Структурните и организационни промени във връзка с звената на профилираното наказателно правораздаване имат за цел да подсигуряват конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт
Те и зразяват още следните възражения:
На страницата на Народното събрание не са оповестени част от приложенията, с които е импортиран законопроектът: частичната оценка за влияние и мнението за сходство на законопроекта с Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида. Считаме, че и двата документа следва да бъдат оповестени. На първо място, при съпоставяне на наличието на законопроекта и претекстовете към него, с тези, които бяха подложени на публично разискване, установихме, че са налице обилни разлики. Няма по какъв начин да знаем дали корекции не са налице и в оценката за въздействието, която ще бъде показана на българските депутати и тази, която бе подложена на публично разискване. Ето за какво желаем на страницата на Народното събрание да бъдат оповестени всички приложения. Желаем да изложим в допълнение мнение, в случай че са налице разлики и в оценката за влияние. Противното е в нарушаване на условията за бистрота, аргументираност и гласност, относими към цели целия законодателен развой.
При запознаване с претекстовете към законопроекта, който е импортиран в Народното събрание на 02.03.2022 година, установихме разлика с претекстовете към законопроекта, подложен на публично разискване, която затвърждава мнението, че създателят на измененията смята мотивирането за неважна условност.
Създадени са документи, които законодателството изисква като изискване за разглеждане на един законопроект, само че които не съдържат годни претекстове и данни. Те не разкриват нуждата от осъществяване на целената смяна.
Изцяло поддържаме предходното си мнение, че претекстове към законопроекта на процедура отсъстват, тъй като официално препоръчаните такива са напълно лишени от наличие. Желаем да изложим в допълнение мнението си във връзка разликата сред отразеното като " претекстове " към законопроекта, импортиран в Народното събрание и това, което бе подложено на публично разискване.
Министерство на правораздаването в началото твърдеше, че смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите, нарушава правилото за самостоятелност на съда, а отсам и правилото на правовата страна. Твърдение, против което ние възразихме, като посочихме, че по въпроса е налице и изговаряне на Конституционния съд на Република България, съгласно което смесването на тези критерии не е противоконституционно. Доказателство за основателността на нашето изказване е променената дефиниция в претекстовете към новия законопроект, където това изказване към този момент е видоизменено - смесването на критериите слага въпросите за правилото на независимостта на съда и правилото за правовата страна. Изоставена е лансираната в първичния законопроект теза, че въведената специализация влизала в колизия със стандартите, дефинирани в мнение 15/2012 година на Консултативния съвет на европейските съдии, като се претендира, че тази специализация поставяла въпроси за съществуване на колизия със стандартите. Или другояче казано, безапелационните изказвания за нарушаване на правилата на правовата страна и правораздаването са изоставени и вместо това уклончиво се декларира, че законодателната уредба " слага въпроси ". Какъв е отговорът на същите въпроси обаче, от претекстовете не излиза наяве.
Новата дефиниция в претекстовете удостоверява мнението ни, че е налице манипулативно и погрешно показана информация, с която се цели да се прикрие действителната цел на въвежданите промени.
В новите претекстове се сочат констатации на работен отчет на службите на Комисията: механически отчет, съпътстващ отчет на Комисията до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция (SWD (2017) 24 final), като се твърди, че е направена констатация, че забележителен брой каузи завършват със съглашения, което водило до по-леки присъди, за бързото привършване на делото с дефинитивна присъда, което е мъчно постижимо в българската система. Неизвестно за какво вносителят се базира на работен отчет от 2017 година по отношение на работата на съда по делата за закононарушения за проведената престъпност, откакто крайната оценка на европейските институции за работата на профилираните съдилища по тези каузи е безусловно ясно изразена в отчета от 2019 година, когато с помощта на положителната работа на тези органи беше преустановен мониторингът на българската страна по тази точка.
На последващо място, в новите претекстове към законопроекта е налице самопризнание за напредъка, реализиран от профилираните съд и прокуратура през последните години, което е в директно несъгласие със заложената цел - закриване на тези институции.
Абсурдно е да се признава напредъкът, реализиран от органите на профилираното наказателно правораздаване в последните години и с него да се аргументира нуждата от закриването им. Всъщност, признанието за постигнатия прогрес е окачествено от вносителя на законопроекта като " незадоволително ", а с цел да обоснове внушението си за непълнота, се е позовал на отчет на Върховен касационен съд за работата на профилираните съдилища в интервала 2012 - 2015 година. Или излиза, че постигнатият в последните години (според претекстовете на вносителя) прогрес се окачествява с данни за работата им в първите години от тяхното битие. С оглед размера и сложността на делата, някои от които включват десетки упрекнати лица и обвинявания в едно-единствено дело и голям брой доказателства, както и изискват осъществяването на многочислени процесуално-следствени дейности, е обикновено резултатите от работата на профилираните юрисдикции да се демонстрират при окончателното завършване на всички съдопроизводствени процедури и то на всички инстанции.
Следва да се има поради, че и все още няма направени (нито ползвани) резултати от разбор, предоставен от Висшия правосъден съвет по отношение на работата на Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд, както и не е направено съпоставяне с резултатите на другите окръжни съдилища в страна.
И в новите претекстове е видна наклонността да се излагат безусловно голословни и случайни заключения, непочиващи на никакви обстоятелства, които да ги защитят. В претекстовете е прието, че съгласно отчетите профилираните структури имат висока натовареност, което е несъмнено и изобщо не кореспондира с общата концепция на законопроекта, че активността им е неефективна.
В претекстовете се декларира, че са налице " сериозни оценки " на европейските институции към органите на профилираното правораздаване, само че такива не се сочат и в никакъв случай в реалност не са отправяни. Според вносителя, на задачите на законопроекта съответствало и " цялостното публично усещане " за неефективността на противодействието на корупцията, защото съгласно показателя усещането на корупцията, през 2020 и 2021 година измежду страните-членки на Европейския съюз, България била с най-лошо показване. Желаем още веднъж да наблегнем, че следствието на корупционни закононарушения, осъществени от висши държавни чиновници е трансферирано на профилираната прокуратура и разглеждането на тези каузи е въведено в подсъдността на профилираните юрисдикции в края на 2017 година, т.е. едвам отпреди четири години, от който миг е почнала тяхната работа по упоменатата материя. Обръщаме внимание и на това, че публичното усещане за успеваемостта на противодействието на корупцията в България е било отрицателно в това число и до ноември 2017 година, докато следствието на този тип закононарушения и разглеждането на делата бяха в компетентността на общите съдилища. Неясно е по какъв начин с връщането на остарялата, потвърдила в продължение на десетилетия своята неефективност уредба, ще се усъвършенства работата по тези каузи и ще се трансформират публичните усещания за успеваемостта на органите за противопоставяне на корупцията. Ето за какво и тази част от претекстовете на законопроекта е в директно несъгласие с задачите, които сякаш се преследват.
По отношение на статистическите данни за работата на профилираните съдилища, ние сме изложили подробни доводи в първичното ни мнение, което поддържаме. Независимо от огромния брой частни наказателни каузи, които се преглеждат от Специализирания углавен съд, той е един от най-натоварените съдилища на окръжно равнище и с оглед единствено на броя на първоинстанционните наказателни каузи, видно от данните, които се разгласяват на страницата на Висшия правосъден съвет всяка година.
По отношение на данните за подписаните съглашения, също поддържаме миналата си позиция и още веднъж обръщаме внимание, че Специализираният углавен съд не е от съдилищата, които утвърждават максимален брой съглашения.
Специализираният съд се занимава единствено с наказателно-правна материя и не утвърждава спогодби по чл.234 от Граждански процесуален кодекс, заради което неразбиране буди записаното в претекстовете към законопроекта за сходни спогодби.
В претекстовете на законопроекта е изработен извод, че размерът на налаганите от СНС санкции не кореспондира на " тежка проведена престъпност ". Същият извод е ослепителен индикатор за непросветеност и цялостно недоумение на естеството на наказателното правосъдие и терминологията, която се използва в наказателното право и развой. Всяко закононарушение, което е наказуемо с отнемане от независимост над пет години, се третира за " тежко " (чл.93, т.7 от НК). Понятието за проведена незаконна група е дефинирано в наредбата на член 93, т.20 от Наказателен кодекс - структурирано трайно съдружие на три или повече лица, за да правят в съгласие в страната и чужбина закононарушения, за които е планувано наказване отнемане от независимост над 3 години. Наказателен кодекс не разделя проведената престъпност на " лека " и " тежка ", като плануваните в закона за всяко настрана действия санкционни рамки са задоволително необятни, с цел да разрешават на съда да дефинира това наказване, което смята за най-справедливо съгласно спецификите на съответния случай.
Когато се приказва за тежки закононарушения, осъществени от проведени незаконни групи, се имат поради законовите формулировки и това не са безусловно закононарушения, наказуеми с отнемане от независимост от 15 до 20 години. Участието в проведена незаконна група, по главния състав на член 321 от Наказателен кодекс се санкционира с отнемане от независимост от една до шест години, а по квалифицирания - от три до 10 години.
Парадоксално е изказванието в претекстовете за съществуване на доста сериозен проблем, изразяващ се в това, че компетентността на профилираните съдилища е подчинена на преценката на прокуратурата по отношение на формата на съучастничество на разследваните лица - дали е нормално съучастничество или трайно сдружаване в проведена незаконна група. Съгласно Конституцията на Република България, само в пълномощията на прокуратурата, е да повдига обвиняване, надлежно, да дефинира правната му подготовка и никакви промени в Закона за правосъдната власт и/или в Наказателно-процесуалния кодекс няма да трансформират това събитие при съществуващата в страната ни конституционна уредба.
Категорично възразяваме против изложеното, че " видно от показаните мнения и отчети " построената като паралелна на общите съдилища подсистема на профилираното правораздаване не водела до реализиране на дефинираните при основаването им цели, а създавала " спомагателни опасности за независимостта на правосъдната власт и ерозирала върховенството на правото ". Отново общи случайни изречения, неподкрепени с нито един факт, мнение или отчет!
" В допълнение към към този момент изразеното мнение, заявяваме и дълбокото си противоречие с нововъведени оферти, затвърждаващи подозрението, че с тях се цели разпра със съдиите от профилираните съдилища , а не твърдяното възстановяване на работата в областта на наказателното правораздаване ", е посочено в мнението.
Отбелязва се също, че с предлагания законопроект изпълнителната власт вкарва нови условия единствено за съдиите от профилираните съдилища, уреждайки преназначаването им по специфичен ред, без аналог досега в правосъдната система. Спецсъдиите допълват, че с алинеи 2-5 на § 41 на законопроекта се планува първо да се разкрият места в съдилищата, а едвам по-късно да се подаде заявление от магистратите на кое от разкритите места желаят да бъдат преназначени. " Такава уредба при закриване на общи съдилища не съществува ", безапелационни са те.
Спецмагистрати желаят ясни критерии за преназначаване
В декларация до Европейска комисия, Народно събрание и премиера
" Въвежда се обвързване на кадровия орган Висш съдебен съвет да съобрази разкритите места с натовареността на съдилищата и то единствено на наказателните им отделения ", се споделя още в мнението. " Такова условие не е налице при преназначаване на магистрати от общите съдилища ", акцентират съдиите в профилираните съдилища.
Те показват, че са основани и спомагателни критерии за преназначаваните профилирани съдии, несъществували в никакъв случай за общите съдилища, като някои критерии се вкарват за първи път в устройствения закон на правосъдната власт - последна сложна оценка от атестирането, дълготрайност на стажа в системата на съда и общия юридически стаж, както и предишно заеманата съдийска служба в съда, за който е подадено заявката.
Спецсъдиите разясняват, че никой магистрат не може да бъде длъжен да подаде заявление за тъкмо посочено му място за преназначаване, а за прекосяването му на друга служба в различен съд е належащо неговото единодушие.
Според тях предлаганите разпореждания за преназначаване на магистратите са дискриминационни , защото основават друг ред за преназначаване на магистратите от профилираните съдилища, който се отклонява от общия ред, както и противоконституционни, заради това, че съставляват директно вмешателство на законодателната в правосъдната власт и указване на кадровия орган на правосъдната власт на метода, по който следва да стане преназначаването на тъкмо тези магистрати, което е в изключителна подготвеност на Висшия правосъден съвет.
Йорданова: Как толкоз години имаме правила за избор тримата огромни, само че не и за освобождението им
Според нея следва исторически тест - дали Висш съдебен съвет се състои от хора с гръбнак
В мнението се твърди също, че промените опонират на Хартата на главните права на европейския съюз , съгласно която всеки има право да работи и да упражнява свободно определена или призната специалност и на Член 6 от Международният пакт за стопански, обществени и културни права (1966), съгласно която всеки има право да работи, в това число и правото да изкарва прехраната си с работа, която е свободно определена и призната. Допълва се още, че правото на свободен избор на специалност, включва и независимост на избора на място на работа, което е написано в чл.48, ал.3 от Конституцията на Република България. Спецсъдиите означават, че според Решение 1/31.02.2017 година на Конституционен съд по к.д.№ 6/2016 година, макар че правните отношения на магистратите не са трудови, а независим тип административни правни отношения по осъществяване на платена държавна работа, в осъществяване на функционалностите им при реализиране на правосъдната власт, за тях са използвани правилата и наредбите на интернационалните актове и на вътрешното ни законодателство, свързани с правото на труд и неговата отбрана. Те показват още, че чл.66, ал.3 от КТ коментира понятието за място на работа. " При закриване на съд и преназначаване на магистрат е налице изменение в правното отношение, което включва смяна на мястото на работа и изисква единодушие на страните. Едностранното установяване от кадровия орган на местата, на които магистратите са лимитирани да подадат заявление за преназначаване, съставлява форма на насила да одобряват избрани условия за опазване на правните отношения им и е несъвместимо с всичките правила, регламентиращи правото на свободен избор на работно място и възбраната за едностранно изменение на правното отношение ", се споделя в мнението.
" Въвеждането на изменената процедура за преназначаване на магистратите ще провокира поредност от каузи против решенията на Висш съдебен съвет за преназначаване на магистратите, надлежно неизясненост по отношение на статута им след закриване на съда. Това ще рефлектира директно върху хода на делата, които според закона следва да продължат да преглеждат. Не е допустимо магистрат с неразбираем статут да продължи разглеждане на каузи. Налице е зле затулен опит за премахване на съответни магистрати от обсъжданите от тях каузи ", считат профилираните съдии.
Спецпрокуратурата регистрира успеваемост като лавина и настрана още 66 каузи за корупция
Работата е мотив против желанията за закриване
Според тях още повече се ускорява подозрението, че се цели съдиите в профилирания углавен съд да не довършат обсъжданите от тях каузи . " Неизменността на правосъдния състав не може да бъде обезпечена при плануванаъа процедура на преназначаване на съдиите от профилирания углавен съд, защото неяснотата в статута им - къде ще преминат на работа, ще докара до нескончаем интервал на взимане на решения от Висш съдебен съвет и тяхното обжалване пред Върховен административен съд, заради вероятно противоречие на съдиите да отидат там, където им е показал като опция кадровият орган. Тоест, до окончателното решение на статута на магистрата от закрития съд, което може да отнеме и години, на него не може да му се разпорежда никаква работа, той няма да има пълномощия да взе участие в правосъдните сформира по започнатите каузи (няма да има пълномощия да продължи разглеждането им) ", декларират спецсъдиите.
Те допълват, че се нарушава и чл.6 от Европейската спогодба за отбрана правата на човек а и главните свободи " ЕКЗПЧОС ", гарантиращ правото на жителите на правосъден развой в рационален период, защото ще бъде блокирано разглеждането на делата за неустановен интервал от време заради неналичието на длъжностно качество на членовете на правосъдните сформира.
" Съгласно чл.194 от Закон за съдебната власт, когато се прекратят функционалностите на който и да е орган на правосъдната власт, Висш съдебен съвет разкрива съответни длъжности в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт и то по опция в същия правосъден регион и преназначава магистратите на тях без конкурс. Съгласно чл.129, ал.3 от Конституцията на Република България, основанията за освобождение от служба на несменяемите магистрати (а такива са всички съдии в профилираните съдилища) са: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно престъпление; 4. трайна фактическа неспособност да извършват отговорностите си за повече от една година; 5. тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт. Дори насилственото командироване у нас на съдии в различен съд, е възможно по силата на чл.227 от Закон за съдебната власт при " изключителни случаи " и за избран период - до 3 месеца. В тази връзка държим да напомним, че никой български закон не планува неотложно уволняване за съдията, в случай че е отказал такова командироване (по мотив на допустима бъдеща догадка съдии да откажат да подадат заявление за посочени им от Висш съдебен съвет съдилища в страната) ", се показва в стъновището.
Апелативна профилирана прокуратура също не утвърждава готвената правосъдна промяна
Като главен мотив се показва избраният период от 14 дни за публично разискване
" Подчертаваме, че всички съдии в профилираните съдилища заемат съответните си длъжности и имат съответните си рангове въз основа на преминати по закон процедури като останалите магистрати в страна та. Те са издържали сполучливо състезания пред комисии, избрани от Висшия правосъден съвет и по одобрени правила в устройствения закон за правосъдната власт, а за административните ръководители - издържали са извършени изборни процедури пред Висшия правосъден съвет. На всички съдии от профилираните юрисдикции, явяващи се титуляри на заеманите длъжности, назначението, повишението или преместването им е осъществено с влезнали в действие решения на Висшия правосъден съвет, напълно в сходство с изискванията и реда на Закон за съдебната власт. Всички са минали и през изискуемите атестационни процедури, още веднъж съгласно Закон за съдебната власт ", акцентират спецсъдиите.
Те разясняват, че главен принцип на независимостта на съдиите е гарантиране мандата им до настъпването на законоустановена причина за овакантяване на длъжността, тъй като единствено по този начин биха имали цялостната независимост да вземат решение делата си независимо, по съвест и в сходство с тяхното пояснение на обстоятелствата и правото, с цел да се обезпечи господстващото господство на закона.
" Приемането на специфична уредба по преназначаване единствено на магистратите от профилираните съдилища, в отклоняване с общите правила на Закон за съдебната власт, е дискриминационно и ги слага в неравностойно състояние по отношение на останалите съдии в България. Поради това плануванаъа в §41 уредба на законопроекта може да бъде оповестена за противоконституционна и на това съображение.
Подобно дискриминиране е в директно несъгласие с правилото за тъждество на жителите пред закона, прогласен в чл.6, ал.2 от Конституцията и чл.14 от ЕКЗПЧОС ", настояват профилираните съдии.
" Припомняме и наднационалната процедура, а точно решение на Съда на Европейския съюз по дело С-192/18, където предмет на иск на Европейската комисия е била полската правна уредба; цит. от решението " Принципът на несменяемост изисква по-специално съдиите да могат да останат на работа, до момента в който не доближат наложителната пенсионна възраст или до края на техния мандат, когато той е за избран период. Без да е безспорен по своя темперамент, този принцип може да се дерогира единствено по законни и императивни съображения и при съблюдаване на правилото на пропорция. Ето за какво е общопризнато, че съдиите могат да бъдат освободени от служба, в случай че не са в положение да продължат да извършват функционалностите си заради некадърност или съществено нарушаване на отговорностите си и при съблюдаване на съответните процедури " - т. 113. Посочено е, че освобождението от служба на съдиите следва: да включват нужните гаранции за цялостното отбягване на риска от потребление на сходен режим като система за политически надзор на наличието на правосъдните решения " -т.114 ", се споделя в мнението.
Уточнява се, че решението подчертава на същественото значение на правилото на несменяемост, (поради което) изключение от същия е възможно единствено в случай че е целесъобразно от законна цел и е съразмерно предвид на постигането й, както и при изискване че не поражда основателни подозрения в съзнанието на страните в производствата по отношение на неподатливостта на съответните съдилища на външни фактори и неутралността им във връзка с противопоставящите се ползи - т. 115.
" Както е посочено в това решение и по мотив на сегашния препоръчан законопроект казусът не е, че е планувана процедура Висшият правосъден съвет да обезпечи опция на съдиите от профилираните съдилища да продължат да правораздават, а опцията за влияние върху независимостта им при използване на тази процедура - те са изправени пред алтернативата - или да се съгласят да бъдат преместени в тъкмо избран им еднакъв по степен съд на територията на страната (и то допустимо след продължителни процедури на асортимент за други налагани им съдилища за правораздаване) или да останат за дълго време с неразбираем статут и орис. Това безспорно е форма на значително влияние върху независимостта на съда, която самостоятелност, както показва Съдът на Европейски Съюз, е нужна, с цел да се обезпечи несъмнено качество при използване на правото на Европейски Съюз ", разясняват спецсъдиите.
Пуснаха за разискване закриването на спецсъдилищата
Структурните и организационни промени във връзка с звената на профилираното наказателно правораздаване имат за цел да подсигуряват конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт
Те и зразяват още следните възражения:
На страницата на Народното събрание не са оповестени част от приложенията, с които е импортиран законопроектът: частичната оценка за влияние и мнението за сходство на законопроекта с Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида. Считаме, че и двата документа следва да бъдат оповестени. На първо място, при съпоставяне на наличието на законопроекта и претекстовете към него, с тези, които бяха подложени на публично разискване, установихме, че са налице обилни разлики. Няма по какъв начин да знаем дали корекции не са налице и в оценката за въздействието, която ще бъде показана на българските депутати и тази, която бе подложена на публично разискване. Ето за какво желаем на страницата на Народното събрание да бъдат оповестени всички приложения. Желаем да изложим в допълнение мнение, в случай че са налице разлики и в оценката за влияние. Противното е в нарушаване на условията за бистрота, аргументираност и гласност, относими към цели целия законодателен развой.
При запознаване с претекстовете към законопроекта, който е импортиран в Народното събрание на 02.03.2022 година, установихме разлика с претекстовете към законопроекта, подложен на публично разискване, която затвърждава мнението, че създателят на измененията смята мотивирането за неважна условност.
Създадени са документи, които законодателството изисква като изискване за разглеждане на един законопроект, само че които не съдържат годни претекстове и данни. Те не разкриват нуждата от осъществяване на целената смяна.
Изцяло поддържаме предходното си мнение, че претекстове към законопроекта на процедура отсъстват, тъй като официално препоръчаните такива са напълно лишени от наличие. Желаем да изложим в допълнение мнението си във връзка разликата сред отразеното като " претекстове " към законопроекта, импортиран в Народното събрание и това, което бе подложено на публично разискване.
Министерство на правораздаването в началото твърдеше, че смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите, нарушава правилото за самостоятелност на съда, а отсам и правилото на правовата страна. Твърдение, против което ние възразихме, като посочихме, че по въпроса е налице и изговаряне на Конституционния съд на Република България, съгласно което смесването на тези критерии не е противоконституционно. Доказателство за основателността на нашето изказване е променената дефиниция в претекстовете към новия законопроект, където това изказване към този момент е видоизменено - смесването на критериите слага въпросите за правилото на независимостта на съда и правилото за правовата страна. Изоставена е лансираната в първичния законопроект теза, че въведената специализация влизала в колизия със стандартите, дефинирани в мнение 15/2012 година на Консултативния съвет на европейските съдии, като се претендира, че тази специализация поставяла въпроси за съществуване на колизия със стандартите. Или другояче казано, безапелационните изказвания за нарушаване на правилата на правовата страна и правораздаването са изоставени и вместо това уклончиво се декларира, че законодателната уредба " слага въпроси ". Какъв е отговорът на същите въпроси обаче, от претекстовете не излиза наяве.
Новата дефиниция в претекстовете удостоверява мнението ни, че е налице манипулативно и погрешно показана информация, с която се цели да се прикрие действителната цел на въвежданите промени.
В новите претекстове се сочат констатации на работен отчет на службите на Комисията: механически отчет, съпътстващ отчет на Комисията до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция (SWD (2017) 24 final), като се твърди, че е направена констатация, че забележителен брой каузи завършват със съглашения, което водило до по-леки присъди, за бързото привършване на делото с дефинитивна присъда, което е мъчно постижимо в българската система. Неизвестно за какво вносителят се базира на работен отчет от 2017 година по отношение на работата на съда по делата за закононарушения за проведената престъпност, откакто крайната оценка на европейските институции за работата на профилираните съдилища по тези каузи е безусловно ясно изразена в отчета от 2019 година, когато с помощта на положителната работа на тези органи беше преустановен мониторингът на българската страна по тази точка.
На последващо място, в новите претекстове към законопроекта е налице самопризнание за напредъка, реализиран от профилираните съд и прокуратура през последните години, което е в директно несъгласие със заложената цел - закриване на тези институции.
Абсурдно е да се признава напредъкът, реализиран от органите на профилираното наказателно правораздаване в последните години и с него да се аргументира нуждата от закриването им. Всъщност, признанието за постигнатия прогрес е окачествено от вносителя на законопроекта като " незадоволително ", а с цел да обоснове внушението си за непълнота, се е позовал на отчет на Върховен касационен съд за работата на профилираните съдилища в интервала 2012 - 2015 година. Или излиза, че постигнатият в последните години (според претекстовете на вносителя) прогрес се окачествява с данни за работата им в първите години от тяхното битие. С оглед размера и сложността на делата, някои от които включват десетки упрекнати лица и обвинявания в едно-единствено дело и голям брой доказателства, както и изискват осъществяването на многочислени процесуално-следствени дейности, е обикновено резултатите от работата на профилираните юрисдикции да се демонстрират при окончателното завършване на всички съдопроизводствени процедури и то на всички инстанции.
Следва да се има поради, че и все още няма направени (нито ползвани) резултати от разбор, предоставен от Висшия правосъден съвет по отношение на работата на Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд, както и не е направено съпоставяне с резултатите на другите окръжни съдилища в страна.
И в новите претекстове е видна наклонността да се излагат безусловно голословни и случайни заключения, непочиващи на никакви обстоятелства, които да ги защитят. В претекстовете е прието, че съгласно отчетите профилираните структури имат висока натовареност, което е несъмнено и изобщо не кореспондира с общата концепция на законопроекта, че активността им е неефективна.
В претекстовете се декларира, че са налице " сериозни оценки " на европейските институции към органите на профилираното правораздаване, само че такива не се сочат и в никакъв случай в реалност не са отправяни. Според вносителя, на задачите на законопроекта съответствало и " цялостното публично усещане " за неефективността на противодействието на корупцията, защото съгласно показателя усещането на корупцията, през 2020 и 2021 година измежду страните-членки на Европейския съюз, България била с най-лошо показване. Желаем още веднъж да наблегнем, че следствието на корупционни закононарушения, осъществени от висши държавни чиновници е трансферирано на профилираната прокуратура и разглеждането на тези каузи е въведено в подсъдността на профилираните юрисдикции в края на 2017 година, т.е. едвам отпреди четири години, от който миг е почнала тяхната работа по упоменатата материя. Обръщаме внимание и на това, че публичното усещане за успеваемостта на противодействието на корупцията в България е било отрицателно в това число и до ноември 2017 година, докато следствието на този тип закононарушения и разглеждането на делата бяха в компетентността на общите съдилища. Неясно е по какъв начин с връщането на остарялата, потвърдила в продължение на десетилетия своята неефективност уредба, ще се усъвършенства работата по тези каузи и ще се трансформират публичните усещания за успеваемостта на органите за противопоставяне на корупцията. Ето за какво и тази част от претекстовете на законопроекта е в директно несъгласие с задачите, които сякаш се преследват.
По отношение на статистическите данни за работата на профилираните съдилища, ние сме изложили подробни доводи в първичното ни мнение, което поддържаме. Независимо от огромния брой частни наказателни каузи, които се преглеждат от Специализирания углавен съд, той е един от най-натоварените съдилища на окръжно равнище и с оглед единствено на броя на първоинстанционните наказателни каузи, видно от данните, които се разгласяват на страницата на Висшия правосъден съвет всяка година.
По отношение на данните за подписаните съглашения, също поддържаме миналата си позиция и още веднъж обръщаме внимание, че Специализираният углавен съд не е от съдилищата, които утвърждават максимален брой съглашения.
Специализираният съд се занимава единствено с наказателно-правна материя и не утвърждава спогодби по чл.234 от Граждански процесуален кодекс, заради което неразбиране буди записаното в претекстовете към законопроекта за сходни спогодби.
В претекстовете на законопроекта е изработен извод, че размерът на налаганите от СНС санкции не кореспондира на " тежка проведена престъпност ". Същият извод е ослепителен индикатор за непросветеност и цялостно недоумение на естеството на наказателното правосъдие и терминологията, която се използва в наказателното право и развой. Всяко закононарушение, което е наказуемо с отнемане от независимост над пет години, се третира за " тежко " (чл.93, т.7 от НК). Понятието за проведена незаконна група е дефинирано в наредбата на член 93, т.20 от Наказателен кодекс - структурирано трайно съдружие на три или повече лица, за да правят в съгласие в страната и чужбина закононарушения, за които е планувано наказване отнемане от независимост над 3 години. Наказателен кодекс не разделя проведената престъпност на " лека " и " тежка ", като плануваните в закона за всяко настрана действия санкционни рамки са задоволително необятни, с цел да разрешават на съда да дефинира това наказване, което смята за най-справедливо съгласно спецификите на съответния случай.
Когато се приказва за тежки закононарушения, осъществени от проведени незаконни групи, се имат поради законовите формулировки и това не са безусловно закононарушения, наказуеми с отнемане от независимост от 15 до 20 години. Участието в проведена незаконна група, по главния състав на член 321 от Наказателен кодекс се санкционира с отнемане от независимост от една до шест години, а по квалифицирания - от три до 10 години.
Парадоксално е изказванието в претекстовете за съществуване на доста сериозен проблем, изразяващ се в това, че компетентността на профилираните съдилища е подчинена на преценката на прокуратурата по отношение на формата на съучастничество на разследваните лица - дали е нормално съучастничество или трайно сдружаване в проведена незаконна група. Съгласно Конституцията на Република България, само в пълномощията на прокуратурата, е да повдига обвиняване, надлежно, да дефинира правната му подготовка и никакви промени в Закона за правосъдната власт и/или в Наказателно-процесуалния кодекс няма да трансформират това събитие при съществуващата в страната ни конституционна уредба.
Категорично възразяваме против изложеното, че " видно от показаните мнения и отчети " построената като паралелна на общите съдилища подсистема на профилираното правораздаване не водела до реализиране на дефинираните при основаването им цели, а създавала " спомагателни опасности за независимостта на правосъдната власт и ерозирала върховенството на правото ". Отново общи случайни изречения, неподкрепени с нито един факт, мнение или отчет!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ