“Събудих се към 10, позяпах малко мама как спи и

“Събудих се към 10, позяпах малко мама по какъв начин спи и взех решение, че е време да става и тя от леглото. Това беше една от най-гласовитите ми играчки...съответно и я заврях в ухото и тя се ококори небрежно.
Ето го и гърнето. Хич не го обичам това приспособление. Предпочитам да крещя “пам, пам ”, до момента в който се сетят, че памперсът ми към този момент е за в кофата за отпадък. И освен това си го изхвърлям сама. Идва време на закуската. Обожавам да дълбая сандвичите, които ми прави мама и да си изваждам шунката и кашкавала от тях. А в случай че закусвам мляко става още по-забавно. Ето, че мама още веднъж бърше ли, бърше. А аз се кикотя, изправена на стола и крещя “мий, мий ”. Би трябвало да се сети, че отново съм се омазала до ушите!

Приключихме със закуската и до момента в който се разтребва и чисти след мен, вземам решение да ревизира какво се случва в хола. Ето, че още никой не се е усетил и не ме е хванал на мястото на престъплението, а аз към този момент съм “прекопала ” цели две саксии. Интересно ми е да се дълбая в пръстта. Понякога качвам саксиите на камиона ми и ги карам в другата стая. Все отново е нужно малко многообразие в интериора понякога.
Време за игра или време за разходка? Зависи от времето, само че през днешния ден мама е решила да останем у дома. Навън е студено и се сипе сняг. А аз не го одобрявам изключително. Пипна ли го се стартира един плач...Ами студено си ми е, какво да върша! А ръкавиците никак не ги одобрявам.

Време за игра. Не мислете обаче, че тя включва някоя от двата ми големи коша с играчки, нито пък камиона ми за возене, нито пък коня ми за яздене. Избягвам ги! Някак си не ми се костват чак толкоз занимателни. Струваха ми се, само че единствено в първите пет минути, в които ми ги донесоха. Сега ли? Сега си играя с много по-интересни неща- тенджери, тигани, лъжици...Обичам да сготвям т.е. да греша в тенджерата със супата, до момента в който мама блее в печката да вземем за пример. Или пък да шетам. Взимам метлата или моп-а и обикалям стаите със размах. Трябва да съм потребна с нещо въпреки всичко! Като виждам мама по какъв начин се трепе по през целия ден. Където мина и тя незабавно преповтаря с парцала след мен. Разсипвам сок, пропилявам царевични пръчици...Хич не си изгубвам времето.

Обичам и да се катеря. По столовете, по дивана, по масата даже. Напоследък си набелязах и секцията в детската, но там става ужасно като се кача. Мама доста се кара. Не че аз доста я чувам. В началото заставам и я виждам съществено. Тя продължава да подрежда. А аз стартирам да я виждам тъжно. Но тя няма благосклонност. И ето, че включвам и плача на помощ. Нооо мама си е мама. Поглежда ме неприятно, споделя, че се разглезвам и от време на време напряко отива в другата стая. Друг път и става мъчително и ме гушва, само че това е необичайност. Явно е належащо да съм по-сериозна! Манипулаторските ми умения минават повече пред баба.

Другото ми обичано занятие е да подвигам телефона. Домашният телефон звъни, а аз препускам да го подвигна. Научих се да споделям “Ало ”. Много е занимателно. Всеки път развеселявам обаждащите се. И по мобилния приказвам често- с тати, когато е на работа. Той ми изяснява нещо, а аз единствено дублирам “тати, тати ”. Понякога се пробвам да му опиша, че съм хапвала от обичаните ми ябълки и дублирам “яба, яба ”. Друг път желая да изразя възмущението си, че мама не ми дава бибероната и споделям “биба, биба ”, но няма необикновен резултат. Тати за жал също счита, че към този момент съм огромна за биберони.

Обикновено си лягам сама. Стане ли към два часа отивам и се хвърлям в леглото и си пея “нани, нанииии ” и Сънчо идва бързо.

Доста положително дете съм във връзка с храна и сън, но стане ли въпрос за сладко, бонбони и бели, съм номер едно. Само да концентрирам някой шоколад или бонбон и си желая постоянно: “Дай, дааааааай ”. Много постоянно обаче не получавам нищо и стартирам да възнегодувам. Но все оставам неразбрана, в случай че не е баба около мен. Както към този момент загатнах, тя съвсем постоянно се пробва да вникне в същността на казуса ми.
Друго какво да ви споделя за мен? Знам по какъв начин се споделям, на какъв брой години съм, с всеки минал ден изучавам все нови и нови думи. Старая се да оказвам помощ. Нося чехлите на тати, храня котката- постоянно с храната
предопределена за мен...Много обичам да се окъпвам и се оправям напълно сама изпод под душа. Стане ли време за сън, първоначално отивам да си обуя джапанките и тръгвам към банята с думите “мий, мий ”. Обожавам да си играя с други деца. Понякога се срамя като отидем някъде на посетители и заставам на вратата като осъдена, само че след десетина минути се окопитвам и се трансформирам в най-общителното и леко щуро дете. Пред непознати съм много по-въздържана. У нас съм страшна калпазанка.

Та това е моят свят към този момент. Става все по-интересен и понятен с всеки минал ден и всички ми се радват от ден на ден и повече с всяка минута. Хубаво е да си бебе! Всъщност мама споделя, че към този момент не съм, само че аз всякога, когато се виждам в огледалото се назовавам бебе. “

През моите очи това е светът на моята щерка. През нейните- мога единствено да предсказвам.

Защото никой от нас не знае по какъв начин наподобява светът през детските очи. Но сигурно е доста по-истински, забавен, занимателен, цялостен с чудеса и магии. Понякога е и печален, само че не за дълго. Те не помнят неприятното доста бързо. Те не се отхвърлят и за момент да търсят нови и нови занимания, да бъдат откриватели. Те се усмихват и без мотив. Те постоянно намират способи да им бъде забавно. Те не се стопират и за момент. Имат потребност да вършат нещо непрестанно. И опознавайки заобикалящия ги свят, те го обикват без причина- просто по този начин, тъй като за тях това е част от играта..., наречена живот.
Има какво да научим от тях. Най-важното съгласно мен- да не се отхвърляме в никакъв случай. Да не стопираме да търсим и опознаваме...Да се борим и побеждаваме.
Но успехите ни в никакъв случай няма да са толкоз сладки без тях - Нашите деца.